№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 29. 04. 2021 г., в
състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с
участието на прокурора Тони Томов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 702
по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ
от АПК .
Образувано е по жалба на И.Т.Д. , против решение № 3/29.01.2021 г. по НАХД № 277 /2020 г. по описа на ДРС, с което е изменено издаденото от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна НП № 23-0000160 / 24.02.2020 год., като наложената
глоба е намалена от 600 лв. на 500 лв. С развити в жалбата доводи , че въззивният съд е
иззел функциите на административно-наказващия орган като сам е установил
нарушение различно от това описано в обжалваното НП, както и затова ,че извода му за липсата на
маловажност на нарушението е необоснован, се твърди материална
незаконосъобразност на обжалваното решение. С тези аргументи се иска отмяна на въззивното решение и присъждане
на сторените пред РС-Девня разноски. В
съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения адвокат Н. К. с депозираната от него молба с.д. 5988/21.04.2021
год.
Ответникът Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП , на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДвП е наложена на настоящият касатор глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. “а“ от Наредба №
11/3.07.2001 г. на МРРБ , а именно : затова , че на 10. 12. 2019 г. около 15.40 ч., по пътя между
гр. Варна и с. Дъбравино на разклона за с. Падина, управлява товарен автомобил
с рег. № **с прикачено полуремарке с рег. № **, собственост
на „П.л и т.“ – клон България, извършващ
обществен превоз на товар - гипс със
съчленено ППС, състоящо се от МПС с две
оси и полуремарке с три оси, с обща маса на товара от 42065 кг., измерена с
електронна мобилна везна сер.№
**********, която маса надвишава допустимата такава от 40000 кг. с 2065 кг., като към момента на проверката не
е представена квитанция от АПИ.
За да измени НП , районният съд е приел за установено наличието
на знание у водача за превишаване на максимално допустимата маса със 780 кг.,
от който факт извежда правен извод за правилното му санкциониране по
разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, но поради несъобразяване
от наказващия орган на факта, че се касае за първо нарушение и че водачът не е
извършвал превоза за собствена сметка, съдът отричайки маловажността на
нарушението намалява глобата определяйки я в минималния предвиден в санкционната
норма размер от 500 лв.
Касационният
съд намира , че е налице изложеното в касационната
жалба основание по чл.348 , ал.1, т.1 от
НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.
Приложимата разпоредба на чл.220 от АПК регламентира, че касационният
съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите ,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тази връзка,
имайки предвид изложената в мотивите на обжалваното решение констатация за наличие на умисъл у водача за превишение на
максимално допустимата маса само с 780 кг., касационният съд при дължимата от него преценка относно
правилното приложение на материалния закон изхожда именно от този установен от
въззивния съд факт. Тази фактическа констатация е подкрепена от приложената на
л.7 от въззивното дело кантарна бележка № 39307/10.12.2019 г. , която правилно
е кредитирана в случая, предвид пораждащото основателно съмнение в достоверността
му доказателство на наказващия орган – приложеният на л.6 документ от
измерването е с отразен в него час 18:02:20 , който е различен от цитираният в
НП час 15.40 . При максимално допустима маса от 40000 кг., така установеното
превишение с 780 кг. не притежава посочената в НП квалификация на „тежко
нарушение“ съгласно Приложение І от Регламент
2016/403 от 18.03.2016 г. на Комисията , точка 1 от точка 4 „Групи нарушения на
Директива 96/53/ЕО на Съвета /Правила за масата и размерите/, тъй като същото е под минималните 5 % , а именно – 1,95 %. Съобразно
тези правила, очевидно процесното превишение е с незначителна за тях стойност, което определя извършеното нарушение като
такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същият вид, т.е. налице е маловажност на нарушението
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при която не е следвало да се налага наказание. По
тези съображения, издаденото при неспазване на тази разпоредба НП се явява
материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова. Съответно, като
е изменил вместо да отмени незаконосъобразното НП, районният съд е постановил
решението си в нарушение на материалния закон. С оглед последното, въззивното
решение следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1,т.1 от НПК.
След
отмяната и при решаване на спора по същество от касационния съд в съответствие
с изискванията на чл.222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено
по същите гореизложени съображения.
При
този изход от делото, претенцията на касатора за сторените пред ДРС разноски се явява основателна
– осъществено е по делото процесуално представителство от адвокат Н.К., за
което съгласно приложеният на л.10 от НАХД № 125/20 г. на ДРС /първо въззивно
разглеждане/ договор за правна защита и
съдействие от 13.03.2020 г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. Тази сума следва да бъде
възстановена от ответника на касатора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3 / 29.01.2021 г. по НАХД № 20203120200277 /2020 г. по описа на ДРС , с което е изменено издаденото от и.д. директор на Регионална дирекция „АА“-Варна
НП № 23-0000160 / 24. 02. 2020
г., като наложената на основание чл.177,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП на И.Т.Д. глоба в
размер на 600 лв. е намалена на 500 лв. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от и.д. директор на Регионална
дирекция „АА“-Варна НП № 23-0000160 / 24.02.2020 г. ., с което на
основание чл. 177,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложена на И.Т.Д. глоба
в
размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна да заплати на И.Т.Д. , ЕГН **********,*** сумата от 300
лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :