РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Силистра, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900180 по описа за 2021 година
Иискове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Г. В. Н., с постоянен адрес: с. А., общ. Силистра, ул. „Р.“ № .... чрез
пълномощниците си: адвокат Д. Л. Б., член на САК, с адрес на адвокатска кантора: гр. Варна
9000, бул. ”Княз Борис I’ № 17, тел. 0889/306 763 и адвокат Р. Н. Н., член на ВАК, с адрес на
адвокатската кантора; гр. Варна, ул. „Христо Попович“ № 9, с адрес за призовки и
съобщения: гр. Варна 9000, ул. „Христо Попович“ № 9, желае съда да осъди ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“, ЕИК *********, АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ 87; да заплати на Г. В.
Н., както следва:
Сумата от 80 000лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - душевни болки и страдания, във връзка с ПТП
от 16.09.2020г., виновно причинено от П.П. Е., които е управлявал моторно превозно
средство - л.а. марка „Ауди“ АЗ с рег.№ СС ............ АТ, и с това е нарушил правилата за
движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на брата на ищеца -
Неделчо В. Н., считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на главницата.
Сумата от 9 488.89 лв., представляващи мораторната лихва върху горепосочената
главница, считано от датата на застрахователното събитие • 16.09.2020г. до датата на
депозиране на настоящата исковата претенция.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Ваучер“ № 87, чрез процесуален представител изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение за процесния автомобил, но прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия Неделчо Неделечев, оспорва причинната
1
връзка между ПТП и смъртта на близкия на ищеца, както и твърдяната особено близка
връзка между тях.Оспорва се претенцията по размер, както и акцесорната такава за лихви.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
По твърдение на ищеца на 16.09.2020г. по път 1-7, км 11+620 в посока от гр. Силистра
към гр. Алфатар, при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди" модел „АЗ" с рег.№
СС.... АТ, П. П. Е. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал ПТП, и с
това е причинил по непредпадливост смъртта на Н. В. Н., . от с. Б., Област Силистра.
Във връзка със същото е образувано ДП № 6518 ЗМ 134/2020г. по описа на ОДМВР-
Силистра, отдел „Разследване“, което е приключило с внесен обвинителен акт срещу П. П.
Е. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, във връзка с чл.342, ал. 1 от НК,
като е образувано НОХД № 109/2021г., по описа на Окръжен съд - Силистра.
С Присъда № 7/02.07.2021г. постановена по НОХД № 109/2021 г. СОС /влязла в
законна сила/, е признал подсъдимия П.П. Е.за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2020г. по път
1-7, км. 11+620 в посока от гр.Силистра към гр.Алфатар, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Ауди" модел „АЗ" с рег.№ СС ......АТ е нарушил правилата за движение в
резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е
причинил смъртта на Неделчо В. Н. от с. Бабук, област Силистра, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. На осн. чл. 58а, ал.
1 от НК, намалено с една трета, а именно лишаване от свобода за срок от три години, на осн.
чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години, както
и наказание по чл. 343г във вр. чл.37, т.7 от НК с което виновния е лишен от правото да
управлява МПС за срок от пет години.
В хода на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза на труп, от заключението на която е видно, че непосредствената причина за
смъртта на Н. Н. са травмите получени при коментираното ПТП.
Всички установени увреждания са прижизнено причинени по общия механизъм на
удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности, и. могат да се обяснят
с механизма на ПТП - описано по горе, т.е. смъртта на Н. В. Н. е в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на изготвената по досъдебното производство автотехническа
експертиза се установява, че по двата процесии автомобила - л.а. марка „Ауди“ АЗ с рег.№
СС . АТ и л.а. марка „Волво В40“ с рег.№ СС 75 76 АР не е имало технически
неизправности, които да са причина за настъпване на произшествието на 16.09.2020г. по път
1-7, в района на кв.11+620.
Установено е още, че причина за произшествието от технически характер е
навлизането на л.а.“Ауди“ управляван от подсъдимия в лентата за насрещно движение.
За управляваното МПС - лек автомобил марка „Ауди" модел „А3" с рег. № СС. АТ, с
водач П. П. Е., към 16.09.2020г., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица серия GA, №
83039001, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното
правоотношение, за срок от 00:00ч. на 21.07.2020г., до 23,59ч. на 20.07.2021г., която не се
оспорва от ответника – застраховател.
Предвид твърдените неимуществени вреди преживени морални болки и страдания
вследствие процесното ПТП ищецът изпратил на 16.03.2021г. до ответното застрахователно
дружество Искане за изплащане на обезщетение. В отговор получил Уведомление с изх. №
НЩ-1978/17.03.2021г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, съдържащо
отказ за изплащане на обезщетение, което мотивирало ищеца да предяви настоящите искови
претенции.
2
От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда комплексна
автотехническа експертиза може да се установи, че процесното ПТП е настъпило извън
населено място, по прав, сух асфалтов участък от пътя при наличие на дневна светлина.
Пътното платно в участъка на настъпване на произшествието е било с ясно видима
стандартна хоризонтални маркировка. Произшествието е настъпило между два леки
автомобила - лек автомобил “Ауди АЗ” движещ се в посока от гр. Силистра към гр. Алфатар
и лек автомобил “Волво V 40” движещ се в посока от гр. Алфатар към гр. Силистра.
Скоростта на лекия автомобил „Ауди АЗ” с per. № СС .... АТ, непосредствено преди
възникване на произшествието е била около 163 км/ч. Водачът на лекия автомобил
„Ауди АЗ” с per. № СС 29 51 АТ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието при положение, че е управлявал лекия автомобил с
максимално разрешената за пътни участък скорост от около 90 км/ч и без да предприема
извършването на маневрата “изпреварване” в участък забранен за това и обозначен е
вертикална и хоризонтална маркировка.
При конкретните пътни условия на настъпване на произшествието водачът на лекия
автомобил “Волво V40” не е имал техническа възможност да предотврати настъпва нето на
произшествието чрез спиране преди достигане мястото на удара или извършването на друга
маневра.
Двата леки автомобила са били ТЕХНИЧЕСКИ ИЗПРАВНИ към момента на настъпва
не на произшествието.
Експерта медик е установил, че според медицинската документация при ПТП на
пострадалия са причинени следните увреждания: Гръдна травма - контузия на гръдния кош,
многофрагментно счупване на гръдната кост и ребрата двустранно с дислокация и
разкъсване на междуребрените мускули, контузия на белите дробове с множество дупчести
дефекти по тях хемоторакс, разкъсване на перикардната торбичка; Коремна травма:
контузия на корема с разкъсване на черния дроб с хемаскус; дислоцирано счупване на
лявата предмишница; счупване на дясната тазобедрена става; множество повърхностни
механични увреждания по лицето, гърдите, корема, горните и долните крайници.
Непосредствената причина за смъртта се дължи на тежката гръдна травма с несъвместимо с
живота увреждане на гръдния кош и белите дробове с обилен кръвоизлив в гръдния кош с
колабс на белите дробове, разкъсване на перикардната торбичка на сърцето, руптура на
черния дроб. Вещото лице сочи, че всички установени увреждания са прижизнено
причинени по общият механизъм на удари с или върху твърди тъпи/ тъпоръбести предмети
и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните в
делото, а именно в резултата на ПТП след челен удар между две МПС с тежка деформация
на купето на автомобила на пострадалия в зоната на водача.
От заключението не експертите се установява още, че лекия автомобил “Волво V40” с
per. № СС ....АР е бил снабден със заводски монтирани предни предпазни въздушни
възглавници - за водача и пътника до него и с триточкови инерционни предпазни колани на
предните седалки и на задната седалка за седящите в ляво и дясно, а за седящия в средата
има заводски монтиран двуточков предпазен колан. Поради значителните деформации на
купето на автомобила на пострадалото лице в зоната на водача, предпазният колан не би
могъл да ограничи въздействието на твърдите части от купето върху меките тъкани и
костите на водача, в момента на удара и притискането след челния сблъсък. По трупа не са
установени характерните белези за поставен обезопасителен колан. В заключението е
посочено още, че поради значителните деформации на купето на автомобила на
пострадалото лице в зоната на водача, предпазният колан не би могъл да ограничи
въздействието на твърдите части от купето върху меките тъкани и костите на водача, в
момента на удара и притискането на тялото след челния сблъсък. Разпитани в открито
съдебно заседание и двамата експерти са категорични, че характера на сблъсъка между двете
3
МПС е бил такъв, че дори загиналия при ПТП брат на ищеца да е бил с поставен предпазен
колан изходът зда него пак би бил летален.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ може да се
установи, че към настоящия момент ищеца е успял да притъпи, но не и да преработи
емоциите от преживяната смърт на брат си. Опри него и по настоящем се установяват
депресивните симптоми с лека към умерена тежест с изразена соматизация, появили се след
преживяната загуба на брат му неспокоен с чести пробуждания нощен сън, рязко вдигане на
кръвно налягане, начален стадий на диабет. Симптомите на протрахираното депресивно
разстройство при ищеца са достигнали до прояви на психосоматизация, като последица от
преживения стрес довели до общо отслабване на съпротивителните сили на организма.
Експерта съобщава, че при ищеца са налице и елементи на Посттравматично стресово
разстройство - тежко нарушен сън, страх при пресичане, ангажиране с починалия брат в
мислите, страх от смъртта, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето,
загуба на кураж и увереност.
Вещото лице приема, че преди настъпилото ПТП на 16.09.2020г., довело до смъртта
на брат му Н., ищецът е бил в период на относително добър житейски баланс: справя се като
глава на семейство, има работа, организира, взема решения, мобилизира се и заедно с това
намира време за социални контакти. След неочакваното съобщение за гибелта на брат му
ищеца е изпитал напрежение и тревожност. След погребението на брат му интензивността
на наличните вече напрежение и тревожност, са достигнали своя максимум, приели
клиничната характеристика на остра стресова реакция, с преживяване на чувство за
несправедливост и остра тъга.
Според експерта налице е смесена тревожно депресивна реакция довела до затваряне
в себе си, невъзможност за изказване и преработване на мъката си, повишена ранимост и
душевна болка по загубата на брат си. Психичното състояние на ищеца се е владеело от
мрачно и потиснато настроение, с висока по интензивност тревожност, невъзможност да се
зарадва, невъзможност да се справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и
справяне с ежедневните си задължения. Вещото лице сочи още, че независимо, че ищеца
имал подкрепяща семейна среда, той е сам с болката по невъзвратимата загуба на брат си,
което го превръща в страдащ, социално изолиращ се.
Преживяната загуба според вещото лице е дестабилизирала ищеца емоционално.
Установена била изразена соматизация на депресивните преживявания, но с елементи на
ПТСР /тежко нарушен сън, страх при придвижване с автомобил и пеша, ангажиране с
починалия брат в мислите, идентификация с него; страх от смъртта, връщане към спомени
от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност. Според експерта ищеца
се нуждае от професионална консултация с психотерапевт.
От изслушването на експерта в открито съдебно заседание се установява, че
емоционалното състояние на ищеца се подобрява, но все още констатираната симптоматика
е налична. Вещото лице сочи също, че единствената причина за нарушеният душевен покой
на ищеца е именно процесното ПТП.
От показанията на изслушаните свидетели бе установено, че
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели може да се установи, че
ищецът преживял много тежко смъртта на брат си, което рефлектирало върху душевното му
здраве. Много тъгувал за брат си и постоянно се терзаел заради загубата. Влошило се и
здравето му, като освен високото кръвно налягане, което поддържал и преди загубата развил
и диабет. Свидетелите съобщават още, че приживе двамата братя били много близки и често
общували и взаимно се подкрепяли във всички житейски ситуации. Същевременно от
свидетелските показания се установява, че братята живеели в различни населени места и
двамата работели, като шофьори, често пътували като пътуванията на ищеца понякога
продължавали повече от месец, което обуславя извода за сравнително редки срещи между
4
двамата братя.
Спор относно механизма на ПТП и наличието на валидно застрахователно
правоотношение обусловило пасивната процесуална легитимация на ответника и
предявената пред него извън съдебна претенция няма. Ответникът не оспорва и твърдяната
от ищеца родствена връзка между него и загиналия при ПТП Неделчо Н..
от правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по
същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, неговият механизъм и вината на застрахования при ответника водач. По
делото липсва спор относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” обусловила пасивната процесуална легитимация на ответника.
Спорните въпР. са наличието на изключително силна връзка между ищеца и покойният
му брат и размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в преживени душевни болки и страдания.
По делото не се спори, че ищеца и загиналия при ПТП Н. са били братя. По твърдения
на ищеца същият преживял тежко смъртта на брат си с когото били в изключително силна
емоционална връзка. Загубата повлияла на емоционалното състояние на ищеца водейки до
силни психични травми чието преодоляване и понастоящем не е приключило.
Ответникът оспорва наличието на силна духовна връзка между загиналия Неделчо Н. и
ищеца, което според него обуславя и пълната неоснователност на претенциите предвид, че
характера на роднинската връзка между двамата. Отделно ответникът оспорва размера на
претендираната сума позовавайки се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия бат на ищеца предвид твърдяното обстоятелство, че последния пътувал без
поставен обезопасителен колан, което при ПТП до голяма степен според ответника
спомогнало за фаталния изход от инцидента.
С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. ВКС на РБ разшири кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на техен близък — лицата посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на Върховни съд, като се допусна
допълнителна възможност за присъждане на обезщетение, претендирано от всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Съобразявайки установените по делото
обстоятелства съдът приема, че ищеца има активна процесуална легитимация по така
предявения иск тъй, като доказа наличието на твърдяната от него силна емоционална връзка
между него и загиналия при ПТП негов брат.
Предвид наличието на влязла в сила присъда и хипотезата на чл. 300 от ГПК, съдът
приема за доказана вината на П. П. Е. – пряк причинител на процесното ПТП. От
заключението на вещите лица изготвили назначената от съда КАТСЕ освен механизма на
ПТП се установи и това, че механизмът на сблъсъка между двете МПС е бил от такова
естество щото леталният изход за Н. Н. би настъпил независимо от тава дали той е бил или
не с поставен обезопасителн колан. По тази причина и предвид безспорно установената по
реда на чл. 300 от ГПК, вина на П. Е. за причиняване на процесното ПТП съдът приема
ответниковото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на брата на
ищеца за недоказано, което мотивира съда да го отхвърли.
Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за
непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка
и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно
5
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки,
стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от заключението на вещото лице
изготвило назначената от съда съдебно психиатрична експертиза. Експертът съобщава, че е
налице като причинно –следствена връзка между състоянието на ищеца и внезапната смърт
на неговия брат. Според вещото лице душевната травма у ищеца е била с висок интензитет и
е довела до отключването на свръхмерна реакция на скръб и траур. Становището на
експерта се потвърди и от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод
установените по делото увреждания на ищеца съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди преживени от
ищеца в следствие процесното ПТП сумата от 50 000 /петдесет/ хиляди лева.
Съдът намира претенцията за разликата над така определената сума до претендирания
размер от 80000 лв. за прекомерна предвид установените по делото обстоятелства, че
двамата братя са живеели в различни населени места работели, като шофьори, често
пътували във връзка с работата си, а пътуванията на ищеца понякога продължавали повече
от месец, което обуславя извода за сравнително редки срещи между тях и не предполага чак
такава близост, като твърдяната. По тези съображения съдът намира основния иск за доказан
до размера от 50000лв., а за разликата над тази сума същият следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на основния иск такъв се явява и акцесорния за
мораторна лихва върху присъдената главница, но с начална дата различна от тази, която е
посочил ищеца.
В настоящия случай ищеца е предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция
за заплащане на обезщетение на 17.03.2021г., което съобразно утвърдената вече съдебна
практика дава основание да се приеме, че началния момент за дължимост на лихвите върху
присъдените главници следва да се счита от 17.06.2021г. съобразно чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, е
основателна, като началният момент за начисляване на лихви върху размера на присъденото
на ищеца обезщетение от 50000лв. е именно 17.06.2021г. до момента на подаване на
исковата молба, - .11.2021г. Ето защо съдът приема, че акцесорният иск е основателен до
размера на 2194.44лв., а за горницата над тази сума до претендирания размер от 9488.89 лв.
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
6
заплати на единия от двамата процесуални представители на ищеца /който е представил
доказателство за получено възнаграждение/ сумата от 4880.69лв. съобразно уважената част
от исковите претенции представляваща част от адвокатско възнаграждение в размер на
7808.11 лв.изчислено съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 88 от 2022г.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 247 лв. разноски
представляваща част от стойността на дължимото възнаграждение на юрисконсулт в размер
на и 360 лв. и платен депозит за възнаграждение на две вещи лица общо в размер на 300 лв.,
редуцирани съобразно уважената част от исковите претенции.
Видно от представеното пълномощно /лист № 96 от делото/ ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, е бил
представляван в процеса не от адвокат, а от юрисконсулт, което обуславя приложимостта на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на дължимите деловодни разноски. Съгласно този текст
„Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък
препраща към текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4
от 06.01.2006г. Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., като за дела с материален интерес над 10000
лв. /каквото е настоящото/ възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимума. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира за
уместно да определи възнаграждение в максимален размер от 360 лв. без да го увеличава
допълнително.
Предвид частичната основателност на исковите претенции и факта, че ищеца попада в
категорията лица освободени от внасяне на държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличието на влязла в сила присъда ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС – Силистра сумата от
2087.77лв. държавна деловодна такса изчислена върху приетата за основателна част от
исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да
заплати на Г. В. Н., , с постоянен адрес: с. А., общ. Силистра, ул. „Р.“ № ....,
- Сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - душевни болки и страдания, във връзка с ПТП
от 16.09.2020г., виновно причинено от П.П. Е., които е управлявал моторно превозно
средство - л.а. марка „Ауди“ АЗ с рег.№ СС ..... АТ, и с това е нарушил правилата за
движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на брата на ищеца - Н.
В. Н., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000лв. /петдесет хиляди/ лева
считано от 16.11.2021г. до окончателното изплащане.
-Сумата от 2194.44лв. /две хиляди сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща мораторната лихва върху горепосочената главница от 50
000лв. /петдесет хиляди/ лева, считано от17.06.2021г. до 16.11.2021г., когато е депозирана
настоящата искова молба.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да
заплати на адв. Д. Л. Б. от АК – Варна, сумата от 4880.69лв. /четири хиляди осемстотин и
7
осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Г. В. Н., с постоянен адрес: с. А., общ. Силистра, ул. „Р.“ № ....., да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
сумата от 247/двеста четиридесет и седем/ лева деловодни разноски за настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да
заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС – Силистра сумата от 2087.77лв. /две
хиляди осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8