Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-5 31.01.2020год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 1869 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4294/26.09.2019г. на ПРС от ЕС на
сграда Б/Бета/ с идентификатор № 57491.509.24.4 по КК на гр.Поморие с администратвен адрес: гр.Поморие, ул.Княз Борис I № 219, к-с Сънсет Ризорт,
представлявани от управителя на Етажната собственост Владимир Добрев,управител
и представляващ „Двора“ ЕООД с ЕИК-*********, действащо чрез процесуалните си
представители адвокати Радостина Николова от БАК и Евгения Гагашева от РАК, с
посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Александър
Стамболийски № 11, чрез адв.Р.Николова против Решение №
169/03.09.2019г. по гр.д. № 783/2018г. на РС-Поморие, в частта, с която са отменени всички решения на ОС на ЕС на сграда
Б/Бета/ с идентификатор № 57491.509.24.4 по КК на гр.Поморие в к/с Сънсет
Ризорт-Поморие проведено на 03.07.2017г. като незаконосъобразни и в частта, с
която ЕС е осъдена да заплати на ищците сторените съдебни разноски, считайки
същото за неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно се счита, че първоинстанционния съд приемайки,
че исковата молба по чл.40 ЗУЕС е подадена в срок, се е произнесъл по
недопустим иск. В този смисъл се твърди, респективно се излагат подробни
съображения по хронология на събитията, че исковата молба е недопустима като
подадена след изтичане на преклузивния срок
по чл.40 от ЗУЕС, поради което се моли производството по делото да бъде
прекратено. Посочва, се липсват доказателства за извършено писмено уведомяване
на управителя на ЕС от страна на ищците, в качеството им на етажни собственици
за техните електронни адреси съобразно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗУЕС, като е
приел обратното в обжалваното решение ПРС е сторил неправилен извод по фактите,
а от там и неправилно е приел, че за ЕС съществува задължение да уведомява за
свикване на ОС и съобщаване за изготвянето на протокола, с изпращането му на
електронните адреси на ищците по смисъла на чл.16, ал.4, вр.чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като се постанови ново
такова, с което претенцията по чл.40 ЗУЕС да бъде отхвърлена като недопустима,
неоснователна и недоказана. Не ангажира нови доказателства. Претендира за
присъждане на разноски.
Въззиваемите
П.А., гражданин на Р.Ирландия, роден на ***г. в Ирландия и П.Д.Р., гражданин на
Р.Ирландия, род на **.**.****г. в Ирландия, чрез своя процесуален представител адв.Невена
Чакърова от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Славянска № 77, ет.1 са подали
отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага
насрещни твърдения по всеки един от доводите във вззивната жалба, считайки ги
за неоснователни, включително и за твърдяната недопустимост поради просрочие на
исковата претенция. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че ЕС разполага с електронните адреси на етажните собственици,
съответно ги е уведомявала, много преди промените на ЗУЕС от 2016г., като
ищците по неизвестни причини не са били уведомени само за процесното ОС от 03.07.2017г.,
като са налични данни за уведомяването им по електронен път за други ОС през
2010г., 2012, 2013, 2014, 2017г. 2018г. и 2019г., като се изброяват и
конкретните дати през съответните години. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК
против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното
производсво е било образувано по искова молба от П.А. и П.Д.Р., двамата граждани
на Р.Ирландия, с която са били предявени при условията на евентуалност
обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл.26 от ЗЗД, вр. с чл. 8, ал.2 от ЗУЕС за прогласяване нищожността
на всички взети решения на общо събрание/ОС/ на Етажна собственост/ЕС/
на сграда Б/Бета/ с идентификатор № 57491.509.24.4 по КК на гр.Поморие в к/с
Сънсет Ризорт-Поморие проведено на 03.07.2017г., поради
противоречието им със закона и предявен при условията на евентуалност иск по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, приети на ОС на ЕС, проведено
на 03.07.2017г., поради незаконосъобразност.
С Решение № 169/03.09.2019г. по гр.д. № 783/2018г. на
РС-Поморие производството по претенцията за нищожност на взетите от ОС на ЕС
решения на 03.07.2017г. е прекратено поради недопустимост на иска, като съдът е
разгледал и уважил предявената при условията на евентуалност претенция по чл.40 ЗУЕС. Решението в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С въззивната жалба от Етажната собственост
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е уважена претенцията
по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
На
първо место във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
решението в обжалваната част, с аргумент, че е разгледан иск, който е предявен извън
законовия преклузивен срок.
Не е
спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства/вж.нот.актове на л.9-12 по гр.д. № 789/19г. на ПРС/, че всеки от
ищците е собственик на самостоятелен обект на собственост (СОС) в процесната
сграда Б (Бета), както следва първият ищец на апартамент № 1, ет.3, а вторият
на апартамент № 1, ет.5.
В
исковата молба ищците са посочили и поддържат, че през
м.декември 2018г. след уведомяване от други собственици са
установили, че в инфо портал на собствениците в комплекс Сънсет Ризорт е
качен протокол от общо събрание (ОС) на ЕС, датиран от 03.07.2017
г..
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС, ОС на
ЕС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които го свикват, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. ОС може да
бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне
на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Установява се от представените в
първоинстанционното производство писмени
доказателства, че процесното ОС е
свикано с покана (л.53-54)-изготвена и на английски език (л.55-56) и на руски език(л.57.58), изходяща от
законния представител на управителя на сграда Б (Бета) – „Двора” ЕООД, в която е посочено, че същото ще се проведе на 03.07.2017
г., от 11.00 ч., в зала „ Емералд“, на
етаж - 1 ( минус първи), на сграда Д (Делта), в комплекс „Сънсет Ризорт“ при
дневен ред, както следва: т.1. Избор на протоколчик на общото
събрание; т.2. Одобряване на годишния отчет за дейността
на управителя за
По-нататък разпоредбата на чл.16, ал.6 ЗУЕС предвижда, протокола от ОС
се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от
председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се
отбелязва в него. Съгласно ал.7 чл.16 ЗУЕС( ред.
ДВ бр. 26 от
Представен е по делото протокол от ОС на собствениците на СОС в
ЕС на сграда Б (Бета), проведено на 03.07.2017 г. (л.15-21 и л.60-72), както и протокол,
датиран от 15.06.2017 г. (л.59), за поставяне на поканата на входната врата на
блок Б (Бета) на датата на съставяне на протокола, последният
подписан от законния представител на управителя на ЕС и собственик на СОС в ЕС
– Мария Терзииванова. По делото е представено съобщение до собствениците,
датирано от 05.07.2017 г., подписано от законния представител на управителя на
ЕС, в което е посочено, че протоколът от ОС на ЕС,
проведено на 03.07.2017 г., е изготвен и собствениците могат да
получат копие от протокола от отдел „Собственици”, находящ се в блок F. Към
съобщението е приложен и протокол от
същата дата (л.80), за поставяне на съобщението на входната врата на сграда Б
(Бета).
Ответника не спори, че поканата за свикване на ОС и протоколът от ОС не са
изпратени по електронен път на ищците или на който и да е от собствениците на
СОС в ЕС. Неизпращането на поканата, се аргументира с това, че ищците не
са уведомили писмено управителя за обстоятелствата по чл.13, ал.2 ЗУЕС, като
посочат електронна поща и адрес в страната, на които да им бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
По делото не е спорно и че ищците-ирландски граждани не обитават за
постоянно собствените си самостоятелни обекти.
От
събраните гласни доказателства- показания на свидетелите П. и К. се установява,
че в комплекс „Сънсет Ризорт“ съществува регламент, съгласно който при
придобиване на собствеността върху самостоятелен обект копие от нотариалния акт
се предоставя в отдел „Обслужване на собствениците“, като към него се прилагат
и координати за връзка с новия собственик – телефон и адрес на електронна поща.
Свидетелят К. изяснява, че още от 2005 – 2006 година, когато е закупил
апартамента си, получава поканите за свикване на ОС и протоколите от ОС на
посочената от него електронна поща, като съобщенията винаги изхождат от един и
същ електронен адрес: **********@************.**. Настоящата инстанция също кредитира показанията
на тези двама свидетели като допустими съобразно разпоредбата на чл.164 ГПК, обективни,
последователни, логични и добросъвестно изложени.
По
делото са представени електронни писма (л.295-
Посочените
по-горе електронни документи са възпроизведени на хартиен носител като препис,
заверен от страната, съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК.
Като
техен автор е посочен Владимир Добрев, който (видно от справка в търговския
регистър) е вписан като управител на „Двора“ ЕООД и на „Дворо“ ЕООД, които
дружества са посочени последователно като управител на ЕС в прикачените към
съобщенията покани и протоколи.
Съгласно чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание в 30-дневен срок от получаването
на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
предвижда следната процедура. Председателят на управителния съвет (управителят)
в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне
на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва
датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от
провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна
поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е
посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Съгласно чл.
13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си
обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер.
В конкретния случай исковата молба е постъпила в съда на 27.12.2018 г. като
в същата се твърди, че за процесното ОС, проведено на 03.07.2017 г., ищците са
узнали през м.декември на
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по категоричен начин, че етажната собственост е била уведомена за
електронните адреси на всеки от ищците, в качеството им на етажни собственици.
Бидейки уведомена за електронните им адреси ЕС коректно им е изпращала както
покани за общи събрания/посочени по-горе/, така и протоколи от проведени ОС,
без това да е сторено за конкретното ОС от 03.07.2017г., поради което и срокът
по чл.40 за тези двама етажни собственици е започнал да тече от узнаването.
Не е
налице твърдяното от въззивната страна процесуално нарушение на чл. 164, ал. 1,
т. 3, пр. 1 ГПК, който забранява допускането на свидетелски показания за
установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен
акт. По делото са представени електронни документи, възпроизведени на хартиен
носител като препис, заверен от страната (чл. 184, ал. 1 ГПК). Те имат
характера на писмени доказателства, тъй като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.
3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Именно въз основа на тези писмени доказателства съдът приема
за установено, че управителят е бил надлежно уведомен за електронната поща на
ищеца, като му е връчвал покани за свикване на ОС, протоколи от проведени ОС и
покана за заплащане на дължими такси. Ето защо управителят на ЕС е бил длъжен
на основание чл. 16, ал. 7 вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС да изпрати протокола от
проведеното ОС на електронната поща на ищеца.
Несъстоятелни
са и доводите на въззивната ЕС, че ищецът не е уведомил писмено управителя с
посочване на електронна поща, на която да му бъдат изпращани покани за свикване
на ОС и протоколи от проведени ОС. Предвидената в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС писмена форма е за доказване, а не за действителност на адресираното до
управителя волеизявление за уведомяване. От събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин, че към момента на свикване и провеждане на ОС
ищецът е бил предоставил на управителя на ЕС електронна поща, на която да му
бъдат изпращани покани за свикване на ОС и протоколи от проведени ОС. Не могат
да се възприемат и твърденията на въззивника, че при закупуване на
самостоятелен обект е ЕС ищецът е предоставил електронната си поща на служители
на комплекс „Сънсет Ризорт“, но не и на управителя на ЕС на сграда „Бета“. От
представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
получаваните от ищеца покани за свикване на ОС, протоколи от проведени ОС и покана
за заплащане на дължими такси са били изпращани от електронен адрес **********@************.**,
като техен автор и бил именно действащият управител на ЕС.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя, че ищецът не е доказал на коя дата е узнал за
процесното ОС на ЕС. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС предвижда, че
30-дневният срок започва да тече от получаването на решението по реда на чл.
16, ал. 7. Моментът на фактическото узнаването за наличието на проведено ОС не
е меродавен за началото на течението на преклузивния срок. Това следва от
обстоятелството, че само по себе си знанието за проведено ОС не е достатъчно,
за да може етажният собственик да упражни надлежно правото си по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Необходимо е етажният собственик да разполага с протокола от проведеното
ОС, за да може да посочи конкретните процесуални и материалноправни нарушения
при провеждането му, въз основа на които съдът да се произнесе по предявения
иск. Освен това ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи,
че решенията, чиято отмяна иска, са били взети от ОС на ЕС. Ето защо не може да
се приеме, че само по себе си узнаването за проведено ОС поставя началото на
срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Обстоятелството, че ищецът не е получил взетите от
ОС решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, означава, че спрямо него
преклузивният срок не е започнал да тече.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС не е предявен след изтичане на преклузивния 30-дневен срок от
получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което е допустим.
Ответната
ЕС, която носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване законосъобразността на проведеното ОС, не навежда твърдения и
не ангажира доказателства за това, че управителят е изпълнил задължението си да
уведоми ищеца по електронната поща за свикването на ОС чрез изпращане на
съобщение с приложена покана за свикване.
Въз
основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция изцяло споделя
изводите в обжалваното решение, че искът за отмяна на взетите на 03.07.2017 г. решения на ОС на ЕС на
сграда „Бета“ е основателен поради наличие на посоченото в исковата молба
нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС, поради което същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемият има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева съобразно
направеното искане и представените доказателства за извършването им.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/03.09.2019г. по гр.д. № 783/2018г. по описа на Районен съд –
Поморие в обжалваната част.
ОСЪЖДА етажните
собственици в сграда „Б” (Бета) с идентификатор № 57491.509.24.4 по
кадастралната карта на гр. Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. ,,Княз Борис I“ №
219, к-с „Сънсет ризорт“, представлявани от управителя, да заплатят на П.А.,
гражданин на Р.Ирландия, роден на ***г. в Ирландия и П.Д.Р., гражданин на
Р.Ирландия, род на **.**.****г. в Ирландия, чрез своя процесуален представител адв.Невена
Чакърова от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Славянска № 77, ет.1, сумата от 300,00лева, представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1.
2.