МОТИВИ към Решение № 260006/02.07.2020
г. по АНД №66/2020г. по описа на РС - Омуртаг:
Настоящото производство е
образувано по внесено от Районна прокуратура - град Т. постановление с
предложение за освобождаване на обвиняемата З.Н.Х. ***
от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл. 192, ал.1 НК, изразяващо
се в това, че на 15.11.2019г. в гр.Омуртаг в качеството си на родител получила
откуп - сумата от 8000 лв., за да разреши на своята дъщеря А. З. Н., родена на ***г., да заживее съпружески с Д.
Е. С. от гр.Омуртаг. Предлага се на обвиняемата да
бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК.
Представителят на
Районна прокуратура - град Омуртаг поддържа внесеното предложение.
В съдебно заседание обвиняемата,
редовно призована, не се явява и делото е разгледано в нейно отсъствие съгласно
чл. 378 ал.1 изр.ІІ НПК.
Съдът като прецени събрания
доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата З.Н.Х. *** имала общо
9 деца, сред които била и малолетната А. З. Н., родена на ***г. Последната живеела заедно
с майка си и свид.А. М., с когото майка й съжителствала на семейни начала.
В началото на м. ноември 2019г. свид.Д.
С. от гр.Омуртаг, който живеел с
родителите си в Германия, видял профила на малолетната А. З. Н. в социалната мрежа „Фейсбук“, харесал я и
поискал от родителите си - С. А. и В. Д., да отидат заедно при родителите на А. З. Н. и да поискат от тях съгласие тя
да заживее на семейни начала с Д. С.. На 12.11.2019г. тримата отишли в дома на обвиняемата
З.Х. и съжителя й А. М.. При срещата Д. С. и родителите му споделили със родителите на А. З. Н., че желаят тя да заживее на
съпружески начала с Д. С.. Обвиняемата Х. първоначално
отказала, като излъгала обаче за възрастта на А., заявявайки че тя е на 16
години. Следващите два дни двете семейства се срещали като всеки път били
носени подаръци за А. Н.. На 15.11.2019г. обв.Х. и съжителят й М. се съгласили и едва тогава А. се срещнала със
свид. Д. С.. За да даде съгласието си дъщеря й да заживее с пълнолетния Д. С., обвиняемата Х. постигнала уговорка с родителите на момчето да й бъде
платена сумата от 8000 лв. като „откуп“ за формалното й съгласие, така както
повелявала традицията на ромската общност, към която двете семейства
принадлежали. На същия ден обв. З.Х. упълномощила свид. С. А. да придружава и
предприема всички действия за отглеждането на дъщеря й А. З. Н.. След като подали документи за
паспорт на А. З. Н. и подготвили пълномощното според
предварителната договорка, родителите на Д. дали на обв. З.Х. сумата от 8000
лв., за да се съгласи тя малолетната А. да заживее с пълнолетния Д. С..
Обвиняемата Х. взела сумата и заедно със съжителят й М. се прибрали в жилището си, а А. Н. отишла с Д.
С. и неговите родители в дома на
последните в гр.Омуртаг. Малолетната А. Н. останала в дома на родителите на Д. С.
три вечери като на 16.11.2019г. вечерта
направили годеж, а на 17.11.2019г. вечерта в дома на родителите си свид. Д. С. осъществил полов акт с малолетната А. Н.. На
следващия ден - 18.11.2019г., обв. З.Х. ***. Малолетната А. Н. незабавно била
открита и поставена под полицейска закрила.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: събраните на ДП
свидетелски показания и писмени доказателства. При разпита на ДП обвиняемата не
признава да е извършила деянието, в което е обвинена. Съвкупната преценка на
дадените от свидетелите А. М. /фактически съпруг на обвиняемата/, Д. С. и С. А., води до еднозначния извод за доказано
извършване на деянието, в което е обвинена Н. и за авторството му от страна на
обвиняемата. Наличното по делото подписано от обвиняемата пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 15.11.2019г. доказва факта, че същата е дала
съгласието си и е упълномощила бащата на пълнолетния Д. С. да я представлява като родител във връзка с
всички действия, свързани с отглеждането на малолетната А., както и да я
представлява пред паспортната служба на българското посолство в Германия с цел
издаване на лични документи на А. Н. и пред митническите пласти и КПП във
връзка с придружаване на малолетната й дъщеря. По този начин обвиняемата изцяло
е предала малолетната си дъщеря на семейството на пълнолетния Д. С.. На база на
посочените писмени и гласни доказателства се очертава безспорно и категорично
установената фактическа обстановка.
Предвид приетите факти и обсъдени
доказателства съдът прие, че от обективна страна обвиняемата е осъществила състава
на престъплението по чл. 192, ал.1 НК. Доказа се по надлежния ред, че същата
като родител е получила откуп в размер на 8000 лева, за да разреши на своята ненавършила
16-годишна възраст дъщеря, която е била 13-годишна към инкриминираната дата - 15.11.2019г.,
да заживее съпружески с другиго – пълнолетния Д. С.. Българското
законодателство не позволява подобно съжителство заради възрастта на малолетната,
като по изключение и ако важни причини налагат това е допустимо по предвидения
законов ред да се сключи граждански брак и то с лице, което е навършило поне 16
години. Едно лице под 18 години се явява дете по смисъла на Закона за закрила
на детето и неговите права и интереси са под специалната закрила на закона. Ето
защо особено укоримо от морална и социална гледна точка е поведението на
родител, действащ срещу правата на детето си по начин, от който неизбежно
остават трайни негативни последствия върху психиката, а и върху физиката на
детето. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк
умисъл, тъй като обвиняемата напълно е съзнавала, че дъщеря й няма навършени 16
години и съжителството с нея е недопустимо от закон, но въпреки това е
„продала“ същата като вещ.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемата са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от нея
престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се
санкционира с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева,
и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” от НК. От данните по
делото е видно, че обвиняемата не е осъждана и не е наказвана по
административен ред с наказание по чл. 78а НК. Съставът на извършеното
престъпление не предвижда настъпването на съставомерни имуществени щети, както
и няма данни да са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а ал.7 НК. Ето
защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
освободи от наказателна отговорност обвиняемата, съдът приложи по отношение на същата
санкцията на чл. 78а от НК
и й наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. При
определяне размера на глобата съдът се съобрази с тежестта на нарушението и
имотното състояние на извършителя, декларирано в приложената декларация по ДП №
429/19 г. на РУ на МВР – Омуртаг/според същата обвиняемата е безработна, не
получава доходи, не притежава имоти и движими вещи/. По отношение тежестта на
нарушението съдът прецени факта, че самата обвиняема е отишла в полицията на
третия ден след извършване на престъплението и сама е съобщила за последиците
от стореното, в резултат на което дъщеря й е поставена незабавно под полицейска
закрила. Това обстоятелство показва наличието на критичност от страна на
обвиняемата към собственото й деяние. С оглед вида на предвиденото
административно наказание – глоба, което задължително се обуславя по размер от
имотното състояние на обвиняемата, съдът прецени, че трудното финансово
положение на обвиняемата мотивира определяне на най - ниския размер на
наказанието, а именно 1000 лева, който би бил достатъчно тежък от гл.т. на
специалната превенция за лицето.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемата да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова