Решение по дело №2953/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             11.06.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия И. НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2953 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2953/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №13946 от 16.01.2020 г постановено по гр.д.№47490/19 г на СРС , 125 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че В.Х.М. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 924,37 лева до предявения размер от 2018,24 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за ап.№78 в гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 186,69 лева до предявения размер от 518,36 лева  лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2016 г – 10.09.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2018 г по ч.гр.д.№59926/18 г на СРС , 125 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от изтичане на периода , за който се отнасят т.е. до края на тещущия месец следващ месеца на издаването . Общата фактура от 31.07.2015 г става изискуема на 16.09.2015 г . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.09.2018 г и процесните задължения не са погасени по давност .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба с бланкетни доводи  .  

Третото лице “Н.“ ЕАД не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 20.01.2020 г и е обжалвано в срок на 24.01.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното .

Ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ – собственик на процесния имот , както и е обвързан от ОУ на ищеца . За отоплителния сезон м.05.2014 г – м.04.2015 г реално дължимата топлинна енергия е на стойност 1083,89 лева . Няма данни за публикуване на общата фактура от 31.07.2015 г , но трябва да се приеме , че изискуемостта на същата е настъпила на 01.09.2015 г . Като се вземе предвид , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.09.2018 г , то вземанията за главница и лихви върху тях за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г са погасени по давност , а за периода 05.2015 г – 04.2016 г не са погасени по давност .

 

Решението на СРС е правилно като краен резултат, въпреки че настоящият съд не споделя извършените от първоинстанционния съд процесуални действия и изложените от него мотиви .

 

При оспорване на исковете по основание и размер от ответника незаконосъобразно СРС не е допуснал СТЕ и ССЕ , а е извършил собствени НЕПРАВИЛНИ изчисления на дължимите суми . Съдът не притежава специални знания и при изрично искане за допустими и относими експертизи е длъжен да допусне същите .

Без допускане и приемане на СТЕ исковете за главница и акцесорното вземане за лихва са останали недоказани . Във въззивната жалба също липсва искане на въззивника за допускане на експертизи .

Само за пълнота трябва да се посочи , че СРС неправилно обвързва давността за процесните вземания с издаване и публикуване на общата фактура  . Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на  ищеца на интернет сайта му. Няма данни за публикуване на ежемесечните сметки на ответника на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало – ЗА ВСЕКИ МЕСЕЦ ПООТДЕЛНО. Главницата за доставена топлинна енергия принципно е погасена дори за по-голям период – включително за м.08.2015 г ; при което биха се дължали 647,50 лева , а не 924,37 лева . При липса на данни за публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца , ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви за забава .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част и в частта за разноските . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна пред СГС в размер на 330 лева адвокатско възнаграждение /същото е намалено до този размер от 400 лева поради прекомерност / .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №13946 от 16.01.2020 г постановено по гр.д.№47490/19 г на СРС , 125 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че В.Х.М. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 924,37 лева до предявения размер от 2018,24 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за ап.№78 в гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 186,69 лева до предявения размер от 518,36 лева  лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2016 г – 10.09.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2018 г по ч.гр.д.№59926/18 г на СРС , 125 състав .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на В.Х.М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 330 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Н.“ ЕАД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.