Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на шести юни,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15514 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение № 491869/20.09.2018г. по гр.д. № 6079 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 126-ти състав са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2001822/30.01.2017г. на В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу В.ф.****-София, с адрес: гр.
София, бул. „****с правно основание чл.
214, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000лв.,
ведно със законната лихва от 30.01.2017г. до изплащането й, представляващи
неплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на задължения извън рамките
на установеното служебно време за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2014г.; сумата от 3555,04лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от деня, следващ
падежа на всяко месечно вземане до 30.01.2017г., като В.Д.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на В.ф.****-София на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 5158224/08.10.2018г. от ищеца В.Д.П.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени . Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. По делото било установено, че работил повече
от установеното работно време, не било установено да е компенсиран с почивки,
поради което и допълнително възнаграждение му се дължало. Графиците не
установявали, че не се е явявал в служебно време, изводите на вещото лице били
неправилни. „Участието в носене на оперативно дежурство”, каквото било
задължението му по длъжностна характеристика ,
не било равнозначно на „носене на оперативно дежурство”. Ищецът бил
заместник –началник по оперативно дежурство и началник на център „Оперативно
дежурство” и организирал ежедневното носене на оперативно дежурство от другите
служители. Служебното му време било от 09,00ч. до 17,30ч. при 5-дневна работна
седмица и за труд в повече му се дължало допълнително възнаграждение.
Неправилно районният съд приел, че вземанията били погасени по давност. За
процесния период разпоредбата на чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ не била приложима,
имало празнота в уредбата и приложение намирала разпоредбата на чл. 136а от КТ,
целяща компенсиране с почивка по време на трудовото правоотношение. Ищецът не
можел да се възползва от възможността сам да определи момент в който да ползва
почивката, защото в случая труд се полагал при условията на единоначалие,
йерархия и субординация. Ответникът не бил определил време за компенсиране с
почивка. Така правото му не било погасено по давност. С прекратяване на
правоотношението за ищеца за първи път била възниквала възможността да търси
парична компенсация. Служебното правоотношение между страните било прекратено
на 19.11.2015г. и едва от този момент започнала да тече погасителната давност
за вземането и тя не била изтекла към подаване на исковата молба. Претендирал е
разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият
- ответник по исковете - В.ф.****-София, е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че
решението е правилно. Посочило е, че по делото било установено, че отработени
от ищеца часове над нормалното продължителност на служебното време били
компенсирани с почивка. Правилно районният съд приел, че вземанията за декември
2013г. са погасени по давност. Работното време на ищеца се изчислявало сумарно,
като през времето през което не бил на дежурство, той си почивал от дежурство и
така бил компенсиран. ЗОВСРБ и издадените подзаконови нормативни актове по
приложението им бил специални , нямало празноти в законодателството, поради
което и разпоредбите на КТ не намирали
приложение. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията
на въззивника за разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2001822/30.01.2017г. на В.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу В.ф.****-София, с
адрес: гр. София, бул. „****, с която е поискал от съда на основание чл. 241, ал.1, т. 3 вр. с чл. 194 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да
му заплати сумите, както следва: сумата
от 14 000лв., ведно със законната лихва от 30.01.2017г. до изплащането
й, представляващи неплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на
задължения извън рамките на установеното служебно време за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2014г.; сумата от
3555,04лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата
за периода от деня, следващ падежа на всяко месечно вземане до 30.01.2017г.
навел е твърдения, че работил при ответника от 29.06.2009г., като до
30.06.2013г. изпълнявал длъжността „ старши оперативен дежурен”, а от
01.07.2013г. длъжността „ заместник –
началник оперативно дежурство”, което включвало и началник на център
„оперативно дежурство”. Работното му време било от 0,900ч. до 17,30ч. при
петдневна работна седмица при основно месечно възнаграждение от 1238лв.,
правоотношението било прекратено със заповед от 19.05.2015г.,, а от
19.11.2015г. бил отчислен от списъчния състав. Посочил е, че в периода от
25.06.2013г. до 31.12.2014г. продължил да изпълнява и длъжността „старши
оперативен дежурен” на 24-часови дежурства, но не получавал възнаграждение по
чл. 214, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ, това време за периода от 01.12.2013г. до
31.12.2014г. било 1312 часа и стойността
му била 14 000лв., ответникът изпаднал в забава на плащането на всяко
месечно възнаграждение от 01-во число на месеца следващ този, през който е
положен труда и до подаване на исковата молба това обезщетение било 3555,04лв.
Претендирал е разноски.
Ответникът В.ф.****-София в предоставения срок за
отговор е оспорило исковете. Посочило е,
че служебните правоотношения на ответника били с Министрество на отбраната,
военнно формирование **** нямало правосубектност. През процесния период ищецът
не изпълнявал длъжността „старши оперативен дежурен”, а като длъжностно лице от
състава на денонощния наряд на подразделението е бил назначаван за „старши оперативен
дежурен”. Носенето на оперативно дежурство било основна задача на ответника и
по-голямата част от личния състав участвал непосредствено в носенето на това
дежурство. Понятието „старши оперативен дежурен” се ползвало не само за
обозначение на длъжността с такова наименование, но и за обозначение на
длъжностното лице от състава на денонощния наряд и тази функция при
организацията на дежурството можело да се изпълнява от военнослужещ, който не
изпълнява длъжността „старши оперативен дежурен”. Ищецът застъпвал на дежурство
на основание на чл. 195 от ЗОВСРБ, пряко участвал в организацията и в носенето
на дежурството, като ползвал полагащите се след него почивки. Ищецът не бил
изпълнявал задължения над общата продължителност на служебното време при даване
на 24-часови дежурства. Военната служба била със специфичен характер,
отношенията по полагане на труд извън рамките на нормалната продължителност на
служебното време били уредени с наредба № Н-18/19.12.2012г. и на основание на
чл. 6 от същата със заповед от 05.04.2013г. било организирано носенето на
службата. Вземанията за 227 часа за декември 2013г. и януари 2014г. били
погасени по давност. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните Заповед №
РД-83-121/25.06.2013г. на Началник на отбраната, препис –извлечение от Заповед
№ РД-83-166/03.12.2014г. на Началник на отбраната, Заповед №
КВ-162/18.05.2015г. на Министъра на отбраната, Заповед № ЛС-12/18.11.2015г. на
Началника на В.ф.****, съгласно които подполковник В.Д. Пинарев с длъжност
„старши оперативен дежурен” в център „Оперативно дежурство” на В.ф.****-София е
назначен за „заместник началник по оперативно дежурство , което включва и
началник на център „Оперативно дежурство” във В.ф.****-София, на 03.12.2014г.
във връзка с организационно-щатни промени във военни формирования подполковник П.
е назначен за „заместник началник по оперативно дежурство , което включва и
началник на център „Оперативно дежурство” във Военен команден център, със заповед от 18.05.2015г. подполковник П. е
освободен от длъжност заместник началник по оперативно дежурство , което
включва и началник на център „Оперативно дежурство” във В.ф.****-София и е взет
на разпореждане на Министъра на отбраната по специален щат А-101 и е следвало
да се води на отчет и доволство във В.ф.****-София, разрешено му е да се
обучава в квалификационен курс до 6 месеца при условията на чл. 226е, ал.2 и
ал. 3 от ЗОВСРБ, като договора за военна служба се прекратява от първия работен ден , следващ дата на
завършване на квалификационния курс по чл. 226 от ЗОВСРБ и е зачислен в запаса,
считано от 19.11.2015г. В.П. е отчислен от списъчния състав на военното поделение,
към който момент е имал неизползван платен годишен отпуск за 2008г., 2009г.,
2014г., 2015г.
Приета е неоспорена от страните длъжностна
характеристика за длъжността „заместник началник по оперативно дежурство ,
което включва и началник на център „Оперативно дежурство” във Военен команден
център” от 21.11.2014г., с която ищецът
е положил подпис, че е запознат на 01.12.2014г., съгласно която основни
задължения в мирно и военно време са да
ръководи цялостната дейност на център „Оперативно дежурство” и поддържането му
в постоянна готовност за изпълнение на възложените задачи; да участва в
разработването на документите, свързани с бойната готовност; да организира носенето на оперативното
дежурство в пунктове за управление на СКС при привеждане на ВС на РБ в по-високо
състояние и степени на бойна готовност и при участие в операции; да планира, организира и участва в носенето
на оперативното дежурство, което е основно функционално задължение, да
контролира пълнота на изготвени документи от дежурния екип; да участва в
дейности по обобщаване и анализ на постъпваща информация; да ръководи
подготовка на подчинени; да участва в провеждане на тренировки ; да планира
служебното време, разпределението на дежурствата и ползването на отпуск с цел
недопускане изпълнението на задължения над общата продължителност на служебното
време; организира изпълнението на утвърдени политики и процедури ; да изпълнява
военната служба в мисии, учения, операции. Свен ищеца за запознат с тази
длъжностна характеристика е положени подпис и от друго лице.
Приета е неоспорена от страните утвърдена на
21.11.2014г. длъжностна характеристика за длъжността „старши оперативен
дежурен” в център „Оперативно дежурство”, съгласно която основно функционално
задължение на длъжността е да носи оперативно дежурство, като е непосредствено
подчинен на заместник-началник по оперативно дежурство, който е и началник на
център „Оперативно дежурство”. Другите основни задължения са да ръководи
дежурния екип, организира оповестяването на страната и привеждане на ВС на РБ в
по-високо състояние и степен на бойна готовност, както и при бедствия; участва
в тренировки; поддържа взаимодействие с министерства, ведомства, органи;
наблюдава обстановка, събира и обобщава информация за операции, за радиационна
и химическа обстановка и оповестява застрашени военни формирования; поддържа
връзка и обменя информация с участващи в мисии и операции зад граница; ,
получава, обобщава и предоставя информация на МО, СКС, отдел „Връзки с общественост” за инциденти; обобщава
информация за транзитиране през страната на военни формирования, техника и
материали на НАТО, ЕС; координира дейности по използване на въздухоплавателни
средства за нужди на МВР и МЗ; участва в събиране и обобщаване на данни за
състоянието на ВС и изпълнението задачи за ежедневна оперативна сводка; да умее
да работи със средства за обмен на криптирана информация; в извънслужебно време
организира изготвяне и изпращане на
грами до контингенти и предприема необходими действия за своевременно
информиране на адресати за входящи грами до ръководство на МО, СКС; изпълнява
военна служба в мисии, учения, операции. За запознат с тази длъжностна
характеристика е положен подпис срещу име само на едно лице, което не е ищецът.
Приета е служебна бележка, издадена от ответника,
съгласно която брутно трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 01.06.2013г. до 31.12.2014г. е общо
38564,75лв., като за декември 2013г. е било 1978,91лв., за август 2014г. е било
2173,90лв., за април, юни, септември
2014г. е било по 2008,91лв. месечно, а за останалите месеци от 2014г.- по 2008,90лв. месечно.
По делото е приет неоспорен от страните препис-
извлечение от Заповед №
РД-35/21.01.2013г. на Командващия на съвместно командване на силите, съгласно
която по носенето на дежурството ежедневно във военния команден център се
назначават старши оперативен дежурен – офицер; оперативен дежурен-офицер;
старши дежурен-от сержантския състав.
По делото е приет неоспорен от страните препис -
извлечение от Заповед №
РД-101/05.04.2013г. на Началник на Военно команден център, съгласно
която месечната продължителност на служебното време се определя на база работни
дни за календарния месец и нормалната дневна продължителност на времето,
военнослужещите се назначават за носене на дежурство по утвърден график,
изготвен при спазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка,
който график съдържа и дните, в които военнослужещия ще ползва почивка ,
отбелязани в графика с празно поле. Съгласно т. 22 от заповедта отчитането на
служебното време при извършване на 24-часови дежурства от военнослужещи, за
които дежурството е основна функция по длъжностна характеристика , се извършва
при сумирано изчисляване на служебното време в часове за всяко полугодие от календарната
година. Съгласно т. 29 от заповедта за отчитане на часовете за изпълнение на
възложени задачи над общата продължителност на служебното време се води
специална книга, изготвя се и отчет на полугодие за отработени часове и за изплатени допълнителни възнаграждения.
По делото е приет неоспорен от страните препис -
извлечение от Заповед № РД-4/06.01.2014г.
на Началник на Военния команден център, съгласно която се установява служебно
време в работни дни за личния състав от 09,00ч. до 17,30ч. с 30-минутна обедна
почивка, а за дежурните – съгласно утвърдените планове и разпределение на
времето. Съгласно т. 5 от заповедта по
носенето на дежурството ежедневно във военния команден център се назначават
старши оперативен дежурен – офицер; оперативен дежурен-офицер; старши
дежурен-от сержантския състав, като оперативното дежурство се носи от
назначените длъжностни лица съгласно утвърден график, изготвен от
заместник-началник по оперативно дежурство.
По делото е прието утвърдено на 16.01.2014г. от
началник на В.ф.**** разпределение на времето във В.ф.****, съгласно което личният
състав, носещ дежурство се явява на работа в 08,00ч. и работно време е 24 часа, а личният състав,
който не носи дежурство е с работно време от 09,00ч. до 17,30ч. с почивки от
общо 1 час.
По делото са приети изготвени от ответника отчети за
първото и второто полугодие на 2014г. за броя на часовете за изпълнение на
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници от военнослужещи във В.ф.****,
съгласно които не е полаган такъв труд.
Прието е
изготвено от ответника сведение
за отчитане на служебно време на ищеца за декември 2013г. и за цялата 2014г.,
съгласно които за месечната норма за служебно време ищецът е постигал с часове
от дежурство, часове от занятия и изпити, както и от отпуски, като за
януари,февруари, юни, юли 2014г. месечната норма е изпълнена точно, през март
2014г. е работил 20 часа по-малко; през април 2014г. е работил 40 часа повече;
през май 2014г. е работил 24 часа по-малко; през август 2014г. е работил 8 часа
по-малко; през септември 2014г. е работил 40 часа повече; през октомври 2014г.
е работил 9 часа по-малко; през ноември 2014г. е работил 16 часа повече; през
декември 2014г. е работил 40 часа по-малко , като общо за годината е работил с
5 часа по-малко от нормата за годината. Посочени са 59 часа за изпити и
занятия.
Приети са неоспорени от страните преписи-извлечения от
графици за дежурства на военнослужещи при ответника, съгласно които ищецът е
следвало да дава дежурства през 6 дни през декември 2013г-, от които 2 дни са
почивни дни; 5 дни през януари 2014г.,
от които 2 дни са били почивни дни; 6 дни през февруари 2014г., от които 2 дни
са били почивни дни; 4 дни през март 2014г., от които 3 дни са били почивни
дни; 5 дни през април 2014, от които 2 дни са били почивни дни; 5 дни през май
2014г., от които 1 ден е бил почивен ден;
4 дни през юни 2014г., от които 1 ден е бил почивен ден; 5 дни през юли
2014г., от които 1 ден е бил почивен ден; 5 дни през август 2014г., от които 1
ден е бил почивен ден; 6 дни през септември 2014г., от които 1 ден е бил
официален празник и 1 ден е бил почивен ден; 7 дни през октомври 2014г., от
които 2 дни са били почивни дни; 6 дни през ноември 2014г., от които 2 дни са
били почивни дни; 5 дни през декември 2014г., от които 2 дни са били почивни
дни, 1 ден е бил официален празник. В
графиците за останалите дни от месеците са останали празни полета, което
съгласно забележката в тези графици е време, , през които военнослужещи ползват
почивни дни.
С приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че периода от декември 2013г. до декември 2014г.
основното възнаграждение на ищеца за длъжност и звание при ответника е била
1238лв., като режим на работа е при 5 дни в седмицата от 09,00ч. до 17,30ч., а
при включване в график за дежурство – 24 часови дежурства при режим на отчитане
на работно време – сумирано за полугодие, което било съобразено с нормите на
чл. 34 и чл. 35 от Наредба № Н-18/19.12.2012г. Посочило е, че графиците за
дежурства са били заменяни при нужда и така през декември 2013г. ищецът е
дежурил още 1 ден; през февруари 2014г. е заменен един ден от дежурството е
заменен с друг ден; през май 2014г. два дни от дежурството са заменени с други
два дни. Посочило е, че в този период е имало и заповеди, с които присъствието
на ищеца е било задължително за изпълнение на определени задачи, като това било
съобразено при отчитане на отработените часове в експертизата. За процесния
период на ищеца било начислено брутно възнаграждение от 26 250,74лв. и му
било изплатено дължимото нетно такова от 20 001, 58лв. Вещото лице е
посочило, че ако се приеме, че през дните с празно поле в графиците за
дежурства ищецът е ползвал почивни дни, както е отбелязано в графиците, то ищецът
е ползвал компенсация през процесния период от
1299 часа. През този период ищецът бил заработил 71 дежурства всяко по
24 часа, тоест общо 1704 часа дежурства,
от които 48 дежурства в делничен ден , 19 дежурства през почивни дни и 4
дежурства през официални празници. Отделно ищецът бил заработил и 61 часа по заповеди за осигуряване на
присъствие за изпълнение на конкретни задачи. През този период ищецът ползвал и
51 дни платен годишен отпуск, тоест общо 408
часа. Вещото лице е посочило, че за процесния период от декември 2013г. –
декември 2014г. норматив за отработено
време било 2160 часа, определени на база брой работни дни през съответния
месец при 8-часов работен ден при петдневна работна седмица. Така след приспадане от норматива от 2160 часа на
ползвания платен годишен отпуск за този период от ищец от 408 часа, то чистото служебно време за
отработване оставало 1752 часа. В
случая ищецът отработил 1765 часа,
но бил компенсиран с почивки от 1299
часа, тоест фактическата продължителност на служебното време за периода
било 466 часа (1765-1299). Така
ищецът имал неотработено служебно време от 1286 часа, не му се полагало
възнаграждение за положен труд над нормативно определения. Вещото лице е
посочило, че в дните, в които по график ищецът не е бил дежурен, той е бил в
почивка, тоест не е изпълнявал длъжността си заместник-началник при 8 часов
работен ден . Така отработеното от ищеца време било само часовете на дежурство
и часовете по специалните заповеди, издадени за него за осигуряване
присъствието му за изпълнение на определени задачи. През останалото време бил в
почивка. В приложение № 1 към заключението вещото лице е направило изчисленията
си съобразно изискванията за сумирано изчисление на времето на полугодие и така
месец декември 2013г. не е изведен самостоятелно, а като част от второто
полугодие на 2013г. В приложението към заключението вещото лице е посочило, че норма за първото полугодие на 2014г. е 744 часа, а отработени реално часове са
740 часа, при ползвана компенсация от 556 часа. За второто полугодие на
2014г. при норма от 856 часа отработени
били 855 часа, като компенсация били ползвани 633 часа. За второто
полугодие на 2013г. при норма от 776 часа били отработени 797 часа, компенсация
била ползвана за 571 часа. Вещото лице е посочило че за второто полугодие на
2013г. има превишение от общо 21 часа, от които 18 часа са от декември 2013г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
Надлежен
ответник по искове за възнаграждение от военнослужещи по ЗОВСРБ е военното
поделение, в което е назначен и което е разпоредител с бюджетни кредити.
Правилото на чл. 61 ал.2 от КТ е приложимо по аналогия и изводите на районния
съд в тази част са правилни.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно
разпоредбите на чл. 194 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ) в
редакцията му към ДВ бр. 16/2010г. и чл. 2, чл. 7 -10от Наредба №
Н-18/19.12.2012г. в редакцията към ДВ бр. 2 и бр.105/2013г., приложима като
материален закон за процесния период от декември 2013г. до края на декември
2014г. нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е
8 часа дневно при 5 дневна работна седмица, общата продължителност в денонощие не може да превишава с повече от
½ нормалната продължителност, като в случаите на превишаване на общата продължителност се плаща допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал.1,т. 3 от ЗОВСРБ., увеличаване на работното време се допуска с
писмена заповед на от командира на военното формирование с посочване на
основанието на същото. Съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ в редакция към 2010г.,
тези разпоредби не се прилагат при дежурства по график.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195 от ЗОВСРБ в редакцията преди измененията от ДВ, бл. 98/2016г. и чл. 16, 22 и чл. 35 от Наредба № Н-18/19.12.2012г. в
редакцията към ДВ бр. 2 и бр.105/2013г. военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурство при условия и ред, определен
в устава на въоръжените сили или с други нормативни и административни актове,
което дежурство е с максимална
продължителност от 24 часа, а за месеца – от 168 часа като при хипотеза, че
длъжността е с основна функция „носене на дежурство“, то работното време се
отчита сумирано в часове за всяко полугодие; при дежурство обхващащо част от междуседмична почивка се осигурява
почивка през следващата работна седмица. Съгласно чл. 25 от Наредбата при
организация на носене на дежурство от военнослужещи, назначени на длъжност, за
която дежурството е основно функционално задължение, изпълнението на служебните
задължения се осигурява в рамките на
месечната продължителност на служебното време, определено за 8часов работен ден
при 5 дневна работна седмица.
Съгласно чл.
196 от ЗОВСРБ в редакция към ДВ бр. 16/2010г. при дежурство по график се
получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1,т. 1 от ЗОВСРБ,
Съгласно
разпоредбата на чл. 214, ал.1, т.1 и т. 3
от ЗОВРСБ в реакция към ДВ бр. 16/2010г., приложима за процесния период
на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на работата – т.1; изпълнение на възложени задължения
извън установеното работно време-т. 3, размерите на които се определят от акт
на министъра на отбраната.
Съгласно чл.
43 от Наредбата допълнителното възнаграждение за изпълнение на задачи над
общата продължителност на работното време през работни дни е в размер на 25% от
основното възнаграждение на военнослужещия за 1 час (основно месечно
възнаграждение за месеца се разделя на часовете служебно време за месеца, в
който има превишение на отработените часове), умножено по броя на часовете над
общата продължителност на служебното време. Съгласно разпоредбите на чл. 44 и
от Наредбата през почивни дни през официални празници допълнителното
възнаграждение е 50%, съответно 100% от основното възнаграждение .
Удълженото
служебно време е това, което надхвърля 8 часа на ден при нормална
продължителност на работно време от 8 часа при 5 дневна работна седмица. За
работа над 8 часа при тази хипотеза се дължи допълнителното възнаграждение по
чл. 214, ал.1 т. 3 от ЗОВСРБ. Това реално е възнаграждение за положен
извънреден труд, независимо, че законодателят не е ползвал този термин.
Смисълът на ползваните от законодателя понятия “превишаване на общата
продължителност“, „извън установеното служебно време“ е същият като за
извънреден труд. Носене на дежурство при
хипотезата на чл. 195 от ЗОВСРБ е с различен правен режим от труда, положен
извън установеното обща продължителност при 8 часов работен ден. Тези дежурства
законодателят не е уредил като извънреден труд. Законодателят е уредил различни
хипотези на изчисляване на служебното време, като това по носенето на дежурства
с даване на такива до 24часа едното и при месечно ограничение от 168 часа се
изчислява сумирано, за разлика от
изчисляване на работно време при хипотеза на чл. 194 от ЗОВСРБ . В подкрепа на извода е
изключването на плащане на допълнително възнаграждение при работа през почивни
дни и по време на официални празници тогава, когато се дава 24-часово
дежурство. (В този смисъл решение № 165/02.06.016г. по гр.д. 6064/2015г. на ВКС, ІV-то Г.О., Решение №
179/30.06.2017г. по гр.д.№ 3924/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК). 24-часовите дежурства по чл. 195 от ЗОВСРБ не се заплащат
като извънреден труд и аргумент в подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 196 и чл. 214, ал.1,
т.1 от ЗОВСРБ. То се компенсира с почивка съобразно чл. 26 и чл. 28 от Наредба
№ Н-18/19.12.2012г. Работа в режим на
24-часови дежурства , при полагането на който е превишена нормата за полугодие
при сумирано изчисляване на работното време ще се заплати като извънреден труд
само в хипотеза, в която към момента на прекратяване на правоотношението между
страните не е бил компенсиран с почивки.
Това разрешение е в съответствие с принципната забрана за заместване с
парична престация на дължимата на работника почивка, освен при прекратяване на
правоотношението. В случая материалноправната уредба по ЗОВСРБ за процесния
период не съдържа изрична уредба на тази хипотеза, поради което и приложение
следва да намери по аналогия разпоредбата на чл. 136а от КТ.Размер на това
възнаграждение се определя по реда на чл. 43 от Наредба № Н-18/2012г., но без
оглед на това дали е положен в почивни дни и по време на официални празници. (В
този смисъл Решение № 165/02.06.2016г. по гр.д.№ 6064/2015г. на ВКС, Решение №
195/28.12.2017г. по гр.д.№ 4282 по описа за 2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В конкретния
случай по делото е установен, че през периода от 01.12.2013г. до
31.12.2014г. ищецът е работел при
ответника на длъжност заместник началник по оперативно дежурство , което включва
и началник на център „Оперативно дежурство” във Военен команден център” и
съгласно длъжностната му характеристика основно функционално задължение е било да
планира, организира и участва в носенето
на оперативното дежурство. При така установеното съдът приема, че
длъжността на ответника е такава, която попада в приложно поле на чл. 25 и на чл.
35 от Наредба № Н-18 и е сред длъжностите, които се включват в носенето на
дежурство по чл. 195 от ЗОВСРБ. Неоснователни са доводите на ответника, че
„участие в носенето на дежурство“ не било равнозначно на „носене на дежурство“.
Действително в длъжностната характеристика
за длъжността „ старши оперативен дежурен“ като основно задължение е посочено
„носене на дежурство“, а в длъжностна характеристика на ищеца е посочено
„участва в носене на дежурство“. Различните изрази, ползвани в двете длъжностни
характеристики съдът приема, че не се дължат на различен смисъл, вложен в тях,
а на различното конструиране на изречението, в което са ползвани тези изрази.
Така в длъжностната характеристика на „старши оперативен дежурен“ изречението е „Основно задължение: да носи
оперативно дежурство, което е основно функционално задължение“. В длъжностната
характеристика на ищеца изречението е сложно : „Основно задължение: да планира, организира и участва в носенето на
оперативно дежурство, което е основно функционално задължение“. Ползването
на глагола „участва“ преди „носене на
дежурство“ съдът приема, че се дължи на конструкцията на изречението и на
граматическите правила, като вложения смисъл е да се носи дежурство по чл. 195
от ЗОВСРБ. Този извод се налага при тълкуване на текста в длъжностната
характеристика и при съобразяване на обстоятелството, че по делото не се спори
и съдът го приема за установено, че сред основните функции на военното формирование е носенето на дежурство.
По делото е
установено от приетите по делото
заповеди, че дежурствата се осъществяват от 3-ма военнослужещи, от които 2-ма офицери е
един от сержантския състав, като единият офицер изпълнява функции на старши
оперативен дежурен. Съдът приема, че
тази функция не се е изпълнявала само от лицата, заемащи длъжност с това наименование,
а от всеки офицер, включен в графика за дежурства за изпълнение на такива
функции. Това обстоятелство се установява от приети по делото заповеди, отчети, длъжностни характеристики, както и от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което в тази част съдът
кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото. При всяко
дежурство е определян старши оперативен дежурен, като по делото не е установено
тази длъжност да е заемана от толкова лица, че да е възможно само те да
изпълняват такива функции при дежурство и същевременно да се спазят
изискванията за почивка. При така установено, съдът приема, че при носенето на
дежурства функциите на старши оперативен дежурен са изпълнявани от всеки офицер
включен в графика за изпълнение на тези функции, независимо, че е заемал друга
длъжност.
По делото е
установено от приети по делото графици, заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, че през процесния период ежемесечно ищецът е бил включван в
графиците за носене на дежурство, като всеки месец е бил дежурен по 24 часа по няколко дни , а през останалото време за
графиците е оставяно празно поле. Това празно поле, съгласно отбелязванията в
графиците , както и съгласно т. 12.3 от
Заповед № РД-101/05.04.2013г. на Началника на военния команден център
означават, че военнослужещия ползва почивка през тези дни. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено че за процесния период
ищецът е работел при условията на носене на дежурство при сумирано изчисляване
на работното време на полугодие по правилата на чл. 35 от Наредбата, като е
отработил 740 часа през първото полугодие на 2014г. при норма от 744 часа; отработил
е 855 часа през второто полугодие на
2014г. при норма от 856 часа; отработил е 797 часа през второто полугодие на
2013г. при норма от 776часа, като е бил компенсиран с почивки съответно с 556
часа, 633 часа, 571 часа за тези периоди. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото съдебно-счетоводна експертиза
в приложение на което са посочени помесечно положен труд и компенсации. Съдът
кредитира заключението в тази част, като неопровергани от приети по делото графици и сведения, вярно и задълбочено. Съдът
кредитира изводите на вещото лице по Приложението към заключението, доколкото
изчисленията в него са направени при съобразяване на сумирано изчисление на
работното време на полугодие, каквато е приложимата в случая нормативна уредба.
Изводите на вещото лице, обосновани с разглеждане на отделните месеци от процесния
период като самостоятелен период от работното време съдът не кредитира,
доколкото в случая работното време на ищеца се определя при сумирано изчисление
на работното време на полугодие. По делото ищецът не е ангажирал доказателства,
че е престирал труд във време, различно от посоченото в графиците и установено
от вещото лице, а в негова тежест е било да го направи по делото. Вещото лице е
установило, че при сумирано изчисление на работното време и работа при режим на
носене на дежурство положения труд е бил компенсиран с почивки, поради което и
по съображения изложени по-горе съдът приема, че по делото не е установено
ищецът да е положил извънреден труд, за който да се дължи допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ за периода от 01.01.2014г. до 30.12.2014г.
За този период при сумирано изчисление на работното време на полугодие
се установява, че ищецът не е полагал труд на нормата за месеца., напротив
имало е общо 5 часа неизпълнена норма.
За второто полугодие на 2013г. обаче съдът приема за установено от
заключението на вещото лице, че при норма от 776 часа ищецът е отработил 797
часа, тоест има превишение от 21 часа.
Съдът прием, че 5 от тези 21 часа са били
компенсирани с намаленото работно време през 2014г. и така некомпенсираните с почивки превишения
остават 16 часа. По делото не е
установено до прекратяване на правоотношението
това превишение да е било компенсирано с почивка, а в тежест на ответника
е било да го направи по делото. Правоотношението между страните се установи че
е прекратено, поради което и по съображения, изложени по-горе съдът приема, че
в този момент за ищеца е възникнало вземане към ответника за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 16 часа.
По делото е
установено от заключението по счетоводната експертиза, което в тази час съдът
кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, че за декември
2013г. норматива за работното време е
152 часа при основно възнаграждение за
длъжност и звание от 1238лв. Така при съобразяване на разпоредбата на чл. 43 от
наредба № Н-18 и на основание на чл. 162
от ГПК съдът приема, че възнаграждението
за 1 час е 8,14лв. , поради което и ищецът има валидно възникнало вземане към
ответника за заплащане на сумата от 130,14лв.
( 16 часа х 8,14лв.).
По възражението за недължимост на
сумата поради погасяването й по давност:
Съдът приема
за неоснователно възражението на ответника за недължимост на такова
възнаграждение поради погасяването му по давност. Давността може да започне да
тече най-рано в момента, в който вземането е възникнало. При полагане на труд над нормалната
продължителност при 24-часови дежурства компенсацията е с почивки, а не с
допълнително възнаграждение. При
неизпълнение на задължението да се осигури компенсация от работодателя за
военнослужещия възниква право да определи сам време за компенсация – арг. от
чл. 136а от КТ, която е приложима в случая поради празнота в законодателството.
Това негово право като част от правоотношение по полагане на труд се погасява с
давност от 3 години. В хипотеза, в която компенсация не е извършена до
прекратяване на правоотношението и работодател е направил възражение за изтекла
погасителна давност, то в парично вземане ще може да се трансформира само
непогасената част от преобразуващото право на служителя. С прекратяване на
правоотношението преобразуващото право на служителя се трансформира във вземане.
Такава трансформация при направено възражение за погасяване по давност ще
настъпи само за непогасената към прекратяване на правоотношението част от
преобразуващото право. Вземането, което възниква с прекратяване на
договора също се погасява по давност,
която започва да тече от възникването му, тоест от прекратяване на договора. (В
този смисъл Решение № 197/24.11.2015г. по гр.д.№ 7210/2014г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О.). В случая процесните 16 часа са били положени за второто полугодие на
2013г., като положен през декември 2013г.
Това се установява от Приложението към заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, която в таи част съдът кредитира като задълбочена и обоснована,
неопровергана от другите доказателства по делото. Правоотношението между
страните е прекратено считано от 19.05.2015г., като ищецът е отчислен от
списъчен състав със заповед от 18.11.2015г.
При така установеното съдът приема, че към прекратяване на правоотношението
между страните не са били изтекли 3 години от възникване на преобразуващото
право на ищеца да компенсира положения над нормата труд с почивки и така при
прекратяване на правоотношението цялото това преобразуващо право се е
трансформирало в парично вземане. Това вземане възниква едва в момент, в който
компенсация с почивки е невъзможно. Тази невъзможност настъпва едва при
прекратяване на правоотношението, поради което и едва в този момент би могла да
започне да тече погасителната давност за вземането. В случая по аналогия са
приложими норми на чл. 136 а от КТ и съображения за същото съдът изложи по-горе.
При така възприето и като съобрази обстоятелството, че заповедта за прекратяване
на правоотношението е от 19.05.2015г. като на 18.11.2015г. ищецът е отписан от
списъчния състав, то съдът приема, че към предявяване на иска – 30.01.2017г.
погасителната давност за вземането за допълнително възнаграждение от 16 часа не е била изтекла.
По иска за забава:
Вземането за
плащане на допълнителното възнаграждение, което се е трансформирало в парично
такова с прекратяване на правоотношението не е скрепено от законодателя със
срок за плащане. По делото не е установено ищецът да е отправил покана за
плащането до подаване на исковата молба, поради което и съдът приема, че
ответникът не е изпаднал в забава и иска за обезщетение за забава е
неоснователен.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че иск е основателен за 16 часа за сумата от и решението на СРС в тази част
следва да се отмени, като иск следва да бъде уважен. В останалата част
решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
При така възприето решението на СРС в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 0,74лв. следва да бъде
отменено.
Ответникът по исковете следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса от 5,21лв., а по сметка на СГС държавна
такса от 2,61лв.
За производство пред СРС ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 1,48лв. за вещо лице и 11,10лв.
за разноски за адвокат.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на ,14лв. Същото е
определено при съобразяване на уважената част от исковете от основа от 1100лв.
Действително, уговорено и платено възнаграждение за производство пред СГС е
1500лв., но възражението на въззиваемия за прекомерност на същото съдът приема
за основателно за горница над 1100лв. Правната и фактическата сложност на
делото , цената на исковете предопределят определяне на възнаграждение от база
1100лв.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия възнаграждение за юрисконсулт в размер на 99,26лв., опредено по от
база от 100лв. , която съдът приема за релевантна съобразно на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 491869/20.09.2018г. по
гр.д. № 6079 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 126-ти състав
в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени с искова молба вх. № 2001822/30.01.2017г. на В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****с правно основание чл. 214, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 130,14лв., ведно със законната
лихва от 30.01.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено допълнително
възнаграждение за изпълнение на задължения за 16 часа през декември 2013г. над нормалната
продължителност на служебното време, некомпенсирани с почивка, както и в
частта, с която В.Д.П., ЕГН **********
е осъден да заплати на В.ф.****-София на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски от 0,74лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****да
заплати на В.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумите, в размери и на основание, както следва: на основание чл. 214, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България и чл. 86 от ЗЗД сумата от 130,14лв.,
(сто и тридесет лева и 0,14лв), ведно със законната лихва от 30.01.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено
допълнително възнаграждение за изпълнение на задължения за 16 часа през декември 2013г. над нормалната
продължителност на служебното време, некомпенсирани с почивка; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 20,72лв.
(двадесет лева и 0,72лв), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС и СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491869/20.09.2018г. по
гр.д. № 6079 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 126-ти състав в останалата
обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени с искова молба вх. № 2001822/30.01.2017г. на В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****с правно основание чл. 214, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 13 869,86лв., ведно със
законната лихва от 30.01.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено
допълнително възнаграждение за изпълнение на задължения извън рамките на
установеното служебно време за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2014г.; сумата от 3555,04лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главница от 14 000лв. за периода от
деня, следващ падежа на всяко месечно вземане до 30.01.2017г., като В.Д.П., ЕГН ********** е осъден да
заплати на В.ф.****-София на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 99,26лв.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 99,26лв
(деветдесет и девет лева и 0,26
лева), от представляващи разноски в производство пред въззивния съд.
ОСЪЖДА В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****да заплати на Софийски градски съд на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК
сумата от 2,61лв. (два лева и
0,61лв), представляваща държавна такса
за производство пред СГС.
ОСЪЖДА В.ф.****-София, с адрес: гр. София, бул. „****да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата
от 5,21лв. ( пет лева и 0,21лв),
представляваща държавна такса за производство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.