№ 290
гр. гр. Димитровград, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100109 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът И. Т. Т., чрез пълномощник
адв. М.М., е предявила против „Сити Кеш” ООД, искове за
прогласяване като нищожни поради противоречие с добрите нрави, заобикалящи
изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаващи
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключените между
страните договори за кредит от 22.11.2021г. и от 24.01.2022г., като претенцията е да се осъди
„СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,
ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. Л. — управител да заплати, на основание чл.
55 от ЗЗД, недължимо платените суми от И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.** на ответника в размер на BGN 908.45 лева/след
допуснато изменение на размера на исковата претенция/ във връзка с Договор за паричен заем
кредирект № 595049 от 22.11.2021 г. , както и да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П. — управител да заплати, на основание чл. 55 от З3Д, недължимо
платените суми от И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. П.Е. № **,
вх. **, ет.**, ап.** на ответника в размер на BGN 1681.28 лева /след допуснато от съда увеличение
размера на иска/ във връзка с Договор за паричен заем кредирект № 623963 от 24.1.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2021 г. между И. Т. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет. ** в качеството му на
кредитополучател и „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, в качеството си на кредитодател, е сключен
договор за паричен заем кредирект №595049. Договорът е сключен при условията на закона за
електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този
договор, последният се задължава да предостави заемни средства в размер на BGN 600
1
/шестстотин лева/ на г[1]жа Т., а тя се задължава да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 3.5. от договора, годишен лихвен процент на заема от 40.05% /четиридесет цяло и
нула пет процента/, а годишният процент на разходите е 48.53% /четиридесет и осем цяло иетдесет
и трн процента/. Уговореният срок на договора е 7 месеца. Начин на плащане не е уговорен.. II. На
24.01.2022 г. отново между И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул.
П.Е. № **, вх. **, ет. ** в качеството му на кредитополучател и ,,СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7,
в качеството си на кредитодател, е сключен договор за паричен заем кредирект №623963.
Договорът е сключен 1 при условията на закона за електронния документи и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, както предходния път. По силата на този договор, последният
е следвало да предостави заемни средства в размер на BON 1200 /хиляда и двеста лева/ на г-жа Т.,
а тя да ги възстанони, заедно с всички лихви и разноски по кредита. Съгласно чл. 3.7. от договора,
годишен лихвеи процент на заема от 40.05% /четиридесет цяло и нула пет процента/, а годишният
процент на разходите е 48.3б°/о /четиридесет и осем цяло и тридесет и шест процента/.
Уговореният срок на договора е l8 месеца. Начин на усвояване на заемната сума не е уговорен. 1.
Действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите обаче, е
различен от посочения в договорите и с вписания от Кредитодателя, в размер от 48.Збо/о
/четиридесет и осем цяло и тридесет и шест процента/. Това е така, защото съгласно договора се
дължи "неустойка" по смисъла на чл. 6.2 от договора, в случай че доверителката ми не предостави
в тридневен срок от подписване на всяко от съглашенията поръчител или банкова гаранция.
Кредитодателят, залагайки като клауза 6.2 в договорите за потребителски кредит всъщност цели
заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство,
използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства
кредитодателя и уврежда потребителя. Със самата уговорка СИТИ КЕШ ООД цели да заблуди
кредитополучателя в частга относно действителния годишен процент на разходите, като това
обстоятелство поражда нищожност на разпоредбата на чл. 6.2. от договора, тьй като по смисъла на
чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора.
Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакьв вхд, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора. Твърдяното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия към договорите за кредит, доверителката ми е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни
обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на
Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи
договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се
дължи неустойка. Неустойката по договора за паричен заем кредирект №623963 от 24.1.2022 г. е в
размер на BGN 2 422.14 /две хилядх четиристотин двадесет и два лева и четвринадесет стотхнки/, а
по договора за паркчех заем кредирект №595049 от 22.11.2021г. е в размер на BGN 467.54
/четирхстотин шестдесет и седем лена и петдесет и четири стотинки/, която неустойка се дължи
пропорцхохално към асяка виоска по кредита и е отразена в погасхтелния илан и представлява
неразделна част от договорите. Поставените възможности за обезпечение по договора за заем са
посочени в чл. 33, ал. 1 от общите условия и към договорите за заем, като същи са следните: 1/ да
се предостави от доверителката ми поръчител едно или две лица, които да имат осигурителен
доход в общ размер на най[1]малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в
2
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да бъде
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други
догонори за заем, сключени от доверителката ми, те самите да не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем със СИТИ КЕШ ООД да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени 2
задъпжения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ 2/ Алтернативно на гореизложените
възможности, кредитополучателят можр да представи като обезпечение банкова гаранция, в
еквивалентен размер на сумата по договора за заем. Уговореното възнаграждение под формата на
„неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР -
индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради
невключвамето на възмаграждението в посочения от потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното
правоотношение. Лосочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл.
•68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 1, т. 20 от ЗПК. В тази връзка са
Решение №260065 от 08.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение №260257 от
09.12.2020 г. на РС - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решение №857 от 03.07.2020 г. на РС - Русе по
гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от 4.01.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.х
потвърждават изложеното от мен по-горе. Потвърждава се и от Решение № 3963 от 25.11.2022 г.
на РС - Пловдив по гр. д. № 9209/2022 г. и Решение № 3205 от 6.10.2022 г. на РС - Пловдив по гр.
д. № 3581/2022 г., по които е странва именно СПТИ КЕШ ООД. Изложената теза се потвърждава и
от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефинцията на нелоялната тьрговска
практика тьрговска, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора.
Такава практика от страна на тьрговец към потребител се извършва ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че
заблуждаваща е такава тьрговска практика, при която се съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и
ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на тьрговско решение, което той не би взел без използването на тьрговската
практика. Така в чл. 33, ал. 1 от Общите условия към процесните договори е уговорено заемите да
бъдат обезпечени с поръчител,отговарящ на условията посочени по-горе. В случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 33, ал. 1 от общите
условия към договорите, сьщата дължи „неустойка" по чл. 6.2. от договора на кредитора в размери
равняващи се на 200%, респективно на 80% от главницата, които суми се начисляват
иропорционално кьм всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулира месечната вноска за
„неустойка", с която неустойка падежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската по
кредитите става двойно пo-голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните
вноски еоди до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Трябва да се посочи, че „неизпълнението" на
задължението от доверителя ми да се представи поръчител, отговарящ на условията, посочени по-
горе, вдига лихвеният процент на кредита неколкократно, тьй като тази „ неустойка" представлява
3
прикрита възнаградителиа лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена
и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и
на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК от името ми
заявявам, че 3 доверителят ми дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други
разходи по кредита. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на
договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособностга на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се лосочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова ловедение и да приложат необходимите средстваза санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на
кредитора да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото цели да
лредпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането
на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областга на потребителските кредити на пълна и нanожителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40- 43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
на поръчител, което задължение става изискуемо до 3 работни дни от подписване на договорите за
потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособносчта на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългьт му нараства,
тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, лърво да се поиска обезпечение и след предоставянето му да
се да отпусне кредитьт, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължениеза предварителна оценка на платежослособностга на длъжника преди отлускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тазв връзка
са и решенин по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Vов Соlsов/. В заключение, посоченият лихвен
процент в договорите за кредит от 40.05% не отговаря на действително приложения лихвен
процент, тъй като уговорената „неустойка" представлява добавък към договорната лихва. Поради
по-високия лихвен процент нараства и стойностга на годишния процент на разходите, доколкото
възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е
посочен в пар. 1 от договорите в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията
на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез
с изискванията на добросъвестностга и в негов ущърб, като считам, че това обстоятелство води до
нищожност на договорните съглашения. Възнаградителната лихва съставлява цена на
лредоставеното ползване на заетата сума и когато е навице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена се нарушава лринцила на добросъвестностга при
4
участие в облигационните отношения. 4 2. Моля в случай, че съдът прецени, че договорите не са
нищожни, да приемете, че уговорената договорната лихва по правоотношенията протхворечи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 от 33Д. Видно от съдържанието на двата процесни договора за
кредит, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.05%
(четиридесет цяло и нула пет на сто) годишно. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от 33Д, лихви могат да
се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните
имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на
повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави олределят
максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният
лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсиразаемодателя за това, че се е
лишил временно от опредЕ. своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на
насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване
на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в трайната,
установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите
нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата
двукратния размер на законната лихва, олределен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В
процесния случай задълженията по договорите за кредит са необезпечени, но договорената лихва
надхвърля четярикратння размер на законната лихва за претендирания период, с което прави
клаузата, уговаряща размер й нищожна. В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС. 2 г. о.
Решение № 1270/09,01,2009 г. по rp. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015
г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1426/2018 г. Решение № 943 от 5.07.20 l8 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.
Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 Г. Знаейки, че посоченият
по-горе критерий не може да бъде възприет за абсолютен,тъй като противоречието на добрите
нрави следва да се прецени съобразно всеки конкретен случай, моля уважаемият съдебен сьстав да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с
останапите условия и характеристики на договорите, а именно: обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху цялата просрочена сума, включително и върху възнаградителната
лихва, npu липса на поръчител, неустойката в размер 467.54 лева, реслективно 2 422.14 лева,
клаузата на чл. 37 от общите условия към договорите, съгласно която се дължат по 15 лева за
всеки 7 дни забава по кредитите до достигане на сумата от BGN 135 /сто тридесет и пет лева/.
Отчитайки, че договорната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, смятам че
размерът на лихвата от 40.05% (четиридесет цяло и нула пет на сто) противоречи на добрите
нрави. Моля, в случай, че съдът прецени, че нито един от договорите не е нищожен, да
nостанови,че уговорената неустойка в 6.2 от Договорите противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД. С така уговорената неустойка се цели единствено да се постигане
неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на
неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последната
по Договор за паричен заем Кредирект №595049 от 22.11.2021 се равнява на 5 3/4 от размер на
целия предоставен заем, а по Договор за паричен заем Кредирект №623963 от 24.11.2022 е в двоен
5
размер на предоставената сума от 1200 лева, като по никакъв начин уговорената неустойка не
обезщетява кредитора за лретьрлените от него вреди, нито служи за обезпечение на задължението
по договора за кредит, а още по-малко го санкционира, предвид факта, че няма увреждащо
действие за кредитора към момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза.
Единствената цел, която се преследва с тази разпоредба е свръхпечалба на Заемодателя.
Процесната неустойка също така е и неравноправна по смисъла на чл. 145 от 33П и съответно е
нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да
влияе върху съдържанието й, тьй като е предварително изготвена от ищцовото дружество и
съответно не е индивидуално уговорена. Считам, че пар. 7 от процесните договори за
потребителски кредит и уговорената в нея „неустойка" представлява неравноправна клауза, тьй
като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
тьрговеца/доставчика и потребителя, поради обстояпелството, че задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, като считам, че всички мотиви в тази насока са изложени в т. 1 от настоящата искова
молба и са приложими и за въпросната неустойка. Трябва да се изтькне и, че с така уговорената
неустойка се цели заобикаляне законът, тьй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на закоыната лххва. III. Предвид
изложеното по-горе, от името на доверителката ми заявявам, че г-жа Т. е заплатил целия договор
доброволно. Във връзка с изплащането му, тя е платила и без основание суми във връзка
възнаградителната лихва. неустойката и таксите за събиране на вземането, уговорени в Договор за
паричен заем кредирект № 623963 от 24.1.2022 г. и Договор за паричен заем кредирект № 595049
от 22.11.2022 г., сключени със „Сити Кеш" ООД, ЕИК *********. В тази връзка, моля да осъдите
„Сити Кеш" ООД, ЕИК ********* да възстанови недължимо платеното от И. Т. Т. по двата
договора за кредит. Предвид липсата на точна информация досежно размера на платените суми по
договорите за заем, в петитума на исковата молба се претендира за Договор за заем №595049
сумата от 50 лева, а по Договор за заем №623963 сумата от 445.68 лева. След установяване на
вземанията на г-жа Т. от съдебно-счетоводната експертиза исковете по чл. 55 от 33Д ще бъдат
увеличени или намалени. Моля, да присьдите съдебни разноски за образуваното с настоящата
искова молба дело.
В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се
признават исковете и се моли за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК. Твърди се обаче, че
не следва на ответника да се възлагат разноски, защото не бил станал причина за завеждане на
делото. Неустойка не била претендирана, нито заплащана, като не били изпращани покани или
уведомления, с които да се изисква заплащането й. Наличието на предвидена договорна клауза за
това не обуславяло причина за завеждане на иска. В с.з. страната не се явява, не се представлява и
не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит №595049/ 22.11.2021 г., сключен между страните, на
ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните условия: срок- 7 месеца, при
фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 48, 53
%.Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на
6
обезпечение в размер на 467.54 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска. По Договор за
потребителски кредит №623963 от 24.1.2022г., сключен между страните, на ищеца е предоставен
кредит в размер на 1200 лева, при следните условия: срок- 18 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 48, 36 %.Предвидена е още и
неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 2422.14
лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според която вещото лице е посочило, че
ако бъде включена неустойката по чл.6.2. от Договорите, същата се начислява и изплаща месечно,
поради което би следвало да се посочи като други месечни вноски в кредитния калкулатор. При
Договор № 595049 / 22.11.2021 г. Видно от Приложение № 3- Кредитен калкулатор - ГПР при : -
размер на кредита - 600,00 лв. - срок на кредита в месеци - 7 м. - гратисен период в месеци - 2 м. -
годишна лихва - 40,05 % - други месечни такси - 66,79 лв. / 467,54 : 12 м./ - изплатена сума по
кредита -1170,99 лв., / в договора 1169 лв. / - договорна лихва -101,46 лв. - изплатени такси 469,53
лв. - ГПР - 574,49 % . При Договор № 623963 / 24.01.2022 г., видно от Приложение № 4- Кредитен
калкулатор - ГПР при : - размер на кредита 1200,00 лв. - срок на кредита в месеци - 18 м. -
гратисен период в месеци - 4 м. - годишна лихва - 40,05 % - други месечни такси - 134,35 лв. /
2422,14 : 12 м. / - изплатена сума по кредита - 4104,16 лв. / в договора 4104 лв. / - договорна лихва
- 481,86 лв. - изплатени такси 2422,30 лв. - ГПР - 517,76 % .Видно от движение по сметка по
кредит № 623963 с титуляр И. Т. Т. за периода от 24.01.2022 г. до 24.07.2023 г. внесените суми по
кредита са 1681,28 лв., както следва : На 25.02.2022 г. - 217,68 лв.,на 24.03.2022 г. - 228,00 лв., на
29.03.2022 г. - 1235,60 лв. С тази сума са погасени : - неустойка - 394,93 лв. - погасена е
неустойката за м. 02 и м. 03. и частично за м. 04. на 2022 г. - дог. лихва - 86,35 лв. - погасена е
лихвата за м. 02. и м. 03 и частично за м. 04. на 2022 г. - главница -1200,00 лв. Кредитът е погасен
предсрочно на 29.03.2022 г. Видно от движение по сметка по кредит № 595049 с титуляр И. Т. Т. за
периода от 22.11.2021 г. до 22.06.2022 г. внесените суми по кредита са 908,45 лв., както следва : На
20.12.2021 г. - 162,00 лв. На 20.01.2022 г. - 746,45 лв. С тази сума са погасени : - неустойка - 271,02
лв. - погасена е неустойката за м. 12.2021 г. и частично за м. 01.2022 г. - дог. лихва - 37,43 лв. -
погасена е лихвата за м. 12.2021 г. и частично за м. 01.2022 г. - главница - 600,00 лв. Кредитът е
прекратен предсрочно на 20.01.2022 г.В устния си доклад пред съда вещото лице обяснява как е
стигнало до това си заключение относно неустойката.
След приемане на заключението на вещото лице е направено и изменение на размера на
осъдителните искове, чрез увеличаването им от първоначалните предявените размери /от 50 лева
на установения такъв като платенa сума за неустойката от вещото лице на 908.45 лева по договора
от 22.11.2021г. и от 445.68 лева на 1681.28 лева по договора от 24.1.2022г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договорите за
потребителски кредит, по които ищецът е усвоил заетите суми. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание
представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
7
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.В случая клаузата за неустойка,поради
неизпълнение задължението на заемополучателя да представи в 3-дневен срок обезпечение за
кредитора, предвидена и в двата процесни договора е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави.Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д.№1/2009 г.на ОСТК на ВКС неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави,като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай. Нищожна и неравноправна е клаузата на чл.6 от договорите, която вменява на заемателя
задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните две обезпечения: 1/банкова гаранция или 2/поръчител,който следва да отговаря на
условията на чл.9 ал.2 от ОУ,включващи няколко кумулативно посочени изисквания в т.ч.да има
минимален осигурителен доход най-малко 7 пъти размерът на МРЗ за страната при един
поръчител,а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер
поне 4 пъти МРЗ и много други изисквания.Клаузата на чл.6 от договора е в противоречие с
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца,предоставящ кредити по
занятие и тези на потребителя,от др.страна вменява на потребителя фактически неизпълними
задължения за осигуряване на едно от двата вида обезпечения в изключително кратък
срок.Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия
на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на
същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Уговорката,че ако заемателят не изпълни
задължението си по чл.6 за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в посочения размер
също е нищожна,като противоречаща на закона.Тази клауза излиза извън рамките на присъщата за
неустойката обезпечителна и санкционна функция,доколкото не обезпечава главното задължение
на заемателя да върне предоставената му в заем сума ,нито има характера на обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора.Отделен е въпроса,че размерът на неустойката по двата
договора е изключително завишен, в единия е над размера на отпуснатия кредит.Процесните
договори обаче не са изцяло нищожни ,съгласно чл. 22 от ЗПК,поради което и на осн.чл.23 ЗПК
заемателят по договора да дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и
други разходи. Както вече бе посочено в счетоводната експертиза,ВЛ приема,че неустойката както
по принцип,така и в конкретния случай не е компонент, който да се включва при изчисление на
ГПР, като изрично е отразено,че за процесните договори ГПР включва главница и договорна
лихва,без неустойка.В чл.19 ал.1 ЗПК са регламентирани разходите,които се включват в ГПР,а в
ал.2 на същата разпоредба е посочено,че ГПР кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1.Няма законово основание предвидената в един договор за кредит неустойка за
неизпълнение на дадено задължение,да бъде включвана към компонентите при изчисляване на
ГПР,доколкото същата не може да бъде предвидена към момента на сключване на договора,в
който смисъл е и становището на ВЛ по приетата счетоводна експертиза. При липса на обективни
данни неустойката в конкретната хипотеза да е включена към ГПР, същият е в уговорен
размер,близък до максималния, съгласно чл. 19 ал.4 ЗПК и по двата договора,но не надвишава
законно определения размер. Цитираната норма предвижда,че ГПР не може да бъде по-висок от
8
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Законната лихва е 10 %,което
обуславя извода,че ГПР не следва да надвишава 50 %.В случая разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е
спазена.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК лихвите са част от компонентите,формиращи ГПР.След като в
самия закон е предвиден максимален размер на ГПР,който не следва да надвишава пет пъти
законната лихва,посоченият в процесните договори фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 40,05 % е в рамките на допустимия от закона размер,като част от ГПР по заема в размер
на 48.53 и 48.36%. Нищожността на горепосочените клаузи от договорите относно неустойката не
обуславят извода за нищожност на целия договор.Съгласно чл.22 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен ,когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая не са налице предпоставките на 22 ЗПК.Спазено е
изискването на чл.10 ал.1. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин,всички елементи на договора и на ОУ са с еднакъв шрифт-12. Не се установи договорът да е
сключен в нарушение на горепосочените разпоредби на чл.11 и чл.12 от ЗПК.В договора е
посочена чистата стойност на кредита,ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски
и размерът на дължимата погасителна вноска.Към договора страните са подписали и общи условия
като отделно обективиран документ.В случая приложение намира разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД,
съгласно която нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор.По изложените съображения,съдът приема,че с изключение на гореописаните клаузи за
неустойка в останалата си част договорите за заем са действителни и чл.23 ЗПК не намира
приложение.Според заключението на вещото лице по ССчЕ ищецът е погасил предсрочно
договорите, като е изплатил главница, частично лихвата, и част от неустойка/ в договора от
22.11.21г.-271.02 лева неустойка, общо внесена сума по него 908.45 лева, а по втория от 24.1.22г.-
общо внесена сума-1681.28 лева, неустойка-394.93 лева/ следва, че сумата за неустойка се явява
недължима и по двата договора, като получена при липса на основание, поради което тя следва да
бъде върната на потребителя. Сумата се дължи в размера посочен от вещото лице като платена
неустойка/ по договора от 22.11.21г.-271.02 лева неустойка, по договора от 24.1.22г.-394.93 лева/,
предвид и осъдителната претенция на ищеца за връщане на недължимо платена неустойка по двата
договора, а не поддържания й след увеличението размер, като до претендирания такъв от 908.45
лева по договора от 22.11.21г. и до размера от 1681.28 лева по договора от 24.1.22г., искът следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.Връщането на неустойката се дължи, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от
уважаване на осъдителната претенция.В този смисъл ответникът „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П. — управител следва да се осъди да заплати, на основание чл. 55 от ЗЗД,
недължимо платена сума/неустойка/ от И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, на ответника в размер на BGN 271.02 лева във връзка с Договор за паричен заем
кредирект № 595049 от 22.11.2021 г., като исковата претенция до размера от 908.45 лева да
отхвърли, като неоснователна.Да осъди „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.
— управител да заплати, на основание чл. 55 от З3Д, недължимо платена сума/неустойка/ от И. Т.
Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.** на
9
ответника в размер на BGN 394.93 лева по Договор за паричен заем кредирект № 623963 от
24.1.2022 г., като до претендирания размер от 1681.28 лева, като неоснователен да отхвърли.
Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски
според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е
необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. От една страна,
както вече беше изяснено, обстоятелството, че длъжникът е заплатил (погасил) изцяло кредита си
не означава, че той няма интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е
нищожна и в този смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след
като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният
търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се разбира
единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да
изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права на
длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. От втора
страна, ответникът с отговора твърди, че той не изисквал заплащане на неустойка по договора,
което било и основанието да не му се възлагат разноски в процеса, но същевременно от ССчЕ се
установява, че ищецът си е платил неустойката в посочения размер, т.е. дружеството е получило
тази неустойка с платените вноски по кредита. Това обстоятелство на още по- силно основание
обосновава правния интерес на ищеца да си търси платеното по договора, което счита, че е
недължимо, предвид нищожната клауза за неустойка. В този смисъл е неправилно съображението
в отговора, че дори и да била нищожна една клауза в договор, то само, ако по нея се търсело
плащане от кредитора, само тогава той бил дал повод за завеждане на делото. Подобна постановка
на ответника не само, че не признава правото на ищеца да търси защита на правата си, а точно
обратното- отрича възможността му да реализира такава. При това положение дори не може да се
приеме, че в случай е налице същинско признание на иска, а по- скоро има само признание на
факти- че клаузата за неустойка по договора е нищожна. Горните съображения в тяхната
съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва
привилегията на чл.78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите
следва да бъдат възложени в негова тежест, съобразно с уважената искова претенция.Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото
разноски, съразмерно с уважената искова претенция, предвид че тя е заплатила държавна такса в
общ размер на 117.25 лева, както и депозит за вещо лице-300 лева. Ищецът освен това е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която
връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адв. М.М., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
осъдителните искове тук (доколкото в тях се включва като задължителен елемент от фактическия
състав на претенцията и установителната, без обаче тя да представлява отделен иск) следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер
на адвокатското възнаграждение от 558.97 лева. Предвид извода на съда за частична
основателност на исковите претенции, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 107.30
лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция, а на адв.М., чрез посоченото
10
адв.дружество-400 лева за процесуално представителство, предвид уважената част от исковата
претенция, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника/адв.дружество/,
доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на
нейния адвокат по реда на чл. 38, ал. 2
от ГПК.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, от една страна и И.
Т. Т., ЕГН ********** от град Димитровград ул. „П.Е.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, от друга, че е
нищожна клаузата за неустойка от сключените между страните договор за потребителски кредит
№595049/22.11.2021г. и договор за потребителски кредит №623963/24.1.2022г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., да заплати на И. Т. Т., ЕГН
********** от град Димитровград ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.**, сумата в размер на
271.02/двеста седемдесет и един лева 2 ст./- неоснователно платена неустойка по
недействителната клауза от договора за потребителски кредит №595049/22.11.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 1.2.2023 г., до
окончателното й плащане, като за разликата до претендирания размер от 908.45 лева, искът
отхвърля, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., да заплати на И. Т. Т., ЕГН
********** от град Димитровград ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.**, сумата в размер на
394.93/триста деветдесет и четири лева и 93 ст./- неоснователно платена неустойка по
недействителната клауза от договора за потребителски кредит №623963/24.1.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 1.2.2023 г., до
окончателното й плащане, като за разликата до претендирания размер от 1681.28 лева, искът
отхвърля, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., да заплати на И. Т. Т., ЕГН
********** от град Димитровград ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.**, направените разноски по
делото, съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 107.30/сто и седем лева и
30 ст./.
11
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество М., със седалище и адрес на управление град Стара Загора, бул.“Княз Ал.|
Батенберг“№28, ет.5, офис 42 с БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.М. В. М., адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца И. Т. Т., ЕГН ********** от град Димитровград ул. П.Е.
№ **, вх. **, ет.**, ап.** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на
400/четиристотин/ лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12