Решение по дело №328/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260559

 

гр.Пловдив, 20.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА 

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ 

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 328/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 против решение № 261792/21.12.2020 г. по гр.д. № 9901/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр.състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И.Д.Г. с ЕГН ********** сумата от 1811,77 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226 часа за периода от 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане,  както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 186,01 лв., дължимо за периода от 01.10.2017г. до 12.08.2020 г. С въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски .

Въззиваемият  И.Д.Г. чрез адв. Т.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

 Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,  намира за установено следното:

Жалбата е  подадена в законния срок, от  лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Ищецът И.Д.Г. претендира за заплащането от  страна на ответника Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив на сумата от 1811,77 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226 часа за периода от 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане,  както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 186,01 лв., дължимо за периода от 01.08.2017 г. до 11.08.2020 г.

С отговора на исковата молба ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив е оспорил исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът И.Д.Г. е държавен служител в МВР, като през процесния период е заемал длъжността „*** “ в   група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“  на сектор „Пътна полиция“ към  ОД на МВР – Пловдив. Не се спори, че  поради естеството на работата  си ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирани на тримесечие.  

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.)  и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (обн.,  ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.). В аналогични разпоредби на чл. 3 в същите се предвижда,  че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. 

Съгласно изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Израз на тази специална закрила е и отчитане тежестта на нощния труд при полагането му като част от отработеното време при сменния режим на работа. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. 

В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. 

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на тази наредба към процесното правоотношение.

По силата  на разпоредбата  на  чл.188,  ал.2  от  ЗМВР, тези норми  на  КТ, с които се въвежда специална закрила  на  нощния  труд,  следва  да  намерят  приложение  и  по  отношение  на  държавните  служители  от  МВР. Такива са нормите на чл.140 от  КТ, чл.140 а от КТ.  

При това  положение,  при сумирано  изчисляване  на работното време  за  работещите  на смени служители  на  МВР,  следва  да  се прилага и изрично  уредения  в  общото  трудово  законодателство  принцип  за  превръщане  на  нощните  часове  в дневни. Приложение намира   Наредбата  за структурата  и  организацията  на  работната заплата, която конкретно в чл.9, ал.2  предвижда   при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Обратното разрешение би поставило в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо  работниците и служителите по трудово правоотношение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание  и  размер.  От  приетото пред ПРС заключение по ССЕ на вещото лице З.М. се  установява, че за периода от 10.08.2017 г. – 11.08.2020 г. ищецът е положил 1578 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час и от м.01.2020г. - по 1 лв. на час. Положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 %, се равняват на 226 часа преобразуван нощен труд към дневен (или, извънредният труд, положен от ищеца е 226 ч.). Неговата равностойност е 1811,77 лв. Размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода 01.10.2017 г. – 12.08.2020 г. възлиза на 186, 01 лв.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от вещото лице по ССЕ, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. 

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за въззивното производство, които се констатираха на 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261792/21.12.2020 г. по гр.д. № 9901/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр.състав.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 да заплати на И.Д.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 700 /седемстотин / лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: