Р Е Ш Е Н И Е

301/23.7.2020г.

гр.Шумен, 23.07.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на тридесети юни  две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

Председател: Ем.Ангелов

 

при секретаря Валя Стефанова, като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 672 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4/17.03.2020год. на Директора на РУ  - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.212 от ЗОБВВПИ на жалбоподателят е наложено  административно наказание “глоба” в  размер от 500/петстотин/ лева.  Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, но не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител          .

 Въззиваемата страна, редовно призована,  изпраща представител в съдебно заседание в лицето на гл.юриск. Симеонова, който  моли  за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 4/17.03.2020год. на Директора на РУ  - Шумен  на основание  чл.212 от ЗОБВВПИ  на жалбоподателят И.М.Г. е наложено  административно наказание “глоба” в  размер от 500/петстотин/ лева за това, че”  в периода от 08.08.2019г. до 17.01.2020г. в Шумен ул.“Д-р Петър Берон“ №2 вх.2 ет.2 ап.30 е съхранявал законно придобито дългоцевно огнестрелно оръжие-успоредка „Тула“ кал.16, без да има за това издадено надлежно разрешение за съхранение от компетентните органи, доколкото последното разрешение №20140061040/08.08.2014г., издадено от Началник РУ Шумен за същото огнестрелно оръжие е със срок на валидност до 07.08.2019г.“  , като е посочено, че по този начин виновно е нарушил чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ .  Административно-наказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като деянието е установено по преписка вх.№3032020г. на ШРП, като с постановление от 23.01.2020г., прокурор в ШРП е отказал да образува наказателно производство.. От мотивите на посоченото по горе прокурорско постановление става ясно, че представителя на държавното обвинение е посочил  , че формално Г. е осъществил състава на чл.339 ал.1 НК, тъй като е извършвал дейност „съхранение“ на законно придобито късоцевно огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, издадено от компетентните органи, но същевременно е изложил съображенията си, поради които приема, че в конкретната хипотеза следва да се приложи чл.9 ал.2 НК и напълно логично  се е позовал на чл.24 ал.1 т.1 НПК и е изпратил преписката на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание.  В съдебно заседание, свид.П.Д. и Б.И.  изтъкнаха, че след направена справка са установили лица, които съхраняват оръжия с изтекъл срок на валидност на издадените разрешителни, като в тази връзка са установили и нарушението, осъществено от жалбоподателя, а именно, че повече от 5 месеца е съхранявал законно придобитото си ловно оръжие ,  с изтекъл срок на валидност на издаденото му разрешително. . По делото не се спори, че жалбоподателя напълно законно е придобил дългоцевно огнестрелно оръжие-успоредка „Тула“ кал.16, за което има  и разрешение №20140061040/08.08.2014г., издадено от Началник РУ Шумен , но то е със срок на валидност до 07.08.2019г. което означава, че към датата на констатиране на нарушението-17.01.2020г., вече не е притежавал надлежно разрешение за съхранение на посоченото по горе оръжие. , .  От приложеното по дело сведение, подписано от жалбоподателя се установява, че същия, може би поради служебни ангажименти е пропуснал да поднови издаденото му разрешение.  

    При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно  съхранявал е законно придобито  огнестрелно оръжие, без да има за това издадено надлежно разрешение за съхранение от компетентните органи , като  по този начин виновно е нарушил чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ .

       Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на ЗОБВВПИ , като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

 При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минималния предвиден в  чл.212 от  ЗОБВВПИ  размер , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

            Предвид  гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

                        Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –          гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв, тъй като производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, а и не е с фактическа или правна сложност. Сумата  следва да се присъди в тежест на жалбоподателя  и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №4/17.03.2020год. на Директора на РУ  - Шумен,  

            ОСЪЖДА И.М.Г.  ЕГН**********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

Районен  съдия: