№ 83
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330204266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Тета ООД против Наказателно
постановление № 618161-F619801/13.12.2021 г. на ТД на НАП Пловдив, с
което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.182, ал.2 вр.ал.1 вр.
чл. 124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ на
основание чл.182, ал.2 вр. ал.1 от същия закон е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 537,08 лв.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано,
изпраща представител адв. Алд. Ш. от АК Пловдив, който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юриск.
М., която счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
Тета ООД е регистрирано по ЗДДС лице.
Същото се явява получател по фактура № **********/29.07.2020 г. с
данъчна основа 13 619,73 лв. и ДДС 2723,95 лв. за доставка на захарни
изделия и чай, издадена от Зив ЕООД ЕИК *********, по която е ползван
данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗДДС през м. 7.2020 г.
В качеството си на получател на посочената фактура и като задължено
по ЗДДС лице дружеството не отразило в дневника за покупките си за
данъчен период м.08.2020 г. и справка декларация , подадена в ТД на НАП
Пловдив с вх.№ 16004414072/10.09.2020 г. за данъчен период м.08.2020 г.
издаденото от доставчика кредитно известие към гореописаната фактура с
данъчна основа минус 10 741,64 лв. и минус ДДС 2148, 33 лв. с предмет
бонус оборот и бонус информационно обслужване на м.08.2020 г., като не е
сторило това в срок от 01.09.2020 г. до 14.09.2020 г. за данъчен период
08.2020 г.
Кредитното известие е било отразено от задълженото лице със
закъснение в дневника за покупките и в справка –декларация, подадени в ТД
на НАП Пловдив с вх.№ 16004446271/12.10.2020 г. за данъчен период 09.2020
г.
Според проверяващите, които открили нарушение на 01.06.2021 г. с
представяне на документи във връзка с проверка по установяване на факти и
обстоятелства на дружеството, несвоевременното включване на издаденото от
дружеството кредитно известие в дневника за покупки на получателя е довело
до определяне на резултат в подадената от дружеството справка декларация
по ЗДДС за данъчен период м.08.2020 г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер
със сумата от 2148, 33 лв.
С оглед направените констатации орган по приходите издал АУАН, а
въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в които както
съставителят на АУАН, така и издателят на наказателното постановление
приели, че нарушението било извършено на 15.09.2020 г.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. Б., фактура №
**********/29.07.2020 г, информация от трето лице от Зив ЕООД.
2
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел като намира
същите за последователни, вътрешнонепротиворечиви и логични.
Същите са в съответствие с писмените доказателства по делото фактура
№ **********/29.07.2020 г.
В хода на съдебното следствие е изискана и приета по делото
информация от доставчика на услугата Зив ЕООД дали процесното кредитно
известие е получено, от която се установява, че кредитното известие е
издадено на 28.08.2020 г. и е било получено на 03.09.2020 г., т.е. получено е
преди изтичане на срока за отразяването му в дневника за покупки.
Съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.
Разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДДС предвижда по-нисък размер на
санкцията - 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-
малко от 250 лв., при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния
период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен.
Предвидената санкция е по-благоприятна по размер и е съобразена с
поведението на данъчно задълженото лице при отразяване на информацията в
справката декларация.
В конкретния случай дружеството е било санкционирано за нарушение
на горното задължение на основание именно на привилегирования състав на
горецитираната разпоредба за неизпълнение на задължението по чл.124, ал.5
от ЗДДС като проверяващият орган е отчел, че от страна на дружеството е
сторено нужно да коригира допуснатия пропуск в следващия данъчен период.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът констатира, че
същите са съставени от компетентни лица, спазени са сроковете за
съставянето им, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
При описание на нарушението се констатира непълнота на фактическата
обстановка като не е описан съществен елемент от фактическия състав на
нарушението.
3
Съдът констатира, че при съставянето на двата акта не е било изследван
от проверяващия, а и от наказващия орган фактът на получаване на
кредитното известие. Фактът дали е получено кредитното известие и на коя
дата е елемент от състава на нарушението, тъй като от факта на получаването
на кредитното известие е обусловено и отразяване на данъка в дневника за
покупки. Обективното задължение за отразяване на кредитното известие в
дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни
документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде
установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. Това
означава, че при образуваното административнонаказателно производство не
са били събрани всички относими за случая доказателства, което води до
необоснованост на двата акта.
В писмените доказателства към преписката липсват такива за
получаване на кредитните известия по процесното НП. Вместо да стори това
актосъставителят и наказващият орган, в производството по проверка
законосъобразността на издаденото наказателно постановление се изисква от
съда да събира доказателства за факти, които, както се отбеляза, липсват в
съдържанието както на акта, така и в съдържанието на наказателното
постановление.
Няма пречка в производството пред първоинстанционния съд да бъдат
събирани всички допустими, относими и необходими доказателства. Следва
да се отбележи, че наличието на данни, че кредитното известие е получено,
не може да стабилизира пропуските при водене на
административнонаказателното производство.
Това е така, тъй като, доколкото в случая намират субсидиарно
приложение правилата на НПК, се касае за обстоятелство, което е
новооткрито в хода на съдебното следствие, т.е. съществувало е, но не е било
установено в хода на адм.наказателното производство - не е било известно
нито на проверяващите, нито на наказващия орган, не е съобщено на
проверяваното лице, за да може да се защити своевременно и адекватно.
Същото е и съществено. Установяването му в хода на съдебното следствие
води до съществено изменение едва в хода на съдебното следствие на
установената и предявена на санкционираното лице още с АУАН
фактическата обстановка, като едва в хода на съдебното следствие
4
санкционираното лице следва да се защитава по факти, които не са му били
предявени нито при съставянето на акта, нито при издаване на наказателното
постановление. Този пропуск относно съществен елемент от състава на
нарушението не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, дори
и при наличие на доказателства за установяването му, тъй като при липсата
на този елемент при описанието на нарушението и приемането му за
установено от съда настъпва съществено изменение на установената
фактическа обстановка. Събиране на нови доказателства в хода на съдебното
следствие е възможно и не рефлектира върху законосъобразността на
издаденото наказателно постановление при правилно, всестранно и пълно
предявената на лицето фактическа обстановка. В настоящия случай това не е
така. Допуснатият пропуск накърнява правото на защита на привлеченото
към отговорност лице и налага отмяна на наказателното постановление.
На следващо място настоящата инстанция отчита, че кредитното
известие е било получено преди изтичане на срока за подаване на
информацията по чл.124, ал.5 от ЗДДС, а именно на 03.09.2022 г.и обективно
е имало достатъчно време да се изпълни задължението по ЗДДС. От
получената информация от Зив ООД обаче се установява, че на същата дата
03.09.2022 г. вместо да приспадне сумата от кредитното известие от общата
сума от двете фактури, получателят е платил и сумата на кредитното
известие, което означава, че и на този етап за дружеството погрешно,
разбира се, е съществувала невярна представа, че има задължение за плащане
, а не за приспадане на сума по кредитно известие и съответно отбелязването
й в съответните регистри. За грешката се установява чрез обмен между двете
дружества едва на 17.09.2022 г., която дата вече е извън срока, когато
дружеството е следвало да изпълни задължението си.
Нужно е да се отбележи също, че по делото не се спори и че
кредитното известие е отразено в период - м. октомври 2021 г. по инициатива
на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъкът за внасяне.
Проверката е извършена през 2021 г. т.е. задълженото лице по своя
инициатива е установило пропуска си, поради което абсолютно
несправедливо се явява наложената на същото санкция. Предвид
коригиращото поведение на задълженото лице не е налице и ощетяване на
фиска. Съдът намира също, че целта на закона да дисциплинира
данъчнозадължените лица по ЗДДС в конкретния случай е изпълнена.
5
Разпоредбата на чл.182, ал.2 вр.ал. 1 от ЗДДС следва да намира
приложение във всички случаи на забавено изпълнение на задължението по
чл.124, ал.5 от ЗДДС, което забавено изпълнение също се санкционира, но в
случая са налице допълнителни факти - грешка при обработката на
информацията за кредитно известие, за което са налице обективни
доказателства за допусната грешка предвид данните за извършените
плащания на 03.09.2020 г. вместо приспадане на сумата по кредитното
известие, които факти следва да се отчетат в полза на санкционираното лице.
Да се приеме обратното, означава, че данъчните органи приемат, че не
съществува хипотеза на грешка, като дори и в случаите на допусната грешка
при осчетоводяване на документите задължените лица следва да бъдат
санкционирани именно на основание привилегирования състав на
приложената санкционна разпоредба.
При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя е основателно. Установява се, че направените от него
разноски по делото са в размер 550 лв. , като включват разноски заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. /съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 12.07.2022г. / по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 14, ал.2 от
същата Наредба в размер на 250 лв./съгласно договор за правна помощ от
12.12.2022 г. /
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 618161-F619801/13.12.2021 г.
на ТД на НАП Пловдив, с което на Тета ООД, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 200, ЕИК *********, за
нарушение на чл.182, ал.2 вр.ал.1 вр. чл. 124, ал.5 от Закона за данък върху
добавената стойност на основание чл.182, ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на
537,08 лв.
6
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Тета ООД,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 200, ЕИК
********* сумата от 550 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7