О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Ловеч, 13.10.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря……………. като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.ч.гр.д. № 550 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.413, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ЕАД, ЕИК ......... чрез
адв.В.Г.от САК против разпореждане № 811/14.09.2020 г. по ч.гр.д. № 426/2020
год. по описа на Районен съд - Луковит в частта, с която е отхвърлено подаденото от него заявлението за сумата
120.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Твърди, че адвокатското
дружество – доставчик по смисъла на ЗДДС е издало фактура № 391/20.07.2020 г.
на „Теленор България“ЕАД в 7-дневен срок след сключването на договора за
правна защита и съдействие във връзка с дължимите адвокатски хонорари, които са
заплатени и обложени с дължимия ДДС. Изтъква, че във фактурата са включени
дължими адвокатски възнаграждения във връзка със завеждането на 271 дела. Не
оспорва, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен
само договора без фактурата. Счита, че на осн. чл.411, ал.1, т.1 от ГПК съдът е
следвало да даде на заявителя 3-дневен срок за отстраняване на допусната нередовност.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено
заявлението досежно претендираните разноски в размер на 120.00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и даде задължителни указания на
районния съд да издаде заповед за реално сторените от заявителя разноски.
Ловешкият
окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и събраните
доказателства по ч.гр.д. № 426/20 г. на РС-Луковит, намира от фактическа и
правна страна следното :
Частната жалба
е подадена в преклузивния едноседмичен от връчване на разпореждането от страна
с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
настоящето производство е допустимо.
От
представените по делото доказателства се установява, че производството по
ч.гр.д. № 426/2020 г. по описа на РС – Луковит е образувано по постъпило
заявление от „Теленор
България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против В.Л.В. за сумата 277.21 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.05.2018
г.
С
разпореждане № 811/14.09.2020 г. районният съд е разпоредил да се издаде
заповед за изпълнение в полза на „Теленор България“ЕАД срещу В.Л.В. за
сумата 277.21 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.05.2018 г., както и
25.00 лв. разноски по делото, представляваща държавна такса,2 като отхвърлил
заявлението в частта, с която се претендират разноски в размер на 120.00 лв. адвокатско възнаграждение поради недоказване на реално
плащане.
За
да отхвърли претенцията на заявителя за разноски за адвокатско възнаграждение,
в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че към
представения договор за правна защита и съдействие от страна на заявителя не е
приложена фактура за извършено плащане съгласно изискванията на чл.113, ал.1 от ЗДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Цитирана е и т.1
от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените
от районния съд правни изводи. Пред заповедния съд от страна на частния
жалбоподател не са били представени доказателства за реално заплащане на
адвокатско възнаграждение. Със заявлението „Теленор България“ЕАД е представило
само договор за правна защита и съдействие № 88519/16.07.2020 г. за
упълномощаването на Адвокатско дружество „Гергова и Петкова“ с предмет:
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В.Л.В..
Представената пред настоящата инстанция фактура № 391/ 20.07.2020 год., за услуга – адвокатски хонорар за 271
заповедни производства, също не удостоверява плащането. Приложения към
фактурата опис не може да мотивира въззивния съд да направи друг извод, тъй
като в него срещу името на В.Л.В. е посочен договор за хонорар № 87830, а към
заявлението приложения договор за правна
защита и съдействие е № 88519/16.07.2020 г.
На
следващо място в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС са дадени указания, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да бъде вписан
начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая в представения договор е
посочено, че договореното възнаграждение от 120.00 лв. е внесено в брой. За да
обоснове този факт обаче, заявителят представя фактура за плащане по банков
път. Ето защо съдебният състав счита, че не са били налице предпоставките по
чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение като разноски в
полза на заявителя и правилно районният съд е отхвърлил това искане.
Следва да се отбележи, че предпоставките за присъждане на разноски се
установяват пред съответния съд, който е задължен да се произнесе по тях – в
случая Луковитския районен съд. Законът не предвижда възможност за по - късно
представяне на доказателства относно направените разноски пред въззивната
инстанция.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане на РС Луковит в
частта, с която е отхвърлено подаденото
от „Теленор България“ ЕАД заявление
за присъждане на сумата 120.00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №811/14.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 426/2020 г. на Районен съд Луковит в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД заявление за присъждане на сумата 120 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение в заповедното производство
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.