Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 149
16.04.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и седми март две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1738/2018 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от “Агенция за контрол на
просрочени задължения”АД срещу Ц.С.Д.,
с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата 794,08лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“, сумата 53,13 лв.
договорна лихва за периода 28.04.2016 г. – 06.09.2017 г., сумата 157,82 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение,
и сумата 52,94 лв. лихва за забава за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018
г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в
това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил
договор за кредит „Бяла карта“ на 16.04.2016 г. с „Аксес Файнанс“ООД за сумата
600 лв. , като с анекс от 16.04.2016 г. кредитния му лимит е увеличен на 800
лв., че след подписването на договора ответникът е получил платежен инструмент
– кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД, във връзка с което е
подписал и Условия за ползване на международна платежна карта, че е усвоил
кредитния лимит от 800 лв., погасил част от сумата , при което останала дължима
794,08 лв., че върху усвоената част от кредита е начислена договорна лихва, че
след изпадането в забава по сметката на
ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, че на 06.07.2017 г. вземането на ответника е станало предсрочно
изискуемо и му е начислено обезщетение
за забава. Освен това сочи, че при
подписването на договора ответникът се е съгласил да предостави обезпечение,
като при неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на
157,82 лв. Сочи /л.86/, че предсрочната изискуемост е обявена на 06.09.2017 г.
с кратко текстово съобщение на телефонния номер, посочен в договора.
Ответникът
чрез особения си представител оспорва иска. Сочи, че не са представени
доказателства за това, че ответницата е ползвала сумата 800 лв., както и за
това, че същата е запозната с общите условия по договора, прави възражение за
прекомерност на договорената годишна лихва, както и за нищожност на клаузата за
неустойка поради прекомерност. Счита, че ответницата не дължи такси и разноски,
тъй като уведомлението за цесията й е връчено с исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2016
между ответницата Ц.С.Д. и „Аксес
Файнанс“ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №463427. С него е уговорено кредитодателят да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 600
лв. като разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на договора. В чл.2, ал.2 също така е записано, че заедно с
подписването на договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя
платежен инструмент кредитна карта с
№463427, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД, а кредитополучателят удостоверява,
че получава запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на картата. В
чл.3, ал.2 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща до всяко
второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец.
Кредитът е уговорен за срок от шест години /чл.4, ал.1/ при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 43,2%, като съответно дневният лихвен процент е 0,12% и
лихвата се начислява всеки ден върху усвоената непогасена главница. Годишният
процент на разходите е уговорен в размер на 45,9% /чл.4.,ал.1,, т.4/, а общата
дължима сума съгласно чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК е сборът от усвоената и
непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в
Тарифата.
Същевременно
в чл.8 от договора е посочено, че с подписването на договора кредитополучателят
се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената
договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължения по
договора и разходите за събиране, описани в договора.
За
обезпечаване изпълнението на задълженията
по договора ответницата е учредила в полза на „Аксес Файнанс“ООД залог върху
вземането си по трудов договор с Капански ансамбъл Разград. Освен това обезпечение в чл.16 от договора е
посочено, че при неизпълнение на задължението на падежа кредитополучателят се задължава в срок от три
дни след падежа да предостави на
кредитополучателя допълнително обезпечение – поръчителство от физическо лице,
което да е над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лв., да работи
от поне 6 месеца по безсрочно трудово правоотношение, да няма кредитна история
или да има такава със статус „редовен“, да представи съответната служебна
бележка от работодател и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен
договор с паричен заем с „Аксес Файнанс“ООД.
В чл.21
от договора страните са уговорили, че в случай, че кредитополучателят не представи
допълнителното обезпечение в посочения в чл..16 срок дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение на настоящия месец, като
неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение на задължението
съответно на шесто число на месеца, когато не е погасено до пето число на
следващия месец текущото задължение.
В чл.22,
ал.4 от договора е записано, че при забава за плащане на текущото задължение
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действията по събиране на
задълженията в размер на 2,50 лв. за
всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение, а в следващата ал.5 –
че при предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса в размер на
120 лв. за разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебното събиране на задължението
на кредитополучателя.
Отделно
в чл.22, ал.3 е записано и задължението на кредитополучателя за заплащане на
законна лихва за забава за всеки ден забава.
Поредността,
в която следва да се погасяват вземанията е посочена в чл.12, ал.2 от договора
– 1.лихва за забава върху дължима главница, 2.разходи за събиране на вземането
по чл.22, ал.4 от договора, 3.разходи за събиране на вземането по чл.22, ал.5
от договора, 4. начислени неустойки за неизпълнение, 5.договорна лихва и
6.главница, като последните три вземания
са разграничени по периоди на възникване.
На всяка
страница от договора за кредит са поставени подписи на двете страни. Двете
страни са подписали и Приложение №1 към договора, съдържащо условията за
ползване на международна платежна карта White
Card /Access
Finance /
iCard. Подписите тук са само на
последната страница, на която са записани и конкретните такси за плащане и
теглене на суми с карта.
В
договора е посочен телефонния номер на ответницата – +359*********, а в чл.10,
ал.5 е записано, че кредитодателят има право да изпраща съобщенията до
длъжника, вкл. и това за предсрочна изискуемост на неговия личен акаунт, който
той е длъжен да си създаде на конкретно посочен в договора сайт, а в чл.10, ал.
2 е уговорено изпращането на кратко текстово съобщение на всяко първо число от
месеца с размера на текущото му
задължение. На този телефонен номер са изпратени редица кратки текстови
съобщения – за извършените от ответницата разплащания, за дължимите суми, а на
09.06.2017 г. е изпратено съобщение, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
като е посочено, че размерът на задължението е 1085,25 лв.
С
договор от 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ООД е прехвърлил на ищеца “Агенция за контрол на просрочени
задължения”АД
свои изискуеми и ликвидни парични вземания по договори за
заем и договори за потребителски кредит, като вземанията се индивидуализират в
Приложение №1 към договора, съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано
от двете страни. В такова приложение от 14.03.2018 г. /л.31 и 32/ е записано
вземането срещу Ц.С.Д., като е посочено, че отпуснатата главница е в размер на
800 лв., неплатения остатък към 14.03.2018 г. е 794,08 лв., , лихвата за забава
към същата дата е 41,80 лв., неплатения остатък от договорната лихва е 53,13
лв., неплатеният остатък от таксите е 357,82 лв., а общо дължимата сума към
14.03.2018 г. е 1 246,83 лв. Управителят на „Аксес Файнанс“ООД е издал потвърждение за сключената
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.34/.
По ч.гр.д.№1092/2018 г. по описа на РС Разград
е издадена заповед за изпълнение срещу Ц.С.Д. за заплащане на сумата 794,08 лв.
по договор за кредит ведно със законната лихва от 08.06.2018 г., сумата 53,13 лв. договорна лихва за периода 28.04.2016 г. –
06.09.2017 г., сумата 157,82 лв. неустойка за изпълнение на задължение за
периода 06.05.2016 г. – 06.09.2017 г., сумата 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, сумата 52,94 лв. законна лихва за периода 07.09.2017 г.
– 31.05.2018 г., сумата 25 лв. разноски
по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането
произтича от договор за кредит „Бяла карта“ с №463427 с „Аксес Файнанс“ООД.
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на процесуалния представител на ответницата
заедно с тази искова молба.
В становището с
вх.№1747/18.02.2019 г. ищецът признава, че ответникът е направил плащания по
негова банкова сметка ***.11.2018 г., 21.11.2018 г. и 10.12.2018 г.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза чрез използване на предоставената й кредитна
карта ответницата е ползвала 2 892,17 лв. За периода 06.06.2016 г. до
12.07.2017 г. същата е платила по договора 2 553,63 лв., които в
счетоводството на ответника са отнесени съответно 2 098,09 лв. към
главницата, 139,44 лв. към договорна лихва, 261,10 лв. неустойка по чл.21
/непредставено обезпечение/ и 55 лв. разходи за забава на текущо задължение.
Така остатъка от главницата е 794,08 лв. При счетоводното отнасяне на плащанията
е бил съобразен редът, договорен от страните в чл.12 от договора. След
подаването на исковата молба ответницата е платила на ищеца сумата 779,75 лв.
От тези суми /л.166/ ищецът е отнесъл 680 лв. за разходи, 36,87 лв. към лихви
за забава и 62,88 лв. приел за погасяване на наказателни лихви, и трите
вземания начислени след цесията. Така в счетоводството на ищеца процесните суми
продължават да са в размер на 794,08 лв. главница, 53,13 лв. лихва, 157,82 лв.
неустойки и 120 и 80 лв. такси и
разходи.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпъленние съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него. По настоящото дело въпросът за действието на
договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се
твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията. В
случая въпреки че ответницата е уведомена за делото при условията на чл.47 от ГПК, същата очевидно е разбрала за цесията и е започнала да извършва плащанията
на новия кредитор – ищеца по настоящото дело.
Преди да
анализира дължимостта на вземанията съдът следва да прецени действителността на
клаузите, на които ищецът се позовава.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите, който е
приложим и към процесния договор, по който едната страна е действала като
физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /в
случая ищеца/ и потребителя /в случая
ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава
клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото
индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени
съответните доказателства. Конкретно
т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното изброяване на
такива неравноправни клаузи сочи
и задължението на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. В
случая с уговарянето на неустойката в
чл. 21 от договора в размер на 10% върху цялата усвоена и непогасена главница за
всеки месец на забава, увеличава обезщетението за забава до размери, които
който явно противоречат на изискванията за добросъвестност. Предвид начина, по
който е записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение е почти
сигурно, което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
със сумата 261,10 лв., която е отчетена в счетоводството на ищеца като платена
неустойка преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№1082/2018 г. следва да бъде
намалена дължимата главница от 794,08 лв., респ. към датата на подаване на
заявлението дължимата такава е била в размер на 532,98 лв.
По
същите съображения неоснователен е и искът за установяване на задължението за
заплащане на неустойка в размер на 157,82 лв.
По
отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 200
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения по делото
не бяха представени доказателства за извършени действия, респ. за направени
разходи, поради което този иск е неоснователен и недоказан.
След
прехвърлянето на вземането на заявлението ответницата е заплатила сумата 779,75
лв. и с тях е погасила както задължението за главница в размер на 532,98 лв.,
така и претендираната със заявлението по ч.гр.д.№1092/2018 г. договорна лихва в
размер на 53,13 лв. и 52,94 лв. лихва за
забава. Отнасянето на платената сума към
други задължения, начислени от ищеца след подаването на заявлението – наказателни лихви и разноски е неправилно,
тъй като такива суми не са посочени в заявлението, а въпросът за заплащането на
разноските, направени от ищеца в рамките на ч.гр.д.№1092/2018 г. следва да бъде
решен в настоящото производство в зависимост от основателността на иска.
Тъй като
част от вземанията са погасени с плащания след датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, както и след датата на депозиране на
иска, ответницата следва да заплати на ищеца сумата 25 лв. заплатена д.т. и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.01092/2018 г. , както и направените
в настоящото производство разноски за тези искове, които са погасени с плащане
в хода на процеса. Така погасени след подаването на исковата молба са исковете
за заплащане на главница, на договорна лихва и на обезщетение за забава, като
дължимата за тях д.т. е 150 лв., от която следва да бъде приспадната
д.т.,платена по заповедното производство. Следователно за разноски по делото
ответницата следва да заплати 125 лв. д.т. и 200 лв. разноски за депозит за
особен представител, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Разноските на ищеца за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза не следва
да се присъждат, тъй като същите са направени след като ответницата е извършила
плащанията.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Васил Левски“, №114,
ет.Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.за установяване на задължението на Ц.С.Д.,
ЕГН ********** *** за заплащане на сумите
157,82 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 200 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1092/2018 г. по описа на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Васил Левски“, №114,
ет.Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.за установяване на задължението
на Ц.С.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите 794,08 лв. главница по
договор за кредит ведно със законната лихва от 08.06.2018 г., 53,13 лв.
договорна лихва за периода 28.04.2016 г. – 06.09.2017 г. и 52,94 лв. законна
лихва за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1092/2018 г. по описа на РС Разград като погасени с
плащане в хода на гр.д.№1738/2018 г. .
ОСЪЖДА Ц.С.Д.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.“Васил Левски“, №114, ет.Мецанин,
представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ за
разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№1092/2018 г., както и 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/ разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по
гр.д.№1738/2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1092/2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: