ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1536
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110203571 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. №
11270/04.03.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. Р. Б. чрез надлежно
упълномощеният й процесуален представител - АДВОКАТ В. Т. СРЕЩУ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР от 09.01.2025г., с което на
основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и чл.243, ал.2 вр.
чл.111, ал.1 от НПК, поради недоказаност на обвинението, е прекратено
досъдебното производство (ДП) с № 705/2021г. по описа на СДВР и пр.пр. №
11270/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК.
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА се инвокират обосновани, изчерпателни
и професионални доводи и съображения срещу обжалваното постановление
на СРП. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно. Релевира се
искане за отмяната му с приложимите към това законни последици.
Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и
гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
II.). ЖАЛБАТА ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. Р. Б. чрез надлежно
упълномощеният й процесуален представител - АДВОКАТ В. Т. е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – депозирана е в законоустановения 7
(седем) дневен преклузивен срок на 04.03.2025г. (вторник - присъствен
работен ден), от активно процесуално и материално легитимиран субект -
пострадало физическо лице от престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК; с обоснован правен интерес; пред родово, местно и функционално
компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от СРП - постановление,
връчено по надлежния ред на 25.02.2025г. (вторник - присъствен работен
ден) по данните от разписката на лист 303 от ДП; който подлежи на проверка в
1
производство по съдебен контрол на основание чл.243, ал.5 от НПК.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт):
ЗА ДА ПОСТАНОВИ ОБЖАЛВАНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
представителят на държавното обвинение е приел, че към месец февруари
2021г. свидетелят К. Р. Б. и обвиняемия И. С. Т. са работели в „IV МБАЛ“ ЕАД
в гр.София - свидетелят Б. е работела като медицинска сестра в Хирургичното
заведение, а обвиняемия Т. - като хирург. На 06.02.2021г. свидетелят Б.
застъпила нощна смяна около 18:00 часа в болничното заведение. Тя
започнала да преглежда документация в Хирургичното отделение. При нея
около 18:30 часа влязъл обвиняемият Т. и поискал рапортите от свидетеля Б.,
които тя му предала. Обвиняемият Т. седнал да напише своя рапорт за деня.
Свидетелят Б. подготвяла инструменти и превързочни материали, които
можела да използва. Пострадалата Б. водела разговор по телефон със своя
позната, като телефонът й е бил включен на високоговорител. При нея влязъл
обвиняемият Т. и я попитал защо говорела толкова високо. Според прокурора
пострадалата Б. паднала на земята и усетила болка в главата си. Обвиняемият
Т. я изгонил от стаята, като я обвинил, че е некадърна. След това пострадалата
Б. се оттеглила в тоалетната, звъннала на д-р Д. Д. З. - Началник на
Хирургичното отделение и съобщила, че е била нападната от д-р Т., който бил
употребил алкохол. Пострадалата Б. потвърждава в показанията си, че е била
блъсната от обвиняемия Т., в резултат на което е изгубила равновесие, паднала
върху шкаф, и била ритната в кръста от дееца Т., докато е била на земята.
Пострадалата Б. получила оток на лицето (представя снимки), който
успокоявала с лед. Прокурорът, обаче, не е разпоредил да се разпита
евентуалният свидетел, с който свидетелят Б. е говорела по телефон, с оглед
изясняването дали телефонът на пострадалата Б. е бил включен, докато траело
нападението над нея и доколкото е било възможно приятелката й да е чула
случилото се събитие, респективно пострадалото лице Б. казвало ли е на глас,
че е била блъсната, възприемал ли се е спора й с обвиняемия Т., той казвал ли
е нещо, чували се падането на земята на пострадалата Б. или евентуален шум
от удар и т.н. Съдът отчита, че съдебно-медицинските експертизи на вещите
лица са иззели правомощията на прокурора и са анализирали
доказателствените материали, по начин несъответен на изискванията на НПК.
Разследването в ДП е било изключително „лошо“, некачествено и
неефективно, доколкото случаят е елементарен и не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност. Недопустимите действия на разследващия
орган и самите вещи лица са забавили ДП, но за това забавяне носи
отговорност само и единствено прокурорът. Забавянето в разследването е
довело до изтичане на значително време от давността, при което е допуснато
повече от четири години да са изтекли към днешна дата, а случаят - да не е
решен законосъобразно, дори в своята досъдебна фаза.
IV.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
2
образуваното ДП, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” –
поради смисъла на правото) следното:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА постановлението на
Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното
производство, за немотивирано и необосновано. Доказателственият анализ на
представителя на обвинителната власт в обективираното постановление е
формален. Същият не е всеобхватен, не е конкретен и не отговаря на
принципите на формалната логика и тълкуването. Разследването не е било
активно и качествено. Липсва ясна и точна аргументация на прокурора в
мотивите на постановлението му. Воденото разследване е било по състава на
чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно за причиняването на лека
телесна повреда чрез временно разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, което временно разстройство на здравето не е опасно за
живота. От друга страна, дори съдебната медицинска документация да не е
установила телесни увреди спрямо пострадалото лице Б., които по медико
биологични характеристики да съответстват на леката телесна повреда по
състава на чл.130, ал.1 от НК, то същата най-малкото е изпитала болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК вр. чл.131, ал.1, т.3 от НК. Т.е.
отново е налице съставомерност на престъплението, дори и за по-леко
наказуемо престъпление от общ характер, при което ДП не е следвало въобще
да се прекратява. Съдът намира, че длъжностните качества на дееца Т. и
пострадалата Б. са безспорно доказани въз основа на писмената документация
по делото - трудов договор, длъжностна характеристика. От друга страна, този
съдебен състав намира, че всички изпълнени съдебно-медицински експертизи
в ДП не отговарят на критериите на НПК. Всяка СМЕ по закон, за да е
обективна и безпристрастна следва експертно чрез знания от областта на
съдебната медицина да изследва обективните находки - относно конкретен
вид телесни повреди, ако се констатират от медицинската документация;
относно механизма на възникването им; за изясняването на причинната
връзка; на медико-биологична характеристика; за проверката на изключващи
факти - дали увредите са причинени от самоудряне, от самопадане или от
автоагресия. В случая медицинските документи не установяват трайни увреди
от вида на визираните в чл.130, ал.1 от НК - липсвало е синини и травми по
лицето, главата, тялото и крайниците на пострадалата Б.. Не са били
установени според СМУ 75/2021г. от 10.02.2021г. изменения на кожата й.
Пострадалата Б. е изпитвала „палпаторна болка“ в частта на кръста, главата,
лявото бедро. Неправилно прокурорът е допуснал вещите лица в хода на
разследването да анализират доказателствата и да извършват анализ на
доказателствената стойност на показанията на Б. - това действие е от
изключителната преценка на прокурора и съда. Съдебно-медицинските
експертизи в ДП не са експертизи по смисъла на НПК, при което се явяват
несъбрани по реда и способите на процесуалния закон. Същите имат само
информативен характер. Описват фактите от свидетелските показания и
излагат хипотези и предположения за случилото се събитие по начин, който
следва да е характерен за ръководно-решаващия орган на ДП - прокурорът.
Съдебно-медицинските експертизи не са изпълнени от авторитетни вещи лица
3
с доказана професионална компетентност в областта на съдебната медицина
на национално и международно равнище - например каквито вещи лица са д-р
А. М.; д-р Ц. Г.; д-р Д. Н. Вещите лица от всички съдебно-медицински
експертизи са разсъждавали и анализирали доказателствата по делото в
хипотезата на чл.130, ал.1 от НК. Не са съобразили, че обективното състояние
на пострадалата Б. се установява и е следвало да се установи от и чрез най-
достоверния източник - съставеното СМУ с № 75/2021г. от 10.02.2021г. на л.9
от ДП. Там е посочено, че не са били установени телесни изменения по кожата
на пострадалата Б.; т.е. телесните й увреди не са били видими. Същата е
изпитвала силна болка в областта на главата, кръста и лявото бедро. При това
положение, дори и при липса на специални знания от областта на съдебната
медицина, следва да се приеме, че пострадалата Б. е изпитала само болка и
страдание. Остава единствено да се преценят достоверността на показанията
на пострадалата Б.. СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ показанията й са пълни, логични,
достоверни, хронологични, последователни, конкретни, добросъвестни,
непритоворечиви, единни и хармонични. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТЧЕТЕ,
ЧЕ обвиняемия Трифонов няма правен интерес да уличава себе си в
престъпление. Между него и пострадалата Б. е имало съприкосновение. По
делото няма данни пострадалата Б. да е нападнала обвиняемия Т., за да е
допустима хипотезата, че той например е действал в условията на неизбежна
отбрана. Напротив, обвиняемият Т. е блъснал и удрял пострадалата Б., дори по
лицето или по тялото й да не са се проявили изменения на кожата й.
Последната е имала оток по лицето й, изпитвала е палпаторна болка по
главата, кръста и бедрото си, а това са косвени факти, че е изпитала най-малко
болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Не се установяват
обективни находки пострадалата Б. да е губела равновесие и да е падала, или
да се е самоудряла - тя не е падала и не е губела равновесие във времето преди
посегателството спрямо нея. Свидетелят Д. Д. З. пресъздава показанията на
пострадалата Б. като производни факти - че пострадалата Б. е била блъсната от
обвиняемия Т.; че тя загубила равновесие, при което паднала, а той я удрял и
дърпал за косата й. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат
да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят
лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен
факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва
чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно прокурорът да
основе изводите си за наказателното преследване на дееца Трифонов и само
въз основа на тях, а в досъдебното наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са множество от писмени
доказателства; и гласни доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите К. Р. Б., И. А. С. (очевидец на засегнатото физическо и
емоционално състояние на пострадалата Б.) и Д. Д. З. с оглед приложените по
делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ИЗЛОЖИ, ЧЕ с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално,
4
логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото
наказателно производство да описва някои детайли от събитието по различен
начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел
със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
В заключение, постановлението на прокурора се явява неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено за продължаване на
процесуално-следствените действия по реда на НПК.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.3 от НПК,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ
СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР от 09.01.2025г., с което на
основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и чл.243, ал.2 вр.
чл.111, ал.1 от НПК, поради недоказаност на обвинението, е прекратено
досъдебното производство (ДП) с № 705/2021г. по описа на СДВР и пр.пр. №
11270/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО на СРП на материалите по
досъдебното производство (ДП) с № 705/2021г. по описа на СДВР и пр.пр. №
11270/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК за изпълнението на указанията на съдебния състав по
5
приложението на закона.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и/или
протестирано пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6