Р Е Ш Е Н И Е
№ 260827
гр. Пловдив, 21.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 185 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е
сезиран с въззивна жалба от И.Д.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез адв. П.К., против Решение
№ 261265/ 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1774/ 2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XII гр. с., с което е отхвърлен искът на
жалбоподателката, за установяване недължимост на вземане на ответника
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за сума от 816.79 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена ел. енергия за периода от 24.10.2019г. до
22.01.2020г. по фактура № 82315611506 /28.01.2020 г. С решението
жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника и сумата от 260 лева - разноски по производството.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че в случая не се касаело
за неоснователно обогатяване на ответника, а за вземане от виновно неизпълнение
на договорни задължения, породени от договор за доставка на ел. енергия между
доставчика и клиента. В тази насока се твърди, че отговорността на
жалбоподателката не е обективна. Излагат се съображения по същество относно
фактите по делото. Сочат се конкретни нарушение на Правилата за измерване
количеството електрическа енергия, приети от ДКВР и обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. (за кратко ПИКЕЕ) – във връзка с изготвянето, съдържанието на
констативния протокол за техническа проверка на средство за техническо
измерване и съответствието на последното с изпратеното на жалбоподателката
писмо от 28.01.2020 г., както и досежно определянето на дължимата цена за ел.
енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Жалбоподателката счита вземането за недоказано
по основание и моли решението да се отмени, а отрицателният установителен иск
да се уважи. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срок
е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрк. С. Д.,
с който се оспорва жалбата се и се излага съображение за оборване твърденията
на жалбоподателката и такива в подкрепа на атакуваното решение, което се моли
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното дело.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Като
съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата
съдебна инстанция намира следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с отрицателен установителен иск от И.Д.И. срещу „Електроразпределение
Юг“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума по
фактура № 82315611506 от 28.01.2020 г. в размер на 816.79 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена ел. енергия за периода от 24.10.2019г. до
22.01.2020 г. За да отхвърли искът, съдът е приел, че в полза на разпределителното
дружество е възникнало правото да претендира процесната сума след извършване на
едностранна корекция на сметката на жалбоподателката за минал период. В тази
насока е констатирал от фактическа страна, че на дата 22.01.2020 г. служители
на ответното дружество са извършили проверка на електромера, монтиран на
измервателната точка №**** (на жалбоподателката), за което и издаден
констативен протокол в присъствие на представител на И.И., в резултат на която
проверка била констатирана промяна в схемата на свързване на средството за
техническо измерване, водеща до неточно измерване на консумираната ел. енергия.
Относно размера на начислената ел. енергия за минал период и следващите се от
това задължения на клиента е прието и кредитирано заключение по СТЕ. От правна
страна съдът е намерил, че по силата на новоприетите ПИКЕЕ от 2019 г. е
предвидена възможност за електроразпределителното дружество, при определени
хипотези, да извършва едностранна корекция на сметките за минал период на
потребителите на ел. енергия и да издава фактури в своя полза за начислените в
резултат на корекцията суми. Доколкото били спазени разпоредбите на новите
ПИКЕЕ, то вземането по процесната фактура било надлежно възникнало, а
отрицателния установителен иск – неоснователен.
По
делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения
за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд. Излагат се съображения по същество, касателно
оценката на правилно, според жалбоподателката, установено факти и правните
изводи, която следва да се направят с оглед приложимия закон. Предвид задължителните
указания в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от фактическите изводи на районния и
не може да приеме, че даден релевантен за делото факт е погрешно установено, ако
във въззивната жалба липсва оплакване в тази насока. В случая единствено се
оспорва от фактическа страна отразеното като служебно известно за съда
обстоятелство, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД разполага с лиценз за
разпределение на електрическа енергия, издаден от КЕВР за територията на област
Пловдив, което оплакване обаче се намира
за неоснователно.
Въз
основа на установените по делото факти, въззивният съд достигна до следните
правни изводи.
Съгласно
трайната съдебна практика по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т.
5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане
в сила на ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/ е предвидено
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Това право на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели да се възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. В тази насока са Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС
по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по
т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК и др. Следователно, за да се разгледат твърденията
в жалбата, че ответникът дължи доказване на виновно поведение на ищцата, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставена електроенергия, следва да
се прецени дали новата уредба в ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./ е
приложима в случая и дали съответства на отменените правила, респ. дали
цитираната съдебна практика е относима.
Основателно
се твърди в жалбата, че в принципен план задължението за потребителя –
битов/краен клиент по смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27г от ДР на ЗЕ, за
заплащане на консумираната от него ел. енергия възниква с оглед доставката на
елекроенергия доставчика – краен снабдител. По изключение клиентът може да се
снабдява с ел. енергия и от доставчик от последна инстанция. Това се извежда от
уредбата на сделките с електрическа енергия в ЗЕ и в частност чл. 92-96 и чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Съгласно § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ „краен снабдител“
е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.
В случая ответното дружество, настояща въззиваема страна, „Електроразпределение
Юг“ ЕАД няма качеството на краен снабдител. То се явява електроразпределително
дружество – оператор на електропреносната, респ. електроразпределителна мрежа
по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. „а“ и § 34б, б. „б“ от ДР
на ЗЕ.
С оглед
на горното следва да се посочи, че законодателят е предвидил именно в полза на
крайния снабдител да се извършва корекция на сметката на клиента съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/ за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху СТИ. Аргумент за това са изричните текстове на
чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, от където
се извежда възможността за корекция на сметка за минал период единствено в
полза на крайния снабдител или на клиента. Това е проявление на правилото на
чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване /в
сходен смисъл Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г.,
III г. о., ГК /. Закона за енергетиката, не предвижда в полза на други субекти
или страни по сделки с електрическа енергия да се извършва корекция на сметка
на потребител за минал период. Ответното дружество обаче претендира процесното
вземане въз основа на уредената в новите ПИКЕЕ / обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ възможност да се
коригира сметка на крайния клиент в интерес именно на електроразпределителното дружество.
По силата на законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и с оглед
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗНА, не може изначално в ПИКЕЕ да се определя кому
принадлежи правото едностранно да коригира сметките на битовите клиенти и в чия
полза се извършва корекцията, а само реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В тази насока въззивният съд
намира, че е налице противоречие между подзаконовия нормативен акт – чл. 56,
ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, с акт от по-висша степен – Закона за енергетиката,
касателно това кои субекти в системата на енергетиката имат право да извършват
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена
или неправилно измерена ел. енергия. На основание чл. 15, ал. 3 ЗНА при
противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен
правораздавателния орган прилага нормативния акт от по-висока степен. В случая
това е Законът за енергетиката, който не предвижда възможност за електроразпределителното
дружество да коригира едностранно и в своя полза сметката за консумирана
електрическа енергия на крайните клиенти. Следователно вземането на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД по процесната фактура № 82315611506 /28.01.2020
г. се намира за недоказано по основание.
Доколкото
разпоредбите на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, въз основа на които
се претендира вземането по посочената фактура, се намират за неприложими в
случая, то безпредметно се явява обсъждането на направените с въззивната жалба
възражения за неспазване на процедурата и реда по извършване на корекция на
сметката, и дали е налице хипотеза на безвиновна отговорност.
С оглед
на горното жалбата се явява основателна, поради което атакуваното решение ще се
отмени, а предявения отрицателен установителен иск ще се уважи.
Предвид
изхода на спора, като законна последица от неговата отмяна, решението на
районния съд ще се ревизира и в частта му за разноските. В полза на жалбоподателката
ще се присъдят сторените разноски, както следва: за първа инстанция 50 лв. ДТ,
80 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. адв. възнаграждение; а за въззивното дело
– 25 лв. ДТ и 200 лв. адв. възнаграждение. В полза на „Електроразпределение Юг“
ЕАД няма да се присъждат разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261265/ 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1774/
2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр. с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Д.И., ЕГН ***********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сума от 816.79 лева, представляваща стойността
за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 24.10.2019 г. до
22.01.2020 г. по фактура № 82315611506/28.01.2020 г. относно партида с ИТН ***
и клиентски № ***.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на И.Д.И., ЕГН ***********,
с адрес: ***, сторените от нея разноски, както следва: за първа инстанция – 130 лева деловодни разноски и 300 лева за адвокатско възнаграждение;
а за въззивното дело – 25 лева деловодни
разноски и 200 лева за адвокатско
възнаграждение.
Въззивното решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./