Решение по дело №403/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20202230200403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    318

 

гр. Сливен, 10.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, III-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и дванадесета  година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 403 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба С.С.В. против НП издадено от началника на РУ на МВР гр. Сливен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от адв. Х.. Същият поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление на основание чл.28 от ЗАНН.

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща свой представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.06.2019 г., около 17,51 часа в гр. Сливен, м. „Селището” до заведение „Боров рай” жалбоподателят  С.С.В., с ЕГН: **********,  бил спрян за проверка , при която било установено ,че  управлява лек автомобил  - „Нисан Терано 2“ с рег.А3535КС, собственост на  Г. Я. А.,без сключена  задължителна застраховка гражданска отговорност към часа и датата на проверката.

Въз основа на горното на жалбоподателят бил съставен АУАН и издадено НП , с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ му била наложена глоба в размер на 400лв.

          Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Г.  и свидетелите П. и Н. като последователни и напълно покриващи се с останалите писмени и гласни доказателства. Кредитира и показанията на св.П. П.Дава вяра на писмените доказателства приобщени  по съответния процесуален ред към делото.

 Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

 Жалбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.

 Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение,  поради което административно-наказателния орган е ангажирал и административната му отговорност.   

Съдът не констатирал в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя,включително относно качеството, в което същият е наказан, а именно като лице, управлявало чуждо МПС.

По делото е безспорно установено ,че жалбоподателят  не е имал валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното МПС  към момента на нарушението, а именно 11.08.19г.

В хода на съдебното следствие се установи,че жалбоподателят е бил помолен от св. П.да управлява МПС вместо него въпреки ,че е знаел ,че същото няма валидна ГО. Това обстоятелство е било известно и на нарушителя ,въпреки което същия е привел в движение и е управлявал МПС .

,Нарушението е   на просто извършване и от субективна страна е осъществено умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи дали същото има изрядни документи, след като го управлява. Относно размера на наложената глоба съдът приел, че размерът е определен в абсолютно число от нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което  не са налице основания за изменение на процесното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие обаче ,се установи, че процесното нарушение  се отличава със степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с тази на обикновени случаи на нарушения от същия вид. Отчитайки предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателят има, видно от справка за нарушител/водач, съдът счел, че в случая се касае за водач, който притежава СУМПС от повече от тридесет години ,въпреки което към настоящия момент е санкциониран със общо седем НП , между който и процесното. По делото са налице медицински документи, от който е видно ,че здравословното състояние на жалбоподателя е влошено ,като същия получава пенсия поради инвалидност . Установено е,че жалбоподателят е със 80 % намалена работоспособност /Експертно решение от ТЕЛК-Сливен/ и се грижи за двете си деца.  По делото е установено и обстоятелството ,че два дни след извършената проверка и съставянето на АУАН, собственика на МПС е сключил Застраховка „ГО” ,видно от Застрахователна полица издадена на 13.06.2020г. и приета като писмено доказателство по делото.

Въз основа на така установеното ,съдът   счита, че административно - наказващия орган е допуснал нарушение при издаване на НП, като не е квалифицирал установеното нарушение като „маловажен случай” и не е приложил разпоредбата на чл. 28б,”А” от ЗАНН.

         Макар процесното деяние  формално да осъществява от обективна и субективна страна административното нарушение, описано в АУАН, предвид ниската му степен на обществена опасност, липсата на вреди последици, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, административно-наказващият орган е следвало да квалифицира същото като „маловажен случай” и съответно да не ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.

 

 Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 ОТМЕНЯ НП № 19-0804-001528/04.07.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. Сливен, с което на С.С.В. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: