Присъда по НОХД №421/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 124
Дата: 9 септември 2025 г. (в сила от 25 септември 2025 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20252120200421
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 124
гр. Бургас, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
и прокурора А. Г. П.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20252120200421 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Р. Р. – ЕГН **********, ***************, неосъждан,
за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец ноември 2023г. до месец ноември 2024г.
включително, в с. ***, общ.Бургас, в условията на продължавано престъпление извършил
две деяния, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което се явяват от обективна и субективна
страна продължение едно на друго, както следва:
в периода от месец ноември 2023г. до месец ноември 2024г. включително, в с. ***,
общ.Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 14.11.2023г. решение по гр.дело № ***г.,
по описа на Районен съд гр. Айтос, да издържа свой низходящ - У. Х. Р. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
/дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер на 2400лв. /две
хиляди и четиристотин лева/
в периода от месец ноември 2023г. до месец ноември 2024г. включително, в с. ***,
1
общ. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 14.11.2023г. решение по гр.дело № ***г.,
по описа на Районен съд гр.Айтос, да издържа свой низходящ - М. Х. Р. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
/дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер на 2400лв. /две
хиляди и четиристотин лева/ престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 НК като го
ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението,
извършеното да съставлява две отделни престъпления, всяко едно по отделно
осъществяващо състава на чл. 183 НК и по квалификацията по чл. 23, ал. 1 НК.
На основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 НК вр. чл. 54 от НК НАЛАГА НА Х. Р. Р. –
ЕГН **********, ***************, наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири)
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК ОТЛАГА за срок от 3 (три)
ГОДИНИ.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 124/09.09.2025г. по НОХД № 421/2025г. по описа на РС
Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Х. Р. Р., роден на ********г. в гр.Р. за това, че в периода от месец н. ****г. до
месец н. ****г. включително, в с. ***, общ.Бургас, след като е осъден с влязло в сила на
****.****г. решение по гр.дело № ***г., по описа на Районен съд гр.А., да издържа свой
низходящ - У. Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума
в размер на от 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 от
НК;
при условията на реална съвкупност с предходното деяние, в периода от месец н.
****г. до месец н. ****г. включително, в с. ***, общ.Бургас, след като е осъден с влязло в
сила на ****.****г. решение по гр.дело № ***г., по описа на Районен съд гр.А., да издържа
свой низходящ - М. Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.
М. Р. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума
в размер на от 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ - престъпление по чл.183 ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият e редовно призован, явява се лично и
заедно със защитник адв. И. Х. като се прави искане производството по делото да протече
по общия ред.
По делото не участва частен обвинител.
Производството по делото по желание на подсъдимия и неговия защитник протече по
общия ред като подсъдимият редовно призован не взе участие в хода на следствието и то
беше разгледано при предпоставките на чл. 269 НПК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че се подкрепя от събраните
доказателства. Предлага да се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5
месеца, за всяко едно от извършените престъпления, което изпълнение да се отложи за срок
от 3 години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Р. да бъде наложено общо
най-тежко наказание в размер на пет месеца „лишаване от свобода“, което да бъде отложено
при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия адв. Х. намира, че следва да се наложи наказание в
размер на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи за срок от 3
години като да не му се налага наказание „пробация“, тъй като работи в чужбина и
налагането на наказание „пробация“ би го възпрепятствало за доходи, които му трябват, за
да продължи да изплаща издръжката на децата си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х. Р. Р. с ЕГН ********** е ***************, ****************.
Подс. Х. Р. Р. и св.А. М. Р. имали общи деца, а именно У. Х. Р., роден на ********г. с
ЕГН ********** и М. Х. Р., родена на ********г. с ЕГН **********.
С Решение № 192 от 20.10.****г., постановено по гр.д. № ***г., по описа на Районен
съд А., влязло в сила на ****.****г., бил прекратен сключеният с Акт № 4/08.10.2020г. на
Община А., брак между св.А. М. Р. и подс. Х. Р. Р., като упражняването на родителските
1
права върху децата им У. Х. Р., роден на ********г. с ЕГН ********** и М. Х. Р., родена на
********г. с ЕГН **********, били предоставени на майката А. М. Р., а на бащата - подс. Х.
Р. Р., бил определен режим на лични контакти с децата, и същият бил осъден да заплаща на
всяко от малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител - св.А. М. Р.,
месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко от децата, считано от 07.08.****г. до
настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката.
За периода от м.н. ****г. до м.н. ****г. децата живеели с майката в с. ***. Подс. Х. Р.
Р. дължал за издръжка на всяко от децата си съгласно съдебното решение и въпреки, че през
процесният период, подс.Х. Р. Р. не се е намирал в обективна невъзможност да заплаща
дължимата месечна издръжка на всяко от децата У. и М., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/
месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер на от 2400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ по отношение на всяко от децата си.
В хода на съдебното следствие се установи, че бащата и децата не са прекъснали
връзка като св. А. М. сочи, че бащата е спрял плащането на дължимата издръжка за
инкриминирания период, но след образуване на делото сочи за извършени плащания на
суми за издръжка като и свидетелката потвърждава за извършени плащания един път през
****г. към март – април 200 лева за двете деца, м. септември ****г. - единия път 300 лева
общо, а след това предпоследния път ми изплати 400 лева – февруари 2025г. и месец април -
600 лева. Общо бил платил 1500 лева до датата на разпит – 10.06.2025г. Свидетелката сочи,
че парите били изплащани по банков път, не посочва месеца, за който се плаща като и за
посочените от нея суми не са представени писмени доказателства. Свидетелката
потвърждава и за получени плащания на суми съгласно разписки от 07.10.****г. – 300 лева;
05.11.****г. – 300 лева и на 06.12.****г. – 200 лева като заявява, че тези плащания са
различни от посочените от нея. Представя се разписка в с.з. от 09.09.2025г. от 25.08.2025г. за
платена сума за издръжка в размер на 1000 лева с основание „издръжка на деца“.
По делото не се събраха доказателства подсъдимият да е изпълнил пълния размер на
задължението за издръжка в периода от месец н. ****г. до месец н. ****г. включително, в с.
***, общ.Бургас, след като е осъден с влязло в сила на ****.****г. решение по гр.дело №
***г., по описа на Районен съд гр. А., да издържа свой низходящ - У. Х. Р. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
/дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер на от 2400лв. /две
хиляди и четиристотин лева/;
в периода от месец н. ****г. до месец н. ****г. включително, в с. ***, общ. Бургас,
след като е осъден с влязло в сила на ****.****г. решение по гр.дело № ***г., по описа на
Районен съд гр.А., да издържа свой низходящ - М. Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/
месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер на от 2400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
Гласните доказателства и доказателствени средства: показания на св. А. М. А.;
писмените доказателства и доказателствени средства – разписка (л. 38 съдебна фаза (СФ);
справка за съдимост (л.37 СФ); Решение № 192 от 20.10.****г., постановено по гр.д. № ***г.,
по описа на Районен съд А., влязло в сила на ****.****г. (л.17-19 ДП); отговор от ТД на
НАП (л. 24 ДП); удостоверения за раждане (л. 25, л. 26 ДП), трудов договор (л. 39 ДП, л. 18
2
СФ); разписки л. 40, л. 41, л. 42 ДП.
Съдът даде вяра на писмените доказателства по делото. Кредитира и показанията на
свидетелката А. М. А. като те се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Съдът
няма причина да не се довери на свидетелката за това, че е получила посочените от нея в
хода на съдебно следствие суми, както и установените с писмените доказателства разписки
л. 41-43 ДП. Съдът взе предвид и представената в хода на съдебно следствие разписка за
платена сума в размер на 1000 лева, но общият сбор на всички тези плащания не е
достатъчен, за да погаси размера на задължението за издръжка по отношение на двете деца.
Остатъкът за всяко дете, който не е изплатен е повече от две месечни вноски за издръжка.
Нещо повече издръжката е задължение, което се дължи текущо и подсъдимият дължи
ежемесечно, а в представените писмени доказателства не е посочен период за плащане,
поради което и същото следва да покрива и текущото му задължение.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация, който, като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да се образува изпълнително
производство за събиране на вземанията. Непосредствен обект на престъплението по чл.
183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на
определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които
са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния
случай задължението на подсъдимия произтича от Семейния кодекс, като е дължал
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. За да е съставомерно деянието
по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото издръжка лице.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато
не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява довършено в момента, в който деецът
изпълни задължението си или то бъде погасено поради обстоятелства, предвидени
в Семейния кодекс. Като се има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури
съществуването на съответното лице през месеца, то именно поради тази причина
изплащането й следва да стане през текущия месец, за да задоволи естествените нужди на
лицето, за което е предназначена (в този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, I н.о. в
определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г.).
От доказателствата по делото се установи безспорно, че въз основа на съдебното
решение на гражданския съд подсъдимият е бил длъжен за заплаща издръжка, но въпреки
това допуснал неизпълнение на решението като не заплатил повече от две месечни вноски
за издръжка в продължителен период от време за всяко от двете деца. Следва да се посочи,
че липсата на достатъчно средства не освобождава бащата да издържа своите низходящи.
Бащата е работил, няма данни да страда от заболяване, получавал е доходи и е разполагал с
имущество. Няма такива доказателства, от които да се направи извод, че се касае за
обективна невъзможност да си намери работа и да осигури издръжката. По делото не се
3
установи подсъдимият да е изпълнил задължението си за издръжка, предмет на обвинението
изцяло или дължимият остатък да е под две месечни вноски за всяко от децата, като в този
смисъл съдът се довери на разпитаната свидетелка, както и на писмените доказателства. От
последните не може да се направи еднозначен извод, че е платено задължение именно за
инкримирания в обвинителния акт период, а не касае за текущо изпълнение на издръжка.
Съгласно съдебната практика престъпление по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено само,
ако се установи че лицето е изплатило цялото си задължение. Ако е налице някакво частично
плащане, което обаче не е документирано или ясно установимо, като изпълнение на
задължение за издръжка за определен месец на определено дете, то не може да става
приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка.
Същевременно, няма пречка последното обсъждано обстоятелство да бъде отчетено като
несъставомерен субективен елемент, ценим като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено, само ако се установи, че лицето
е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък
то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила
ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното
лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.) (арг. Решение № 443 от
20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 424 от
02.12.2014 г. по нак. д. № 1345/2014 г. на Върховен касационен съд). При задълженията за
издръжка ежемесечното им заплащане цели задоволяване на настоящите нужди на децата от
определените от съда средства за живот. Решение № 167 от 19.01.2021 г. по н. д. № 663 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение приема, че е недопустимо при
извършено месечно плащане на дължима издръжка, то да се ползва за погасяване на
предходни задължения на подсъдимия и така на практика той да бъде държан наказателно
отговорен за неплащането на задължения извън инкриминираните от обвинението.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е
съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своите
низходящи, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение в
установения за това срок. По делото не се изтъкна обстоятелство, релевантно да освободи
лицето от неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка.
В съдебната практика се наблюдава разделение относно вижданията, как следва да се
квалифицира неплащането на издръжка по отношение на повече от едно дете. Едни състави
приемат, че в такъв случай се касае само до едно единствено деяние, респективно - до едно
единствено престъпление, но с няколко пострадали (в зависимост от броя на децата). Други
състави също приемат, че се касае за едно деяние, но застъпват, че същото осъществява в
условията на идеална еднородна съвкупност съставите на няколко отделни престъпления
(отново в зависимост от броя на децата). Според трети виждания - касае се за няколко
отделни деяния, всяко самостоятелно консумиращо отделен състав на престъплението по чл.
183, ал.1 НК, за които приложение следва да намерят правилата на чл. 23 НК. Най-накрая
съществува и схващането, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват извършени в
условията на продължавано престъпление. Настоящият състав счита, че най-правилно и
законосъобразно е последното от изложените виждания. Това е така по следните причини:
престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
4
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна
на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за
възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението
обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни - задълженото лице и
лицето, носител на вземането - в случая подсъдимият и всеки от низходящите му.
Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение
на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака,
семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Оттук
следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно
задължение. Настоящият състав счита, че процесното престъпление включва две отделни
деяния по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за прилагане на чл.
26, ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо
двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно тези деяния са
извършени през идентични периоди от време, при една и съща обстановка - наличието на
едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на вината.
Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26, ал.6 НК от
тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са
само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече - неплащането на
дължима издръжка през определен период от време на определено лице представлява
„еднородна проява“ по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато продълженото
престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за плащане на издръжка
на две и повече ползващи се лица, е налице продължавано престъпление по чл.26 от НК. По
тези съображения е неправилно продълженото престъпление да се разкъсва за всяко едно от
децата, за които подсъдимият е неизправен в задължението си за издръжка в посочения
времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/, заради еднородността на
деянията му, които не са изключени от продължаваното престъпление съгласно чл.26,
ал.6 от НК. В този смисъл Решение № 424/22.12.2014г. по н.д. № 1345/2014г., I н.о., Решение
№ 136 от 6.10.2020 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 786/2020 г.; Решение № 320 от
20.12.**** г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 1438/**** г.; Решение № 95 от 26.08.2021 г. на
ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 438/2021 г.; Решение № 704/13.02.2015г. по н.д. №438/2015г. на
Окръжен съд-гр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по ВНОХД № 174/2017г. на ОС-
Перник, Решение № 45/03.04.2013 г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от
01.03.2018г. по ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца; Решение № 98/19.07.2019г. по ВНОХД №
496/2019г. на ОС Бургас и др.
Следователно, двете деяния извършени от подсъдимия спрямо всяко от неговите
деца, представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не
множество от две отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност следва да се
преквалифицира като продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК. Трайна е съдебната практика, че това преквалифициране на отделните две деяния
като продължавано престъпление винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза
на подсъдимия по делото и не води до влошаване на наказателноправното му положение,
поради което е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение на обвинението по
реда на чл. 287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал възможността да се
защитава по напълно идентични факти - в обвинителния акт ясно е описано като размер и
брой на вноски, неизпълненото задължение спрямо всяко от двете му низходящи - т. е. с
присъдата не се реализира съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението.
Отделно от това при реалната съвкупност от престъпления (както е квалифицирана
5
престъпната деятелност от прокуратурата) за всяко отделно престъпление се определя
наказание, като макар на дееца да се налага само най-тежкото от тях, е възможно да се
приложи и чл. 24 от НК. Докато при продължаваното престъпление се определя само едно
общо наказание, не се прилагат правилата за съвкупността и се осигурява наказване на
всички престъпления, които включва, взети в тяхната съвкупност и според причинения от
тях общ престъпен резултат - т.е. изправени сме пред по-благоприятен закон, което отново е
в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия по
обвинението - неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от децата му да е
отделно престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, като вместо това
квалифицира двете деяния като част от едно единно продължавано престъпление и призна
подсъдимия Х. Р. Р. за виновен в това, че в периода от месец н. ****г. до месец н. ****г.
включително, в с. ***, общ.Бургас, в условията на продължавано престъпление извършил
две деяния, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което се явяват от обективна и субективна
страна продължение едно на друго, както следва: в периода от месец н. ****г. до месец н.
****г. включително, в с. ***, общ.Бургас, след като е осъден с влязло в сила на ****.****г.
решение по гр.дело № ***г., по описа на Районен съд гр. А., да издържа свой низходящ - У.
Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер
на 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ в периода от месец н. ****г. до месец н. ****г.
включително, в с. ***, общ. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на ****.****г.
решение по гр.дело № ***г., по описа на Районен съд гр.А., да издържа свой низходящ - М.
Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. М. Р. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 200 лева всяка, или общо сума в размер
на 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 НК и
го призна за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправда по обвинението,
извършеното да съставлява две отделни престъпления, всяко едно по отделно
осъществяващо състава на чл. 183 НК и по квалификацията по чл. 23, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Подсъдимият не е заплатил издръжка за две деца, касае се за малолетни и за
продължително неизпълнение на задължението необходимо за издръжка на всяко дете.
Съдът отчете, че подсъдимият не е осъждан, започнал е да работи и да заплаща
задължението за издръжка, оцени това, че е подновил контактите с децата, поради което
наказанието е определено и отмерено при превес на смекчаващите обстоятелства. В случая
съдът прецени, че подходящото по вид наказание е „лишаване от свобода“ като същото
определи на четири месеца при превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Наложеното условно наказание „лишаване от свобода“ ще спомогне да се
6
предупреди и превъзпита подсъдимия, като същото ще му позволи да продължи да работи и
да плаща задължението си за издръжка, още повече, че са налице данни, че работи в
чужбина и евентуално наказание „пробация“ би наложило откъсването му от работа и
преустановяване получаването на доходи, а оттам невъзможност да се заплаща и издръжка.
В същото време, наложеното условно наказание ще бъде стимул да плаща редовно
задължението за издръжка предвид опасността да бъде приведено в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“. Ето защо съдът наложи на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 НК вр.
чл. 54 от НК на Х. Р. Р. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3 (три) години като
счита, че с така наложеното наказание се постигат целите на наказанието по чл. 36 НК.
По делото няма сторени разноски, както и приобщени веществени доказателства.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни