Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
І-ви въззивен граждански състав
На 18 февруари 2020 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар И.З.
като разгледа
докладваното от съдия Р.Стоева
възз.гр.дело № 27 по описа
на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против
Решение №192/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№240/2019 г. по описа на ЕРС.
С
посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична
Полиция” МВР-гр.София да заплати на Н.Д.М.
***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от
1520,90 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от
23.04.2016 г. до 23.04.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 208,60 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1520,90 лева, начислена за периода на забавата от
падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 23.04.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК
сумата 372,88 лева - разноски по делото.
С
въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът
твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178,
ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до
02.08.2016 г. приложима била Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., а за останалата
част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната
база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска
отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в
производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В
срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Н.Д.М., чрез
пълномощника му адв.Х., в който е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не
се явяват и не се представляват.
От пълномощника на въззиваемия е
постъпила молба, в която е заявено, че се поддържа отговора на въззивната жалба и се иска последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се потвърди. Иска
се и да се присъдят разноски пред
въззивната инстанция. Към молбата е приложен списък на разноските.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа
страна:
Не е налице спор между
страните, че през процесния период - 23.04.2016 г. до
23.04.2019 г., страните са били обвързани от
служебно правоотношение, като Н.Д.М. е заемал длъжността
„ст. полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница” в ГПУ-Елхово към РД
„ГП” - Елхово към ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка
е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била
назначена и изслушана неоспорена
съдебно-икономическа експертиза, основана
на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи,
извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 23.04.2016 г. до 23.04.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през
нощта – общо 1651 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ се
установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1651 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1887,09 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за
процесния период в размер на 236,09 часа, която разлика не е
начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило,
че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 1520,90 лв.,
изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 23.04.2016 г. до 23.04.2019 г., с
натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно
задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 209 лв.
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена
по същество въззивната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Същото е
подробно мотивирано, като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:
Съобразно
обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в
производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане
на извънреден труд и с правно основание чл.86 ЗЗД - за
мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценка по
същество - основателни.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). От тълкуването на нормата не може
да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния
труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро -
разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период,
без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период Наредби, които са относими към
спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е
била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69/2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби
на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Поради
изложеното и при липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия съд
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Следва да бъде
посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните
служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също
предпоставя извод за субсидиарното прилагане на цитирания по-горе регламент на
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията
на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд
и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава
като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице
полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за
пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила
по трудово правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при
еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по
служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа
през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при
специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент
към процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, така както е приел и първостепенния съд,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
От събраните доказателства (приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза) се установява, че за процесния период от време
–
от 23.04.2016 г. до 23.04.2019 г. ищецът Н.Д.М. е положил нощен труд в размер на 1651
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1887,09 часа, като разликата от 236,09 часа се явява
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от страните пред ЕРС, нито пред ЯОС
се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема
заключението на вещото лице, като компетентно и
обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена
по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1520,90 лева. Тази
сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за главница се явява доказана и по
размер.
При уважаване на иска за главница
правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид
изложеното, въззивния съд прецени обжалваното решение за правилно, поради което
и на осн. чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените пред
въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за
сторените по делото такива за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
Възражението
на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прецени за
неоснователно. Възнаграждението не е прекомерно
и е близко,
т.е. е съобразено,
с минималните размери съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №192/18.11.2019
г., постановено по гр.д.№240/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София
да заплати на Н.Д.М.
*** с ЕГН ********** сумата 380 лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.