Определение по дело №361/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 9
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20204000500361
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204000500361 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 121 от ГПК.
С Определение № 260102/21.10.2020 год. на Ловешкия окръжен съд по гр. д. №
435/2020 год. е прекратено производството по делото и същото е изпратено за
разглеждане от Софийски градски съд.
Частна жалба против определението е подадена от ищеца „Мелта“ АД – гр.
Ловеч чрез адв. Д. Сотирова. Счита определението за неправилно и моли съда да го
отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. В обхвата на
понятието „потребител“ по см. на чл. 113 от ГПК изброяването не е лимитативно и не
е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите.
Приложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК относно местната подсъдност
произтича от & 1 чл. 41б б.“а“ от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно която
„потребител на енергийни услуги“ е всеки краен клиент - не само физическо лице, но и
юридическо такова, както и едноличния търговец. Затова изборната подсъдност по чл.
113 от ГПК се отнася и за ищците – юридически лица. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД – гр. София чрез юрисконсулт К. M. заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в
1
частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
Ищецът „Мелта“ АД – гр. Ловеч е предявил пред Окръжен съд – Ловеч иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София сумата 61 012.99 лв.,
представляваща служебно начислена цена за консумирана ел. енергия на адрес гр.
Ловеч, ул.*******, за периода 07.04.2020 год. – 07.07.2020 год., начислена по партида с
абонатен № 51500003, клиентски номер 520003240154 въз основа на съставен
констативен протокол.
С отговора на исковата молба ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД –
гр. София е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС – Ловеч,
тъй като ищецът не е потребител и приложима по отношение на подсъдността е не
нормата на чл. 113 от ГПК, а тази на чл. 105 от ГПК – по седалището на ответника.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил
производството по делото и е разпоредил изпращането му на СГС. Приел, че като
юридическо лице ищцовото дружество не представлява потребител по см. на &13 т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 113 от ГПК.
Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана
страна, допустима е за разглеждане съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК
и е основателна по съществото си:
Въззивната инстанция не споделя извода на първостепенния съд за
основателност на направеното от ответника възражение по чл. 119 ал. 3 от ГПК за
местна неподсъдност на спора пред ЛОС.
Ищецът в настоящия спор е търговско дружество – юридическо лице и
претенцията му произтича от облигационна връзка с ответното дружество. Ищецът е
потребител на електрическа енергия и този факт не се спори от ответника, видно от
отговора на исковата молба. Съгласно & 1 чл. 41б б.“а“ от ДР на ЗЕ потребител на
енергийни услуги" е крайният клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвателят на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ. При дефиниране на понятието законодателят не е определил като
потребители само физическите лица, ерго – „потребители на енергийни услуги“ по см.
на ЗЕ са и търговските дружества, които купуват енергия или природен газ не с цел
препродажба, а за собствени нужди.
Последователно в съдебната практика е прието, че изборната подсъдност по чл.
113 от ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата,
2
уредени в ЗЗП, а следва да се прилага за всички спорове между потребители и
доставчици на услуги. С оглед на това, от изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК
могат да се възползват не само физическите лица – потребители по см. на &13 т. 1 от
ДР на ЗЗП, а и потребителите на други услуги – застрахователни, енергийни и пр.,
както физически, така и юридически лица. В този смисъл: Определение №
172/08.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1143/2013 г., ІІ т.о., ВКС, Определение №
241/05.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1395/2013 г., ІІ т.о., Определение №
607/23.11.2015 год. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2015 год.
Различно е разрешението относно възможността за сключване на арбитражно
споразумение от „потребител на енергийни услуги“ по см. на & 1 чл. 41б б.“а“ от ДР на
ЗЕ. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ГПК забраната за уговаряне на арбитражна клауза е
предвидена за спорове, по които една от страните е потребител, като законодателят
изрично е уточнил, че това е потребител по см. на &13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Това
означава, че по отношение на „потребителите на енергийни услуги“ по см. на & 1 чл.
41б б.“а“ от ДР на ЗЕ, забраната е приложима само за физическите лица (Определение
№ 440/11.10.2019 год. на ВКС по ч. гр. д. № 3350/2-19 год., IV г. о.).
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно и делото върнато на първостепенният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът не присъжда разноски в полза на жалбоподателя, тъй като обжалваното и
отменено определение не представлява краен акт, с който делото приключва.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260102/21.10.2020 год. на Окръжен съд – Ловеч по гр. д. №
435/2020 год. по описа на същия съд.
Връща делото на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4