№ 398
гр. Варна, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20243100502520 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. от гр. Варна срещу Решение
№ 3015/08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на
РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу
„Вип Билд“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна обективно
съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот – реална част с площ от 419 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***.299 по КККР на гр. Варна, целият с площ
от 1251 кв. м. по КК, която реална част е защрихована с червени линии на
скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, заключена между точките А, Б, С и Д
на цитираната скица, при граници на реалната част: поземлени имоти с
идентификатори ***.1953; ***.1614; ***.2772 и останалата част от поземлен
имот с идентификатор ***.299 по КККР, при твърдения за придобиване на
собствеността върху горната реална част - договор за покупко-продажба на
недвижим имот, скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год., том V, рег. № 9513, дело
№ 758/2005 год. по описа на нотариус № 332, акт № 172, том LXXXIX, дело
№ 21185/2005 год. по описа на СлВп-Варна, и договор за доброволна делба от
30.05.2006 год., акт № 149, том V, рег. № 4461/31.05.2006 год. по описа на
СлВп-Варна, прогласен за нищожен с влязло в сила на 03.10.2016 год.
Решение № 2421/20.06.2016 год. по гр. дело № 2195/2015 год. по описа на РС-
Варна, а в условията на евентуалност – по давност с начало на владението от
2009 год. до 24.05.2023 год. и за осъждане на ответното дружество да предаде
на ищеца владението върху горната реална част, както и за осъждането на
ответното дружество да премахне незаконно изградената ограда от бетонни
блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки,
1
заграждаща процесната реална част от имот с идентификатор ***.299 по
КККР на гр. Варна, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост върху имота.
В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – делото е разгледано и решено в нарушение на
нормата на чл. 36 от ГПК, с което е било накърнено правото на защита на
въззивника – ищец по предявените искове. Предвид накърненото му право на
защита въззивникът не е успял да присъства в съдебното заседание при
изслушването на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-
технически експертизи и да задава въпроси към експертите, не е успял да
води и допуснатите му свидетели с оглед установяване на наведените от него
твърдения, а също и да задава въпроси към допуснатия до разпит по искане на
ответника свидетел.
Наведени са и оплаквания за нарушение на материалния закон, като е
оспорен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 19
от ЗУТ и неправилно е прието, че договорът за доброволна делба от
06.04.2006 год., сключен между праводателите на ответното дружество, бил
валиден.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама
свидетели при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата
кой е владял процесната реална част от 2009 год. до месец май 2023 год.,
смущавано ли е владението и по какъв начин е манифестирано, както и за
повторно изслушване на вещите лица.
Исканията се обосновават с нарушения на разпоредбата на чл. 36 ГПК и
невъзможността на въззивника – ищец своевременно да организира защитата
си.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете, оспорва
въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение
– правилно и настоява да бъде потвърдено. Оспорва и направените с жалбата
искания за събиране на доказателства във въззивното производство, като
излага, че не са налице предвидените в ГПК основания за допускането и
събирането им.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направените с въззивната
жалба искания за събиране на доказателства във въззивното производство са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
С определението си по чл. 140 ГПК от 20.10.2023 год.
първоинстанционният съд, с оглед наведените от страните твърдения – от
ищеца в исковата му молба и от ответника в подадения писмен отговор – е
допуснал съдебно-техническа експертиза, като е определил депозит от 600
2
лева, вносими от страните в едноседмичен срок от връчване на
отпределението, съответно: 400 лева от ищеца и 200 лева от ответника.
Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата
10.01.2024 год. Определението е връчено на ищеца чрез процесуалния му
представител адв. Б. Дякова на дата 30.10.2023 год.
В първото открито съдебно заседание, проведено на дата 10.01.2024 год.
ищецът е изменил основанието на исковете си за собственост относно
процесната реална част, прибавяйки ново, в условията на евентуалност
спрямо към първоначално заявеното, придобивно основание, а именно –
придобивна давност с начало на владението от 2009 год. до 23.05.2023 год. –
датата на която, според твърденията на ищеца, ответникът е завладял
процесната реална част и я е оградил. С оглед предприетото от ищеца и
допуснато от първоинстанционния съд изменение на петиторните искове и
дадените му в тази насока указания, съдът е допуснал до разпит и поисканите
от ищеца двама свидетели за установяване на фактите относно нововъведения
в процеса придобивен способ. В заседанието от 10.01.2024 год. експертиза не
е била изготвяна, тъй като едва на 04.01.2024 год. ищецът е представил пред
съда доказателства за внесен депозит. Делото е отложено за събиране на
допуснатите доказателства за 20.03.2024 год. С определение в закрито
заседание от 31.01.2024 год., първоинстанционният съд е допуснал до разпит
и двама свидетели на ответника, с оглед изразената от него позиция по повод
допуснатото изменение на исковете за собственост на ищеца чрез прибавянето
на ново ппридобивно основание към първоначално заявеното.
В съдебното заседание на 20.03.2024 год. ход на делото не е даден
поради заболяване на процесуалния представител на ищеца. Делото е
отложено за дата 29.05.2024 год.
С молба от 27.05.2024 год. процесуалният представител на ищеца е
посочил, че не е в състояние да осигури присъствието на единия от двамата
допуснати му свидетели поради отсъствие на свидетеля от града, поискал е
едновременен разпит на допуснатите на страните свидетели. По повод на тази
молба, с молба от 28.05.2024 год. процесуалният представител на ответното
дружество също е поискал допуснатите на страните свидетели да бъдат
разпитани в едно съдебно заседание. В проведеното на дата 29.05.2024 год.
открито съдебно заседание страните, каткто и процесуалните им
представител, не са се явили; съдът е постановил едновременен разпит на
допуснатите свидетели за следващото съдебно заседание, което е насрочил за
10.07.2024 год.
Заключението на допуснатата СТЕ е депозирано в съда на 02.07.2024
год., а допълнителното заключение относно стойността на разходите за
премахването на оградата – на дата 24.06.2024 год.
С молба от 10.07.2024 год. адв. Б. Дякова е заявила отказ от
пълномощията, предоставени й от ищеца по делото. Като основание за отказа
е посочила различие и невъзможност за постигане на съгласие с ищеца
относно начина на водене на делото и линията на защита. С молба, депозирана
в РС-Варна на същата дата – 10.07.2024 год. ищецът е заявил оттегляне на
3
пълномощията, предоставени на адв. Б. Дякова; в молбата си ищецът е
посочил още, че желае отлагане на делото, за да може да замени
пълномощника си; поискал е следващото заседание да бъде насрочено за по –
далечна дата (очевидно след съдебната ваканция).
В проведеното на 10.07.2024 год открито съдебно заседание ищецът не
се е явил, съдът е счел молбата на ищеца за неоснователна, дал е ход на
делото, изслушал е заключенията на двамата експерти, разпитал е допуснатия
до разпит свидетел на ответника, отменил е определението си, с което е
допуснал до разпит двама свидетели на ищеца при условията на довеждане,
обявил е делото за решаване и е постановил решение.
При тези данни настоящият състав намира, че в случая не са допуснати
твърдяните от въззивника процесуални нарушения, обуславящи събиране на
поисканите с въззивната му жалба доказателства във възвивното
производство. При отказ от пълномощия по реда чл. 36 от ГПК съдът не е
длъжен да отлага разглеждането на делото. Отлагането на делото е
възможност и то при определени, посочени в цитираната норма, условия,
които в настоящия случай не са налице. От установеното по–горе се налага
извода за съгласувани действия между ищеца и процесуалния му
представител, целящи шиканиране на процеса – налице е хипотезата на чл. 3
от ГПК – недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на
ищеца и процесуалния му представител. Поради това и настоящият състав
счита, че липсва основание за събиране във въззивното производство на
поисканите с въззивната жалба доказателства.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от В. С. В. от гр. Варна,
въззивна жалба срещу Решение № 3015/08.08.2024 год., постановено по гр.
дело № 8044/2023 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, направените с въззивната жалба, искания за събиране на
доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит
на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на
обстоятелствата кой е владял процесната реална част от 2009 год. до май 2023
год., смущавано ли е владението и по какъв начин е манифестирано, както и за
повторно изслушване на вещите лица;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
24.02.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с връчване на препис от настоящото определение; ищецът – на
посочения във въззивната му жалба адрес, а ответното дружество – чрез
процесуалния му представител адв. П. С. от АК-София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5