Решение по дело №6295/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.05.2019г, гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на  единадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№6295/2018г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Р.Б.” ЕАД, ***, против Н.П.Г., с която се твърди, че между страните-ищеца- като кредитодател, и ответника- като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит овърдрафт, от 02.07.2012г., въз основа на който е отпуснат кредит от 450лв. Твърди се, че  кредитът е  напълно усвоен от ответника на същата дата. Твърди се, че  страните са уговорили възнаграждение- редовна лихва в размер на 1-месечен Sofibor+13,5 пункта, която лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница. Твърди се също, че страните по договора, са уговорили и заплащането на неустойка, при забава- наказателна лихва, в размер на размера на възнаградителната лихва +10 пункта.-чл. 4,6 от Договора. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите месечно вноски с падежи от 05.02.2013 до 05.01.2018г. Твърди се, че  на основание чл.9,2 от Договора, при неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за  предсрочно изискуеми. Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 23.01.2018г, за което е уведомен длъжника, чрез писмо, връчено при условията на чл. 11,9 от Договора. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 2378/2018г по описа на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо отв. Н.П.Г., на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи, сумата в размер на  450лв.-изискуема главница, сумата от 713,24лв.- изискуема наказателна лихва, за периода 06.11.2012-03.04.2018г., сумата от 39,60лв.- изискуема такса за периода  31.07.2017-03.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

          При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителните искове, се предявяват искове с правно основание чл.430, ал.1, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на  отв. ***, да заплати на ищеца,  описаните суми. Посочва се, че в случая следва да се  счете, че  длъжникът е изпаднал в забава, с получаване  на ИМ.

В срока за отговор, отв. Н.П.Г., чрез назначеният от съда особен представител адв. В. К., оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1515/10.04.2018г, по ч. гр.д.№ 2378/2018г по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, по реда на  чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,  ищецът е предявил настоящия иск,  поради което същия е допустим.

По делото се безспорно се установява, факта на сключването на Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 02.07.2012г, между страните- ищецът “Р.Б.” ЕАД, ***- като кредитодател и отв. Н. Г.- като кредитополучател, въз основа на който ищецът, е предоставил на ответника, възможност за ползване на кредит- овърдрафт, в размер на 450лв. В договора е посочено, че същият се сключва за срок от една година, с възможност на автоматично подновяване, в случай, че в края на срока на договора, нито една от страните не поиска промяна на условията на кредита или окончателно прекратяване на договора. Изрично е посочено, че  ако никоя от страните не изрази желание за изменение или за окончателно прекратяване, Договорът се счита за подновен с нов едногодишен срок, при същите условия. От съдържанието на договора се установява също, че кредитополучателя заплаща на Банката годишна лихва, в размер на 1-но месечен Sofibor +13,5 пункта надбавка, като към датата на подписване на договора, лихвата е 14,789%. Посочено е също, че лихвата, в частта Sofibor, се преизчислява от Банката ежемесечно. Посочено е също, че при забава, кредитополучателя дължи наказателна надбавка към лихвата от 10 пункта годишно. От съдържанието на договора се установява също, че –чл. 4,4,2, лихвата по кредита се заплаща ежемесечно до 5- то число на месеца, за който се отнася. Посочено е също, че при разрешаване на овърдрафт, се дължи еднократна комисионна, в размер на 1% върху разрешения кредит. Към договора е представен погасителен план, двустранно подписан, в който е посочено, че падежът е 5-то число на съответния месец .

По делото се установява също, че до отв. ***, е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, изпратено по пощата,  с обратна разписка на 23.01.2018г, за което няма данни да е получено. В договора - чл. 11,9- страните са уговорили възможност за т. нар. фингирано връчване, съобразно което, всички уведомления, в писмена форма, се считат за получени от кредитополучателя, ако по факт, лично доставяне или по пощата с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция, посочен от длъжника. По делото няма данни за връчване на съобщението на посочения в договора настоящ адрес на длъжника. Поради изложеното, съдът намира, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост задължението по договора.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че въз основа на сключеният договор за кредит, е отпуснат овърдрафт от 450лв. ВЛ е установило, че до м. 11.2012г, ответникът е извършвал многократни тегления от кредитната карта и погасявания в срок, като общо заплатената сума за този период е 4918,44лв. ВЛ е установило, че последното плащане е извършено на 15.10.2012 в размер на 57,60лв., с която сума са погасени 53,26лв.- главница и 4,34лв.- лихва. ВЛ е дало в табличен вид задълженията по кредита- главница, лихви и комисионни. ВЛ е установило, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 05.04.2018г, както и към изготвяне на заключението, задължението по кредита е в размер на 450лв.- падежирала главница и 713,24лв.- наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж- за периода 06.11.2012-03.04.2018г., и 39,60лв. такса за периода 31.07.2017-03.04.2018г- общо 1202,84лв. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца предсрочната изискуемост на задължението по договора е осчетоводена на 23.01.2018г. ВЛ е дало вариант на експертизата и ако предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на ИМ- 18.01.2019- 450лв.- главница/падежирала/, 752,84лв.- наказателна лихва, законна лихва-2 лв и  разноски- 704лв. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че след като длъжникът е преустановил плащанията по договора на 15.10.2012г, е начислявана само наказателна лихва в уговорения размер, върху непогасената главница от 450лв. ВЛ заявява също, че не е установило падежът на задължението по кредита за главницата, по счетоводните данни на ищеца.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото безспорно се установи съществуването на валиден договор за кредит от 02.07.2012г., между страните, въз основа на който, ищецът “Р.Б.” ЕАД, ***-като кредитодател, е предоставил на ответника отв. Н.Г.- като кредитополучател, кредит- овърдрафт, в размер на 450лв., за срок от една година, и падеж на задължението да договорна лихва- 5- то число на месеца. С оглед на уговореното в договора, описано по- горе, съдът приема, че в случая, след изтичане на първоначалния срок на договора, същият е многократно подновяван за още една година. От съдържанието на процесния договор обаче, не се установява уговарянето на падеж на задължението по главницата, от настъпването на който вземането за непогасената главница да става изискуемо и съответно – основание за начисляване на наказателна лихва. Поради това, съдът приема, че падеж на задължението за  главница, следва да се приеме срока на самият договор. В случая страните са уговорили, че срокът на договора е 1 година, считано от подписването му- 02.07.2012г, в възможност за автоматично продължаване на срока, с нов едногодишен срок, при посочените по-горе условия. В договора не е предвидена хипотеза, в случай на неизпълнение на задълженията по договора, от страна на длъжника, това да има отношение към срока на договора и възможността за автоматичното му удължаване. В ИМ ищецът също не твърди, че  процесния договор е с изтекъл срок, като се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по него, което само по себе си съдържа твърдение за съществуващ договор. Както бе посочено по- горе, в случая, съдът приема, че не е налице валидно уведомяване на длъжника по договора, за обявената предсрочна изискуемост на кредита, на посочената дата- 23.01.218г. Съдът приема, че не може да се установи фингирано връчване, при който опитът за връчване, е приравнява на фактическо връчване на адресата, тъй като не са изпълнени условията на това, уговорени в договора, от страна на кредитора, респ. липсват доказателства за това.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката– кредитор, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането, настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е необходимо волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата- кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост /ведно с условието да са налице основанията за това/. Следва да се отбележи, че в случая, Банката- кредитор, не се е възползвала от правото си да  депозира заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2  от ГПК- въз основа на извлечение от сметка, като заповедното производство се развива по реда на чл. 410 от ГПК. Независимо от факта, че производството се развива по реда на чл. 410 от ГПК, обаче, за да настъпи предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, дори при наличие на уговорки за автоматична такава, следва кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил длъжника за това,. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК /а не само по чл. 417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. /решение № 123/09.11.2015г по т.д.№ 2561/2014г на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съдът приема, че по делото ответникът- длъжник, е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора, с връчването на съдебните книжа на особеният представител на ответника, назначен от съда по съответния ред- 18.01.2019г. /в т. см. решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/. С оглед изложеното по- горе, съдът приема, че до датата на връчването на особения представител, договорът на кредит овърдрафт е действащ, а падежът на задължението за заплащане на усвоената главница по него, не е настъпил, респ. вземането не е било изискуемо. Тъй като Банката не е упражнила правото си да прекрати договора, с изтичане на неговия срок- 02.07.2018г./ което да се приеме за  падеж/, договорът се е подновил автоматично за нов едногодишен срок- до 02.07.2019г.

На основание гореизложеното, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-  04.04.2018г., не е налице настъпила предсрочна изискуемост на задължението по процесния Договор за кредит, поради което предявеният установителен иск, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,  за признаване за установено, че ответникът Г. дължи на ищеца сумата в размер на 450лв.-изискуема главница, сумата от 713,24лв.- изискуема наказателна лихва, за периода 06.11.2012-03.04.2018г., сумата от 39,60лв.- изискуема такса за периода 31.07.2017-03.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-04.04.2018г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1515/10.04.2018г, по ч. гр.д.№ 2378/2018г по описа на ПлРС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради изложеното, не следва по същество да бъде разглеждано приетото за съвместно разглеждане, възражение за изтекла давност което предполага основателност на претенциите.

С оглед на изхода на предявеният като главен, установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва по същество да бъдат разглеждани предявените осъдителни искове.

По искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Както бе посочено по- горе, по делото е безспорно съществуването на валиден договор за кредит– овърдрафт между страните по делото, от 02.072012г, за сумата от 450лв. и с параметрите, описани от съда. Безспорно по делото също, факта на изпълнението на договорните задължения от страна на Банката- кредитодател, за отпускане на уговорената сума и факта на многократното усвояване на същата от страна на ответника- кредитополучател, до м. 11.2012г, през който период ответникът е извършвал многократни тегления от кредитната карта и погасявания в срок, с общо заплатената сума от 4918,44лв. По делото е установено също, че последното плащане по кредита е от 15.10.2012г., след което, от страна на кредитополучателя няма извършени плащания по усвоената главница от 450 лв. Както бе посочено по- горе, съдът приема, че с оглед липсата на посочен падеж на задължението за главница, в сключеният между страните договор, като падеж на същото следва да се приеме срока на договора, а в случая- обявената предсрочна изискуемост -18.01.2019г.- датата на връчването на съдебните книжа на особеният представител на ответника. В случая, изискуемостта на задължението е настъпила в хода на процеса- факт, който съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяването на настоящият съдебен акт. По делото, от страна на ответника, не се установява плащане на претендираната сума- главница от 450лв. и на такса от 39,60лв.- месечна такса, за периода 31.07.2017-03.04.2018г., поради изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск, за тези суми, е изцяло основателен. Съдът намира, че в случая, направеното от страна на ответника, чрез особеният му представител възражение за изтекла  погасителна давност е неоснователно,  тъй като по арг. чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от изискуемостта на вземането- в случая от 18.01.2019г.

По делото се установи също- съобразно заключението на ВЛ, че от страна на кредитора- ищец, е начислявана наказателна лихва- в уговореният в договора размер, върху главницата от 450лв., за периода 06.11.2012-03.04.2018г., посочено от ищеца като начисление върху вноски с настъпил падеж.. По делото се установи, че уговореният падеж- 5- то число на месеца, каса само задължението за договорна лихва, и няма отношение към задължението да погасяване на усвоената главница. Поради това, съдът намира, че кредиторът неправилно е начислявал наказателна лихва върху неизискуемо вземане, поради което, искът за заплащане на лихва е изцяло неоснователен.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство разноски в размер на 306,90лв.., включващи юрк. възнаграждение в размер на 100лв, определен от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, разноски за държавна такса, вещо лице и особен представител.  

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул. “***представлявано от ***- заедно, искове с правно  основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо Н.П.Г., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 450лв.-изискуема главница, сумата от 713,24лв.- изискуема наказателна лихва, за периода 06.11.2012-03.04.2018г., сумата от 39,60лв.- изискуема такса за периода 31.07.2017-03.04.2018г.,  по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 02.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 04.04.2018г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1515/10.04.2018г, по ч. гр.д.№ 2378/2018г по описа на ПлРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, Н.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул. “***представлявано от ***- заедно, сумата в размер на 450лв.- главница и сумата от 39,60лв.- изискуема такса, за периода 31.07.2017-03.04.2018г., по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 02.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ-  29.08.2018г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул. “***представлявано от ***- заедно, Н.П.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 713,24лв.- наказателна лихва, за периода 06.11.2012-03.04.2018г., по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 02.07.2012г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул. “***представлявано от ***- заедно, сумата от 306,90лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: