Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260379 Година 27.06.2022 Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд XIII граждански
състав
На тридесет и първи май две хиляди и двадесет
и втора година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18134 по
описа за 2016 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № …………,
постановено по гражданско дело №18134/2016 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., е
допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор №56784.530.2270.1.124, гр. П..., общ. П..., обл. П..., по КК и КР
одобрени със ……………….; последно изменение със заповед: няма; адрес на имота: гр.
П..., …..ул.”Н. В...” № …………..самостоятелния обект се намира в сграда №….
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.530.2270; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта:1; посочена в
документа площ: 98,02 кв. м.; прилежащи части:1,30 ид. ч. от общите части на
сградата; ниво:1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.530.2270.1.125, 56784.530.2270.1.123; под обекта: 56784.530.2270.1.117,
56784.530.2270.1.116; над обекта: няма; стар идентификатор: няма; както и ПОДЗЕМНО
ПАРКОМЯСТО № …., разположено в
сутеренен етаж на секция „П…
г….“, на кота -3.70м.
(знак „минус“ три цяло и седемдесет стотни метра), със застроена площ 18,50
(осемнадесет цяло и петдесет стотни) кв.метра, при граници: Подземно паркомясто
№ …. и подземна улица,
ведно с 1, 550 % (едно цяло петстотин и петдесет хилядни процента) идеални
части от общите части на подземната улица и рампата, заедно със съответните
припадащи се на паркомястото идеални части от правото на строеж върху УПИ,
както и 30/3897 (тридесет върху три хиляди осемстотин деветдесет и седем)
идеални части от УПИ IV-1881 /четири римско- хиляда осемстотин осемдесет и един
арабско/ от кв. 37 /тридесет и седми/, с площ от 3897 кв.м. (три хиляди
осемстотин деветдесет и седем квадратни метра), находящ се в гр.П..., комплекс
„В……“, ПРИ КВОТИ: по 1/2(една втора)идеални части за всеки
от съделителите Е.В.З. и
Я.А.М..
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
I.По
извършване на делбата:
От страните не са представени надлежни писмени
доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни
обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.
Съделителят Е.В.З. е направила искане за
възлагане на имота в негов самостоятелен дял.
Ответникът по претенцията Я.М. заявява,
че оспорва същата като неоснователна.
Съгласно чл. 349 ал.1 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, може да бъде поставен в
дял на с…, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище.
- имотът трябва да е реално неподеляем и да е жилищен по
предназначение, т.е. да не съществува възможност от този имот да бъдат
обособени реално два или повече дялове.
- целият имот трябва да е придобит в режим на СИО. Не е
достатъчно в режим на СИО да е придобита само идеална част от имота. Т.е. този
способ е неприложим ако имотът е съсобствен с трети лица.
- имотът може
да бъде поставен в дял само на онзи бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца. Необходимо е родителските права да се
упражняват и фактически, т.е. на първо място детето да не е навършило
пълнолетие и освен това да живее при онзи родител, на когото упражняването на
родителските права е предоставено с решение.
- бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от
брака, няма собствено жилище.
С оглед представените по делото доказателства
не се установиха горните предпоставки, което изключва приложението на разпоредата
на чл.349 ал.1 от ГПК.
Не са налице и предпоставките на чл. 349
ал.2 от ГПК. Право на възлагане по чл.349 ал.2 ГПК, има само сънаследник, т.е.
само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият
по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез
възлагане от съда по реда на чл. 349,ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р
257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г.
Видно от доказателствата по делото имотът
предмет на делба е придобит от страните чрез правна сделка, което изключва
приложимостта на посочената хипотеза.
Ето защо и с оглед установената неподеляемост,
имотът следва да бъдат изнесен на публична продан, като получените суми бъдат
разделени по равно между страните.
По отношение оценката на допуснатия до делба
недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза на вещото лице В.Р. от …………., с което е дадена актуална пазарна
стойност на процесните имоти в размер на 121 400,00
лева, от които 113 200,00 лева за апартамента и 8 200,00 лева за
паркомястото.
ІІ.
По отношение на държавните такси:
Определената пазарна
цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с
оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо
от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС,
или по 2 428,00 лева за всеки от съделителите Е.В.З. и Я.А.М..
III. По
претенцията по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС:
Съделителят Е.В.З. е предявила претенция по сметки против ответника Я.А.М., за сумата от 6 477,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
или 300,00 лева месечно за периода 03.05.2018 г./датата на връчване на нот.
покана до ……………. ведно със законна лихва върху главницата, считано от …………, до окончателното изплащане, както и
сумата от 566,35 лева представляваща мораторна лихва за забава за периода 03.05.2018 г. до
20.02.2020 г.
Ответникът по претенцията Я.А.М. е оспорил претенцията по основание и по размер.
Правото на обезщетение срещу ползването
на собствената на ищеца част от процесния
имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
За да е налице основание за
определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на
чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Съгласно Тълкувателно решение
№7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
По делото ищецът по претенцията
е представил Нотариална покана от Е.З. до Я.М., в която е отправена покана за
заплащане на обезщетение за частта от съсобствения на страните имот. Същата е
била връчена на …..на ответника М. чрез неговия пълномощник Й.Д..
Не се доказаха другите две
предпоставки – ползване от ответника и лишаване от ползване на ищеца, които
обуславят уважаване на исковата претнеция. Ответникът представи писмени
доказателства, за това, че имота е бил даван под наем, като за част от процесния
период наемните вноски са били превеждани на Е.З..
С оглед на горното, съдът
намира, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
IV.
По отношение на разноските:
Съделителят Е.З. е
претендирала разноски при приключване на производството и е представил списък
по чл.80 от ГПК, като с оглед на това съдът намира следното:
Производството по съдебна делба е особено исково производство, съдържащо
отклонения от общия исков процес, с оглед прекратяване на съсобствеността,
както и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.
Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет
и девета „съдебна делба” ГПК, я прави специална спрямо общите норми на
гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес
разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на
признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на
чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според
което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия
дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с
общите правила за възлагане на разноските. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т.
9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и
детайлизиран в практиката на ВКС.
Съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно
способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г.
на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. №
2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
По отношение на разноските претендирани във
втора фаза на съдебна делба, налице е спор относно способа за извършване на
делбата, като съдът е оставил без уважение искането на съделителя Й…. Ш….за възлагане на допуснатия до делба имот по чл.349
ал.2 от ГПК, а е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан и отхвърлил
претенцията по сметки на съделителя Е.З. по чл.31 ал.2 от ЗС.
Ето защо съдът
намира, че следва да отхвърли искането на съделителя Е.З. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде
уважена единствено претенцията й за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 100,00 лева представляваща припадащата му се част от възнаграждението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза за оценка на имота, внесена от Е.З..
Следва
да бъде осъден съделителят Е.З., да заплати по сметка на ПРС, държавна такса
върху отхвърлената претенция по сметки с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и тази за мораторна лихва по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, в размер на 259,12 лева + 50,00 лева, или общо
в размер на 309,12 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348
ал.1 от ГПК следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
№56784.530.2270.1.124, гр. П...,
общ. П..., обл. П..., по КК и КР одобрени със …….. последно изменение със
заповед: няма; адрес на имота: гр. П..., …, ул.”Н. В...” № …..; самостоятелния
обект се намира в сграда №….разположена в поземлен имот с идентификатор №
56784.530.2270; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта:1; посочена в документа площ: 98,02 кв. м.; прилежащи
части:1,30 ид. ч. от общите части на сградата; ниво:1; Съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.530.2270.1.125, 56784.530.2270.1.123;
под обекта: 56784.530.2270.1.117, 56784.530.2270.1.116; над обекта: няма; стар
идентификатор: няма; както и ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № …………., разположено в сутеренен етаж на секция „П… г….,
на кота -3.70м. (знак „минус“ три цяло и седемдесет стотни метра), със
застроена площ 18,50 (осемнадесет цяло и петдесет стотни) кв.метра, при
граници: Подземно паркомясто № ….
и подземна улица, ведно с 1, 550 % (едно цяло петстотин и петдесет хилядни
процента) идеални части от общите части на подземната улица и рампата, заедно
със съответните припадащи се на паркомястото идеални части от правото на строеж
върху УПИ, както и 30/3897 (тридесет върху три хиляди осемстотин деветдесет и
седем) идеални части от УПИ IV-1881 /четири римско- хиляда осемстотин осемдесет
и един арабско/ от кв. 37 /тридесет и седми/, с площ от 3897 кв.м. (три хиляди
осемстотин деветдесет и седем квадратни метра), находящ се в гр. П..., комплекс „В….“, при първоначална цена 121
400,00 лева, като след проданта
сумите се разпределят както следва: по 1/2(една втора)идеални части за всеки от съделителите Е.В.З. и Я.А.М..
ОСЪЖДА Е.В.З. ЕГН **********, чрез … Д.А., адрес ***, п…,
да
заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбените имоти, в размер на
2 428,00(двехиляди четиристотин
двадесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Я.А.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез … Д.Б. да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в
размер на 2 428,00(двехиляди
четиристотин двадесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Я.А.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез …. Д.Б. да заплати на Е.В.З. ЕГН **********, чрез … Д.А., адрес ***, п……, сумата от 100,00(сто)лева, представляваща
припадащата му се част от възнаграждението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
ОСЪЖДА Е.В.З. ЕГН **********,
чрез … Д.А., адрес ***, п….. да
заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху исковете с правно основание чл.30 ал.2 от ЗС и чл.86 ал.1 от ЗЗД, в
размер на 309,12(триста и девет
лева и 12 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.