Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 04.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Пирдоп, трети състав,
в публично съдебно заседание, проведено на осми
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 770 по описа на РС-Пирдоп
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на К.Б.К. и З.Х.К., с
която на основание чл. 50 СК молителите искат прекратяване на брака им по
взаимно съгласие. Твърдят, че са сключили граждански
брак на 05.03.1974 г., от който имат родено пълнолетно дете- Теодора К.К.. Заявяват желание за прекратяване на брака между тях, като твърдят, че
са постигнали сериозно и непоколебимо и съгласие
за това; че бракът им съществува само формално и е изчерпан от съдържание
поради фактическата им раздяла повече от 15 години и отчуждението помежду им.
Представят споразумение по чл. 51 СК, като твърдят, че с него изчерпателно
уреждат всички последици от прекратяване на брака. Молителите желаят
прекратяване на брака по взаимно съгласие, като бъде утвърдено постигнатото
споразумение.
В съдебно
заседание и двамата молители поддържат
молбата си, като заявяват, че желанието им е сериозно и непоколебимо, доколкото
не може да настъпи обрат в отношенията им и бракът им да бъде заздравен.
След преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 СК.
Молителите са
сключили граждански брак на 05.03.1974
г. в гр.София, за което е съставен Акт за граждански брак № 199 от същата дата
на Народен съвет „В... Л...“- гр. София. Обстоятелството се установи от
представеното удостоверение № 205291 от 05.03.1974 г., издадено от председателя
на НС „В... Л...“- гр. София.
Молителите
се установи, въпреки твърдението им в молбата, че са родители на едно
пълнолетно дете, че всъщност са родители на две пълнолетни деца - Теодора К.К.,
ЕГН: ********** и Радослав К.К., ЕГН: **********, което е отразено в служебно изисканите от
РС-Пирдоп справки от Национална база данни „Население“ за двамата молители.
От
декларациите за семейно и материално и имотно състояние се установява какъв е
месечният доход на двамата молители, а именно- 350 лв. декларирани от З.К. и
400 лв. от пенсия, декларирани от К.К., който е декларирал и че притежава къща
в с.Антон.
И
двамата молители имат българско гражданство, което е декларирано от тях в
подадена декларация за гражданство и гражданско състояние, а бракът, чието
прекратяване се иска, е бил първи за тях. Настоящият адрес на молителката З.К. ***,
а този на К.К.-***.
От изложеното
от страна на съпрузите в споразумението се установява, че страните са се
споразумели относно всички последици от прекратяването на брака в хипотеза като
настоящата, в която няма непълнолетни родени от брака деца.
Съпругата – З.Х.К. заявява в споразумението, че след развода ще носи брачното
си фамилно име- К..
Страните са се
договорили, че не си дължат взаимно издръжка.
Страните са се
споразумели още, че семейното жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“ бл.33, вх.А7, ет.4, ап.120,
собственост на дъщерята на молителите, ще остане за ползване от съпругата З.Х.К..
В
споразумението молителите са заявили, че по време на брака си не са придобивали
недвижимо имущество в режим на СИО, нито движимо такова на значителна стойност,
като придобитите по време на брака движими вещи остават в режим на
съсобственост. Заявяват, че нямат общи влогове и вземания, както и общи
задължения спрямо трети лица, като ако се окаже наличие на такива, същите
остават в полза, респ. в тежест на техния титуляр. Съпрузите са декларирали със
споразумението, че нямат регистрирани ЕТ и фирми, не са съдружници в ООД и
нямат дялове и акции в търговски дружества.
В
споразумението са уредени и въпросите, свързани с разноските по прекратяване на
брака, като всички разноски в процеса, ще се поемат по равно от двете страни.
При
гореизложените факти съдът намира молбата за постановяване на развод по взаимно
съгласие за допустима и основателна.
Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 СК за допускане на развод по взаимно
съгласие: страните са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за
прекратяване на брака и са постигнали споразумение, отговарящо на законовите
изисквания (чл. 51 СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си
отношения след развода, като нямат други претенции един към друг. Споразумението
не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде
определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 50
лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева от страна на К.К., то останалата част от 25 лв. следва да
бъде възложена на съпругата- З.К., след като в споразумението е посочено, че
разноските ще се поемат по равно.
Разноските за
адвокат съдът също счита за разноски по развода, за които страните са се
уговорили да заплатят по равно, въпреки което обаче съпругата не следва да бъде
осъждана да заплати половината от тази сума. Това е така, тъй като в
пълномощното е посочено, че договореното възнаграждение на процесуалния представител-
адв. Мария Евтимова е в размер от 400 лв. и е платимо в брой, но не е
отбелязано изрично в графата „заплатена сума“, че същото е заплатено и по какъв
начин, каквито са изискванията на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради неяснота
във факта има ли осъществено такова плащане, то молителката З.К. не дължи
съразмерно плащане на част от сумата за адвокатски хонорар..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен с акт за граждански брак
№ 199 от 05.03.1974 г. на Народен Съвет „В... Л...“-гр.София
между К.Б.К., ЕГН: ********** и З.Х.К., ЕГН:
**********, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.Б.К., ЕГН: ********** и З.Х.К., ЕГН:
********** споразумение
по чл.51 СК, както следва:
„
I. ОТНОСНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
1. Бракът, сключен с акт от 05.03.1974 г. в
гр.София, община Столична да бъде прекратен на основание чл.50 СК при изразено
сериозно и непоколебимо съгласие за развод от молителите.
II. ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
1. Семейното
жилище – апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бл.33, вх.А7,
ет.4, ап.120, собственост на дъщерята на молителите, ще остане да се ползва от
съпругата З.Х.К..
III. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
1. По време на
брака при режим на СИО съпрузите не са придобили недвижими вещи, които да бъдат
предмет на по-нататъшна делба между тях.
4. Съпрузите
по време на брака не са придобили движими вещи със значителна стойност, които
да бъдат предмет на по-нататъшна делба между тях.
3. Придобитите
по време на брака движими вещи не са поделени извънсъдебно от съпрузите и
остават в режим на съсобственост между тях.
4. Съпрузите
заявяват, че нямат към настоящия момент общи влогове и вземания, както и общи
задължения спрямо трети лица /включително и към банки и други кредитни
учреждения/, като ако се окаже наличието на такива, същите остават в полза,
респ. в тежест на титуляра на влога, вземането или задължението.
5. Съпрузите
декларират, че по време на брака нямат регистрирани ЕТ и фирми, не са
съдружници в ООД, нямат дялове и акции в търговски дружества.
6. Издръжка
между съпрузите не се претендира и такава няма да се дължи.
IV. ФАМИЛНО ИМЕ
1. След
прекратяване на брака съпругата З.Х.К. да носи фамилното име К..
Разноските по
развода се поделят по равно между съпрузите.
С настоящото споразумение съпрузите уреждат
всички последици от прекратяване на брака си с развод и заявяват, че за напред няма
да имат каквито и да било претенции един към друг в това отношение.”
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в общ размер
на 50 /петдесет/ лева, от които 25 лв. внесени от К.Б.К. при завеждане на иска
и 25 лв. дължими от З.Х.К. до пълния размер на определената такса.
ОСЪЖДА З.Х.К.,
ЕГН:
********** да заплати
по сметка на РС - Пирдоп сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща полагащата се част от
окончателната държавна такса по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: