Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.04.2021 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и трети март Година 2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 289 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.П.М. против
наказателно постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР
- Стара Загора, подадена чрез адв. Ф.Г..
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се излагат
аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ф.Г. заявява,
че поддържа подадената жалба. Претендира заплащане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В представено
писмено становище изразява становище по изложените в жалбата възражения.
Претендира заплащане на направените в хода на административнонаказателното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание - не
изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена
е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 349а-1049 от
18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя К.П.М. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева за това, че на 28.04.2020г. около 10.45 часа се намирала на
открито обществено място: парк „Артилерийски, бул. „Цар Симеон Велики“, гр.
Стара Загора, без да има защитна маска или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не е изпълнила въведената с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
допълнена със заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед №
РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл. 63 от Закона за здравето, с което виновно нарушила чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН 8245а-915 от 28.04.2020г., съставен от ст. полицай
група ООР при Второ РУ - Стара Загора, вписан в деловодната система на ОД на
МВР - Стара Загора на 07.05.2020г.
Във връзка с компетентността на актосъставителя
е представена заповед № 988/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР - Стара
Загора.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели И.С.К. /актосъставител/ и Д.В.В. /свидетел по акта/ е видно,
че именно те са констатирали описаното в АУАН нарушение. И двамата заявяват, че
не могат да посочат конкретни факти и обстоятелства, свързани с извършената от
тях проверка, но си спомнят, че става въпрос за проверка на лице, което е било
без поставена предпазна маска на обществено място. Свидетелят К. допълва, че
проверяваното лице не е било само - било е в група, като на всички, които са
били без маски са били съставени актове за установяване на административно
нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
К. и В., тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е посочено достатъчно ясно мястото на
извършване на нарушението.
И актосъставителят, и наказващият
орган са отразили, че нарушението е извършено на открито обществено място -
парк „Артилерийски“, бул. „Цар Симеон Велики, гр. Стара Загора и това е напълно
достатъчно, за да разбере К.М. административнонаказателното обвинение и да
организира своята защита. Още повече като се има предвид, че парк
„Артилерийски“ в гр. Стара Загора на север граничи именно с бул. Цар Симеон
Велики. Съдът намира, че това посочване е достатъчно, за да бъдат определени
материално и териториално компетентните органи - актосъставителят, наказващият
орган и съдът, който следва да разгледа жалбата срещу издаденото впоследствие
наказателно постановление. То е достатъчно и с оглед установяване
съставомерността на нарушението /на открито място/
Неоснователни са и възраженията, че е
допуснато нарушение и на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като
актосъставителят и наказващият орган са посочили неправилно нарушената законова
разпоредба.
Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Тази норма свързва налагането
на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки,
въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето с акт на
министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на основание чл.
63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, имащи
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, които са
задължителни, а не субектът на нарушението, поради което и обвръзката с тази
законова разпоредба не е задължителна. От значение е по-скоро при описване на
нарушението да се конкретизира актът на компетентните държавни органи, с който
нарушителят е бил длъжен да съобрази своето поведение. Същият е посочен и в АУАН
и в НП, а именно: т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със
заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, която е изрично цитирана. Ето защо съдът намира,
че в случая не може да се приеме, че по някакъв начин е ограничено правото на
защита на К.П.М. - да разбере повдигнатото срещу нея административнонаказателно
обвинение.
В този смисъл е и съдебната практика -
решение от 10.02.2021г., постановено по КАНД № 398/2020г., решение №
82/11.03.2021г., постановено по КАНД № 20/2021г., решение от 22.03.2021г.,
постановено по КАНД № 47/2021г., всички по описа на Административен съд - Стара
Загора.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
От обективна страна, на 28.04.2020г. около
10.45 часа се намирала на открито обществено място: парк „Артилерийски, бул.
„Цар Симеон Велики“, гр. Стара Загора, без да има защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведената с т. 9 от
заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № 01-197/11.04.2020г.,
изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, с което виновно
нарушила чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В случая следва да бъде отбелязано, че
жалбоподателката не прави възражения по съществото на делото.
От субективна страна, съдът намира, че
жалбоподателката е действала виновно.
Що касае размера на наложеното от
наказващия орган административно наказание – глоба в размер на 300 лева, същото
съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, поради
което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразено ли е то с
тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.
С оглед конкретиката на настоящия
казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В тази връзка съдът отчете, че с
поведението си М. е поставила в опасност живота и здравето на повече хора, тъй
като от показанията на свидетеля К. се установява, че в момента на установяване
на нарушението М. не е била сама, а с група хора.
Предвид
изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че жалбоподателят К.П.М., следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г. на Директора на ОД
на МВР - Стара Загора, с което на К.П.М., ЕГН: ********** на основание чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: