Р Е Ш Е Н И Е
№361
гр. Хасково, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ВУНОВ
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието
на прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Костова АНД (К) № 214 по описа
на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал. 4 от Закона
за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
касационна жалба, депозирана от Т.С.С. ***, против Решение № 152/16.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 421/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба
се твърди, че обжалваното решение е нерправилно. Подробно се описват действията
на служителите на полицията и се навеждат доводи, че извършеното полицейско
задържане било незаконосъобразно. Процесната заповед била издадена при липса на
фактически основания за задържането. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
на заповедта за задържане.
В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа чрез пълномощник, който навежда подробни съображения,
въз основа на които моли за отмяна на решението и на оспорената заповед.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Полицейски
орган при РУ на МВР – Свиленград към ОДМВР – Хасково – И.Д.П., оспорва
касационната жалба. Счита, че издадената заповед е законосъобразна и моли да се
остави в сила решението, с което същата е потвърдена.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита подадената касационна жалба за
неоснователна. Посочва, че решението на Районен съд – Свиленград е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се остави в сила.
Касационният състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с оглед посочените
касационни основания, както и с оглед изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано лице, за
което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол.
Разгледана по
същество, касационната жалбата е неоснователна.
С оспореното решение
Районен съд – Свиленград е отхвърлил жалбата на Т.С.С. срещу Заповед за
задържане на лице с peг. № 351зз-118 от 17.06.2022г., издадена от полицейски
орган при РУ на МВР – Свиленград – И.Д.П., на длъжност разузнавач в гр. „ПКП“
при Сектор „КП“ при РУ на МВР – Свиленград, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа Т.С.С., ЕГН: **********,***.
За да постанови
обжалваното в настоящото производство решение, Районен съд – Свиленград е приел
за установено от фактическа страна, че от постъпилата преписка се установява,
че на 17.06.2022г. жалбоподателят е задържан във връзка с ДП №241/2022г. по
описа на РУ на МВР – Свиленград. Посочил е също, че видно от материалите, съдържащи
се в постъпилия по делото заверен препис от ДП №241/2022г. по описа на РУ на
МВР – Свиленград, на 17.06.2022 г. са били проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, във връзка с получен сигнал за извършена кражба на движими вещи,
подробно индивидуализирани (черна спортна платнена чанта за кръста с две
отделения и с надпис „Smile“, мобилен телефон марка *,
с поставена СИМ-карта на оператора „А1“, комплект безжични слушалки /2 броя/,
поставени в бяла пластмасова кутийка, 1 бр. метален ключ с черен накрайник и
парична сума в размер на 45 лева). Видно от Докладна записка да Началника на РУ
- Свиленград, сигналът е бил подаден на 17.06.2022 г. от лицето Х. П. П. за това, че на 16.06.2022 г., когато синът му П. Х. П. си играл в района на общинския пазар в град *, оставил чантата си на една пейка на пазара, малко
преди да започне да играе и няколко минути по-късно установил, че чантата му
липсва. В тази връзка, била извършена проверка чрез камерите за видеонаблюдение
на общинския пазар, при която се видяло, че възрастен мъж се приближава до
пейката, на която е била оставена чантата, взима я, прибира я в друга чанта и
си тръгва. При извършен преглед на видеозаписи това лице било разпознато като Т.С.С.,
с адрес: ***. При извършена проверка на адреса същият не е бил установен. При
последващия обход с полицейски автомобили лицето е било установено, но е
отказало да придружи полицаите, за да даде обяснение, като е заявило, че бърза
и няма време за „празни приказки“. Към момента на установяването му Т.С.С. е
говорил несвързани неща, заявил е на полицаите, че „никакви не били“, за да им
дава обяснения, и че не можели да го проверяват, тъй като „той имал права“. За
кражбата е заявил, че нищо не му е известно, че не се е намирал в района на
общинския пазар предишния ден и че не желае да разговаря с полицаите.
Впоследствие полицаите, придружени от Т.С.С., са посетили адреса му, където той
е заявил, че на 16.06.2022 г., докато се разхождал на общинския пазар, е видял
въпросната чанта на една от пейките на общинския пазар, но около нея нямало
никого. Решил да я вземе и я сложил в собствената си чанта, която носил. Заявил
е, че вещите са при него, но няма да ги даде на полицаите, а само на
собственика, тъй като можело „да се разберат“. За това, че първоначално е
отричал, е дал обяснение, че го е направил нарочно, с цел „да провери какво ще
направят“ полицаите. Т.С.С. е отказал да напише писмено сведение и е заявил, че
„каквото според него е вярно, ще го напише, където той реши“. Потърпевшият Х. П. П. е бил извикан на адреса на Т.С.С. и последният му е
предал вещите, с протокол за доброволно предаване, съдържащ се в преписката. С
процесната заповед Т.С.С. е бил задържан и след изясняване на случая е бил
освободен. По случая е било образувано ДП № 241/2022 г. по описа на РУ на МВР –
Свиленград. В обжалваното решение съдът е обсъдил и приложените в ДП протоколи
за разпит на свидетели.
От правна страна,
съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган - полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, съгласно
правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗМВР. Посочил е, че
заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74
ал.2 от ЗМВР. Приел е, че изложеното в обстоятелствената част и материалите по
административната преписка, че лицето се задържа поради наличие на данни за
извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, сочи на еднозначно приложение на
разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. В тази връзка е посочил, че въпреки, че
в оспорения административен акт не са изложени подробно фактическите основания
за задържането, то предвид факта, че жалбоподателят е присъствал на огледа и е
дал обяснения в тази връзка, се налага извод, че му е била ясна причината за
задържането, респ. не е било нарушено правото му на защита. Съдът е мотивирал и
изводите си, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния
закон. Приел е, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни
за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по
делото доказателства. Това е било достатъчно основание за него, при условията
на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Приел е също, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Налагането на ПАМ „задържане
за срок до 24 часа“ било оправдано, тъй като в случая задържането било
извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделявал над правилото за зачитане на личната
свобода.
След извършена
служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита,
че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Районен съд – Свиленград е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, тоест не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Правилно районният
съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от
компетентен орган. Органът, издал оспорената заповед, е сред полицейските
органи по чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв безспорно има компетентност да издава
заповеди от вида на процесната. В ЗМВР не съществува норма, която да предвижда
или да изисква изрично оправомощаване на който и да е полицейски орган по чл.57
ал.1 от същия закон, с правомощието да издава заповеди за задържане на лица за
срок до24 часа.
Оспореният акт,
освен това, е издаден в законоустановената писмена форма и не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния
съд, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена в предписаната в
чл.74 ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал.2 от същата
разпоредба задължителни реквизити, както и че при издаването са били спазени
всички правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания при
полицейското задържане на лице, за срок до 24 часа.
За да бъде
законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към
административната преписка трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай
правилно е прието, че такива данни са налице. От фактическите обстоятелства по
административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с
достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на
касатора.
На следващо място
следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна административна
мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление
под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс, а това в случая е точно
така, предвид данните, съдържащи се в събраните по административната преписка
материали.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че заповедта за задържането на касатора е издадена и в
съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде възможност на
органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от наказателно
преследване или да разкрият извършено престъпление, както и възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
разследване или да се извършат необходимите процесуално-следствени действия.
Отделно от горното съдът намира за нужно да отбележи, че непривличането към
наказателна отговорност в рамките на периода на задържането, респективно
непосредствено след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената
заповед, доколкото процесната ПАМ се прилага и с оглед да се предотврати и
укриването на лицето, а и за да не може да възпрепятства разследването или да
извърши друго престъпление. Постановеното задържане е административна мярка, наложена
по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е престъпление е
достатъчно основание за прилагането ѝ от административния орган, действащ
в условията на оперативна самостоятелност.
С оглед на така
изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба се явява
неоснователна и недоказана, а атакуваното съдебно решение на Районен съд – Свиленград
не страда от твърдените в касационната жалба пороци. Правилно районният съд е
приел, че в конкретния случай принудителната административна мярка е приложена
спрямо касатора от компетентен орган, при липса на допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
нормативните изисквания и с целта на закона и съответно е отхвърлил подадената
срещу заповедта за задържане жалба. При така изложените съображения,
обжалваното решение на Районен съд – Свиленград, като правилно и
законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните доказателства,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152 от 16.09.2022г.,
постановено по гр.д. №421 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.