Решение по дело №367/2017 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 122
Дата: 20 април 2018 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20177120700367
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 20.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

 

 

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА адм.д.№ 367 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на областен управител на област Кърджали, обективирана в Заповед, № РД-09-321/ 28.12.2017 г. Оспорват се измененията и допълненията на разпоредбите на чл.15, чл.41, ал.1 и чл.58, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кърджали (Наредбата), приети с Решение № 237/ 14.12.2017 г. на ОбС – Кърджали. Изложени са съображения за приемане на измененията и допълненията на посочените разпоредби от Наредбата при съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Посочва се, че няма данни преди гласуването на измененията на Наредбата да е изпълнено изискването на чл.26, ал.5 от ЗНА, което означавало, че съставителят на проекта не е довел до край процедурата по изменение на подзаконов нормативен акт и проектът не е трябвало да се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Твърди се, че изложеното води до незаконосъобразност на приетия акт на основание чл.146, т.3 от АПК.

Следващо основание, от което се претендира незаконосъобразност на оспорените изменения и допълнения на Наредбата, е твърдението, че те са приети без да са изложени мотиви към предложението от вносителя – Кметът на община Кърджали. В жалбата се сочи, че в публикуваните материали относно изменението на Наредбата няма дадени конкретни разчети и обяснения за необходимостта от повишаване на трите вида местни данъци – данък върху недвижими имоти, данък върху превозните средства и туристически данък. Оспорващият излага довод, че мотивите в предложението на кмета на община Кърджали са формални, като основният бил този за изпълнението на мерките в Плана за финансово оздравяване на община Кърджали за периода: 2016 г. – 2019 г. Като цел на повишаването на трите вида данъци било посочено, че така ще се осигурят достатъчно финансови средства в общинския бюджет за 2018 г., с което ще се постигне по-голяма финансова устойчивост и стабилност на община Кърджали. По този начин от вносителя на предложението оставали неизяснени редица въпроси – кои обстоятелства реално налагат увеличаване на посочените данъци; кои фактори са довели до нуждата от допълнителни финансови постъпления в общинския бюджет; каква е събираемостта на данъците; как точно е определено с колко да се увеличат данъците; как готвените промени ще се отразят на гражданите и бизнеса. Твърди се, че това е довело до нарушаване принципите за необходимост и обоснованост, заложени в чл.21, ал.1 от ЗНА. Иска се да се отменят оспорените разпоредби от Наредбата. В съдебно заседание оспорването се поддържа от пълномощник на областния управител.

Ответникът – Общински съвет Кърджали, чрез упълномощен от Председателя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Пълномощникът на ответника развива съображения, че измененията и допълненията са приети след валидно отправено предложение от Кмета на Община Кърджали до Общински съвет – Кърджали на основание разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗМСМА, чл.1, ал.2, чл.22, чл.55, ал.1, чл.61, ал.1 от ЗМДТ, със съответните мотиви, които изобилстват в преписката по делото. Също така посочва, че е налице изискуемото съобщение в официалния уебсайт на Община Кърджали, за проведено Обществено обсъждане на 29.11.2017 г. по проект, предоставен за изменение и допълнение на процесната Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Кърджали, което е отправено на 03.11.2017 г. и за това има съставен протокол. Относно твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че е отменен Планът за оздравяване на община Кърджали пълномощникът на ответника посочва, че програма е отменена в изпълнение на нормативно изискване на разпоредбата на чл.130 буква „л” от Закона за публичните финанси, която задължава общините да не кандидатстват за такива програми, защото отпусканите средства са твърде минимални и не могат да задоволят нуждите, но това не доказва, че отмяната на тази оздравителна програма води до извода, че общината няма нужда от своите допълнителни приходи и средства и по този начин на нея й се забранява категорично да увеличи тези местни данъци и такси. Оспорва твърдението в жалбата за липса на мотиви на вносителя на предложението, без да сочи конкретни съображения за това. Прави искане да се отхвърли оспорването като неоснователно и претендира присъждане на деловодни разноски.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано становище за основателност на оспорването.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Съобщението за постъпилото оспорване е обявено по реда на чл.181,ал.1, във вр.чл. 188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

 Кметът на Община Кърджали е предложил на ОбС – Кърджали, на основание чл. 21, ал.2 от ЗМСМА, чл.1, ал.2, чл.22, чл.55, ал.1, чл.61с, ал.1 от ЗМДТ, да приеме решение за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Кърджали, в следния смисъл:

- Чл.15, от раздел I „Данък върху недвижимите имоти“, да се измени така:

Предишен текст на чл.15 от Наредбата: Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер на:

а/ ( Изменена с Решение №1/22.01.2009г. на ОбС – Кърджали) 1,2 на хиляда за всички имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията;

б/ ( Изменена с Решение №1/22.01.2009г. на ОбС – Кърджали, Изменена с Решение №11/20.01.2011г. на ОбС – Кърджали) 1.3 на хиляда за нежилищните имоти на предприятията;

Текст след изменението: Чл.15. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер на 2 на хиляда.

- Чл.41, ал.1, от раздел III „Данък върху превозните средства“, се изменя така:

Преди:

1.   до 37 kW включително                               0.44 лв. за 1 kw

2.   над 37 kW до 55 kW включително               0.50 лв. за 1 kw

3.   над 55 kW до 74 kW включително               0.65 лв. за 1 kw                                                  4.   над 74 kW до 110 kW включително             1.10 лв. за 1 kw

5.   над 110 kW                                                1.23 лв. за 1 kw

След изменението:

1.   до 37 kW включително                               0.48 лв. за 1 kw

2.   над 37 kW до 55 kW включително               0.55 лв. за 1 kw

3.   над 55 kW до 74 kW включително               0.72 лв. за 1 kw

4.   над 74 kW до 110 kW включително             1.45 лв. за 1 kw

5.   над 110 kW                                                1.80 лв. за 1 kw

- Чл.58, ал.1, от раздел VI „Туристически данък“, се изменя така:

Преди:

1. категория 1 звезда - 0.20 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди - 0.40 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди - 0.60 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди - 0.80 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди - 1.00 лв. за нощувка.

След изменението:

1. категория 1 звезда - 0.30 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди - 0.60 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди - 0.80 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди – 1.00 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди - 1.20 лв. за нощувка.

В предложението се сочи, че с Решение № 24/ 22.03.2017 г. АС – Кърджали е отменил измененията на чл.15; чл.41, ал.1, т.4 и т.5 и чл.58, ал.1, т.т.1-5 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Кърджали. Тъй като до изготвяне на предложението нямало влязло в сила решение, било необходимо ОбС да приеме нови ставки на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и туристическия данък. Вносителят на предложението обосновава необходимостта от увеличаване на трите вида местни данъци с твърдението, че ставките по размера за данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху превозните средства и туристическият данък в община Кърджали са значително под определените от закона максимални граници. В посочения документ на кмета на община Кърджали е записано, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредба размера на местните данъци при условията, по реда и в границите определени с него. С оглед защитата на обществения интерес тези правомощия на общинския съвет се лимитирали от минимални и максимални граници, установени от законодателя за всеки вид местен данък. С предоставянето на общините правото да определят размера на местните данъци се продължавал процеса на децентрализация и се укрепвало местното самоуправление. Така дадените правомощия позволявали на общината да направи сериозни стъпки за преодоляване трудностите при финансирането разходите по общинския бюджет. С оглед изложените съображения и с цел изпълнение на приетите мерки за финансово оздравяване на община Кърджали вносителят на предложението е приел, че е наложителна промяна на ставките на горепосочените данъци. Предложението е публикувано на интернет страницата на община Кърджали на 03.11.2017 г., видно от представената по делото разпечатка от сайта на Общината.

На 29.11.2017 г. е проведено обществено обсъждане на предложението за изменение и допълнение на Наредбата, видно от Протокол от същата дата. На това обществено обсъждане граждани и представители на политически партии са изразили позиция, че са против увеличението, като са посочили съображенията си за това.

Постоянните комисии в ОбС – Кърджали са приели предложението. Същото е прието и от ОбС – Кърджали с Решение № 237/ 14.12.2017 г. От представен Протокол № 11 от проведено на 14.12.2017 г. заседание на ОбС – Кърджали се установява, че от 40 присъстващи общински съветници поименно, „за“ приемане на Решението, са гласували 23, „против“ – 17 и не е имало гласували „въздържал се“.

По делото е приет като доказателство и Протокол № 5 от проведено заседание на ОбС – Кърджали на 22.05.2017 г. От този документ се установява, че с Решение № 106/ 22.05.2017 г. ОбС – Кърджали е отменил Плана за финансово оздравяване на община Кърджали за 2016 г.-2019 г., приет с Решение № 212/ 16.09.2016 г. и е приел План за финансово оздравяване на община Кърджали за периода: 2017 г. -2019 г.

От Протокол № 1/ 31.01.2018 г. става ясно, че с Решение № 10 от същата дата ОбС – Кърджали е прекратил процедурата за финансово оздравяване на община Кърджали, приета с Решение № 106/ 22.05.2017 г. на ОбС и е приел План за изпълнение на мерки за подобряване на финансовото състояние на община Кърджали и ненарушение на фискалните правила за периода: 2018 г. -2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правно регламентира възможност в чл.32, ал.2, изр.1-во  от Закона за администрацията да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 45, ал.4 от ЗМСМА дава правомощие на областния управител да оспорва незаконосъобразните актове на общинските съвети пред съответния административен съд без оглед на вида им – индивидуални, общи или нормативни. Срок за оспорване на тези актове от страна на областния управител е уреден в чл. 45, ал.8 от ЗМСМА, но той касае единствено хипотезата на върнат за ново обсъждане акт, какъвто не е настоящият случай. За неуредените въпроси по оспорването на актовете на общинските съвети разпоредбата на чл. 45, ал.12 от ЗМСМА препраща към правилата за административното производство, уредени със закон. Ето защо като се има предвид, че в случая предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, както и разпоредби от подзаконов нормативен акт, то по силата на препращането от чл. 45, ал.12 от ЗМСМА, приложима е разпоредбата на чл. 187, ал.1 от АПК, която не ограничава оспорването със срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

 Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 - чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК. Оспорените изменения и допълнения на чл.15, чл.41, ал.1 и чл.58, ал.1 от Наредбата са приети от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 19 от ЗМСМА и чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Спазени са изискванията на чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА за кворум и мнозинство на общинските съветници. Приетите изменения са в предвидената в АПК писмена форма. Спазено е изискването на чл.26, ал.2 и ал.4 от ЗНА, тъй като предложението на кмета на община Кърджали за изменение на оспорените норми от Наредбата е публикувано на сайта на Общината на 03.11.2017 г. На 29.11.2017 г. е проведено обществено обсъждане, а на 14.12.2017 г. предложените изменения и допълнения на оспорените разпоредби са приети от ОбС – Кърджали.

Приетите изменения и допълнения на обжалваните разпоредби от Наредбата са в нарушение на нормата на чл.26, ал.5, изр.1-во от ЗНА, защото след приключване на обществената консултация и преди приемането им вносителят на предложението не е публикувал на сайта на община Кърджали справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива. По този начин съставителят на проекта не е довел до край процедурата по изменение на подзаконовия нормативен акт и проектът не е трябвало да се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.

Оспорените норми са приети и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК, защото не са изложени фактически основания за необходимостта от увеличаване размера на трите вида местен данък – върху недвижимите имоти, превозните средства и туристически данък. В предложението на кмета на община Кърджали като основание за приемане на оспорените разпоредби на Наредбата, с които се увеличава размера на трите вида местен данък, е посочено невлязло в сила решение по адм.д. №200/ 2017 г. на КАС, с което са били отменени приети изменения на същите местни данъци. От справка в деловодната система на КАС се установява, че с протоколно определение от 11.12.2017 г. по адм.д. № 5131/ 2017 г. на ВАС, III о. е оставена без разглеждане касационната жалба на председателя на ОбС – Кърджали, поради оттеглянето й, срещу решението по адм.д. № 200/ 2017 г. на КАС и е прекратено производството по образуваното във ВАС административно дело. Следователно, към датата на приемане на оспорените разпоредби от Наредбата – 14.12.2017 г., вече е било влязло в сила решението на АС – Кърджали, с което са отменени текстове от нея, с които е увеличен размера на местните данъци. Освен това наличието на висящ процес по оспорване, съответно – отменени разпоредби, касаещи размера на данъка, не е пречка той да се начислява и събира по реда на чл.1, ал.3 от ЗМДТ в размера, предвиден в действащата Наредба. Следващото посочено в предложението основание за приемане на оспорените изменения на Наредбата е постигане финансова устойчивост и стабилност на местните финанси и изпълнение на мерките за изпълнение на Плана за финансово оздравяване на община Кърджали за периода 2016 г. – 2019 г. Както се установи от събраните доказателства този план е бил отменен с Решение № 106/ 22.05.2017 г. на ОбС – Кърджали, който е приел План за финансово оздравяване на община Кърджали за периода 2017 г. – 2019 г. Финансовите параметри на двата плана, предвид различния период, не са идентични и не може да се приеме, че наличието на план за оздравяване за 2017 г. – 2019 г. ( отменен впоследствие с Решение № 10/ 31.01.2018 г. на ОбС – Кърджали) обуславя необходимостта от предлаганото увеличаване на трите вида местен данък. Следователно измененията и допълненията на оспорените разпоредби са приети при липсата на едно от сочените основания за това – План за финансово оздравяване на община Кърджали за 2016г. – 2019 г.

В предложението на кмета на община Кърджали не се съдържат мотиви защо ставката за данък върху недвижимите имоти следва да се изравни и да бъде еднаква за гражданите и предприятията (както е записано в този документ) и да е в размер 2 на хиляда. Изброяването на градовете – Хасково, Перник, Велико Търново и Сливен, за които се твърди, че са в една група с Кърджали, не обосновава необходимостта от предложеното изменение на данъка върху недвижимите имоти. Както не обосновава това увеличение и становището, че този размер на данъка ще разшири базата за сформиране на собствени приходи за Общината, защото тя разполага и с други възможности за увеличаване на приходите си, например – повишаване събираемостта на местните данъци и такси, ограничаване на разходите. Последната възможност е посочена в приетия от ОбС – Кърджали, с Решение № 10/ 31.01.2018 г. на ОбС – Кърджали,  План за изпълнение на мерки за подобряване на финансовото състояние на община Кърджали и ненарушение на фискалните правила за периода: 2018 г. -2019 г.

Предложението да се увеличи размера на данъка върху превозните средства с цел осигуряване на повече собствени приходи от този вид данък и възможност за реализиране на редица проекти за проектиране, изграждане и реконструиране на инфраструктурни обекти на територията на община Кърджали, изграждане на нови улици, благоустрояване и създаване на здравословна градска среда, също не е мотивирано. Не са изложени съображения каква е събираемостта на този вид данък, използвали се той за целите, посочени в Предложението, както и съществува ли друга възможност за постигане на набелязаните цели.

Не са изложени фактически основания и за увеличението на размера на туристическия данък.

Основният мотив за предлаганото увеличение на размера на трите вида местен данък, както е формулирано в края на предложението, е увеличаване собствените приходи на общината с цел изпълнение на приетите мерки за финансово оздравяване. Това увеличаване е възможно и с други средства и не обосновава необходимостта от увеличаване размера на трите вида местни данъци.

В обобщение на изложеното следва да се посочи, че липсват мотиви кои обстоятелства реално налагат увеличаване на изброените местни данъци; кои фактори са довели до необходимостта от допълнителни финансови постъпления в общинския бюджет; каква е събираемостта на данъците; как точно е определено с колко да се увеличи размера на данъците, а също и как тези промени ще се отразят на гражданите и бизнеса.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отменят оспорените разпоредби от Наредба. При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.

Тъй като ОбС – Кърджали не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, отговорността за разноските по настоящото дело е на община Кърджали, която чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Р България е юридическо лице и има самостоятелен бюджет – чл.141, ал.1 от Конституцията.

Ето защо и на основание чл.143, ал.1 от АПК община Кърджали следва да бъде осъдена да заплати в полза на Областна администрация Кърджали разноски в размер на 20.00 лв., представляващи внесена такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал.1, предл.4-то от АПК, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

 

Отменя измененията и допълненията на разпоредите на чл.15, чл.41, ал.1 и чл.58, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кърджали, приети с Решение № 237/ 14.12.2017 г. на ОбС – Кърджали.

          Осъжда Община Кърджали да заплати на Областна администрация – Кърджали деловодни разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението, след влизането му в законна сила, да се обяви по реда на чл. 194 от АПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.