Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Русе, 26 юли 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 344…… по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане (ЗСП), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпила жалба от Н.Д.А. *** срещу Решение №18-РД
04-0235/18.05.2021г., издадено от директора на РДСП(Регионална дирекция
„Социално подпомагане“) - Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед
№ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”
(ДСП) гр. Русе.
Жалбата бе
оставена без движение като нередовна, но след назначаване на служебен защитник,
бе уточнено, че се оспорва Заповед №ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г. на директор на
гр. Русе, която жалбоподателят счита за издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.
Всичко това сочи
на основанията за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорения акт, като се иска и съдът да установи/приеме за установено/
дължимото от ДСП-Русе спрямо заявителката за периода, в който се отпуска
целевата помощ.
Ответникът по спора - директорът на ДСП гр. Русе,
действащ чрез юрисконсулт С. Б. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че са
спазени всички законови изисквания при издаването й, поради което жалбата срещу
заповедта следва да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима,
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Оспореният акт е връчен на Н. А.
на 23.04.2021г. Извършено е задължителното по закон оспорване пред горестоящия
АО, като Решение №18-РД 04-0235/18.05.2021г. е връчено на А. на 20.05.2021г. Жалбата
на А. е постъпила при АО на 25.05.2021г. Депозирана е от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.04.2021 г. жалбоподателката Н.Д.А. подава заявление-декларация с вх.
№ ЗСП/Д-Р/985 пред ДСП-Русе за отпускане на месечна целева помощ при обявена
извънредна епидемична обстановка. Тя сочи, че е родител на дете до 14-годишна
възраст, в училищна възраст, отглеждаща сама детето си. Без работа е и няма
право на обезщетение за безработица. Получава месечни семейни помощи за едно
дете в размер на 40 лева и месечни помощи по чл.9 от ПП на ЗСП.
След извършена служебна проверка от социални работници в дирекцията, било
установено, че Н.Д.А. има регистрация в дирекция „ Бюро по труда “ от 2013г., а
последното й трудово правоотношение е прекратено през месец октомври 2013г. Това
е и причината за директора на ДСП-Русе да откаже отпускане на търсената помощ.
Според него, Н. А. не отговаря на изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ПП на ЗСП-не е останала без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка.
Със такива мотиви е издадена Заповед
№ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Русе.
Н.Д.А. обжалва така постановената заповед на директора на ДСП-Русе пред директора
на РДСП-Русе, явяващ се горестоящия АО.
С Решение №18-РД 04-0235/18.05.2021г. директорът на РДСП – Русе отхвърля
жалбата на Н. А., като също приема, че тя не отговаря на разписаните в чл.16б,
ал.1, т.2 от ПП на ЗСП критерий за този вид помощ. И според директора на
РДСП-Русе, за да се получи помощ по цитираната норма, следва лицето да е
останало без работа в следствие на обявеното извънредно положение или
извънредната епидемична обстановка.
Недоволна от резултата, получен в извършеното оспорване по административен
ред, Н. А. оспорва Заповед №ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Русе пред Административен съд-Русе.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Оспореният
административен акт – Заповед №ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г., е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗСП орган – директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" Русе. Спазена е предвидената в закона форма и
заповедта формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването й.
Не се установява
от данните по делото при издаването на заповедта и проведеното административно
производство, инициирано с подаването на заявлението да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Заповедта обаче
е незаконосъобразна, тъй като противоречи на приложимите в случая материално-правни
разпоредби и на целта на закона.
С разпоредбата
на чл. 16б (Нов, ДВ, бр. 77/20 г.) в ПП ЗСП е регламентирано правото на месечна
целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка за семействата с деца
до 14-годишна възраст. Това е правилото, след което са посочени материалните
условия, които трябва да са налице за да възникне процесното право и съответно,
да бъде упражнено.
Не е спорно, че с Решение на НС от 13.03.2020 година в Р България е обявено
извънредно положение. С Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския
съвет на Република България е обявена извънредна епидемична обстановка. С
Решения № № 378 от 12.06.2020 година, № 418 от 25.06.2020 година, 482 от
15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609 от 28.08.2020 година, 673 от
25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година, извънредната епидемична
обстановка е продължена до 31.01.2021 година. С Решение № 72 от 26.01.2021 г.
срока на извънредната епидемична обстановка е удължен до 30 април 2021 г.
Направеното
допълнение в Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, с
което е създадена разпоредбата на чл. 16б е с цел да се регламентира месечната целева
помощ, която се отпуска именно във връзка с обявеното извънредно положение
или последвалата епидемична обстановка. Целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП
по същество е извънредна и се предоставя във връзка с промените на
икономическата обстановка в страната, след 13.03.2020 г. Целта на отпускането
на помощта е да подпомогне хора, попаднали в затруднено положение, с оглед
обявяването на извънредно положение, както и последвалата извънредна епидемична
обстановка.
По делото няма
спор за факти.
Спорът между
страните е по тълкуване и прилагане именно на разпоредбата на чл.16б, ал.1, т.2
от ПП на ЗСП, според която „Право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато : двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа,
но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното
обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4“.
Спорът, видно от
създадената до сега съдебна практика в Административните съдилища очертава две
хипотези на тълкуване на тази норма.
Според първата, употребеното
"да са останали без работа" следва да се разбира, че е настъпило
именно в резултат на обявеното извънредно положение/епидемична обстановка и
свързаните с това многобройни ограничения на търговските и други видове
дейности, осигуряващи трудова заетост. Аргументи в тази насока се излагат само
и единствено поради целта на създаване и приемане на чл. 16б от ПП на ЗСП с Постановление
№ 218 на МС от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане - да се подпомогнат хора, попаднали в
затруднено положение, с оглед обявяването на извънредно положение, както и
последвалата извънредна епидемична обстановка. Част от съдебните състави
приемат, че с оглед на това, и предвид съображението, че разпоредбата на
чл.16б, ал.1, т.3 ПП на ЗСП изрично се сочи, че за самоосигуряващите се лица
невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради въведената
извънредна епидемиологична обстановка, нормата на чл.16б, ал.1, т.2 от ПП
на ЗСП следва да се тълкува разширително и да се приеме, че оставането без
работа, респ. без доходи поради оставането без работа, следва да е по причина
на обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична
обстановка. В противен случай, би било налице неравно, дискриминационно
нормативно третиране на лица, които имат равен трудовоправен статут-лица по
трудов договор и лица, които са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно
неравно третиране, те приемат, че идеята на законодателя за равно третиране
намира израз и в равните нормативни изисквания – така както самоосигуряващите
се лица следва да са преустановили работа поради епидемичната обстановка, така
и лицата по трудов договор, респ. лицата, получаващи обезщетение за
"безработица" следва да са останали без работа, респ. без доходи,
поради същата причина-епидемиологичната обстановка.
Това тълкуване е
изключително логично. В този смисъл са и Допълнителните указания за прилагането
на чл. 16б от ППЗСП, издадени от изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане.
Въпреки
логиката, която би следвало да е именно в тази насока, настоящият съдебен
състав споделя второто становище. Дори и целта на Министерски съвет с
приемането на чл.16б, ал.1, т.2 от ПП на ЗСП да е била именно горепосочената,
тълкуването на нормата не може да се прави разширително, в ущърб на лицата,
кандидатствали за тази целева помощ.
От текста й – „…двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали
без работа….“ не може да се извлече изискването, че оставането без работа
трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка с епидемична обстановка.
Достатъчно е оставането без работа да е налице по време на епидемичната
обстановка. Това тълкуване идва от изписаното в самата норма. Както посочихме и
по-горе, най-вероятно логиката на издателя на Постановление № 218 на МС от
17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане е именно такава, да свърже оставането без работа да е по причина на
обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична
обстановка. Това обаче следва да е изрично и недвусмислено посочено в
разпоредбата, както е записано в чл.16б, ал.1, т.3 ПП на ЗСП, а не съдът да го
извежда чрез тълкуване, и то разширително, защото така съдът реално допълва
волята на издателя на подзаконовия нормативен акт. При такова изписване на чл.16б,
ал.1, т.2 от ПП на ЗСП, пред настоящия съдебен състав, както и за голяма част
от другите такива в различните административни съдилища няма друг вариант,
освен да приеме, че в нормата липсва изискване оставането без работа да е по
причина на обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна
епидемична обстановка, а само да е налице
по време на такова положение/обстановка. За лицата
по чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП няма
въведено изискване за причинно-следствена връзка, каквато е посочена в чл.16б,
ал.1, т.3 ПП на ЗСП, следователно доказването на такава не би могла да бъде
правнорелевантно за правото на месечна целева помощ. Ако причината е в пропуск
на издателите на тази промяна в ПП ЗСП-Министерски съвет на Р България, то те
могат да бъдат сезирани, за да изменят и допълнят разпоредбата на чл.16б, ал.1,
т.2 от ПП на ЗСП. В този й вид, тя следва да се прилага така, както звучи.
Изложените дотук
съображения мотивират извод, че оспореният акт е незаконосъобразен, в нарушение
на материалния закон и целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 4 и
т. 5 АПК - и следва да бъде отменен.
Естеството на
акта не позволява решаването на правния спор по същество, следователно преписката
– да бъде върната на административния орган за издаването на нов административен
акт и за повторна преценка относно това дали са налице предпоставките за
отпускане на целева помощ по чл. 16б ПП ЗСП, като се съобразят мотивите на
настоящото съдебно решение.
По отношение на
заявеното в молбата-допълнение искане от адв. Д., по т.3 от петитума й, Административният
съд няма правомощията, с каквито разполагат общите съдилища, да се произнася по
един на практика установителен иск досежно размера на претендираната помощ.
Ако след връщане
на преписката на АО, и произнасянето му съобразно мотивите на настоящия съдебен
акт, заявителката не е доволна от определения й размер на помощта по чл.16б,
ал.1, т.2 от ПП на ЗСП, заповедта на директора на ДСП може да бъде отново
предмет на съдебен контрол относно този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-Р-/985/20.04.2021г.
на директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Русе, за ново произнасяне, при
спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Оставя без разглеждане искането на адв. Д.
за установяване размера на дължимата от ДСП-Русе към заявителката Н.Д.А. *** сума
по исканата месечна целева помощ, ведно със законната лихва.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 ЗСП.
Съдия: