Решение по дело №4333/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260688
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20203110104333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№260688/15.10.2020г.

Гр. Варна, 15.10.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4333 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова молба, заведена под входящ номер 26062/7.5.20 г., уточнена с молба от 17.06. 2020 г. и 07.07.2020 г.

Със сезиращата съда искова молба ищцата М.А.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат С.И. от ВАК, със съдебен адрес: *** е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове против ответното дружество „Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К..

Отправените до съда искания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК са ответникът да бъде осъден: да заплати на ищцата:

-дължими и незаплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2020 г. в размер на 613,29 лв. и за месец март 2020 г. в размер на 613,29лв., както и за датите от 01.04.2020 г., 02,04. 03.04.2020 г. в размер на 92 лева;

- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за два дни в размер на 56,00 лева;

- обезщетение в размер на 613,29 лева за неспазен срок за предизвестие,предизвестие връчено на 06.04.2020 г.;

- сумата от 613,29 лв. обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението.

ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 год. и до окончателното изплащане на вземанията.

Предявените в условията на ОСИ осъдителни искове са с правни основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224, чл. 220, чл.222,ал.1 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски съгласно нормата на чл.38 от Закона за адвокатурата. Посочена е и банкова сметка *** от ответника търсените суми.

Ищцата основава исковата си молба на следните фактически твърдения: В сезиращата съда искова молба ищцата сочи, че с ответното дружество са били в трудово правоотношение съгласно сключен трудов договор № 64 от 30.05.2019 г. По силата на цитирания трудов договор ищцата изпълнявала длъжността „технически секретар“ с място на работа обл. Варна, община Д. Чифлик, ЗПЗ – Цех за дървопреработване и производство на въглища , при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение 610 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6%, дължимо до 25 –то число на следващия месец.На второ място в исковата молба ищцата се спира на характера на трудовия договор и задължението на работодателя да изплаща своевременно и в пълен размер договореното между страните трудово възнаграждение за престирания от работника труд. Това свое задължение, сочи ищцата, че ответникът не бил изпълнил, поради което останал задължен към ищцата с изплащането на трудовите й възнаграждения за м. 02, м.03.2020 г.и за дните 1,2 и 3.4.2020 г. На 6.4.2020 г., сочи още ищцата,че и била връчена ЗАПОВЕД № 78/1.4.2020 г. за прекратяване на ТПО, поради което за ищцата възникнало правото да получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни както и обезщетения за неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа, в размерите посочени по-горе. По същество ищцата заявява,че уволнителната заповед й била връчена на 6.4.2020 г., в тази заповед било отбелязано, че уволнението е считано от 1.4.2020 г., но на 1, 2 и 3 април 2020 г. престирала труд. Ето защо ищцата е сезирала РС Варна с горните искове като в молбата си от 17.6.2020 г.е уточнила че сумите които се претендират са БТВ, респ. обезщетения изчислени на база БТВ. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът- работодател, уведомен при условията на 50, ал.2 ГПК не депозира отговор.

Видно от протокола от протокола от проведеното открито съдебно заседание, обективирано е било искане от адвокат И. – процесуален представител на ищцата, съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК.Настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.

По същество искането на адв.И. е съдът да постанови Решение с което да уважи изцяло  предявените искови претенции и да бъдат присъдени разноски съгласно сключения договор за оказана безплатна правна помощ, а размерът на дължимото възнаграждение да бъде определен по реда на чл. 36 от ЗАдв., вр. Наредба за минималните размери № 1/2004 г. в редакцията й преди 15.05.2020 г., като адв.И. е посочила и собствения си ЕГН: **********.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и при оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв. съдът следва да определи дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И.. При материален интерес от общо 2 601,16 лв., съдът приема че на осн. чл. 7 ,ал.2 ,т.2 от Наредба №1/2004 г. минималния размер на адвокатско възнаграждение който се дължи от ответника на адв.И. е равен на сбора от 300 лева плюс 7 процента за горницата над хиляда лева или общо 412,08 лева .Този размер на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв съдът присъжда в полза на адв.И. и в тежест на ответника .

В настоящия случай, обаче ВРС съобразявайки факта,че спорът по делото е трудов и ищцата съгласно чл. 83 ГПК е освободена ех Lege от заплащане на държавни такси,следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК да възложи дължимата се такса в тежест на ответника.Държавната такса, съдът изчислява върху уважените материални интерес при ОСИ, а именно 4 % върху всеки отделен материален интерес, но не – по малко от 50 лева за един иск.С оглед цената на всеки иск, таксата която ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на ВРС е точно 202,74 лева ( сбора от : 52,74 лв. + 50 лв. +50 лв.+50 лв.).

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К.  ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.А.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, следните парични вземания :

СУМАТА от общо 1 318,58 лева ( хиляда триста и осемнадесет лева и петдесет и осем стотинки ) - дължими и незаплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2020 г. в размер на 613,29 лв. и за месец март 2020 г. в размер на 613,29лв., както и за датите от 01.04.2020 г., 02,04. 03.04.2020 г. в размер на 92 лева; на основание чл. 128, т. 2 КТ;

СУМАТА от 56,00 лева ( петдесет и шест лева) представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за два дни, на основание чл. 224 КТ ;

СУМАТА от 613,29 лева ( шестстотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки ) – представляваща обезщетение за неспазен срок за предизвестие,предизвестие връчено на 06.04.2020 г., на основание чл.220 КТ;

 

СУМАТА от 613,29 лева ( шестстотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки ) - обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението, на основание чл.222,ал.1 КТ,

ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 07.05.2020 г. и до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ответното дружество „ Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съда по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от общо 202,74 лева ( двеста и два лева и седемдесет и четири стотинки ) дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА ответното дружество „ Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И., ЕГН ********** от ВАК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 412,08 лева (четиристотин и дванадесет лева и осем стотинки )- дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв.И. процесуално представителство и защита на ищцата, пред настоящата инстанция при условията на чл.38 ЗАдв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните- на ищцата чрез адв. И. а на ответника на адреса вписан в ТР като седалище и адрес на управление.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :