№ 1708
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 293049/05.07.2021 г., на КР. Р. Д., ЕГН **********, с местожителство в **** срещу
Решение № 261912/11.06.2021 г., допълнено с Определение № 265422/09.08.2021 г.,
постановени по гр.д. № 16479/2020 г., на ВРС, LIII с., в частта с която е прието за
установено, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата
1780.04 лв., дължима главница по Договор за потребителски кредит №
**********/13.12.2017 г., сумата 297.93 лв., обезщетение за забава за периода 16.01.2018 г. –
20.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението - 21.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11724/2020 г., на ВРС, XVII с.
Въззивникът твърди, че решението, в атакуваната му част, е неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на процесуалния закон. Счита договорът за
потребителски кредит за изцяло недействителен, поради което на връщане подлежала само
усвоената по него сума в размер на 2500.00 лв. От тази сума следвало да бъде приспадната
сумата 2373.40 лв, която въззиваемият признавал да е заплатена от въззивника, при което
дължима се явявала единствено сумата 126.60 лв. До този размер искът се явявал
1
основателен, а за горницата следвало да бъде отхвърлен. Този краен извод основава на
следните твърдения: - нищожност на клаузата за договорна лихва като противоречаща на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва; -
недействителност на целия договор, поради нищожността на уговорката за възнаградителна
лихва; - договорът за кредит е сключен в нарушение на клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.
1, т. 7 – 12, т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Поради недействителност на договора и
недължимост на главницата, за недължима счита и сумата, претендирана като обезщетение
за забава. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение в атакуваната
му част и отхвърляне на предявения иск. В с.з. не се явява и не се предствавлява.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, депозира писмен отговор, в който счита жалбата за
неоснователна по изложените в нея оплаквания, а постановеното съдебно решение в
атакуваната му част за правилно и законосъобразно. Излага доводи по въззивната жалба. По
същество отправя искане за потвърждаване на Решението. В с.з. не изпраща представител.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 и
сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че КР. Р. Д., ЕГН ********** дължи
сумата 2065.78 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 21.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата 608.12 лв.,
възнаградителна лихва, за периода 15.12.2018 г. – 03.09.2019 г. и сумата 61.18 лв.,
обезщетение за забава за периода 16.01.2018 г. - 03.09.2019 г., всички дължими по силата на
Договор за потребителски кредит № **********/13.12.2017 г., за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11724/2020 г., на ВРС, XVII с. Предявени са и
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на К.Д., да
заплати сумата 2031.50 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
дължима по силата на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
сумата 26.62 лв., обезщетение за забава за периода 16.01.2018 г. – 03.09.2019 г. и сумата
103.10 лв., обезщетение за забава за периода 04.09.2019 г. – 20.09.2020 г.
Ищецът твърди, че на 13.12.2017 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника като кредитополучател. По силата на договора била предоставена
сумата 2500.00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 % и годишен лихвен
процент 41.17 %. Срокът на договора бил 36 м., при което размерът на месечната вноска
възлизал на 121.99 лв., при падеж на всяка 15-от число. Излага още, че ответникът дължи и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2925.36 лв., уговорено
на вноски от по 81.26 лв, така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлизало на 7317.00 лв., а общия размер на месечната вноска – 203.25 лв. Сочи, че
по искане на ответника бил сключен Анекс № 1/25.04.2018 г. към Договора, по силата на
който било отложено плащането на 4-та вноска по погасителния план като те следвало да
бъдат заплатени в края на погасителния план. Така срокът на договора бил изменен от 36 м.
2
на 37. Твърди, че въпреки предоставянето на сумата, по сметка на ответника, последния
заплатил само десет пълни погасителни вноски и една непълна. В хипотезата на т. 12.3. от
ОУ към Договора на длъжника било изпратено уведомление на посочения от него адрес, за
едностранното прекратяване на договора и обявяване на задължението за предсрочно
изискуемо, което не било потърсено. Твърди, че предсрочната изискуемост била настъпила
с подаване на заявелението за издаване на заповед, за което длъжникът бил уведомен. Още
излага, че извършените от ответника плащания по договора възлизат на сумата 2373.40 лв.,
от които 2174.96 лв. били отнесени за вноски по погасителен план, 88.44. – за лихва за
забава и 110.00 лв., за такси по тарифа. Изложените обстоятелства мотивирали ищеца да
предприеме действия по принудителното събиране на вземането си.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът К.Д. депозира писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди Договорът за
потребителски кредит е недействителен като противоречащ на разпоредбите на ЗПК и по-
конкретно - на чл. 10, чл. 22 и чл. 23. Счита, че недействително е и сключеното между
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Още излага, че
сумата от направените от ответника плащания по договора е в размер достатъчен за
погасяване на главницата по договора. Твърди, че клаузата съдържаща уговорка досежно
дължимата договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като
лихвата надвишава трикратния размер на законната лихва. В условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност. По
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В с.з., не изпраща представител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №
3246/15.09.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и го е уважил до
размера на сумата 1780.04 лв., главница и сумата 297.93 лв., обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради
което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 11724/2020 г. на ВРС, XVII
с., произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция,
поради което решението се явява и допустимо.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба.
По делото се установява, че на 13.12.2017 г. между страните е бил сключен Договор
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********. По силата на договора
на кредитополучателя К.Д. е предоставен потребителски кредит в размер на 2500.00 лв., за
срок от 36 месеца, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума на
месечни вноски по погасителен план, всяка в размер на 121.99 лв. Неразделна част от
договора са ОУ към него, приети без забележки от кредитополучателя, съгласно които (чл.
12.3) в случай на допусната забава в плащането на две или повече последователни месечна
вноска в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление. С анекс № 1/25.04.2018 г., сключен по искане на въззивника, е отложено
плащането на вноска № 4, намален е ГПР на 46.63 %. Във връзка с отлагането на четвърта
вноска по договора, между страните е подписан и нов погасителен план, видно от който за
краен падеж на договора е посочена датата - 15.01.2021 г. Крайния падеж на договора е
настъпил в хода на процеса, който факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК.
. Въззивният съд не споделя оплакванията в жалбата за недействителност на
процесния договор поради неспазване на императивни правни норми, съдържащи се в ЗПК.
Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост като е представено и
детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на
погасителен план, съдържащ необходимата индивидуализация на отделните елементи,
формиращи месечната погасителна вноска. Предоставени на въззивника са общи условия и
стандартен европейски формуляр. Всички документи са подписани от въззивника и
автентичността им не е била предмет на спор между страните. Съобразно разпоредбата на
чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит са годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент. Видно от договора е, че ГПР
първоначално е в размер на 49.89 %, а с коментирания по-горе анекс неговата стойност е
намалена на 46.63 %. Информация за неговото формиране се съдържа в разпоредбата на чл.
5 от ОУ. Безспорно приложими към процесното правоотношение са и разпоредбите на ал. 4.
и ал. 5, на.чл. 19 ЗПК, според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договореният първоначален и
последващ ГПР в стойности посочени по-горе, макар и да е в горната граница, не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 10.00 %.
Не се споделят и твърденията за нищожност на клаузата за договорно
възнаграждение като противоречаща на добрите нрави, съответно за нейната
неравноправност. Уговореният между страните по договора ГЛП е в размер на 41.17 %. С
4
оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗД договорната свобода е ограничена, както от повелителните
норми на закона, така и от общоприетия морал. Спазването на принципа за добросъвестност
и справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения има за цел да предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В съдебната
практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите при
договорите може да се приеме за противоречие с добрите нрави. Не съществува и пречка
страните да договарят възнаграждение за кредитирането в размер надхвърлящ законната
лихва, която е определена като минимална компенсация за лишаване от средства от
извършено кредитиране, но чрез това договаряне не следва да се достига до резултат,
несъвместим с обществения морал. Действително в случая договорения лихвен процент
надвишава четири пъти законната лихва, но отчитайки обстоятелството, че се касае за
рисково небанково кредитиране по занятие, при което цената на обичайно предлаганата
услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби от дейността, а това от своя страна
налага по-големи лихви, липсата на предоставено обезпечение, както и съобразявайки
размера на предоставената сума с този на уговореното възнаграждение и периода за
издължаване на кредитния ресурс, то съдът намира, че горепосочената клауза не
регламентира прекомерен размер на договорна лихва, който да обосновава нейната
нищожност. Във връзка този извод, не се споделя и твърдението за нищожност на цялото
договорно правоотношение.
С оглед установената действителност на договорното правоотношение и дължимост
на неиздължената главница, дължима се явява и претенцията за обезщетение за забава за
периода 16.01.2018 г. - 20.09.2020 г., в размер на 297.93 лв.
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод, районният
съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемата страна „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. Доколкото страната е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл. 25 НЗПП,
служебно от въззивния съд, в размер на 100.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261912/11.06.2021 г., допълнено с Определение №
265422/09.08.2021 г., постановени по гр.д. № 16479/2020 г., на ВРС, LIII с., в частта с която
е прието за установено, че КР. Р. Д., ЕГН **********, с местожителство в **** дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1780.04 лв. (хиляда
седемстотин и осемдесет лева и 04 ст.), дължима главница по Договор за потребителски
5
кредит № **********/13.12.2017 г., сумата 297.93 лв. (двеста деветдесет и седем лева и 93
ст.), обезщетение за забава за периода 16.01.2018 г. – 20.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 21.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 11724/2020 г., на ВРС, XVII с.
В необжалваните му части Решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА КР. Р. Д., ЕГН **********, с местожителство в **** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 100.00 лв. (сто лева),
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6