Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 02.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети ноември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 620 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.Л.Г., с която са предявени срещу ЗД „Е.” АД искове
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ както следва:
за сумата от 120000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 07.08.2015 г. и
за сумата от 1699.60 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за имуществени вреди от същото произшествие.
Ищецът претендира законната лихва: за обезщетението за
неимуществени вреди – от деликта, а за обезщетението за имуществени вреди - от
датата на последния разход за лечение – 14.08.2015 г., както и всички сторени разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 07.08.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е
застрахована при ответника. Претендира обезщетения за претърпените имуществени
и неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва основателността на иска. Оспорва настъпването на произшествието,
механизма и вината на застрахования водач, както и настъпване на твърдените от
ищеца увреждания. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените
доказателства (Констативен протокол №62 от 07.08.2015 г. – л.7, Протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.08.2015 г. – л.59-60, ведно с Албум
№98/12.08.2015 г. – л.61-65, Постановление от 04.04.2016 г. – л.56-58) и авто-техническата
експертиза, че на 07.08.2015 г., около 21.15 часа на път ПП-1-8, в района на 34-ти километър в
посока от гр. С. към гр. Сливница е настъпило пътно-транспортно произшествие
със следния механизъм: Ц.И.З. при управление на лек автомобил марка „БМВ” с
рег. № *******, с посока на движение от с. Петърч към ПП-1-8, при извършване на
маневра „завой наляво” отнел предимство и причинил удар с движещия се по ПП-1-8
мотоциклет „Сузуки“, с рег. № *******, при което пострадал водачът на
мотоциклета - ищецът К.Л.Г.. Тези факти се установяват безпротиворечиво и
категорично от цитираните по-горе писмени доказателства и приетата експертиза и
се потвърждават от показанията на свидетеля очевидец и водач на лекия автомобил
Ц.З.. Последният установява пред съда, че по време на инцидента се е движил с
автомобила си в посочената посока, на кръстовището след поставения знак „стоп“
пропуснал намиращите се на пътя автомобили, но поради ограничената си видимост видял
да приближава от лявата му страна мотоциклетист когато стигнал почти до осевата
линия. Поради това съдът приема, че водачът на лекия автомобил не е изпълнил
задължението си по чл.25 ЗДвП преди да започне маневрата „завой наляво”, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, поради което причинил процесното произшествие.
От приетата по делото
медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински
документи се установява, че в следствие на произшествието ищецът е получил
травматични увреждания – двуглезенно счупване на лявата подбедрица, счупване на
метатарзални кости на ходилото, счупване на лявата лъчева кост в областта на
китката, контузия и охлузване на носа, минимална травматична хеморагия под
меките мозъчни обвивки, като механизмът на получаване на уврежданията
съответства на констатирания механизъм на ПТП, констатираните увреждания са
следствие от директен удар на тялото и крайниците при падането на мотоциклетиста.
Уврежданията са довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 4 месеца, на левия
горен крайник за период от около 2 месеца, получената минимална хеморагия е
довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, а контузията и
охлузване на носа са причинили болки. След произшествието ищецът е получил
спешна медицинска помощ в 3-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ – извършени са били оперативни дейности по открито наместване на двата
счупени глезена и стабилизиране с метална плака и телен серклаж, наместване на
счупените метатарзални кости и фиксиране с К. игли. Наместване и обездвижване с
гипсова превръзка на счупената лъчева кост в областта на китката. След
проведеното комплексно лечение състоянието на ищеца се е стабилизирало и след
едноседмичния болничен престой възстановяването му е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Пострадалият е
провел рехабилитация и на трите увредени области. Общо лечебният и
възстановителен период е приключил за срок от 6 месеца. През този период болките
на ищеца са били най-интензивни в първите два месеца непосредствено след
инцидента и 3-4 седмици от началото на рехабилитацията. След това болките са се
проявявали в зоната на счупените кости при преумора, както и при студено и
влажно време. Към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано, има
редки болки в засегнатите области, счупването е зараснало, металните игли от
метатарзиалните кости са извадени, но металната синтеза в областта на глезена
предстои да бъде отстранена оперативно, която операция ще причини допълнителни
болки и страдания за срок до 30 дни.
По изложените съображения
съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието
на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е
нарушил чл.25. ал.1 ЗДвП, като предприел маневра „завой наляво” без да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, и извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. От писмените доказателства, съставени от органите
на досъдебното производство, от медицинските документи и от
съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Ц.З. на 07.08.2015 г. при
управление на лек автомобил „БМВ” с рег. № *******.
За безспорно между страните
е обявено обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „БМВ”
с рег. № ******* е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
При така установените факти
съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи претърпени
физически болки и страдания и имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение.
При определяне на размера на
вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на
пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на
неговата личност, възраст, начина му на живот и среда. Съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля С.И. установяват, че ищецът е получил три
счупвания в различни части на тялото си, претърпял е две операции, болките му
са били интензивни през първите два месеца след произшествието, изпитвал е
болки и в първите 3-4 седмици от проведената рехабилитация. В продължение на около
6-7 месеца ищецът и имал нужда от чужда помощ за ежедневните си нужди, тъй като
в първите два месеца лявата му ръка е била обездвижена и същият не е можел да
се движи с помощта на патерици. Към момента здравето на ищеца е възстановено,
като единствено предстои операция за изваждане на металната синтеза от глезена.
Поради което съдът, при
преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на
лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 40000 лв. Искът следва да се уважи до тази сума и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.
От представените по делото
разходни документи (Фактура № **********/14.08.2015г., ведно с касов бон №
008107 –л.9 и Фактура № **********/14.08.2015г. –л.10 и двете издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД), както и от заключението на медицинската експертиза
се установяват разходите, сторени от ищеца във връзка с лечението му – общо
1699,60 лв. Съгласно установеното в съдебномедицинската експертиза сумите
съвпадат с периода на лечение на уврежданията и съставляват суми, които не се
покриват от НЗОК. Искът за имуществени вреди е основателен и следва да уважи в
пълния предявен размер от 1699,60 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на
пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. На
първо място следва да се посочи, че от гласните доказателства и медицинската
експертиза се установи, че ищецът е носел предпазна каска по време на инцидента,
което е предотвратило настъпване на по-големи увреждания. От авто-техническата
експертиза се установява, че мотоциклетистът се е движил със скорост от 72
км/ч, която е в рамките на разрешената за участъка и ударът е бил
непредотвратим за него. Поради това съдът намира, че не са налице
предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.
При така установените факти
съдът приема, че исковете следва да се уважат съответно за сумата от 40000 лв.
за неимуществените вреди и 1699,60 лв. за имуществените.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената
част от иска – за сумата от 1426,32 лв.
На
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска: за експертизи, призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение. Относно размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да се съобрази следното: Ответникът претендира със
списъка по чл.80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
преди измененията с ДВ, бр. 8 от 2017 г. липсва препращане за размера на
юрисконсултското възнаграждение към цитираната наредба. При това положение по
преценка на съда възнаграждението действително би могло да се определи по
размера за минималните адвокатски възнаграждения, каквато беше и обичайната
практика. Ако се приеме, че изменението на ал.8 на чл.78 ГПК с ДВ, бр. 8 от
2017 г. е за целите на отстраняване на непълнота и прецизиране на нормата, то
следва и по делата преди изменението размерът да се определя по преценка на
съда, а не по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (с оглед
липсата на препращане в нормата към Наредбата и ясната воля на законодателя,
обективирана с изменението, размерът на юрисконсултското възнаграждение да не
се определя по реда на цитираната наредба). Поради това юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. С оглед на това на
ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – за сумата от 348,40 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
общо за исковете в размер на 1667,98 лв. и сторените по делото разноски за
експертизи – в размер на 300 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК:********,
адрес: ***, да заплати на К.Л.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) както следва:
сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 07.08.2015
г., заедно със законната лихва от
07.08.2015 г. до окончателното плащане,
сумата от 1699.60
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за произшествие, осъществено на
07.08.2015 г., заедно със законната
лихва от 14.08.2015 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди, за разликата до пълния
предявен размер от 120000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати на адв. Я.Д.Д.,
адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1426,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА К.Л.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, да заплати на ЗД
„Е.” АД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 348,40 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД,
ЕИК:********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1667,98
лв., представляваща дължима държавна такса за исковете и сумата от 300 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: