Р Е Ш Е Н И Е № 179
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа адм. дело №278
по описа за 2022 година докладвано от съдия Бозукова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 83 ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Делото е образувано по жалба на А.А.И. *** против
решение № УРИ-1670з-164/08.06.2022г. на Началника РУ Сливен, с което на А.А.И. е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони.
В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. Твърди се, че оспорващият отговаря на изискванията за издаване на
разрешително. Като т. и з. п. притежавал б. г.в землището на с. Ч., общ.
Сливен, и както той, така и н. били застрашени от нападения. Моли да бъде
постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание
лично и чрез представител по пълномощие – адв. Ю. К. АК Сливен поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на РУ – Сливен, редовно призован се
представлява от гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата, моли съда да я
остави без уважение. Представя подробни писмени бележки, в които доразвива
съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
В РУ Сливен служба КОС е постъпило
заявление с вх. № 167000-2325/09.05.2022 г. /л.10/, ведно с приложени документи
от А.А.И. / л.л.11 – л.17/,
с което било поискано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони за него. В
допълнителните мотиви към заявлението е посочено, че оспорващият желае
придобиване на огнестрелно оръжие с цел охрана и самоотбрана на с. и и.си.
Започнала проверка, обективирана в докладна
записка УРИ 1670р-13938/07.06.2022 г. /л.7/, докладно записка № УРИ-1670р-
13937/07.06.2022г. /л.8/ и докладна записка № УРИ-1670р-13936/07.06.2022г. /
л.9/, видно от които срещу А. няма образувани досъдебни производства, няма
данни лицето да е извършвало противообществени прояви, да е влизал в пререкания
с близките и съседите си, няма данни да злоупотребява с алкохол и наркотични
вещества и да има издадени ограничителни заповеди по ЗЗДН. С докладна записка №
1670р-13938/07.06.2022 г. на Началник РУ Сливен било предложено на А.А. да не бъде издадено разрешение за притежаване на
огнестрелно оръжие, тъй същият не е посочил основателна причина за издаване на
късо нарезно оръжие и не са налице данни за заплаха
срещу живота, здравето или имуществото му.
С решение № УРИ-1670з-164/08.06.2022г. Началник РУ Сливен, отказал на А.И. издаване
на разрешение за придобиване на късо нарезно
огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ с мотив, че липсва основателна причина -
самоотбрана, както и липсват доказателства, от които да се установява, че срещу
А. е имало заплаха за живота, здравето и имуществото му.
Отказът е връчен на А. на 08.06.2022
г., а жалбата срещу оспорения административен акт е депозирана пред
административния орган на 22.06.2022 г, /видно от пощенското клеймо на л.33/.
По делото е разпитан като свидетел С.
Д., с. на оспорващия, от показанията на който се установява, че през пролетта в.
х.с к. в б. г. на А., които с. д.. А. отишъл при тях и след като к.тръгнали,
поискал да ползва т. на Д., като се оплакал, че са го н. Д. го разубедил да не
сигнализира в п., защото н. са о..
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, които изцяло
кредитира, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона писмена форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. В
конкретния случай административният орган приема, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Тази норма предвижда, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) в
действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение за придобиване законът е възложил в
тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните
доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които
да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно
оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на
правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право.
Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на
ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на
служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно
липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене
на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ,
е необходимо да съществува конкретно застрашаване на охраняваните субекти, обекти
и обществени отношения. В рамките както на проведеното административно
производство, така и в проведеното съдебното производство липсват конкретни
данни за отправени заплахи и посегателства против личността и собствеността на
оспорващия А.. Твърденията в хода на административното производство, че през
годините са извършвани посегателства против собствеността и личността на А.,
поради което и същият има право да се защитава в това число и чрез оръжие за
самоотбрана, останаха недоказани. В подаденото от него заявление липсват заявени
обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено
единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана.
От показанията на свидетеля Д. не се установява по категоричен начин реална
опасност и извършено посегателство спрямо личността и собствеността на
оспорващия, доколкото свидетелят не е бил в непосредствена близост до г. на А.,
не е възприел разговора между лицата в к. и оспорващия, а възпроизвежда при
разпита в съдебно заседание това, което му е разказал впоследствие А.. Макар съдът
да ги кредитира изцяло, показанията на Д. не установяват конкретни факти за
посегателство спрямо личността и собствеността на оспорващия А.. В случая не се
представиха доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да
бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота,
здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на
неговото семейство и съответно за наличието на застрашеност
по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно
оръжие.
По отношение на
твърденията на заявителя за потенциална опасност от набези и кражби на
имущество от собствения му имот следва да се има предвид, че заплахата от действия
с такъв характер върху имущество принципно съществува хипотетично за всеки
гражданин в това населено място и разширяването на тълкуването на
необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би
довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че
е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, която
необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за
притежаване на оръжие.
Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не
може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито
не каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на
административния орган, с който му е отказано издаването на разрешение за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоохрана
е законосъобразен.
Разширяването на
тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи
възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически
на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен
преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените
в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Не
такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един
случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на
заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и
обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща
основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за
издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на
правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена
опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение
да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована
"доказана необходимост" за притежаването, носенето и съхранението на
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент
от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В този смисъл е последната практика на ВАС изразена в решение по адм. дело № 739/2022 г., VII о.
С оглед на изложеното процесният
административен акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.И. *** против решение №
УРИ-1670з-164/08.06.2022г. на Началника РУ Сливен, с което на А.А.И. е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони,
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: