№ 415
гр. Перник, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720100203 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е във връзка с подадена искова молба от Д. К. Д.
срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 30.06.2010 г. по ч. гр. д. №
7024/2009 г. по описа на Районен съд-Перник. Твърди, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е осъден да плати на ответното дружество следните суми: 2078,48
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2007
г. до 30.04.2009 г. включително, 341,61 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 01.04.2007 г. до 23.11.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 04.12.2009 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 142,60 лв. - сторени разноски. Поддържа, че за събиране на вземанията по
посочения изпълнителен лист на „Топлофикация-Перник" АД е образувано
изпълнително дело № 184 по описа за 2012 г. на ЧСИ С.Д., с peг. № *** на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд - Перник. Излага доводи, че видно от съдържащите се
в изпълнителното дело материали, последното валидно изпълнително действие е
извършено на 06.06.2016 г. и се изразява в депозирана молба от ответника – взискател
по изпълнителното за изготвяне на справки за имущественото състояние на длъжника
и налагане на запор върху негови вземания. Цитира съдебна практика, която намира за
относима. Твърди, че по изпълнителното дело е постъпила сума в общ размер на 100
лв., платена доброволно от длъжника на 17.06.2013 г., като от тези 100 лв. ЧСИ е
превел на взискателя сумата от 52 лв., с които са погасени част от разноските за такси
и юрисконсултско възнаграждение. Изложени са подробни доводи, че правото на
принудително изпълнение за вземанията по посочения изпълнителен лист е погасено
поради изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане да
бъде признато за установено, че вземането на ответника срещу ищеца по издадения
1
изпълнителен лист на 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 7024/2009 г. по описа на Районен съд-
Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 184/2012 г. по описа
на ЧСИ С.Д., с рег. № *** на КЧСИ, не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който е заявено признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК. Направено е искане за постановяване на решение при признание на иска и за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при разпределянето на отговорността
за разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. от ищеца е
заявено, че прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК при
признание на иска. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже факти,
които имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 7024/2009 г.
по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 184/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № *** на КЧСИ /в случай че твърди
такива/, а ищеца следва да докаже правен интерес от търсената защита.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за постановяване на
решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита, с оглед изложените
фактически твърдения в исковата молба за образувано изпълнително дело срещу
ищеца за събиране на вземанията по посочения от него изпълнителен лист от
30.06.2010 г.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. По-конкретно, направено е
признание на исковите претенции от страна на ответника, обективирано депозирания
писмен отговор, като същевременно не са налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за
прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне на съда съобразно признанието. В
2
обобщение, предвид изложеното, без да излага допълнителни мотиви, съдът следва да
уважи предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира разноски за платена държавна такса в исковото в размер
на 83,20 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., видно от
представения от него списък с разноски по чл. 80 ГПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. /л. 13/, от който се установява,
че уговорения размер на адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му
представител – адв. Ц., в размер на 400 лв. е платен в брой при неговото подписване,
поради което същият служи и за доказателство – разписка за неговото плащане. От
ответника е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав също намира за
неоснователно, като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото,
извършеното признание на иска от ответника и обичайните размери на адвокатски
възнаграждения при сходни казуси. Искането на ответника за прилагане на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно. За да достигне до този извод, съдът съобрази данните по делото,
както и актуалната съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Перник, съгласно която
при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в
полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и
независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата
молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани изпълнителни действия след
изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен
извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е
наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително
производство, макар и същото да е перемирано /в този смисъл: определение №
2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 20 от
13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от
26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 69/2025 г. и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: ********************, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземането на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, спрямо него по издадения изпълнителен
лист на 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 7024/2009 г. по описа на Районен съд-Перник, за
сумата от 2078,48 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2007 г. до 30.04.2009 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 184/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № *** на КЧСИ, не
подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ
3
„Република“, да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ********************,
сума в размер на 483,20 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4