РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500196 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от М. Х. Х. с ЕГН **********, чрез адв. Е. М. К., в
качеството си на особен представител, против Решение № 147/ 01.12.2022 г.
по гр. дело 15/ 2022 г. по описа на РС – Средец, с което са уважени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, срещу въззивника и
е прието за установено, че М. Х. Х., действащ чрез майка си П. М. Х., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, следните суми:
362,36лв. – главница по задължение, произтичащо от доставена, отведена и
пречистена вода в обект с адрес: с.Д*****, с абонатен № ******, за което са
издадени фактури в периода 28.10.2019г. – 25.09.2020г. , с отчетен период по
фактури от 26.07.2017г. до 28.08.2020г., ведно със законната лихва от
18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на 60.84лв
за периода от 27.11.2019г. до 16.11.2021г. , за което вземане ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение № 292 от 22.11.2021 г. на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 638/2021 г. по описа на РС –Средец.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното решение
е неправилно. Оспорват се извода на първостепенния съд, че от изслушаната
1
по делото СТЕ се установява, че водоснабденият обект се намира в жилищна
сграда в режим на етажна собственост с ежемесечно отчитане на водомерите.
Твърди се, че за период от близо две години, отчитането на водомера е
станало еднократно, акто измерените количества за три години са
разпределени от ВИК оператора по негова преценка за трите различни
години, незнайно по каква методика и били изчислени и фактурирани на една
фактура. Възразява се, че процесните задължения са погасени по давност,
като се твърди, че датата на фактуриране на вземанията от страна на ищеца не
е меродавна за началната дата на която започвал да тече давностния срок от
три години. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. В него се твърди, че
въззивникът не посочва пороци относно правилността на поставеното
решение. Не се навеждали възражения относно основанието на претенцията, а
единствено възражения досежно размера на претенцията. Не се оспорвал
размерът на доставеното количество вода, а се излагали възражения за
нарушаване на регулярността за отчитане на уреда поради липса на
ежемесечни отчети. От справката за показанията на централния водомер,
инкасаторът системно бил посещавал сградата, в която се намира апартамента
и бил отчитал централния водомер ежемесечно, а индивидуалните такива,
когато му е оказано необходимото съдействие. Поради тази причина,
законодателят не бил предвидил санкционна последица за оператора, при
нередовно отчитане, потребителят да се освобождава от задължението си за
заплащане на стойността на доставките. Твърди се, че съгласно приложимите
Общи условия на оператора, потребителите следвало да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в „30 - дневен срок след датата на
фактуриране, от който момент длъжникът изпадал в забава. От този момент
настъпвала и изискуемостта на вземането за цената. Твърди се, че не е
изтекъл предвиденият три годишен давностен срок за процесните вземания.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и се претендират
разноски включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, срещу М. Х. Х.,
чрез законен представител П. М. Х..
Ищецът твърди, че М. Х. Х. му дължи сумата от 362,36лв. – дължими
главници по издадени фактури в периода 28.10.2019г. – 25.09.2020г. за
доставена, отведена и пречистена вода с отчетен период по фактури от
26.07.2017г. до 28.08.2020г., сумата от 60.84лв. – обезщетение за забава върху
2
главниците, дължимо за периода от 27.11.2019г. до 16.11.2021г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника. Същият твърди, че исковете са
неоснователни и недоказани. Прави се възражение за изтекла давност на
вземането по фактура № **********/28.10.2019г.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на водоснабдения
процесен обект, находящ се в с.Д*****, считано от 07.12.2017г. , видно от
представената справка от АВП. За имота в ищцовото дружество е открита
партида на името на ответника с абонатен № ******.
Съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. С оглед на тези
норми потребителите, които са задължени да заплащат В и К услуги са
3
собствениците или носители на ограничени вещни права- на строеж или на
ползване.
При това положение безспорно е установено по делото качеството
„потребител на ВиК услуги“ на ответника.
От заключението на назначената експертиза по настоящото
производство, което и настоящия съдебен състав кредитира в цялост, се
установява, че водоснабденият имот се намира в жилищна сграда в режим на
етажна собственост с ежемесечно отчитане на водомерите. В процесния имот
е монтиран един измервателен уред - водомер, индивидуализиран с клиентски
номер ******. Отчитането на водомера в имота за целия процесен период е
извършвано чрез мобилно устройство и електронен карнет от служител на
дружеството на длъжност-отчетник измервателни уреди/инкасатор/, като е
било необходимо да бъде осигурен достъп до имота. Данните от мобилното
устройство съответстват на данните от предоставената справка-извлечение.
Няма възможност устройството да се манипулира нерегламентирано от
страна на оператора. Мобилното устройство е със записващи функции за деня
на отчитането и сканиращо устройство за баркод номера на водомера. На
всеки клиент е заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен
карнет за обработка на подадените данни. В електронната система за контрол
на отчитането всеки водомер е регистриран в системата с абонатен номер,
индивидуален баркод номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница,
адрес.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че за период от две
години е било извършено еднократно отчитане на водомера. Представена е
справка-извлечение, видно от която през периода 26.07.2017 г. до 25.09.2019
г. водомерът е отчитан ежемесечно. Този извод кореспондира и със
заключението на вещото лице по назначената експертиза, че правилата за
отчитане са спазени. Вярна е и констатацията на първостепенния съд, че
фактурираните количества комунална услуга съвпадат с отчетените
количества по партидата на индивидуалния водомер на ответника, при пълно
съответствие в показанията, респективно в разликите между старо и ново
показание.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация"
ЕАД - гр. Бургас, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във в. "Новинар" на 21.08.2014 г. и в. "Компас" на 29.08.2014 г.,
в сила от 29.09.2014 г. (ОУ) В и К операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. На
основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К.
4
По отношение на направеното възражение за погасителна давност съдът
намира следното. Процесните вземания представляват периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката
тригодишна давност. Спорно по делото е обстоятелството относно началото
на течение на давностния срок. Правните норми, които уреждат института на
погасителната давност, включително началния й момент, имат императивен
характер. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е
нормативен израз на принципа, че началото на погасителната давност е
моментът, в който възниква правото на иск в материален смисъл –
притезанието. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда изключение от
общото правило на ал. 1 – ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД е израз на нормативната идея, че
началният момент на давността следва да се свързва с обективно осъществени
факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Да се
допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на
носителя на субективното право е неприемливо, защото по този начин би се
създала възможност за отлагането й, а законодателят не допуска тя да бъде
скъсяване или удължавана по желание на страните по правоотношението
(Павлова, М. Гражданско право. Обща част. 2002, с. 659). Видно от
представената по делото фактура № **********/28.10.2019г, издадена за
отчетни периоди от 26.07.2017г. до 25.09.2019г., ищецът не е издавал
ежемесечни фактури, като по делото не се твърди и не се установява какви са
причините за това, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ предвижда
издаването на ежемесечни фактури както при наличие на консумация, така и
при служебно начисляване. ВиК операторът, неиздавайки ежемесечно
фактури нарушава тази клауза на общите условия и не може да черпи права
от собственото си неизпълнение.
При тълкуването на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, ведно с клаузите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ, които предвиждат задължение за заплащане на дължимите
суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им, може да се направи извод, че страните по процесното
правоотношение са уговорили падежът на вземанията да настъпва в
определен срок след отправянето на покана чрез издаването на фактура. В
този смисъл са и доводите на самия ищец, че насрещното задължение за
заплащане на цената е обусловено от издаването на фактурата. Следователно
е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, при която началният момент на
давността е обусловен от момента на възникване на задължението. В случая
следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали от момента на
предоставяне на съответните В и К услуги.
Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 18.11.2021 г., поради
което погасени по давност се явяват претендираните вземанията за периода
от 26.07.2017г. до 17.11.2018 г. От представената по делото фактура е видно,
че отчетеното количество за периода до края на 2017 г. е в размер на 39,33
лв., което задължение е погасено по давност.
5
Ангажираните по делото писмени доказателства и експертни знания
обаче не дават (а и не биха могли) да дадат точен отговор на въпроса каква е
стойността на получените В и К услуги за периода от 01.01.2018 г. до
17.11.2018 г. предвид липсата на извършено отчитане на посочената крайна
дата. На основание чл. 162 ГПК съдът, намира че за периода от 01.01.2018 г.
до 17.11.2018 г. по давност е погасено задължението в размер на 88,54 лв.
При това положение предявения иск за сумата в размер на 127,87 лв. е
неоснователен, поради изтекла погасителна давност.
Съобразно този размер на главното вземане следва да бъде уважен и
акцесорния иск за лихва за забава, която е в размер на 46,96 лв.
Обжалваното решение следва да бъде отменено за вземанията, които са
погасени по давност, а искът за този размер да бъде отхвърлен. В останалата
си част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Разноските и за двете съдебни инстанции, както и за заповедното
производство следва да бъдат преразпределени от въззивния съд съобразно
уважената част от иска. В общия размер на сторените от ищеца разноски
следва да се включи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съобразно изхода на въззивното дело, въззиваемия-ищец следва да бъде
осъден да заплати държавната такса за въззивно обжалване по сметка на БОС.
На особения процесуален представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 200 лв. платимо от
внесения депозит.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 147/ 01.12.2022 г. по гр. дело 15/ 2022 г. по описа
на РС – Средец, в частта с която са уважени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, срещу М. Х. Х.,
действащ чрез майка си П. М. Х., ЕГН **********, за разликата над 234,49
лв. до пълния предявен размер от 362,36 лв. – главница по задължение,
произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес:
с.Д*****, с абонатен № ******, за което са издадени фактури в периода
28.10.2019г. – 25.09.2020г. , с отчетен период по фактури от 26.07.2017г. до
28.08.2020г., ведно със законната лихва от 18.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за разликата над 46,96 лв. до пълния
предявен размер от 60,84 лв. – обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода от 27.11.2019г. до 16.11.2021г. , за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 292 от 22.11.2021 г. на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 638/2021 г. по описа на РС –
Средец, като
6
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.
1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *********, срещу М. Х. Х., действащ чрез майка си
П. М. Х., ЕГН **********, за разликата над 234,49 лв. до пълния предявен
размер от 362,36 лв. – главница по задължение, произтичащо от доставена,
отведена и пречистена вода в обект с адрес: с.Д*****, с абонатен № ******,
за което са издадени фактури в периода 28.10.2019г. – 25.09.2020г. , с отчетен
период по фактури от 26.07.2017г. до 28.08.2020г., ведно със законната лихва
от 18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
разликата над 46,96 лв. до пълния предявен размер от 60,84 лв. – обезщетение
за забавено плащане върху главниците за периода от 27.11.2019г. до
16.11.2021г. , за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение № 292 от 22.11.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. д. № 638/2021 г. по описа на РС –Средец, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН **********, действащ чрез майка си П. М. Х.,
ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 898,30 лв., представляваща разноски за двете
съдебни инстанции и за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 50 лева (петдесет лева).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 200 лв. на особения
представител на въззивника-ответник адв. Е. М. К. платими от внесения
депозит.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7