РЕШЕНИЕ
№260111/15.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесет и първи август Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2460 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.2.Г.” ЕООД, представлявано от Г.Х.Л.,
против Наказателно Постановление
№ 03 – 011461 / 05.06.2019г., на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна с което на „Д.2.Г.”
ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 1
500лв.на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В
жалбата се анализират понятията „ извънреден труд“, „ сумирано работното
време“, видовете работно време- работно време с нормална продължителност,
непълно работно време и намалено работно време, и се навеждат доводи, че не е
допуснато нарушение на трудовото законодателство. На следващо място се сочи, че
твърде лаконично е посочена датата на извършване на нарушението, като по този
начин постановлението не съдържа изискуемия от закона минимален обем
информация, респективно налице е съществено нарушение на процесуалните правила.
Не на последно място се сочи, че на дружеството са били дадени предписания по
отношение на изплащане на дължимото възнаграждение на работника, които са били
изпълнени в срок с изпращане по пощата на писмо с молба да предостави банкова
сметка. ***нието като неправилно и незаконосъобразно
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се явява упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2019 г., по повод постъпила
жалба от работник, служители на ДИТ –
Варна извършили проверка в хотел
„Царевец“, намиращ се в к.к.“Златни пясъци“ и
стопанисван от „Д.2.Г.” ЕООД,
представлявано от въз. Г. Л.. В хотела било въведено сумирано изчисляване на
работното време.По представените отчетна форма, ведомост за заплати, платежен
фиш и други писмени доказателства , св.М.Д. установила, че Г.Г., който бил
назначен на длъжност „ барман” , през м.август 2018г. е положил труд в размер
на 184 часа при норма за месеца 176 часа, при договорено работно време от 8
часа.Г. бил положил труд на 15 август, който с Решение № 1327-КО по Протокол №
32 / 28.06.2018г. на Общинския съвет –Варна, бил обявен за почивен и
неприсъствен ден.При проверка на платежните документи обаче станало ясно, че на
същия не е било начислено в разчетно-платежната
ведомост за м.август 2018г. трудово възнаграждение с увеличение не по-малко от
50 на сто за положения извънреден труд при работа при установено сумирано
изчисляване на работното време с период на отчитане 1 месец , съгласно
представения при проверката Правилник за вътрешния трудов ред.Всички
констатации били описани в Протокол № 1914452/31.05.2019г., като били
дадени и съответните предписания. В т.2 работодателят бил задължен да положения
извънреден труд , при сумирано изчисляване на работното време освен уговореното
увеличение, да начислява възнаграждение за отработеното време над нормативно
определеното в месеца, но не по-малко от 50 на сто от трудовото възнаграждение
съгласно чл.262 ал.1 т.4 от КТ, със срок на изпълнение 17.06.2019г.
Въз основа на събраните
доказателства на 31.05.2019г.
против „Д.2.“ ЕООД бил съставен акт за
установяване на административно нарушение
, за това, че като работодател за
Г.Г., на длъжност „ барман“, не е начислил в разчетно-платежна ведомост за м.август 2018г. трудово
възнаграждение с увеличение не по-малко от 50 на сто за положен извънреден труд
при сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане 1 месец. Било
прието, че нарушението е извършено на 02.10.2018г., към който момент е следвало
да бъде начислено възнаграждението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.262 ал.1 т.4 вр. чл.128 т.1 от КТ.При
предявяването на акта въз.Л. посочила,
че в тридневен срок ще представи
доказателства за отпадане на обстоятелствата, описани в акта.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не
били депозирани.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно
постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в него и
правната квалификация на нарушението-
по. чл.262 ал.1 т.4 вр. чл.128 т.1
от КТ.За него, на основание
чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ, на „ Деница 2000-ГЛ” ЕООД била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана М.Д. - актосъставител, чиито показания като логични,
последователни и непротиворечиви , съдът кредитира.От тях стана ясно, че
нарушението е установено при извършена проверка на работодателя, както и че
съгласно представените вътрешни правила, трудовото възнаграждение се изплаща на
30-то число на следващия месец.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка , които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
тъй като е депозирана в срок и от
надлежна страна.
Наказателното
постановление № 03-011461/ 05.06.2019г. е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна , в шестмесечния
преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано
от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Съдът не
споделя възраженията в жалбата, че не става ясно дали датата, посочена в акта и
постановлението -02.10.2018г,. е датата на прекратяване на трудовия договор или
датата на фактическото извършване на нарушението. И в акта, и в постановлението
изрично е посочено, че това е датата, към която е следвало в разчетно-платежната ведомост да бъде начислено трудово
възнаграждение със съответното увеличение.От приложените по преписката вътрешни
правила за работната заплата в дружеството е видно, че в чл.4 изрично е
посочено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява заплатата/ през който е положен труда.В
случая за положения през м.август 2018г. труд на работника се е дължало
възнаграждение до 30.09.2018г.Този ден обаче е бил почивен и неприсъствен, с
оглед на което и правилно е било прието, че нарушението е извършено на
02.10.2018г. Поради това възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано
и настоящото съдебно производство.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че работодателят не е начислил и изплатил на Г.Г. трудово възнаграждение с увеличение не
по-малко от 50 на сто за положения извънреден труд на 15.08.2018г. при работа
при установено сумиране на работното време.
Това се установява от приложеното по делото заверено копие от ведомост за заплата за м.08.2018г.,
график за работа , платежен фиш и др.От тях е видно, че Г. през м.август
2018г. е работил 23 дни с работно време от 8 часа, или общо 184ч. Той е полагал
труд и на 15.08.2018г., който съгласно решение на Общинския съвет на гр.Варна е
обявен за неприсъствен ден. Съгласно чл.9 „б“ ал.1 от Наредбата за работното
време, отпуските и почивките, при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ , се определя норма за
продължителност на работното време за
периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време,
определено в трудовия договор.При прилагане на това правило се установява, че
нормата за м.август 2018г. е била от 22 работни дни от по 8 часа , или 176
часа. В случая работника е надвишил тази норма и след като е положил извънреден
труд, то съгласно чл.262 ал.1 т.4 от КТ ,
е следвало той да бъде изплатен от работодателя с увеличение 50 на сто
за работа при сумирано изчисляване на работното време, което не е било сторено.
Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „Д.2.“
ЕООД е било допуснато нарушение на
чл.262 ал.1 т.4 вр. чл.128 т.1 от
КТ , където именно са предвидени
задълженията на работодателя свързани с начисляване и изплащане в срок на трудови възнаграждения с увеличен
размер за полагане на извънреден труд. С оглед на това и като съобрази,
че нарушението, за което са издадени акта и постановлението е такова по чл.262
ал.1 т.4 вр. чл.128 т.1 от КТ, а не за неизпълнение на предписание, съдът
намира, че възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „Д.2.” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно така
установената фактическа обстановка , съдът намира че в случая не са налице законовите
предпоставки за приложението на чл.415 „в“ от КТ. Тази норма предвижда налагане на санкция за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в КТ , и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители. По преписката не са били представени
доказателства за това, че допуснатото от работодателя нарушение е било отстранено
след неговото установяване.Такива не се представят и в хода на съдебното
следствие, доколкото представените с жалбата писмо и доказателства за
изпращането му, не удостоверяват по никакъв начин, че работника е получил
дължимото възнаграждение със съответното увеличение.На следващо място , с оглед
изтеклия дълъг период от време от извършване на нарушението до момента, по
никакъв начин не би могло да се твърди, че за работника не са произлезли вредни
последици.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за
работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство , каквото имаме в настоящият
случай.Наказващият орган е наложил на „ Д.2.Г. ” ЕООД „ имуществена санкция” в
минималния предвиден в закона размер от 1 500лв. , като съдът намира, че това
наказание е съответно на извършеното нарушение. Поради това и съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Д „ИТ“
-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на Д „ИТ“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 03 – 011461 / 05.06.2019г., на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна с което на „Д.2.Г.” ЕООД е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.на осн.чл. 416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.2.Г.” ЕООД, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Дирекция „ Инспекция по труда“-Варна , юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 / осемдесет/
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: