НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№260688/15.10.2020г.
Гр. Варна, 15.10.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 4333 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова молба, заведена
под входящ номер 26062/7.5.20 г., уточнена с молба от 17.06. 2020 г. и 07.07.2020
г.
Със
сезиращата съда искова молба ищцата М.А.Ж.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез
адвокат С.И. от ВАК, със съдебен адрес: *** е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове против ответното дружество „Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф.,
С. Б. и Г. К..
Отправените
до съда искания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК са ответникът
да бъде осъден: да заплати на ищцата:
-дължими и
незаплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2020 г. в размер на 613,29
лв. и за месец март 2020 г. в размер на 613,29лв., както и за датите
от 01.04.2020 г., 02,04. 03.04.2020 г. в размер на 92 лева;
- обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за два дни в размер на 56,00 лева;
- обезщетение в
размер на 613,29 лева за неспазен срок за предизвестие,предизвестие връчено на
06.04.2020 г.;
- сумата от 613,29
лв. обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението.
ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главниците, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 07.05.2020 год. и до окончателното изплащане на
вземанията.
Предявените
в условията на ОСИ осъдителни искове са с правни основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224, чл. 220, чл.222,ал.1 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно
деловодни разноски съгласно нормата на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Посочена е и банкова сметка *** от ответника търсените суми.
Ищцата основава исковата си молба на следните
фактически твърдения: В сезиращата съда искова
молба ищцата сочи, че с ответното дружество са били в трудово правоотношение
съгласно сключен трудов договор № 64 от
30.05.2019 г. По силата на цитирания трудов договор ищцата изпълнявала
длъжността „технически секретар“ с място на работа обл. Варна, община Д.
Чифлик, ЗПЗ – Цех за дървопреработване и производство на въглища , при 8 часов
работен ден и основно месечно трудово възнаграждение 610 лв., както и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,6%, дължимо до 25 –то число на следващия месец.На второ място в исковата
молба ищцата се спира на характера на трудовия договор и задължението на
работодателя да изплаща своевременно и в пълен размер договореното между
страните трудово възнаграждение за престирания от работника труд. Това свое
задължение, сочи ищцата, че ответникът не бил изпълнил, поради което останал
задължен към ищцата с изплащането на трудовите й възнаграждения за м. 02,
м.03.2020 г.и за дните 1,2 и 3.4.2020 г. На 6.4.2020 г., сочи още ищцата,че и
била връчена ЗАПОВЕД № 78/1.4.2020
г. за прекратяване на ТПО, поради което за ищцата възникнало правото да получи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни както и обезщетения за
неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа, в размерите посочени
по-горе. По същество ищцата заявява,че уволнителната заповед й била връчена на
6.4.2020 г., в тази заповед било отбелязано, че уволнението е считано от
1.4.2020 г., но на 1, 2 и 3 април 2020 г. престирала труд. Ето защо ищцата е
сезирала РС Варна с горните искове като в молбата си от 17.6.2020 г.е уточнила
че сумите които се претендират са БТВ, респ. обезщетения изчислени на база БТВ.
В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- работодател, уведомен
при условията на 50, ал.2 ГПК не депозира отговор.
Видно от протокола от протокола от
проведеното открито съдебно заседание, обективирано е било искане от адвокат И.
– процесуален представител на ищцата, съдът да се произнесе с акт по същество
на спора при условията на чл. 238 от ГПК.Настоящият съдебен състав е намерил
искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно. Това е така,
защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия казус е
налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането
на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.
По същество искането на адв.И. е съдът да
постанови Решение с което да уважи изцяло
предявените искови претенции и да бъдат присъдени разноски съгласно
сключения договор за оказана безплатна правна помощ, а размерът на дължимото
възнаграждение да бъде определен по реда на чл. 36 от ЗАдв., вр. Наредба за
минималните размери № 1/2004 г. в редакцията й преди 15.05.2020 г., като адв.И.
е посочила и собствения си ЕГН: **********.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и при оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв. съдът следва да определи
дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И.. При материален интерес от общо
2 601,16 лв., съдът приема че на осн. чл. 7 ,ал.2 ,т.2 от Наредба
№1/2004 г. минималния размер на адвокатско възнаграждение който се дължи от
ответника на адв.И. е равен на сбора от 300 лева плюс 7 процента за горницата
над хиляда лева или общо 412,08 лева
.Този размер на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв съдът присъжда
в полза на адв.И. и в тежест на ответника .
В настоящия случай, обаче ВРС съобразявайки
факта,че спорът по делото е трудов и ищцата съгласно чл. 83 ГПК е освободена ех
Lege от заплащане
на държавни такси,следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК да възложи дължимата се
такса в тежест на ответника.Държавната такса, съдът изчислява върху уважените
материални интерес при ОСИ, а именно 4 % върху всеки отделен материален
интерес, но не – по малко от 50 лева за един иск.С оглед цената на всеки иск,
таксата която ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
ВРС е точно 202,74 лева ( сбора
от : 52,74 лв. + 50 лв. +50 лв.+50 лв.).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „Б.Ч.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите П.
С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата М.А.Ж., ЕГН **********
с
адрес ***, следните парични вземания :
СУМАТА от общо 1 318,58 лева ( хиляда триста и осемнадесет
лева и петдесет и осем стотинки ) - дължими и
незаплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2020 г. в размер на 613,29
лв. и за месец март 2020 г. в размер на 613,29лв., както и за датите от
01.04.2020 г., 02,04. 03.04.2020 г. в размер на 92 лева; на основание чл.
128, т. 2 КТ;
СУМАТА от 56,00 лева ( петдесет и шест лева) – представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
два дни, на основание чл. 224 КТ ;
СУМАТА от 613,29 лева ( шестстотин и тринадесет лева и
двадесет и девет стотинки ) – представляваща обезщетение за неспазен срок за
предизвестие,предизвестие връчено на 06.04.2020 г., на основание чл.220 КТ;
СУМАТА от 613,29 лева ( шестстотин и тринадесет лева и
двадесет и девет стотинки ) - обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението, на
основание чл.222,ал.1 КТ,
ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 07.05.2020 г. и до окончателното
изплащане на вземанията, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ответното дружество „ Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съда по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от общо 202,74 лева ( двеста
и два лева и седемдесет и четири стотинки ) – дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
ответното дружество „ Б.Ч.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителите П. С., Ш. Ф., С. Б. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С.И., ЕГН ********** от ВАК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 412,08 лева (четиристотин
и дванадесет лева и осем стотинки )- дължимо адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв.И. процесуално представителство и
защита на ищцата, пред настоящата инстанция при условията на чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните-
на ищцата чрез адв. И. а на ответника на адреса вписан в ТР като седалище и
адрес на управление.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :