М
О Т И
В И
към
присъда № 316 от 19.12.2018г.
по НОХД № 278/2018г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е
образувано по внесен в съда обвинителен
акт на БОП против подс.А.С.С.с
обвинение за осъществено периода 14.05.2011 год.- 31.03.2014 год., в град
Бургас престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 и т.3 , вр. чл.26
ал.1 от НК.
В проведеното по реда на чл.373, ал.1 от НПК съдебно производство е направено и прието
изменение на обвинението, досежно
времето на извършеното престъпление и отделни деяния, редуциране на данъмчните
задължения и повторно отстраняване на очевидни фактически грешки и по новото
формулирано обвинение.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа измененото обвинение, което намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства. Предвид внасянето в бюджета на неплатените
данъчни задължения до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд пледира подс. А. С. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като
на основание чл.78а от НК му се наложи административно наказание глоба
от 2500лв.
В съдебните прения защитникът на подс.С.
– адв. Г.Н., излага становище то си за обективна несъставомерност на деянията
на подсъдимия и пледира за постановяване на оправдателна присъда. Защитникът му
– адв.К., развива подробно съображения за липсата на виновно поведение на
подзащитния му и също пледира за неговото оправдаване, а като алтернатива
предлага да се приложи чл.78а от НК. В обяснеинята си подсъдимият разяснява
възгледите си за сключваните догодвори и счета себе си за невинен.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият Анатолий С.С. е едноличен
собственик и управител на „******* гр.Бургас,
вписано в търговския регистър с решение от 16.02.1996 г. по ф.д. 3359 /1994г
на Бургаски окръжен съд. На 28.09.2004
г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.
Счетоводното обслужване на „****** било поверено на счетоводната къща ********, с управител свид.Р. А. Г., където свид. С.
К. (понастоящем
с фамилия Д.) обработвала счетоводните документи на „*****. Подс.С., в качеството си на управител на „*****, упълномощил
******, да представлява „******
пред ТД на „НАП”-град Бургас, включително да подписва и подава декларации и
справки по електронен път от негово име, а свид.Г.,
в качеството й на управител на счетоводната къща, с пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 23.02,2009 г., преупълномощила със същите права
служителката си свид.С. К., която съставяла ежемесечно необходимите документи
по ЗДДС и годишно по чл.92 от ЗКПО и по електронен път ги изпращала до органите
на ТД на „НАП”- град Бургас.
Свид.С. К. получавала от свид. М.Д.П. – служител в
дружеството на подъсдимия, само първични счетоводни документи - фактури за
приходи и за разходи, както и фактури за авансови плащания, въз основа на които тя съставяла дневниците за покупки и продажби и
справката- декларация по ДДС за предходния месец и ги подавала до 14 число пред
ТД на НАП –Бургас всеки месец.
На 29.09.2010 г. между свид.С. Д. С. в качеството на „Възложител“ и „******, в качеството на „Изпълнител“ бил сключен договор
за строителство. Предмет на договора била пететажна жилищна сграда с партер,
терасовиден етаж и кафене, с идентификатор 07079.602.405.1 по кадастралната
карта на гр.Бургас, находящ се в бивш парцел IV-3, поземлен имот 405, кв. 54,
по плана на ж.к.”******”, с РЗП 2124
кв. м. (понастоящем блок № *** в комплекса),
построена на етап „груб строеж”. Изпълнителят се задължил да извърши строителни
и монтажни работи по довършването на стоежа, за своя сметка, а Възложителят да
прехвърли собствеността на Изпълнителя или на посочени от него трети лица на 15
броя, точно определени апартаменти.
На 04.04.2011 г,***, ТД „Освобождение”,
на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ било издадено удостоверение № 94-С-З66, че
сградата е със степен на завършеност „груб строеж”.
Няколко
дена по-късно на 12.04.2011 г. били сключени три договора:
договор № V-Е за кредитиране и строителство
между „******, в качеството на Изпълнител и свид.Д. И. И., в качеството на Кредитор, с предмет на договора -
апартамент № V-Е, в процесната сграда,
като Изпълнителят се е задължил да довърши строителството на горепосочения
апартамент, а Кредитора да заплати уговорената цена от 85 420 лева, с начислено
ДДС, на вноски, съгласно уговорените условия
договор № V-З за кредитиране и
строителство между „*****, представлявано
от подс.С., в качеството на Изпълнител и свид.Д.
С. Р., в качеството
на Кредитор, с предмет на договора - апартамент № V-З, в същата сграда, като
Изпълнителят се е задължил да довърши строителството на горепосочения
апартамент, а Кредитора да заплати уговорената цена от 78 240 лева, с начислено
ДДС, на вноски, съгласно уговорените условия.
договор № V-Ж за кредитиране и
строителство между „*******, в качеството
на Изпълнител и свид.М. Й. В., в качеството
на Кредитор, с предмет на договора - апартамент № V-Ж, в сградата, като Изпълнителят се е задължил да
довърши строителството на горепосочения апартамент, а Кредитора да заплати уговорената
цена от 54 200 лева, с начислено ДДС, на вноски, съгласно уговорените условия.
На 27.04.2011 г. бил сключен договор №
III-B за кредитиране и строителство между „******,
представлявано отподъсдимия, като Изпълнител и свид.Д.
С. Р., в качеството
на Кредитор, с предмет на договора - апартамент № III-B, във въпросната сграда,
като Изпълнителят се е задължил да довърши строителството на горепосочения
апартамент, а Кредитора да заплати уговорената цена от 45 210 лева, с начислено
ДДС, на вноски, съгласно уговорените условия.
На 25.07.2011 г. бил сключен поредния
договор № II-Д за кредитиране строителство на апартамент между „******, в качеството на Изпълнител и свид.С. В. М., в качеството на Кредитор, с предмет на договора -
апартамент № П-Д, във въпросната сграда, като Изпълнителят се е задължил да
довърши строителството на горепосочения апартамент, а Кредитора да заплати
уговорената цена от 72 580 лева, с начислено ДДС, на вноски, съгласно
уговорените условия.
На 21.10.2011 г. бил сключен договор №
IV-E за кредитиране и строителство на апартамент между „******, като Изпълнител и свид.М.
Т.Т.,
в качеството на Кредитор, с предмет на договора - апартамент № IV-E, в същата
сграда, като Изпълнителят се е задължил да довърши строителството на
горепосочения апартамент, а Кредитора да заплати уговорената цена от 93 040
лева, с начислено ДДС, на вноски, съгласно уговорените условия.
На 12.03.2012 г., бил сключен Договор №
II-B за кредитиране и строителство между „********,
в качеството на Изпълнител и свид.Й. К. Г., в качеството на Кредитор, с предмет
апартамент № II-B, като Изпълнителят се задължил да довърши строителството на
горепосочения имот, а Кредитора да заплати уговорената цена от 45 210 лева, с
начислено ДДС, на вноски. Съгласно уговорените условия в договора, в момента на
сключването му следвало да се заплати сумата от 10 000 лв„ а в срок до
01.04.2012 г. или до сключването на нотариален акт, следвало да се плати
остатъка.
Всички горепосочени договори били
типови, с едни и същи права и задължения между страните. Номерацията на
договорите отговаряла на етажа и номера на жилището. Плащането на цената
следвало да се осъществи на вноски, като първата, в размер на около десет
процента, следвало да се плати до пет дена от сключване на договора, а
окончателната до 01.04.2012 г. При неизпълнение до тази дата следвало да се
начислява лихва в размер на един процент месечно върху невнесената сума. До
тази дата Изпълнителят е следвало да завърши строителството и съответно
собствеността да бъде прехвърлена, чрез изповядване на сделка пред нотариус.
За периода м. април 2011г.
На 13.04.2011 г.***, свид.Д. С. Р., от името и за сметка на св.М. Й. В. заплатил сумата от 6 000 лева на подс.С., на
основание първа авансова вноска, по Договор № V- Ж, за което свид.М.П. издала
приходен касов ордер № 773 от същата дата.
На същата дата свид.Д. Р. платил на
подсъдимия в и сумата 10 000 лева на „*****, като първа
авансова вноска по Договор № V-З, за което свид. П. също издала приходен касов ордер № 774 от същата
дата.
На 13.04.2011 г.***, св.Д. И. И.платил първа авансова вноска по Договор № V-Е в
размер на 12 000 лева, за което свид. П.
му издала приходен касов ордер № 775 от същата дата.
На 18.04.2011 г.***, св.Д. Р., от името и за
сметка на св.М. Й. В., платил в брой сумата 3 100 лева на основание
авансова вноска по Договор № V-Ж на обв.С., като за така получената сума свид.П.
от името на „******, издала приходен касов ордер № 783 от същата дата.
На 27.04.2011 г., свид.Д. С. Р. платил в брой сумата от 4500 лева на обв.С., на
основание първа авансова вноска по Договор № III В, за което му бил издаден
приходен касов ордер № 782 от същата дата от св.М.П..
По нареждане на подсъдимия и за петте
плащания в брой не били издадени фактури в петдневния срок по чл.113 ал.4 от ЗДДС.
На 14.04.2011 г., свид.Д. Р. внесъл по
банков път, по сметка на „******, сумата от 29
120 лева,за доплащане по апартамент V-3. На същата дата свид.П. издала от името
на „******, фактура № 59/14.04.2011 г. с получател св.Р. и основание аванс съгласно Договор № V-З за сумата
от 29 120 лева с начислено ДДС.
На 14.04.2011 год., свид.Д. Р. внесъл по
банков път, по сметка на „******, сумата от 15
000 лева за доплащане по апартамент 5-Ж. На същата дата свид.П. от името на „******, ЕИК ***** издало фактура
№ 060/14.04.2011 год., с получател свид.Р.и
основание аванс съгласно Договор № V-Ж за сумата от 15 000 лева с начислено
ДДС.
На 14.04.2011 г., св.Д. Р., от името и за
сметка на М. Й. В., внесъл по банков път, по сметка на „****** сумата от 3 000 лева, за доплащане по апартамент
5-Ж. На същата дата свид.П. издала от името на „******,
фактура № 61/14.04.2011 год., с
получател св.М. Й. В. и основание аванс съгласно Договор № V-Ж за сумата
от 3 000 лева с начислено ДДС.
На 18.04.2011 г., свид.К. И., съпруга на свид.Д. И., внесла по
банков път, по сметка на „******* сумата от 29
500 лева, за доплащане по апартамент V-Е, като на същата дата свид.П. издала от
името „********, фактура № 062/18.04.2011 год. с получател
свид.Д. И. и основание
авансово плащане, съгласно Договор № V-E , за сумата от 29 500 лева.
По нареждане на подсъдимия свид.М.П. представила само горепосочените издадени фактури от „****** за м.Април 2011 г., ведно с всички други първични
счетоводни документи за месеца на служителя в счетоводната къща свид.К., без да уведоми последната, че дружеството е
получило сумите по петте приходни касови
ордери, за които не били издадени фактури. Свид. К.
на база на получените документи съставила справка декларация по ДДС за м.април
2011 г., ведно с дневниците за покупки и продажби на дружеството, които по
електронен път подала в НАП гр.Бургас на 14.05.2011 г с вх. №
02001448939/14.05.2011 г.,
По този начин в справката декларация
били неверно декларирани размера на
данъчната основа на облагаемите
доставки -64 633,33 лв. и деклариран начислен ДДС в размер 13 098,76
лева, а не действителния размера на
данъчната основа на облагаемите
доставки от 94 299,99 лева, начислен данък върху добавената стойност 13
098,76 лева и следващия се ДДС от 18 860,00 лева. Така подсъдимият е осуетил
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – сумата от 5
761,24лв. за м. април 2011г.
2.За периода м. май 2011г.***, пред органите
на ТД на НАП-Бургас, подъсдимият декларирал
в справката –декларация, която била подадена по електронен път от счетоводителят – свид.С. К., резултат за
м.май същата година - 294,46лв., от които 13,84лв. внесен ДДС и 280,62лв. -
приспаднат ДДС по реда на чл.92 от ЗДДС, като в действителност е следвало да
декларира за приспадане 108,53лв. По
този начини подс.С. е потвърдил неистина справка-декларация по ЗДДС с вх. №
02001455542/10.06.2011 год., относно размера на ДДС за приспадане и съответно
ДДС за внасяне (185,93лв) и по този начин избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в размер на 172,09 лв.
3. За периода месец юли 2011 год.
На
05.07.2011 год., в град Бургас, свид. Д.
Р. платил като
авансова вноска по Договор №
III-В сумата 25 000 лева на „*****, за което му
бил издаден приходен касов ордер № 840 от същата дата.
На 06.07.2011 г., свид.М.Д.П., служител
на дружеството, внесла по банков път, от името на свид.Д.Р., по сметка на „******, сумата от 10 000 лева, с основание - плащане по
договор № III-B, като на същата дата „********, издало фактура
№ 064/07.07.2011 год,, с получател свид.Д.
С. Р. с основание
аванс съгласно Договор № III В за сумата от 10 000 лева с начислено ДДС.
На
27.07.2011 год., в град Бургас, свид. Д.
Р. платил на „******* още 15
710 лева, като авансова вноска по Договор
№ III-В, за което му бил издаден
приходен касов ордер № 855 от същата дата от св.М.П..
На 25.07.2011 год., в град Бургас, свид.С. М.
платил като първа авансова вноска по Договор
№ II-Д сумата 17 000 лева на „*******, за което плащане му
бил издаден приходен касов ордер № 854 от същата дата.
За последните две плащания в брой, както и за разликата над
фактурираната сума на свид. Д.Р.,
не били издадени фактури и не бил
начислед ДДС. На свид.К.
не били предоставени приходните касови ордери за получените плащания, поради
което и тя не ги е съобразила при
съставянето справката- декларация по ДДС за м.юли 2011г. и дневниците за покупки и продажби на
дружеството, които по електронен път подала в НАП гр.Бургас на 09.08.2011 г, с
вх. № 02001477012/09.08.2011 г.
По този начин в справката декларация
били неверно декларирани размера на
данъчната основа на облагаемите
доставки -9 916,66лв. и деклариран
начислен ДДС в размер 13 098,76 лева, а не действителния размера на данъчната основа на облагаемите доставки от 49 675,00 лева,
начислен данък върху добавената стойност 1 983,33 лева и следващия се ДДС от 9935.00лева. Така подсъдимият е осуетил
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – сумата от
7951,67лв. за м. юли 2011г.
4.За период м.август 2011год.
На 02.08.2011 г., свид.С. М. превел по
банков път, по сметка на „*******, сумата от 22
000 лева, като на същата дата свид.М.П., по нареждане на обвиняемия, издала
фактура № 065/02.08.2011 г. от името на „********,
с получател св.С.М. и основание аванс, съгласно Договор № II-Д, за
сумата от 22 000 с начислено ДДС.
На 19.08.2011 год С. В. М. внесъл по банков
път, по сметка на „******, сумата от 8
785 лева, като на същата дата свид.М.П. ме издала фактура № 066/19.08.2011 г,
от името „******* и с основание аванс, съгласно Договор №
II-Д, за сумата от 8 785 с начислено ДДС.
На 22.08.2011 г, свид.Д.Р., от името и за
сметка на свид.М. Й. В., платил в брой
на подсъдимия сумата 27 100 лева, на основание авансова вноска по Договор №
V-Ж, за което й бил издаден приходен касов ордер № 875 от същата дата от свид.М.П.,
но не била издадена фактура. На свид.К. приходния касов
ордер не бил представен, поради което и тя не го е отразила при съставянето справката- декларация по ДДС
за м.август 2011г. и дневниците за
покупки и продажби на дружеството, които по електронен път подала в НАП
гр.Бургас с вх. № 02001492012/13.09.2011 год. Така в същата справката
декларация били неверно декларирани размера на
данъчната основа на облагаемите
доставки - 26 437,49 лева, а не действителната 49 020,42 лева и начислен
данък върху добавената стойност 5 287,51 лева, а не действителния - 9 804,08
лева. Чрез бездействието си подсъдимият
е осуетил установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
сумата от 3927,84лв.
5.За м. септември 2011г.***, пред органите
на ТД на НАП-Бургас, подсъдимият
декларирал в справката –декларация, която била подадена по електронен път
от счетоводителят – свид.С. К., резултат за
м.септември същата година – ДДС 181,67лв., който приспаднал по реда на чл.92 от ЗДДС. В действителност дружеството е нямало право на приспадане на данъка. По този начини подс.С. е потвърдил неистина
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 02001503752/13.10.2011 год., относно размера
на ДДС за приспадане и съответно ДДС за внасяне и така избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в
размер на 181,67 лв.
6.За м.октомври 2011г.***, свид.Т. Т., от името и за
сметка на дъщеря си- свид.М. Т., платил в
брой авансова вноска по Договор №
IV-Е в размер на 9 300 лева на „******.
На същата дата му бил издаден приходен касов ордер без номер.
На
26.10.2011 год., в град Бургас, свид. С. В. М. платил като авансова вноска по Договор № II-Д сумата от 4 350 лева на „******, за което същия ден му бил издаден приходен касов
ордер № 908.
Този приходния касов ордер отново не бил
представен на свид.К., поради което и
тя не го е отразила при съставянето справката- декларация по ДДС
за м.октомври 2011г. и дневниците за
покупки и продажби на дружеството, които по електронен път подала в НАП
гр.Бургас с вх. №
02001514461/12.11.2011год. Така в същата справката декларация били
неверно декларирани размера на данъчната
основа на облагаемите доставки - 2
085,28 лева, а не действителната от 13 460,28 лева, както и начислен данък
върху добавената стойност от 417,06 лева, а не действителния дължим за периода ДДС от 2 692,06 лева. Така
подсъдимият е осуетил установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери – сумата от 2 692,06 лв.
7.За м.ноември 2011год.
На
21.11.2011 год., свид. С. В. М.платил по
Договор № II-Д нова авансова вноска от 7
400 лева на „*******, за която му бил съставен от свид.М.П. приходен касов ордер № 960 от същата дата , но
не му била издадена фактура. Приходния касов ордер не бил предоставен на свид.
К. , която не включила плащането в резултата за
месеца, отчетен в подадените от нея дневник за продажбите и справка-декларация
по ЗДДС, с вх. № 02001525358/13.12.2011 год. В същата справка –декларация за м.
ноември 2011г. подс.С. декларирал данъчна
основа на облагаеми доставки от 21 114,72, а не действителната - 27 281,39 лева
и начислен данък върху добавената стойност 4 222,95 лева, вместо действително дължимия от 5 456,28 лева. По
този начин подсъдимият е осуетил установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 1047,28лв.
8. За декември 2011год.
На 09.12.2011 г. свид.Т. Т., от името и за
сметка на дъщеря си свид.М. Т., превел
по банков път по сметка на „******, сумата от 27
000 лева, с основание - частично плащане за покупка на апартамент № IV-E, като
на същата дата е била издала фактура №
268/09.12.2011 г. от името на „****** с получател
свид.М. Т. за сумата от 27 000 лева с начислено
ДДС.
На същата дата 09.12.2011 г., свид.Т.
С. Т., от името и за
сметка на дъщеря си св.М. Т.Т., платил в
брой сумата от 13720 лева, представляваща
вноска по Договор № IV-E, за което й бил издаден приходен касов ордер №
971, от същата дата от свид.М.П.. но не била издадена фактура .
На
28.12.2011 год., „****** е получил още
две плащания- от свид. Т. Т., които от името и за сметка на дъщеря си- М. Т., платил сумата от 9 000 лева, вноска
по Договор № IV-Е и от свид. С. М. , който платил
сумата от 5 000 лева, като вноска по Договор
№ II-Д.За тези две плащания били
съставени квитанции от ПКО, съответно №№985/28.12.2011г, 986/28.12.2011г., но
не са им били издадени фактури. Получените плащания в брой не са намерили
отражение в изготвените свид. К. за отчетния
период справка-декларация и дневници, защото документите за тях не са й били
предоставени. В подадената в ТДн а НАП –Бургас с вх. № 02001534491/13.01.2012
г. справка декларация подсъдимия декларирал данъчна основа на облагаеми
доставки -28 249,97 лева, а не действителната 51 349,97 лева и начислен данък върху добавената стойност 5
649,99 лева, вместо следващия се
действителен ДДС в размер на 10
269,99 лева. С бездействието си той е
избегнал установяването и плащането на ДДС от 4 806,05 лева, представляващ разлика за довнасяне на
дължим данък добавена стойност от
данъчнозадълженото лице -*********** за последния
месец на 2011г.,
На 27.12.2011 г. бил съставен нотариален
акт за покупко-продажба № 125, том.Ш, per. № 6361, дело № 493 от 2011 г., от
Нотариус Николай Ников, вписан под № 246 в регистъра на Нотариалната камара,
действащ в района на Бургаски районен съд, с който свид.С. С. продал на
свид.Д. Р.и свид.М.В. апартамент V-Ж,
за сумата от 37 120 лева, с начислено ДДС.
На същата дата - 27.12.2011 г. бил
съставен нотариален акт за покупко- продажба № 126, том.III per. № 6364, дело №
494 от 2011 г., от Нотариус Николай Ников, вписан под № 246 в регистъра на
Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд, с който свид.С. Д.С. продал на свид.Д.
Р. и свид.Е. К.-В. апартамент III- В, за сумата от 20 000 лева, с начислено
ДДС.
9.За м. февруари 2012год.
На 22.02.2012 г., св.С. М. внесъл по
банков път, по сметка на „**********, сумата 2 615
лева, за която сума, с начислено ДДС му
била издадена фактура № 282/23.02.2012 г. от името на „*********,
с получател свид.С. М. и основание допълнителни СМР, съгласно договор от
29.09.2011 г. за апартамент № II-Д.
На
следващия ден - 23.02.2012 год., свид. С.
В. М. платил в брой
вноска по Договор №II-Д в размер на 830 лева на „**********,
за което му била издадена квитанция от ПКО№57/23.02.2012г., но не му е била
издадена фактура.
На 29.02.2012 г. свид.Т. Т., от името и за
сметка на дъщеря си св.М. Т. превел по
банков път, по сметка на „********** , сумата от 11
000 за покупка на апартамент IV-E, като на същата дата св.М.П. по нареждане на
обвиняемия издала фактура № 283/29.02.2012 г. от името на „*********, с получател св.М. Т. и основание аванс съгласно договор
IV-E, за сумата от 11 000 лева с начислено ДДС.
Приходният касов ордер на свид.М. отново не бил представен на свид.К., поради което и тя не го е отразила
при съставянето справката- декларация по ДДС за м.февруари 2011г. и
дневниците за покупки и продажби на дружеството, които по електронен път
подала в НАП гр.Бургас с вх. № **********/12.03.2012год.
Така в същата справката декларация били неверно декларирани размера на данъчната основа на облагаемите доставки - 11 929,17 лева, а не действителната от действителната
12 620,84 лева /установена разлика
691,67 лева/, начислен данък върху добавената стойност 2 385,83 лева, а не
действителния дължим ДДС от 2 524,17
лева. Така подсъдимият е осуетил
установяването и плащането на ДДС в размер на
138,33лева, представляваща разлика за довнасяне на дължим данък добавена
стойност от данъчнозадълженото лице -********.
10. За данъчен период месец
март 2012 год.
На
12.03.2012 год.- дата на сключване на за кредитиране строителство на
апартамент по Договор № II-В, свид.Й.
Г.
платила в брой сумата от 10 000 лева на на „*****, като не й бил издаден никакъв документ. На
21.03.2012 г., свид.Й. Г. внесла по
банков път по сметка на „******** сумата 21 000
лева, с основание доплащане по апартамент II-B, като свид.М.П. издала фактура №
294/22.03.2012 г. от името на „********, с получател
св.Й.Г. основание авансово плащане по продажба на
апартамент II-B за сумата от 21 000 лева, с начислено ДДС. Два дни по-късно на
23.03.2012 г. бил съставен нотариален акт за покупко- продажба № 80, том.1,
per. № 1111, дело № 74 от 2012 год., от Нотариус Ников, вписан под № 246 в
регистъра на Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд, с
който било удостоверено, че свид.С. е продал на
свид.Й. Г. апартамент II-B, за сумата от 21 000
лева с начислено ДДС. Същия ден свид.Й. Г. платила в
брой сумата от 16 000 лева на „********, ЕИК *********, на основание вноска по Договор № II-B,
за което не й бил издаден никакъв документ.
Също на 23.03.2012 год. бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба Ш 79, том.1, per. № 1110, дело № 73 от 2012
год., от Нотариус Николай Ников, вписан под № 246 в регистъра на Нотариалната
камара, действащ в района на Бургаски районен съд, с който свид.С. продал на свид. М.
Т.
апартамент № IV-E, за сумата от 42 000 лева, с начислен ДДС. На същата
дата свид.Т.
Т. от името и за сметка на дъщеря си свид.М. Т. платил на „*********
в брой вноска по Договор № IV-Е в размер на 19 000 лева, за което й бил
издаден приходен касов ордер № 85, от същата дата от св.М.П., но не била
издадена фактура.
За трите получени плащания в брой не
били представени документи на свид. К., която не ги
отразила в съставените и подадени от нея в ТД на НАП-Бургас дневници и справка-декларация с вх. №
02001572355/12.04.2012 год. В същата справка , като данъчна основа на облагаеми
доставки била вписана сумата от 132 350 лева, а не действителната данъчна
основа от 169 850,00 лева и начислен данък върху добавената стойност в размер
на 26 470,00 лева, а не действително
дължимия ДДС за този период, възлизащ на 333970,00 лева.По този начин подсъдимият е осуетил установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – сумата от 7 499,98 / лева,
представляваща разлика за довнасяне на дължим данък добавена стойност от
данъчнозадълженото лице-„************.
По ЗКПО за 2012г.
В подадената на 01.04.2013г.*** годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх.№ 200-И-0089331/01.04.2013, подс. С. декларирал реализирани от „********* общо приходи - общо приходи 354 081,83
лева. Изготвяйки годишната декларация свид.К.
не е отчела като приход получените с приходни касови ордери суми, описани
по-горе, за които не са били издадени фактури на свидетелите. Не били отчетени също и платените на „********* лихви за забава, съответно на 08.03.2012 год. от свид. С. М. по Договор № II-Д - 1 265 лева и на 23.03.2012 год. от свид. Т. Т., който платил
по Договор № IV-Е от името и за сметка
на дъщеря си- М. Т., лихва от 1
000 лева.
По този начин неправомерно е бил занижен
размера на приходите на дружеството, възлизащи на 490263,50 лева и намалена
неговата данъчна печалба от 158 288,87 лева до размера на декларираната - 22 107,2 лева. В същата посока на намаление е
бил деклариран дължим корпоративен данък от 2 210лв., вместо действителния
от 15 828,88лв. Декларирания корпоративен данък е бил внесен, като в резултата
на невярното деклариране е било осуетено своевременното установяване и
заплащане на остатъка от дължимия данък в размер на 13 618,18лв.
На 17.12.2012 г. бил съставен
констативен акт образец 15 за пететажната жилищна сграда с партер, терасовиден
етаж и кафене, с идентификатор 07079.602.405.1 по
кадастралната карта на гр.Бургас, находяща се в бивш парцел IV-3, поземлен имот
405, кв. 54, по плана на ж.к“****”, с РЗП 2124
кв. м.(понастоящем блок № *** в комплекса).
На 30.04.2013 год., на основание чл. 4 и
чл. 5, ал.2 от Наредба № 2/31.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България минималните гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, във връзка с чл.
177 Закона за устройство на територията, била назначена, със заповед №
РД-19-721 на зам. Началника на ДНСК, държавна приемателна комисия за строежа.
На 26.06.2013 год., на основание чл.
222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 от Ш 3 УТ е било издадено разрешение за ползване
на сградата № СТ-05-1061, относно кабел с ниско напрежение на сградата,
На
„****** са били извършени данъчни ревизии за
установяване на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, обхващащи и инкриминирания в
обвинителния акт период, които са
приключили с влезли в сила ревизионни актове №№ Р
-02000215003108-091-001/17.12.2015г., Р-02-1400720-091-01/29-01.2015г.,
коригирани със съответните решения на Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при
ЦУ на НАП и на съдебните инстанции. Резултатите от така проведените административни
производства не са обвързващи за настоящото наказателното производство, съгласно ТРОСНК №
1/7.05.2009 г. на ВКС, но основната част от констатациите в ревизионните актове са залегнали в изготвената в досъдебното производство
съдебно –счетоводна експертиза.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в съдебно следствие доказателства – показанията на
свид. М. П. и прочетените на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1,
т.2 от НПК, показанията на свидетелите в приложените протоколи за разпит на : Д. Р., С.Р., М.В., Е. К. – В., Д. И., К. И., М. Т., Т.
Т., С. М., Й. Г., Д. С., С.
С., Р. Г., С. К., Й. В., М. Б., М. М. – Б.,
Т. Ш. - Г., Р.Д., А. Б., от
заключенията по първоначалната, повторна
и допълнителна съдебно –счетоводни експертизи, от графическата експертиза на вещото лице Д. Н., от приложените
по делото писмени доказателства: материалите по ревизионните производства,
разписки, справки декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО,
договор за строителство, догонвор за изработка, договор за строителство и
кредитиране, нотариални актове и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК. Не са налице съществени противоречия в
доказателствената съвкупност.
Първоначалната съдебно-счетоводната
експертиза е констатирала, че в данъчно- осигурителната сметка на дружеството „*******, във връзка с ревизионен акт №
Р-02-1400720-091-01/29.01.2015 г. има извършени плащания на 19.03.2015 г. в
размер на 30000,00 лв. и на 01.05.2016 г. в размер на 20 000,00 лв. Видно от допълнителното заключение по
назначената в съдебно следствие ССЕ, на
19.01.2018г. с
АПВ№П-02000217225321-004-001 са прихванати суми по издадените два ревизионни
акта общо в размер на 11972,28лв., от които 5 403,16лв корпоративен данък
за 2012г., а на 26.01.2018г. са биле платени 3 125,64лв. задължения по
ревизионен акт № Р-02-1400720-091-01/29.01.2015 г. Съгласно направените изчисления по
третия вариант, предложен от
допълнителната ССЕ, при който от данъчната основа на облагаемите сделки,
описани в обвинителния акт, се изключва единствено сключения на 16.03.2012г. между
подсъдимия и свид. Д. И. договор за
изработка, общо задълженията за главница
и лихви са в размер на 64 356,81лв. Внесената от дружеството до
приключване на съдебното следствие възлиза на 65 097,92лв, с което сума
укритите данъчни задължения и лихви за тях са заплатени.
По делото е била назначена и изготвена
графическа експертиза, от заключението на която е видно, че всички издадени ПКО
са били попълнени и подписани от свид.М.П., а всички договори за кредитиране и
строителство между „********** и гореописаните
свидетели са били подписани от подсъдимия.
Според заключението на вещото лице У. ,
изготвила съдебно-счетоводна експертиза в досъдебното производство (т.XVIII,
л.200-л.261), за периода 14.05.2011 г. - 12.04.2012 г., размера на дължимия
от „********* ДДС ввъзлиза на 39 273.33 лв., а корпоративния данък - 2210.72 лв.за 2012г. и
8 255.71 лв. за 2013г. Според това заключение общо чрез неотчетените, но
получени плащания, е било избегнато
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 59
136.49 лв. Така изготвеното заключение е необосновано. Видно от
констативно-съобразителната му част и от отговорите на въпроси в съдебно заседание
вещото лице неправилно е приложило чл.113, ал.4 от ЗДДС, като извършени в края на месеца и
неотчетени плащания е приело за участващи
във формирането на дължимия през
следващия отчетен период ДДС, което влияе както на резултата за текущия месец,
така и върху размера на дължимите лихви. При
определяне размера на корпоративния данък е приело, че са приложими
едновременно два стандарта (№№18,11) за изчисляване и разпределение на
приходите през 2012г. и 2013г. Неправилно е приело, че отношенията между подсъдимия и свид.Д.
И.по повод довършителните дейности на апартамент №V-Е
са относими към инкриминирания период и към дейността на „**********. Не са отчетени
всички погасявания на задълженията на дружеството. В посочените части съдът не
кредитира заключението на вещото лице У..
Допуснатото неправилно приложение на
данъчните закони е отстранено чрез изготвянето на повторна и допълнителна
съдебно –счетоводни експертизи от вещо лице А. . Заключението на повторната ССЕ
е изготвено в два варианта, като разликата между тях е , че във втория вариант не
се отчитат в данъчните основи за м. март 2012г. сключения договор за 42 420лв. със свид.Д.
И.и твърдяната върната на свид.Й. Г.
сума от 24 210лв .
В
допълнителната експертиза е изготвен и трети вариант, при който не се отчета
единствено плащането на свид.И.по договор за
изработка от 16.03.2012г. и е направена рекапитулация на дължимото от дружеството към датата на
изготвянето й.
Свид. Д.И. е сключил договор за изпълнение на довършителни
работи по апартамент V-Е на 16.03.2012г. Сключването на самия договор не се
явява данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Освен това договора е
сключен с подсъдимия в качеството му на физическо лице, а не с „*********. Дължимата по договора сума от
42 420лв. е преведена от свидетеля на подсъдимия на 22.04.2016г., т.е.
след инкриминирания период. Това плащане не следва да се отчита при формиране
на месечния резултат по ДДС за м. март
2012г. и при годишното приключване за 2012г. на търговското сружество –
строител.
Както бе посочено по-горе ( п.10 за м.
март 2012г.) в изпълнение на сключения на 12.03.2012г. от свид.Й. К. Г. и „****** договор за кредитиране на строителство на
апартамент ІІ-В , свидетелката е платила общо сумата от 45 210лв., като й
била издадена фактура само за извършеното по банков път плащане на 21 000,00
лв.
По делото е приложено копие от касов
ордер № 57/15.04.2012 г. за върната сума от „******
на свид.Й. Г. в размер на 24 210 лева /том ХVІІІ,
л.103/, т.е за разликата(с изключен за нея ДДС) между общо получените от
дружеството суми и цената посочена в нотариалния акт за покупката на същия
апартамент – 21 000лв. Доколкото става ясно от укончливите показания на
тази свидетелка, тя платила изцяло 45 210лв. както е било предвидено в
договора, а след прехвърляне на апартамента дала още пари за довършителни
работи, които поради влошеното здравословно състояние на дъщеря й, й били
върнати с касов ордер.-гърба на л.64,т.ІV от досъд.п. В следващия си разпит
свид. Й. Г. твърди, че парите й били върнати на
няколко пъти , защото никакви довършителни работи не били изпълнени и тя
поискала подсъдимия да спре да работи и да й върне парите. Преценката колко
пари да й върне била на подсъдимия. Тези показания, макар и подкрепяни в частта
им относно молбата на свид. Г. да й бъдат върнати парите от показанията на свид.
М.П., съдът не възприема за достоверни. Те са неубедителни, дадени са след
заявление на същата свидетелка, че не пази никакви разплащателни документи и едва
след като такива са й били предявени от следователя. Съдът ги намира за неправдоподоби и депозирани
за да се обслужи защитата на подсъдимия. Аналогичен подход подс. С. вече е демонстрирал, молейки
през 2014г. и през 2015г свид.С. М. да подпише
документи(вкл. и с нотариална заверка на подписа) за върнати през 2011г. около
30 000лв – л.79, т.ІV от досъд.п. Тук е редно да се отбележи, че посочения
РКО за твърдяното връщане на суми също
не е осчетоводен в никакви вторични счетоводни документи.
Ето
защо съдът намира, че посочените като върнати от „********** през м.март
2012г. и неотчетени 24 210лв. се дължи ДДС в размер на 4035лв., какъвто вариант
на изчисления се съдържат в допълнително заключение на ССЕ.
Видно от отговорите на същото вещо лице
в съдебно заседание, всички доставки, които са извършени от дружеството и
изповядани сделки от дружеството по повод продажбата на недвижими имоти са
извършени през 2011 и през 2012 год. Отделно от това, всички разходи, които
дружеството е направило, по повод процесното строителството, са извършени до 31.12.2012
год., поради което няма основания за разпределяне на направените разходи и
получените приходи и през 2013г., както е постъпил данъчния орган и вещото лице
У.. През 2013 год. няма извършени
разходи по строителството, както и няма извършени прехвърлителни сделки,
единствено обекта е въведен в експлоатация, което обаче не представлява данъчно
събитие по слисъла на ЗДДС. Още по-малко има основания лихвените плащания през
2012г. да се отчитат във формирани за 2013г. приходи, както е било първоначално
повдигнатото на подсъдимия обвинение за дължимия за 2013г. корпоративен данък.
В приобщените по реда на на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство, свид. М.Д.П.,
работела като технически ръководител в „*******, подробно разказва създадената
организация по приемането осчетоводяването на паричните суми, получени от
дружеството. Съобщените факти съответстват на обстоятелствата, отразени в
обвинителния акт и се потвърждават и от показанията на свидетелите останалите
разпитани в досъдебното производство свидетели. Свид. М.П. пред съда заявява,
макар и с уговорката, че не си спомня добре, че не е присъствала на връщането
на пари на свид.Й. Г., но е написала „платежното“, а довършителните
работи свид.Й.Г. била плащала на на фирмата а на работници. По посочените
по-горе причини съдът не кредитира показанията й в тази им част. Те не
кореспондират дори с версията за броени
с РКО на свид.Й.Г. 14 210лв.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по основание основание
чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и 3, вр. чл.26, ал.1 от НК.
През периода от 14.05.2011 год. до 01.04.2013г.***, при
условията на продължавано престъпление, подс. А.
С.,
в качеството си на едноличен собственик,
управляващ и представляващ „**********, ЕИК *********, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения на „*******
в особено големи размери –общо 47 786,39 лева, представляващи дължим от „********
корпоративен данък по ЗКПО
за 2012г. в размер на 13 618,18 лева
и дължим данък върху добавената стойност
по ЗДДС в размер на 34 168,21 лева, като
не издал на Д.С. Р., М.Й. В., Д. И. И., С. В. М., М. Т.Т., Й.
К. Г. общо 21броя фактури за получени в
периода от 13.04.2011г. до 23.03.2012год. плащания на различни по размер суми,
общо възлизащи на 217 275 лева и като потвърдил неистина в две
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС с вх.№ 02001503752/13.10.2011 год., вх.№
02001455542/10.06.2011 и затаил истина в
осем справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС – вх.№ 02001448939/14.05.2011 год., вх.№ 02001477012/09.08.2011 год., вх.№
02001492012/13.09.2011 год , вх.№ 02001514461/12.11.2011 год , вх.№
02001525358/13.12.2011 год , вх.№ 02001534491/13.01.2012 год, вх.№
**********/12.03.2012 год., вх.№02001572355/12.04.2012 год. и в
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО - №
200-И-0089331/01.04.2013г., подадени по електронен път от С. Г. К.
до Национална Агенция по приходите-Териториална Дирекция-град Бургас.
За описаните по-горе плащания, оформени
с приходни касови ордери, подсъдимият е създал такава организация, че за тях да
не се съставят данъчни фактури,
издаването на които се изисква от
регистрирано по ЗДДС лице за удостоверяване от него на възникнало
облагаемо данъчно събитие и начислен данък – чл.113 от ЗДДС. За тези плащания
ДДС не
е начисляван, а получените от тях приходи не са посочени в неговите
дневници и не са намерили отражение в месечните справки –декларации.
Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да
декларира за всеки данъчен период определена информация, отразявана по образеца, въз основа на която се установява
плаща ДДС. Коментираните плащания не са
намерили отражения и в годишната данъчна декларация, слуежеща за определяне на
корпоративния данък.
Свид.М.П. фактурирала само тези плащания, за които обвиняемия изрично й
е наредил. По този начин в периода от 13.04.2011г. до 23.03.2012год. за получени в 21 случая плащания на различни
по размер суми, конкретно описани по-горе, не се били издадени фактури за обща сума в размер на 217 275
лв. На свид. С. К., водеща
счетоводството на фирмата и изготвяща документите за отчитане на данъчните
задължения, били предоставяни само издадените от свид.М.П. фактури, но не
и документите за касово получените
суми от свидетелите Д. С. Р., М.Й. В., Д. И. И., С. В. М., М. Т.Т., Й.
К. Г.. Само получените документи свид. К. отразявала в производните от тях справки-декларации за разчитане с
Републиканския бюджет по ЗДДС за съответния данъчен период, както и в годишната
данъчна декларация за облагане по ЗКПО.
Като не е декларирал пълната стойността
доставките, т.е. и на касовите плащания по договорите за кредитиране и
строителство, които са получени от „**********, подсъдимият е
затаил информация относно действителния
размер на данъчната основа на облагаемите доставки и е укрил
действителния размер на дължимия неначислен ДДС за посочените периоди,
установен от вещото лице А.. По този начин
подс.С. затаил истина в осем
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС – вх.№ 02001448939/14.05.2011
год., вх.№ 02001477012/09.08.2011 год., вх.№ 02001492012/13.09.2011 год , вх.№
02001514461/12.11.2011 год , вх.№ 02001525358/13.12.2011 год , вх.№
02001534491/13.01.2012 год, вх.№ **********/12.03.2012 год.,
вх.№02001572355/12.04.2012 год. и в годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
- № 200-И-0089331/01.04.2013г., подадени по електронен път от С.К. до Национална
Агенция по приходите-Териториална Дирекция-град Бургас. Обстоятелствата на
осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние са описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, налице е повдигнато обвинение по първата алтернатива
на чл.255, ал.1,т.2 от НК, поради което
за прецизиране на правната квалификация не се налага изменение на обвинението
по реда на чл.287 от НПК.
Изпълнителното деяние „потвърждаване на
неистина“ подсъдимият е осъществил само в два случая – при подаването на
справките-декларации вх.№ 02001503752/13.10.2011 год., вх.№
02001455542/10.06.2011г., отнасящи се за м.май 2011г.и м. септември 2011г.,
когато неверно е посочил, че следва да приспадне за м. май 2011г. данъчен кредит от 280лв., вместо
действителния 108,53лв и съответно за м. септември 2011г., чрез посочване за
приспадане на данъчен кредит от 181,67лв, когато не е налице право за
приспадане на то му. Неверното декларирания размер на ДДС за всеки от периодите
в посочените по-горе справки-декларации
е послужил на подсъдимия да обоснове право на ползване на данъчен кредит по
смисъла на чл.68 от ЗДДС и така да
осуети установяването на действителните си данъчни задължения.
Дневниците за продажби към справките
–декларации по ЗДДС представляват
вторичните счетоводни регистри, а системното им неверно водене,
реализира друга форма на изпълнителното деяние (по чл.255, ал.1,т.т.5,6 от НК),
каквото обвинение на е повдигано на подсъдимия, поради което съдът го оправда
по обвинението, че е извършил престъплението по чл.255, ал.1,тт.2,3 от НК, чрез
потвърждаване на неистина в инкриминираните дневници за продажба.
Според конструкцията на обвинението и
ангажираните доказателства свид. К. е действала
като технически изпълнител. Следователно за отделните инкриминирани деяния е
налице хипотезата на посредствено
извършителство, при която физическото лице, което по закон и по регистрация,
управлява и представлява дружеството, използва друго лице като оръдие, за да
осъществи данъчно престъпление.
Обстоятелствата, че свид.Р. Г.- управител на
счетоводна къща „********, гр.Бургас е
възложила на свид. С. К. да обработва счетоводните документи на „********** и по електронен път да подава
декларации до ТД на НАП-Бургас, като използва нейния електронния подпис, не я
прави съпричастна към престъпната деятелност на подсъдимия, поради което съдът
го оправда по обвинението , че е осъществил деянията си чрез посредственото
извършителство на Р. Г..
Всяко отделно деяние е изпълнено от
подсъдимия с пряк умисъл. За всяко едно от тях подсъдимият е предвиждал
неговите обществено опасни последици – че ще доведе до укриване и неплащане на
данъчно задължение. Искал настъпването на тези последици и точно затова го е осъществил.
От субективна страна подс.А. С. е бил напълно наясно, че като като не
състави изискващата се за начисляване на ДДС данъчна фактура и впоследствие не
посочи пълния размер на получените плащания за услугата, а декларира само онази
част от тях за които са съставени
данъчни фактури, ще намали
данъчната основа на облагаемите сделки и размера на дължимия ДДС, което ще
доведе до избягване плащането на действителния
размер на данъчното задължение за всеки от описаните по-горе данъчни периоди.
В
обясненията си както преди, така и след
приетото изменение на обвинението, подсъдимият прави по същество интерпретация
на сключените от него договори за строителство и кредитиране. Според
подсъдимия получените от него до съставянето на нотариалните актове
суми по договорите, за които не са
издавани фактури , са служили да си гарантира
довършването на сградата, защото
договорите били сключвани на етап груб строеж. Затова тези суми, които са посочени в нотариалните
актове, са включвали ДДС( това са
фактурираните суми). Останалите суми, с които се гарантирало довършването на
апартаментите, все още не били усвоени, а само се съхранявали във „******* и затова за тях не се дължало ДДС.
Предлаганата интерпретация не може да
бъде споделена. Същите възражения са били направени и в производствата по
обжалване на определените на „******* данъчни задължения
с посочените по-горе ревизионни актове №№Р -02000215003108-091-001/17.12.2015г.,
Р-02-1400720-091-01/29-01.2015г. Два съдебни състава на ВАС много подробно в
решенията си са разяснили правната природа на установените с договора за
строителство между свид.С. С. и „****** и с посочените договорите за строителство и
кредитиране правоотношения – л.93-л.95; л.164-л.166 от НОХД № 278/18г. на БОС,
които се възприемат и от настоящия състав.
По силата на сключения договор за
строителство от 29.09.2010 г. С. С. е поел задължението да прехвърли на ревизираното
дружество или на посочени от него лица обектите, определяни в дял на строителя.
„**********
-изпълнителят от своя страна се е задължил да извърши СМР по довършване на
сградата изцяло за негова сметка. Настоящият състав напълно споделя направеното
от съдебните състави на административния съд тълкуване, че постигнатото
съглашение между собственика на имота и строителя е за бъдещото сключване на
окончателен договор за замяна на посочените обектите, които ще бъдат
прехвърлени на „********* или на посочено от него трето лице, се явява по същество предварителен договор,
изрично предвиждащ възможност окончателният договор да бъде и в полза на трето
лице, посочено от строителя. Точно такова задължение е залегнало в клаузите на
сключените с Д. С. Р., М. Й. В., Д. И. И., С. В. М., М. Т.Т., Й.
К. Г. договори за кредитиране на
строителството на съответния апартамент, представляващ един от обектите,
предвидени за прехвърляне в собственост на строителя. Договорите с тези
свидетели са наименовани договор за
кредитиране на строителството на апартамент срещу придобиване право на
собственост върху същия. Към момента на сключването им обаче, „*************** не е собственик
на посочените обекти. В договорите не е предвидено връщане на предоставените от
кредиторите суми, които са определени като „цена за апартамента.” При такова
съзнателно и явно несъответствие между действително желаните от страните правни
последици и различната воля, обективирана в договорите за кредитиране, същите
се явяват привидни и следвайки чл. 17, ал. 1 ЗЗД към тях следва да се приложат
правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Прикритото съглашение е постигнатото между страните съгласие свидетелите-кредитори
да възмездят „******* с посочените във всеки договор суми
срещу обещанието му да им бъде прехвърлена собствеността върху апартаментите от
трето лице – свид.С.С.. Именно в изпълнение на чл.23 от ЗЗД впоследствие
са сключени договорите между свид.С. и свидетелите Д. С. Р., М. Й. В., Д. И. И., С. В. М., М.Т.Т., Й. К. Г.. Следователно „********* е поело задължение за извършване на
услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС - действие по осигуряване на поведението на
третото лице – свид.С., което от своя
страна, по силата на клаузата от договора за строителство, е поело задължение
към строителя да прехвърли собствеността върху апартаментите на посочено от последния
трето лице. За изпълнението на тази услуга страните по договорите за
кредитиране и строителство са предвидили плащането да се извърши авансово на
вноски, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС
за изискуемост на данъка с получаването на плащането, а не с извършването на
услугата и завършването на обекта. В случая не се касае за вътрешнообщностна
доставка, нито за неопределяемост на услугата, поради което и позоваването на
цитираната от защитника на подсъдимия – адв. Н., съдебна практика за неизискуемост
на данъка , е неприложимо.
Отделните деяния са довършени с подаването на инкриминираните декларации в
ТД НАП Бургас и се проявили конкретно. Подс. А.
С. е
осъществил отделните деяния от
състава на чл.255, ал.1, т.2 и т.3 от НК, като всяко следващо се явява продължение от обективна и субективна
страна на предшестващото. Подсъдимият е установил едно и също трайно отношение
към данъчните правоотношения като обект на защита, осъществил е деянията през непродължителен период от време по
смисъла н ачл.26, ал.1 от НК , при една и съща обстановка и начин и при
еднородност на вината му. Всяко отделно деяние е изпълнено от подс.С.с пряк
умисъл. Налице е обективна и субективна
еднородност на отделните деяния, които следва да се третират не като самостоятелни
престъпления, а като едно продължавано престъпление.
В случая е налице съставомерния признак
„особено големи размери”, защото установените данъчни задължения надхвърлят 12 000
лв., съгласно изречение второ на чл.93, т.14 от НК. С противоправната си
дейност през целия инкриминиран период подсъдимият е изпълнил целта си и укрил данъчни
задължения в особено големи размери, определени съобразно чл.26, ал. 2 от НК и
Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., НК.
Причинените съставомерни имуществени вреди от престъплението са напълно
възстановени, ведно с изчислените в заключението на допълнителната ССЕ дължими
лихви. С оглед на този резултат, дейността на подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл. 255,
ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. Тази квалификация по привилегирования
състав по чл. 255, ал.4 от НК изисква
оправдаването на подс.С. по първоначално
повдигнатото му обвинението за по-тежко извършено престъпление по чл. 255 ал.3
от НК, за което е бил предаден на съд.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.255, ал. 4, вр. ал.3, вр.ал.1,т.2,
вр.чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда
лева. Към дата на довършване на престъплението подс. С. не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІІІ от глава VІІІ от НК.
Имуществените вреди от престъплението са възстановени. Налице са всички
предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагана на административно наказание на подсъдимия.
При определяне размера на
административното наказание съдът отчете относително по-високата степен на
обществена опасност на престъпната деятелност на обвиняемия по сравнение с други деяния от същия
вид, която се предопределя от
множеството отделни деяния, реализирани
в един относително непродължителен период от време, а така също и от
осъществените три форми на изпълнителното
деяние и от постигнатия резултат - избягване на данъчни задължения по два данъчни закона -
ЗДДС и ЗКПО.
От друга страна, подсъдимият е личност с
относително ниска степен на обществена опасност. Той е с чисто съдебно
минало, трудово ангажиран и по делото не
са представени доказателства за други негови противообществни прояви.
С оглед посочените по-горе
обстоятелства, съдът прецени, че административно –наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се реализира при баланс на отегчаващите и смегчаващи вината
обстоятелства, като намери, че справедливо за извършеното престъпление и за
неговия автор се явява административното наказание глоба в размер от 2 500 лв.,
По мнението на съда така отмерено
административното наказание е достатъчно за да се постигне целите на
административнонаказателната репресия в
личен и обществен план.
Направените по делото разноски в хода на
воденото наказателно производство, съдът възложи в тежест на подсъдимия
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: