Определение по дело №91/2022 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      №

  гр.Русе, 10.03.2022 г.

          Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 91 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е образувано по жалба, депозирана от Г.Т.В. ***, изпратена по подсъдност от Административен съд – Велико Търново, против писмо с изх.№ 05-3-1/28.01.2022 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, в което се съдържа изричен отказ за произнасяне по нейно заявление № 9400-1322/23.07.2022 г., адресирано до кмета на Община Сухиндол и изпратено в РЗИ – Велико Търново в изпълнение на определение № 58/20.12.2021 г., постановено по адм.д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. 

          Доколкото се касае до изричен отказ да бъде разгледано по същество заявлението на жалбоподателката за даване на разрешение от страна на РЗИ – Велико Търново за преместване на тленните останки на нейния баща – Тодор Асенов Влаев, починал на 26.07.2020 г. и погребан в гробищния парк на гр.Сухиндол, в гробищния парк на гр.Русе, то жалбата следва да бъде разгледана в производство по Раздел IV “Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт” от Глава десета на АПК.

          Тъй като жалбата е депозирана по електронна поща директно в съда, то задължението на административният орган по чл.198, ал.1 от АПК следва да бъде изпълнено от съда в настоящото производство.

          Съдът намира за необходимо да отбележи, че националното ни законодателство действително не урежда изрично правото на близките и роднините на починало лице да искат ексхумация на трупа на починалия с цел пренасянето му в друг гроб преди изтичането на 8 години от погребването. Този извод следва и от разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, на която се е позовал и административният орган.

Същевременно в своята практика [1] ЕСПЧ приема, че искане от близък роднина за ексхумация на тленните останки на починал член на семейството и преместването им в ново гробно място попада и в двата аспекта на чл.8 § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), регламентиращ както правото на зачитане на личния, така и на семейния живот на гражданите. От своя страна чл.1 от ЕКПЧ създава задължението за държавите-страни по нея да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в I на същата Конвенция. Конвенцията е ратифицирана и е в сила за Република България от 07.09.1992 г. като, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията, тя е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат.

Поради това и с оглед изясняване на делото от правна страна, на страните следва да бъде предоставена възможност да представят писмено становище след като се запознаят с принципите, изведени в релевантната практика на ЕСПЧ, а именно решението по делото Drašković, касаещо, както беше посочено, искане за ексхумация на тялото на починалия съпруг на жалбоподателката и пренасянето му в друго гробно място, намиращо се в различно населено място, както и решението по делото Elli Poluhas Dödsbo v. Sweden [2], касаещо искано разрешение за пренасяне на урната, съдържаща пепелта на съпруга на жалбоподателката от място за урнополагане, находящо се в едно населено място, във фамилен урнов гроб в друго населено място. Необходимостта от представяне на писмени становища, с оглед търсения баланс между правото на личен и семеен живот на жалбоподателката, от една страна, и обществения морал и интерес, от друга, е още по-необходимо предвид предвиденото в закона – чл.199 от АПК, разглеждане на делото в закрито заседание.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъдат конституирани страните по делото като на ответника бъде предоставена възможност за възражение в 7-дневен срок.

          Така мотивиран и на основание чл.154, ал.1 и чл.198, ал.1 от АПК, съдът

           О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

1.  Г.Т.В. ***, в качеството на жалбоподател;

2.   Директора на РЗИ – Велико Търново, в качеството на ответник по жалбата.

ПРИЛАГА адм.д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

          ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност в 7-дневен срок да представят становище във връзка с посочените от съда решения на ЕСПЧ - решение от 09.06.2020 г. на Европейския съд по правата на човека по делото Drašković v. Montenegro, жалба № 40597/17 и решение от 17.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото  Elli Poluhas Dödsbo v. Sweden, жалба № 61564/00 и изведените в тях принципи.

Препис от жалбата да се изпрати на ответника по нея, който в 7-дневен срок от получаването й може да представи писмено възражение.

След изтичане на определения срок делото да се докладва за решаването му.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: