РЕШЕНИЕ

Номер №541                                 23.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесет и седми ноември        двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер   6159   по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 461254-F488675/02.09.2019г. на *** в ЦУ на НАП, с което на „Еко Грийн Рент“ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, бул.”Никола Петков” №32  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл. 7, ал.2, вр с чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2  от ЗДДС.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят извършвал търговска дейност като стопанисвал обект - автомивка, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №164. На 11.05.2019г. обекта бил посетен от служители на ЦУ на НАП, сред които свид.Д.К.. Същият безпрепятсвено паркирал бус на НАП в една от клетките и срещу монета от 1лв ползвал водоструйка. В случая липсвал автомат вграден, който да му издаде касов бон, а и такъв не бил издаден. Следва да се посочи, че в обекта имало налично фискално устройство, но то се обслужвало при продажби извършване на ръка на служителите. На практика всеки посетител, който ползва самообслужване с автомат заплащайки чрез монети от 1 лв, оставал неотчетен като продажба на услуга, освен ако нарочен служител не издаде касов бон от регистриран в обекта ЕКАФП. Ето защо за конкретната ситуация по измиване на буса, свид.К. съставил АУАН срещу дружеството жалбоподател, въз основа на който било издадено и процесното НП.

Горното се установи по категоричен начин от показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител Д.М.К., с които се потвърждават констатациите по АУАН, пренесени и в наказателното постановление, като същия е категоричен, че фискално устройство вградено в атомата за самообслужване липсва. На практика горното се установява и от показанията на разпитания свидетел А.М.А.в. Същият потвърждава, че липсва вградено устройство на автоматите за самообслужване, но твърди че той лично издава касови бонове. Последното очевидно е нереалистично, тъй като няма как един човек да обслужва всички дейности в автомивката и всички клетки. То затова са поставени и автомати за самообслужване срещу монети. Друг би бил въпроса, ако вместо монети клиентите ползваха жетони, когато би било допустимо касов бон да се издаде от служител. Именно затова законодателя е уредил изискването всеки автомат на самообслужване да е снабден с устройство за вграждане, което да издава касов бон при плащането. Опит да избегне санкция самия свидетел А. направил като издал ръчно касов бон, но той бил за сумата от 12лв, т.е. все едно той или друг служител е измил колата на проверяващите. Ето защо същия няма и как да е надежден източник на доказателствени факти по делото и показанията му ,че свид.К. ползвал вода от преден клиент не се кредитират с доверие. Ако е било така, то нямаше нужда той да прави опит да регистрира услугата като издава касов бон.  Без значение са показанията му до кога и как работи обекта – дали денонощно или не. Достатъчен е факта, че данъчните служители /а и всеки друг клиент/ са могли безпрепятствено да ползват водоструйка/ без за това да им бъде издаден касов бон от вградено устройство.  Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

 С оглед горното фактическо положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорност на жалбоподателя. Следва да се уточни, че в случая това е ЮЛ. Характерното при юридическите лица е, че тяхната отговорност е обективна / безвиновна/, т.е. не е нужно да се установи чия точно е вината за неизпълнение на конкретно задължение. Ето защо и пак по тази причина е без значение знанието на който и да е от служители за проблема, както и невъзможността на дружеството за разбере за него към момента на допускане на нарушението. В настоящия казус недвусмислено се установи, че е ползвана услуга, без за нея да се издаде касов бон. Издаден е бон за 12лв, но за услуга, която не е била извършена.  Ето защо чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/06г. на МФ /към момента на деянието/ изисква лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка. Действително в АУАН като нарушена е била посочена нормата на ал.8, както е понастоящем, но това не е от съществено значение, защото защитата е по фактите. А несъмнено се установи, че в процесния казус липсва вградено устройство, а се предоставя такава услуга на самообслужване. Освен това изрично чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност с НП да се коригира подобен пропуск на актосъставителя. Проблем на дружеството жалбоподател е обаче така да организира дейността си, че да не се допуска невъзможност за издаване на касов бон.

 

 Наложеното административно наказание по вид имуществена санкция е съобразено с вида на нарушителя – юридическо лице, а размера е минималния предвиден в закона - 3000 лева. Ето защо наказващият орган правилно се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.   

 

Извършеното нарушение не може да бъде определено като маловажен случай, което да предполага съответно приложение на чл.28 от ЗАНН. Тук следва да се има предвид, че макар в обекта да има регистрирано фискално устройство, то очевидно не отчита всички продажби, което се илюстрира от настоящия случай.

Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 461254-F488675/02.09.2019г. на *** в ЦУ на НАП, с което на „Еко Грийн Рент“ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, бул.”Никола Петков” №32  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл. 7, ал.2, вр с чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2  от ЗДДС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

ХБ