Р Е Ш
Е Н И
Е № 85
гр.
Пловдив, 18.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на петнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на
секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на
прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЧНД № 221/2020г. по
описа на съда
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции.
Предмет
на разглеждане е депозирана от „ З. – *“ ООД, чрез представляващия го С.К. и
защитник – адв.С., жалба против Решение №
114/19.05.2020г., постановено по ЧНД №14/2020г. по описа на Окръжен съд –
Смолян. С решението е ПРИЗНАТО решение № 7522 – EV 59/18 2005, издадено от
административен орган на Ф.Р.Г. – М.с.Л.,
постановено на 06.03.2018г., влязло в законна сила на 27.03.2018г., с което е
наложена финансова санкция на „З. – *“ ООД – Глоба в размер на 1200 евро /2 444.79лв./,
както и са определени разходи за производството в размер на 66 евро
/129.08лв./. Постановено е решението да се изпрати на НАП С. за изпълнение и
събиране на дължимите суми в посочената в решението левова равностойност.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в разрез със закона, тъй като допуснато нарушение, описано в
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение не съставлява нито престъпление,
нито административно нарушение по българското законодателство, както и че
заинтересованото дружество не е получило решението на административния орган, с
което е нарушено правото му да се запознае с него и да го обжалва. Прави се
искане на тази база решението на окръжният съд да се отмени и вместо него да се
постанови ново, с което да се откаже изпълнение на постановеното от
административен орган на Ф.Р.Г. – М.с.Л.
решение, с което на „ З. – *“ ООД е
наложена финансова санкция и в негова тежест са възложени разноски.
Представител на засегнатото
дружество не се явява в съдебно заседание. От адв. С.
е подадено писмено становище, с изявление, че жалбата и направените с нея
искания се поддържат по изложените в нея съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно моли да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди
по отделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства, взе
предвид становището на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
делото е налично Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005г., с превод на български език. Удостоверението е изготвено от
компетентен изпълнителен орган на издаващата държава - ФРГ. и съдържа
необходимата информация. Поради това и настоящия състав счита, че са спазени
изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС за форма, съдържание и
удостоверяване. Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е изпратено по
пощата, т.е. изпълнени са и изискванията на чл.9 ал.3 от закона за използване
на надлежно защитен начин, позволяващ удостоверяване на автентичността им.
Правилно е становището на окръжния съд, че е бил компетентен да се произнесе по
делото, тъй като съгласно чл.31 ал.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане
на финансови санкции се признава от съда по адреса на управление на засегнатото
лице, което в случая е ЮЛ, а то е в съдебния район на гр. С..
Правилна
и в съответствие с материалния закон е преценката на окръжния съд, че е бил
сезиран с акт, издаден от компетентен административен орган на друга държава –
членка на ЕС, а именно Ц. М.с.- Л.. Според
него, в проведено административно производство, е било санкционирано извършено от
българското дружество „З. – *“ ООД на територията на издаващата държава нарушение по Закона за заплащане на минимална
работна заплата, изразяващо се в това, че на два пъти, при поискване - с писма
от 17.05. и от 19.09.2017г., дружеството
не е предоставило на административния орган съответният набор от документи,
необходими за извършване на проверка относно изпълнение на законовите
изисквания, фиксирани в посочения закон. Такива не са представени дори и при
уведомяването на дружеството / на 12.01.2018г./, че спрямо него започва
следствено производство. За допуснатото нарушение на дружеството е наложена ГЛОБА
в размер на 1200 евро, като в негова
тежест са възложени и направените разноски по делото в размер на 66 евро.
Финансовата
санкция, чието изпълнение се иска, е наложена с акт, постановен от компетентен
орган в издаващата държава, влязъл в законна сила, видно от отразените в
Удостоверението данни. Според отразеното в Удостоверението производството е
било писмено, актът е връчен надлежно, като е разяснено правото на обжалване и
сроковете за това, което изключва приложението на чл. 35 т.9 от Закона, т.е. не
е налице визираното в този текст основание за отказ за признаване и изпълнение
на решението, както се претендира с жалбата. Неправилно се твърди, че окръжният
съд е следвало да извърши консултации с издаващата държава, с поискване на
изчерпателна информация за начина на съобщаване на решението и уведомяването
относно правото и сроковете за обжалването им. Че такова уведомяване се е
случило изрично е отразено в Удостоверението, а известно е, че отношенията между държавите – членки на ЕС
се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради което
неоснователно се явява искането на защитата националният съд да постави под
съмнение информацията, отразена в Удостоверението, според която „З. – *“ ООД е
бил надлежно уведомен за постановения акт и му е разяснено правото да го
обжалва. Не е нужно да се изследва допълнително по какъв начин е изпълнено това
задължение – дали засегнатото лице е получило лично съобщението или чрез свои
представител, по пощата или по друг начин, факт е, че според Удостоверението административният
акт е станал достояние на заинтересованото лице и то е било запознато с правото да го обжалва. Поради това
неоснователно се твърди, че правата на засегнатото лице в проведената в
молещата държава процедура са били
нарушени, респективно, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение при
постановяване на атакувания съдебен акт, като не е събрал и допълнителна
релевантна информация в посочения от защитата смисъл .
Финансовата
санкция е наложена за деяние, за което не се изисква двойна наказуемост – чл.30
ал.2 т.7 от Закона вр. с чл.3 и чл.5 от Директива
96/71ЕО. Ето защо и доводите на защитата, че липсват мотиви в атакувания
съдебен акт, респективно, че са налице основания за отказ да се признае
решението, поради това, че деятелността на „З. – *“ ООД не съставлява нито
престъпление, нито административно нарушение, не могат да се споделят. Те
противоречат на законовите постановки.
Размерът
на наложената санкция Глоба, чието изпълнение се иска отговаря на изискванията
на чл.35 т.6 от Закона. Към момента не е изтекъл давностния
срок за изпълнение на така наложената финансова санкция, според
законодателството на издаващата държава. Актът, чието признаване и изпълнение се
иска, е постановен срещу юридическо лице, което може да носи административна отговорност
и по българското законодателство, не са налице доказателства, установяващи
имунитет или привилегия на засегнатото лице, които да правят изпълнението на
решението недопустимо. Не се касае за деяние, подсъдно на българския съд, тъй
като не е осъществено нито изцяло, нито отчасти на територията на РБ., не е
извършено и извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не препятства предприемане на производство по отношение на
същото.
Правилно
и в съответствие с чл.32 ал.1 вр. с чл.16 ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС е изчислена левовата равностойност на наложената Глоба от 1200 евро
и присъдените разноски в размер на 66 евро, определена съобразно фиксинга на
БНБ към момента на влизане в сила на решението, чието признаване и изпълнение
се иска – 2 444.79лв. и 129.08лв., като за съда не съществува възможност за
преценка на размера на същата, респ. за намаляването му, тъй като не е налице
хипотезата на чл.32 ал.2 от Закона - нарушението не е извършено извън
територията на издаващата държава, съотв. не попада
под българска юрисдикция. Липсват доказателства за извършено частично или пълно
плащане на дължимите суми, поради което и не са налице основания за прихващане
по смисъла на чл.17 от закона.
Мотивиран
от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/19.05.2020г., постановено по ЧНД
№14/2020г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: