Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на девети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1948 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н.Д.П.
против Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-002817/16.09.2020 г., издадено
от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. В тази насока се сочи, че в
обстоятелствената част на АУАН-а и на НП е пропуснато да се посочи конкретното
място, на което е извършено нарушението, че административнонаказващият орган
неправилно е приложил санкционната норма, че описаното в обстоятелствената част
на АУАН-а и на НП нарушение не съответства на предвиденото в чл. 103 от ЗДвП,
както и че при издаването на НП е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
доколкото административнонаказващият орган не е съобразил всички доказателства
при съставяне на НП. Счита, че при издаване на НП е нарушена и разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват мотиви касателно приложимомостта на посочената
разпоредба. Моли обжалваното НП да се
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не се представлява.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 26.10.2020 г., а жалбата е подадена на 28.10.2020 г., видно от
приложеното п.к., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 26.07.2020 г. около 15:15 часа
в гр. Русе, на ул. Без име – ГКПП Дунав мост – Русе, трасе вход Република
България свидетелят С.С. и служители на „Гранична полиция“ извършвали съвместен
наряд, в хода на който било констатирано, че спрения за проверка водач на МПС-
влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. В8987НК, държава България, собственост на Пенемат
ООД, с ЕИК:*********, Н.П., с ЕГН: **********, има незаплатени глоби в размер
на 100 лева. Поради невъзможност на последния да ги заплати, свидетелят С. му
съставил АУАН № 60493 за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и му отнел СУМПС-а.
Впоследствие на 28.07.2020 г. свидетелят
С. установил, че П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред с НП № 19-4332-005393/26.03.2019 г., връчено на 07.05.2019 г., влязло в
сила на 15.06.2020 г., поради което и същият е управлявал горепосоченото МПС в
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За така констатираното нарушение С.
съставил АУАН № 20-1085-002817 (бланкетен № 722222), като последният бил
подписан от жалбоподателят без възражения. Такива не са били депозирани в срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното НП, с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя, за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 20-1085-002817/16.09.2020 г., АУАН
№ 20-1085-002817 от 28.07.2020 г., докладна записка с № 261р-15755/05.08.2020
г. на инспектор С.Я. към ОД на МВР-Ямбол, РУ-Елхово, докладна записка №
1085р-6793 на ОД на МВР-Русе и справка за Н.П., в качеството му на водач на
МПС, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.С. –
актосъставител, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна
на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, като
изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от
настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или
вината обстоятелства. Съдът споделя и правните изводи на АНО.
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание на основание чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП при управление на МПС водачът трябва да притежава валидно
свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от
него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и СУМПС да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
процесния случай се установи, че жалбоподателят е нарушил предложение второ на
цитираната разпоредба, а именно – управлявал моторно превозно средство, след
като е лишен от това право по административен ред с НП №
19-4332-005393/26.03.2019 г., връчено на 07.05.2019 г., влязло в сила на
15.06.2020 г. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл.
По вида и размера на наказанието:
Правилно е
издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на
чл. 177, ал. 1, т. 1
от
ЗДвП, като на жалбоподателя за това нарушение е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Съдът
намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗДвП размерът на санкцията е
индивидуализиран в максималния предвиден в закона размер, доколкото П. е многократно
санкциониран за различни нарушения на ЗДвП.
Не са налице и предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 от ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, в сравнение с
обикновените случай на нарушение
от този вид.
Съдът счита за неоснователни
направените в жалбата възражения. Действително в АУАН-а и в НП не е посочено
име на улица, но това не прави мястото на нарушението неконкретизирано,
доколкото актосъставителят е посочил и други белези, а именно – гр. Русе и ГКПП
Дунав мост – Русе, трасе вход Република България, позволяващи
индивидуализирането му. В останалата си част възраженията на жалбоподателят са
неотносими към предмета на делото, доколкото процесното НП не е съставено за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и съответно жалбоподателят не е санкциониран на
основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В тази насока следва да се посочи, че
съдът няма възможност да прави преценка за законосъобразността на влязло в сила
НП, с което е наложено отнемането на СУМПС на жалбоподателя за срок от три
месеца, още повече, че същото е минало съдебен контрол, като е било
потвърдено.
С оглед на гореизложено, съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Страните в настоящото
производство не са претендирали разноски и не са представили доказателства за
направени такива, поради което не следва да се присъжда разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
20-1085-002817/16.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Русе, с което на Н.Д.П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: