№ 13
гр. П. , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500296 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 66 по описа на
съда за 2020 година е осъдено дружеството „Е." ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З
представлявано от управителя О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН
********** от село Г.а, община П., ул."В."№1 ,сумата от 2 400лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, станала на 23.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 23.10.2018г до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 2 400 лв. до 5 000
лв. искът е отхвърлен.
Осъдено е „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя
О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а, община П.,
ул."В."№1 сумата от 288лв. разноски по делото.
Осъдено е „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя
О. Д. Т. да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на размер на 96
лв. и сумата от 306.20лв.за вещо лице.
Присъдени са разноски и в тежест на К.Л..
1
В срок така постановеното решение е обжалвано от К.Л. чрез
процесуалния и представител адв.Г. в отхвърлителната част от 2400 до 5000
лева.
Намира определеното обезщетение за несправедливо по размер.
В решението си ,преценявайки събраните по делото писмени ,гласни
доказателства и изготвена и приета СМЕ ,съдът приел ,че са налице всички
елементи на фактическия състав на чл.200 от КТ ,а именно наличие на
трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и вреди за
пострадалия, причинени от нея.
Жалбоподателката не споделя приетото от съда в мотивите на
обжалваното решение,че паричния еквивалент от 4000 лева е справедлива
репарация на болките ,страданията и психично емоционални дискомфорт
,които Л. е търпяла в резултат на увреждането.
Счита ,че съдът не е извършил правилна преценка на относимите факти
и обстоятелства.
От заключението на изготвената СМЕ и разпитаните свидетели К. и В.
било установено, че е бил необходим дълъг период на възстановяване ,
установена била и липсата на сетивност и наличието на козметичен дефект и
изтръпване ,като съдът не кредитирал гласните доказателства в тази насока.
Съдът неправилно приел ,че ищцата няма шофьорски умения ,за това е
откарвана от нейните приятелки до болнично заведения за превръзка през
първите месеци на травмата .Причината била в невъзможността и да шофира.
Съдът не коментирал свидетелските показания ,които са верни и
последователни и от които се установявало, че К.Л. е имала продължителен и
болезнен възстановителен период. Пиела е обезболяващи лекарства,
изпитвала е силни болки , страдания и стрес от получените рани ,страхувала
се е дали ще се възстанови напълно хватателната способност на дясната ръка,
дали ще може да работи с нея по същия начин както преди.
От свидетелските показания и представените болнични листове се
установявало , че повече от шест месеца са били необходими за да започне тя
отново да работи и че към настоящия момент на пострадалите пръсти няма
сетивност, изпитва болки при свиване и при промяна на климата . Повече от
година и половина изпитвала дискомфорт когато си служи с дясната ръка.
Поради това счита , че определения общ размер от 4000 лева не е справедлив.
Неправилно съдът приел и ,че е налице съпричиняване от страна на
ищцата.
Съдът приел , че в конкретния казус е налице груба небрежност от
2
страна на К.Л.,при изпълнение на нейните трудови задължения ,тъй като тя не
е проявила елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност .Тази преценка на съда се основавала само и
единствено ,на обстоятелството ,че тя е била запозната с длъжностната си
характеристика, преминала е начален инструктаж и инструктаж на работно
място .
Съдът пренебрегнал доказателствата ,от които се установявало ,че
намиращ се близо до нея колега е задействал машината ,без да забележи ,че
ръката й се намира под нея и така е станала трудовата злополука.
Моли претенцията и да бъде уважена изцяло , претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Счита ,че в съответствие с чл.52 от ЗЗД, съдът е съобразил всички факти
и обстоятелства и определил справедливо обезщетение.
Своевременно било направено и възражение за
съпричиняване.Представени били доказателства за проведен инструктаж и за
запознаване на ищцата с начина на работа на машината , включително и по
време на зареждането и с материал. По този начин ищцата в качеството си на
служител на длъжност „машинен оператор" е била запозната с начина на
действие на машините, както и предпазните мерки, които следва да се
съблюдават от всеки един служител.
Знанието у ищцата за начина на работа на машината било установено от
самата нея при даване на отговори на поставените в въпроси по чл. 176 ГПК.
Ищцата е била наясно, че е позволено да извършва действия по зареждане на
фолиращата машина с материал само ако предварително машината е
изключена и то по начин да не може да бъде задействана от друго лице, в
това число и от колега. Като не е привела машината си в това състояние,
ищцата със своите действия сама е поставила в риск здравето си. В този
смисъл е налице съпричиняване, тъй като ищцата е извършвала зареждането
на машината в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност при зареждане и работа с машините, а именно - машините да
бъдат изключени по начин да не могат да бъдат задействани от никого,
докато се извършва зареждането им с материал. Считат, че е налице пълна
липса на елементарно старание и внимание от страна на ищцата както и грубо
пренебрегване на основни технологични правила и норми за
безопасност,което е допринесло за увреждането.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да
се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
3
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата си молба срещу „Е."ЕООД с ЕИК ********* ищцата К. Ц. Л.
твърди, че е работила в ответната фирма по силата на трудов договор №1377,
сключен на 28.09.2018, изменен с допълнително споразумение №877 от
02.01.2019г. на длъжността „машинен оператор" .Местоработата и била в гр.
П., ул."М.В."№18.
Трудовото и правоотношение било прекратено на 15.05.2019г
Твърди, че на 23.10.2018г била на работа В. смяна от 14:00 часа до
22:00 часа . Към 19:00часа на същата дата в качеството си на машинен
оператор зареждала с материал обслужваната от нея машина за производство
на разкрои за торби за смет. В този момент, когато дясната и ръка поставяла
материала в работната зона, машината се задействала и премазала два от
пръстите и на дясната ръка- трети и четвърти пръст с откъсване на фалангите
и ноктите на двата пръста. Ищцата усетила силна болка , извикала силно и
успяла да издърпа ръката си от машината. От силното кръвотечение и се
завило свят, станало и лошо. Колегите се събрали около нея и опитали да
превържат ръката и , но като видяли , че кръвотечението е много силно с
помощ на колежката и А.Д. била откарана в Спешно отделение при МБАЛ-П..
По време на пътуването към болницата за случая бил уведомен прекия
ръководител Д.Я. Същият се явил в болницата и помолил ищцата да не казва,
че злополуката е трудова, тъй като това ще навлече много неприятности на
фирмата. На ищцата и било обещано , че фирмата ще поеме всички разходи
по лечението и. След прегледа и в Спешно отделение било установено
премазване на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка и и била поставена диагноза.
Била и извършена манипулация- почистване , превързване на раните. Дали и
обезболяващи лекарства и я насочили на консултация с ортопед. Ищцата се
опитала да работи с превързана ръка още три дни, но поради силните болки
които изпитвала излязла в отпуск по болест , считано от 29.10.2018г до
24.04.2019г. По време на оздравителния и период ходела редовно на
промивки и превързване на раната. Поради засилване на болките и
ограничени движения на пострадалите пръсти на 03.01.2019 г направила
консултация с ортопед и и била извършена оперативна интервенция на един
от засегнатите пръсти в УМБАЛ „П.ООД клон „З.-град П.. След операцията
около два месеца ходела редовна на физио- и лъче- терапия, за да може да
раздвижи ръката си. Освен тези два пръста започнали да блокират и другите
пръсти на ръката , което състояние и се отразило много зле психически. След
като приключила отпуската и по болест ищцата пожелала да се върне отново
на работа в същата фирма, но отговора на директора бил , че фирмата затваря
и евентуално ще възстанови работа след Великденските празници, за което
допълнително ще бъде уведомена. Вместо това на 15.05.2019 г била извикана
във фирмата , за да и се връчи заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие . Ищцата потърсила правата си и
4
сезирала ТП на НОИ П. със жалба ведно с декларация за трудова злополука.
Била извършена проверка по случая и получила Разпореждане №5104-15-
230/15.08.2019г. от ТП на НОИ П. , с което декларираната злополука се
приема за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО. Това разпореждане е
било обжалвано от работодателя в законовоустановения срок. С решение
№2153-15-24 от 16.09.2019г жалбата била оставена без уважение. Ищцата
твърди, че случилото и се е отразило и продължава да се отразява много зле
физически и психически . В момента , в който усетила пареща силна болка в
дясната си ръка и се завило свят и не могла да стои изправена на краката си.
Само при мисълта, че машината би могла да захване цялата и ръка
продължава да изпитва паника и стрес.Уплахата и била голяма, че това е
дясната и ръка, а тя е десничар и всичко върши с тази ръка. Възстановяването
и продължило 6 месеца като през този период не можела да ползва по никакъв
начин дясната си ръка. Била подпомагана от майка си, която е на 80 години и
с която живият сами в къщата. През зимния период грижите за
домакинството- палене па печка, готвене, преде се извършвало единствено от
старата майка на ищцата, а също така в ежедневните и житейски нужди като
обличане, събличане, къпане, тоалетна била подпомагана единствено от
майка и, тъй като превръзката и болката в ръката и не позволявали да се
справя сама. Ищцата твърди, че и към настоящия момент продължава да
изпитва болки в дясната си ръка. Пострадалите и пръсти са изцяло
изтръпнали, не ги чувства въобще, ноктите и не растат вече и с тях не е в
състояние да извършва каквито и да са действия. От случилото се ищцата
станала раздразнителна, затворила се в себе си , изпаднала в състояние на
отчаяние и стрес. Злополуката променила изцяло живота и. Преживения
психоемоционален шок и физически дискомфорт оставили отпечатък както
физически така и в съзнанието и за цял живот. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5
000лв.представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на трудова злополука, станала на 23.10.2018г , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата от 23.10.2018г до
окончателното изплащане на сумата.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответното дружество оспорва иска и по основание и по размер.
Изложени са доводи относно настъпването на злополуката и характера и
на трудова такава , които съдът няма да обсъжда като въззивна инстанция , с
оглед нормата на чл.269 от ГПК от една страна , а и поради това ,че по
надлежния ред злополуката е призната за трудова и са представени всички
доказателства за това по делото.
За периода от 23.10.2018г до 26.10.2018г ищцата била на работа без
каквито и да било оплаквания. Твърдяното увреждане не било причинило
временна неработоспособност .Претендирания размер бил необосновано
5
висок и не отговарял на реално претърпените вреди. Получената травма и
свързания с нея оздравителен процес приключили в рамките на нормално
предвидените за това заболяване медицински срокове като не са налице
каквито и да било усложнения или посттравматични остатъци.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат ,
тъй като ищцата, заемаща длъжността" машинен оператор" е била запозната с
начина не действие на машините, както и предпазните мерки, които следва да
се съблюдават от всеки един служител. Твърди се, че ако ищцата е била
положила необходимата грижа за защита на здравето си не би задействала в
този момент обслужваната от нея машина, тъй като би трябвало да знае, че
докато се зарежда не е позволено да се задейства същата. При зареждане на
машината ищцата не е проявила нужното старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и правилата за безопасност при зареждане и
работа с машините.Твърди се, че от страна на ищцата е налице проявление на
пълна липса на елементарно старание и внимание както и грубо
пренебрегване на основните технологични правила и норми за безопасност.
Прави се възражение за погасителна давност на предявените вземания.
Съдът като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните , прие за установено следното:
Установено е от представените писмени доказателства ,че от 28.09.2018
г до 15.05.2019 г. ищцата е работила по трудов договор при ответното
дружество на длъжност „машинен оператор" ,с място на работа- обект на
ответното дружество -работодател, находящ се в град П., ул."М.В."№18.
Безспорно е установено от представените по делото писмени
доказателства , че по надлежния ред претърпяната от ищцата злополука е
призната за трудова.
Представена е преписката във връзка със злополуката, станала на
23.10.2018г с К. Ц. Л.. До ТП на НОИ е подадена декларация по образец вх.
№5101-12-32 от 24.06.2019г., досие №20191800190 по чл.З, ал.1 от Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки/, с която ищцата е декларирала пред ТП на НОИ, наличието на
претърпяна от нея злополука като е посочено, че злополуката е станала на
23.10.2018г в 19:05 часа в Производствен цех - фолио в град П.,
ул."М.В."№18 през работно време от 14:00 до 22.00 часа. В декларацията е
посочено, че работникът е извършвал в процесния момент следната трудова
функция-зареждане на материал за работа на машина. Като начин на
увреждането и материален фактор , причинил същото в декларацията е
посочено следното: докато ищцата е зареждала материали в машината, неин
колега, който е бил наблизо пуска машината, без да забележи, че ръката на
ищцата е под нея.
С Разпореждане №51014-15-230 от 15.08.2019г, издадено от ТП на НОИ
6
на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че злополуката, станала на
23.10.2018г с К. Ц. Л. с ЕГН ********** е трудова злополука по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО. Изчерпана е процедурата по обжалване на това
разпореждане и то е влязло в сила.
Това задължава съдът да приеме ,че е налице трудова злополука.
Установено е от представените по делото доказателства , ищцата не е
оспорила обстоятелството , че е запозната с длъжностната характеристика за
длъжността „ машинен оператор производство на пластмасови
изделия“.Според тази характеристика основното задължение за тази
длъжност е обслужване на машините за рециклиране на различни видове
полимери,като заемащият тази длъжност е длъжен :1/ да знае устройството и
принципа на работа на машините за еструдиране на LDPE, 21 да знае
правилата за техническа експлоатация , изискванията за качество на
употребяваните материали и произвежданата продукция, 3/ да изпълнява
различни рутинни дейности ръчно или с помощта на различни прости
инструменти и приспособления 4/ да разпознава различните видове
пластмаса, 5/ да познава различните температурни режими на различните
пластмаси, 6/ да знае правилата и начините за откриване, отстраняване и
предотвратяване на евентуални аварии самостоятелно или чрез сигнализиране
на производството. Проведен е бил и начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана на 01.10.2018г.
За изясняване характера , тежестта,интензитета на търпените болки и
страдания,както и наличието на причинно – следствена връзка на
уврежданията с претърпяната злополука е прието заключение на медицинска
експертиза.
Това заключение е компетентно , обосновано и неоспорено от страните
и правилно първоинстанционния съд е изградил доводите си въз основа на
него.
Вещото лице , съобразявайки приетите по делото писмени
доказателства и въз основа на личен преглед на ищцата е установило, че в
резултат на трудовата злополука, станала на 23.10.2018 г. на ищцата е
причинено травматично увреждане: премазване на върховите фаланги на
трети и четвърти пръсти на дясната ръка с травматично изтръгване на
нокътните плочки на двата пръста.
Според експерта възстановителния процес е продължил около 2
месеца.Израстването на вторични нокътни плочки става за период от 150-170
дни като в случая е допустимо да се очаква малко забавяне на растежа поради
нарушена трофика на травмираните меки тъкани на дисталните фаланги на
трети и четвърти пръсти. Мекотъканните наранявания се възстановяват за
около три седмици. Няма трайни последици за здравословното състояние на
пострадалата от получената травма. Трудоспособността е възстановена
7
напълно. Не се налага допълнителна интервенция.
Част от медицинската документация, описана в раздел II от
заключението, а именно- СО№003/03.01.2019г, амбулаторен лист №
10/03.01.2019г., епикриза, издадена от УМБАЛ"П.ООД-МС „З."-град П. на
Отделение по ортопедия и травматология, И3№ 85, кл.п.210, постъпила на
лечение до 03.01.2019г , изписана на 05.01.2019г. и направление за
хоспитализация ,според експерта не могат да бъдат отнесени към конкретната
травма от трудовата злополука.
Експерта е обяснил в съдебно заседание ,че поради характера си
травмата не може да наруши захвата на ръката. Не е установен козметичен
дефект , а само леки набраздявания на вторичните нокътни плочки.
Според експерта , относими към травмата от трудовата злополука са
болничните листове за периода от 12.11.2018г до 21.12.2018г. Според него
следващите болнични листове касаят друга спешна травма и от
документацията не може да се направи извод за настъпили усложнения от
претърпяната травма при трудовата злополука.
По делото са събрани и гласни доказателства.Разпитаните свидетелки са
близки на ищцата и депозират показани от непосредствените си впечатления
за нейното състояние непосредствено след злополуката и впоследствие. На
св. В. веднага след злополуката ищцата споделила, че се чувства много зле и
изпитва силни болки. Свидетелката често посещавала ищцата и я
придружавала до болницата , за да и сменят превръзките, като това
продължило около месец, след което ищцата отишла на рехабилитация за
раздвижване на пръстите, тъй като се оплаквала ,че няма чувствителност.
Ищцата пиела и болкоуспокояващи. Ищцата споделила със свидетелката, че и
в момента не усеща пръстите си. През месец януари 2019г оперирали лявата
ръка на ищцата и по този повод била около шест месеца в болнични.
В такъв смисъл са и показанията на св. К. .Тя също е карала ищцата на
превръзки , тъй като ищцата не можела да шофира. Ищцата е споделяла на
свидетелката, че и към настоящия момент има изтръпване на пръстите на
дясната ръка и че и е трудно да работи с тези два пръста. Ищцата започнала
работа 6-7 месеца след злополуката като през този период била в болнични.
При тази фактическа обстановка , която е приета и от
първоинстанционния съд и която всъщност не е спорна между страните ,
съобразявайки и разпоредбата на чл.269 от ГПК , въззивната инстанция
намира следното:
Като работеща при ответника по трудов договор ищцата е претърпяла
злополука , приета по надлежния ред за трудова.
Установена е още от събраните доказателства по делото причинно -
8
следствената връзка между причинените на ищцата травматични увреждания,
изразяващи се в премазване на върховите фаланги на трети и четвърти пръст
на дясната ръка с травматично изтръгване на нокътни плочки на двата пръста
и претърпяната трудова злополука.
Именно поради това и иска по чл.200 от Кт е доказан по основание.В
жалбата са въведени като предмет на въззивното производство приложението
на принципа на справедливостта с оглед размера на обезщетението и
съответно основателността на направеното възражение за съпричиняване.
За да определи справедливия размер ,който да репарира вредите
,търпени от ищцата , съдът водейки се от закона и от приетото в съдебната
практика,съобрази интензитета на болките, които са били най -силни
непосредствено след инцидента, когато на ищцата е оказана спешна
медицинска помощ.; възстановителния период според заключението на
експерта е бил с продължителност около два месеца;, трудоспособността на
ищцата е напълно възстановена;няма последици и козметични
дефекти.Според експерта функциите на ръката са изцяло запазени и именно
становището на експерта следва да се възприеме ,а не впечатленията на
свидетелките за това обстоятелство , основаващи се на субективните
оплаквания на ищцата.
По време на възстановителния период ищцата е търпяла неудобствата
от битов характер, които са установени и от събраните по делото гласни
доказателства и са причинили допълнителни страдания на ищцата.
Съобразявайки всичко това , съдът се присъединява към приетото от
първоинстанционния съд , че адекватния паричен еквивалент ,чрез който ще
се постигане обезщета е сума в размер на 4000 лева.
В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко
нарушаване на указания, свързани с безопасността, или на трудовата
дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201,ал.2
КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш.№510/30.11.2011г по
гр.д №1923/2009 ІV г.о,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, В редица
съдебни решения (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о, реш. №
291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV
г.о на ВКС и др.) и са изяснени признаците, които я отличават, а също и
критериите за намаляване на обезщетението когато поведението на
пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ. Изяснени са
относимите и подлежащи на преценка в тази връзка обстоятелства (реш. №
149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д
№ 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш.
№62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о.реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г,
ІVг.о, реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г, реш. №25/2016г по гр.д
№3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о, реш. №
9
290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС, реш. № 252/2016г на ІV г.о реш.
№63/2017г ІV г.о на ВКС и др./опр.по гр.д. №4418/2019 на ВКС, ГК, III г.о./
Тежестта на доказване на такова възражение , безспорно е възложена на
ответника.В конкретния случай ,той счита възражението си за доказано
основавайки се на установеното като задължение по длъжностна
характеристика , проведения инструктаж и обясненията на ищцата.
Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко
съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса
на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как
е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила
вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на
злополуката и за действията на работника, довели до увреждането,
възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба
небрежност не е доказано.
Такъв е именно и конкретния случай. Ищцата твърди,че неин колега е
задействал машината ,без да види ,че ръката и е в опасност. При разследване
на злополуката е проведена симулация ,като е установено ,че само една от
машините на които е работила ищцата може да се задейства само при
натискане на бутона и на двамата , работещи на нея. Другите две машини са
се задействали с един бутон от страни.Въпреки възражението си
работодателят не е установил на коя точно машина е станала злополуката и
конкретния и механизъм , така ,че да се направят изводи за наличие на груба
небрежност от страна на ищцата.
При липса на доказателства за точния механизъм на злополуката
изводите на първоинстанционния съд , че е налице груба нбрежност от страна
на ищцата са несъстоятелни.Ответникът не е доказал възражението си и то е
неоснователно.Следователно няма основание за намаляване на обезщетението
и на ищцата се дължи сумата от 4000 лева която е в справедлив размер за да
обезщети търпените от нея вреди.
Поради това решението в частта , с която е отхвърлен иска над размера
от 2400 лева до 4000 лева , поради наличие на съпричиняване в размер на 40
% следва да бъде отменено и присъдено още сумата 1600 лева. В останалата
10
част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да бъдат коригирани и разноските,като
се присъдят такива и за двете страни ,като се съобрази изхода на делото и
пред двете инстанции , извършените разноски от бюджета на съда и
дължимата държавна такса.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 66 по
описа на съда за 2020 година,в частта , с която е отхвърлен иска над размера
от 2400 до 4000 лева,както и в частта относно разноските.
ОСЪЖДА дружеството „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от
управителя О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а,
община П., ул."В."№1 ,сумата от 1600 лева / или общо 4000 лева/.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, станала на 23.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 23.10.2018г до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
Осъжда е „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя
О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а, община П.,
ул."В."№1 сумата от 849 лв. разноски по делото.
Осъжда „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя
О. Д. Т. да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на размер на 160
лв. и сумата от 306.20лв.за вещо лице.
Осъжда К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а, община П., ул."В."№1 ,
да заплати на „Е." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя
О. Д. Т. сумата 378 лева разноски и за двете инстанции с оглед изхода на
спора.
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12