№ 635
гр. Плевен , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500315 по описа за 2021 година
Производство по чл.423 ГПК .
Пред Плевенски Окръжен съд е постъпило възражение по реда на
чл.423 ал.1 ГПК от „***“ЕООД гр.Плевен,ЕИК *** ,представлявано от
управителя Б.М.А. чрез АД“***“гр.София , представлявано от адвокат Ю. Г.
*** –управляващ съдружник. В същото се твърди,че на
26.02.2021г.“***“ЕООД е получило съобщение за образувано изп.дело
№20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,с което дружеството е уведомено,че
с изпълнителен лист от 21.01. 2021г.,издаден на основание чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№5501/2020г.по описа на ПРС“***“ЕООД е осъдено да заплати на
взискателя „***“ООД сума в размер на 19 013,65лв.главница и законна лихва
върху главницата от 13.10.2020до изплащане на вземането,както и
381лв.внесена ДТ и адвокатски хонорар в размер на 1 106лв.Твърди се,че след
запознаване с ч.гр.д. №5501/2020г. дружеството е установило,че „***“ООД е
подало заявление по чл.410 ГПК,в което твърди,че сумата от
19 013,65лв.,представлява неизплатен остатък по договор от 22.11.2019г.за
инсталиране,внедряване и поддръжка на програмни продукти.Изложени са
доводи,че „***“ЕООД не дължи посочената сума,че договорът между
„***“ЕООД и „***“ООД е развален, поради неизпълнение от страна на
„***“ООД ,че предоставеният програмен продукт е със съществени
недостатъци и не може да бъде ползван за нормалната и предвидената в
1
договора употреба ,а именно за осъществяване на външнотърговската дейност
на възложителя,че от страна на „***“ ЕООД са правени рекламации и
програмният продукт не може да бъде поправен, тъй като с ползването му се
причиняват значителни вреди на дружеството,че ползването на продукта е
преустановено,за което софтуерната фирма е надлежно информирана,поради
което „***“ЕООД не дължи сумата 19 013,65лв. Посочено е,че дружеството е
установило,че заповедта , издадена по ч.гр.д. №5501/2020г.по описа на ПРС е
връчена при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление,след като
на адреса на управление постоянно е присъствало лице ,което да приема
съобщения,каквито не са му връчвани. Твърди се,че апартамент №5 на
ул.“***“ е собствен на управителя на дружеството Б.А.,че този апартамент е
отдаден под наем на Б.Й.М. и семейството му,състоящо се от съпругата му и
двете му деца,че наемателят Б.М. е поел ангажимент да получава
кореспонденцията ,предназначена за дружеството и до този момент винаги е
получавал съобщенията и ги е предавал.Твърди се,че в случая съобщения от
РС Плевен не са връчвани и никой не е правил опити да връчи съобщение на
адреса на управление на дружеството,въпреки посочените от връчителя
дати,че в периода от септември 2020г.до февруари 2021г.М. и семейството му
не са напускали жилището,а връчителят не е направил необходимото да се
свърже с наемателя.Твърди се ,че не е налице реално залепване на
уведомлението по чл.47 ГПК,тъй като никой от семейството не е видял
залепено съобщение или уведомление,че връчителят на ЧСИ е връчил
съобщение на същия адрес без никакви затруднения.Изложени са доводи,че
са налице основанията на чл.423 ал.1 ГПК за предявяване на възражението
пред въззивния съд ,като „***“ЕООД оспорва претендираните от „***“ООД
суми по основание и размер,а дружеството счита,че не е надлежно уведомено
за издадената заповед по ч.гр.№5501/2020г.по описа на ПРС. В заключение
моли Окръжния съд да приеме депозираното възражение с правно основание
чл.432 ал.1т.1 ГПК и делото да бъде изпратено на ПРС за произнасяне по реда
на чл.415 ГПК.Направено е искане да бъде спряно изп.д.№ 20219060400046
по описа на ЧСИ В.С. ,по което са събрани суми от банковата сметка на
дружеството.Направено е искане да бъде допуснат до разпит като свидетел
Б.М.,както и да бъде изискана от НАП данъчна декларация на Б.А. за 2019г.и
2020г.за установяване,че договорът за наем е сключен 2019г.и за него е
заплащан данък .
2
От „***“ООД гр.Варна чрез адвокат Д.Г. от ВАК /заявител в
заповедното производство/ е депозиран писмен отговор.В същия е взето
становище,че възражението по чл.423 ГПК не следва да бъде приемано,а
останалите възражения за недължимост на претендираната сума за
извършени софтуерни услуги касаят съществото на спора,в случай,че
възражението бъде прието и на заявителя се дадат указания за предявяване на
иск по чл.422 ГПК,но същите не могат да бъдат разглеждани в рамките на
настоящото производство. Посочено е,че съгласно чл.50 ал.1 ГПК връчване
на търговци и ЮЛ се извършва на последния посочен в регистъра адрес,че
към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и по време на цялата
процедура по призоваване на длъжника,седалището и адреса на управление
на дружеството е било гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2,ап.5.Твърди се,че
впоследствие седалището и адрес на управление са променени,съгласно
подадено заявление в търговския регистър на 26.02.2021г.,като понастоящем
адресът на управление на дружеството е гр.Плевен,ул.“***“ №6, въпреки,че
във възражението е посочен адрес :ул.“***“№5.Посочено е, че връчването на
заповедта по чл.410 ГПК е законосъобразно,на адреса ,посочен в търговския
регистър.Изложени са доводи,че извършеното удостоверяване от
длъжностното лице по призоваването е в кръга на неговата компетентност и в
тази част представлява официален свидетелстващ документ,който се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила,че в тежест на молителя е
да е да докаже,че удостовереното в съобщението е невярно,каквито
доказателства не са представени.В заключение е посочено,че възражението е
неоснователно, като моли съда същото да не бъде прието.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства,намира за установено следното:
От представеното съобщение за образувано изп.д.№20219060400046 по
описа на ЧСИ В.С. ,рег.№906 е видно,че същото е връчено на молителя
„***“ЕООД на 26.02.2021г.Възражението е депозирано на 22.03.2021г.,дата на
п.к.19.03.2021г. и същото е подадено в едномесечния срок от узнаване на
заповедта за изпълнение ,съгласно чл.423 ал.1 ГПК.
От приложеното ч.гр.д.№5501/2020г. по описа на ПРС е видно,че
същото е образувано на 21.10.2020г.на основание подадено заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „***“ООД
гр.Варна , представлявано от управителя Д.Д. чрез пълномощника на
дружеството адвокат Д.Г. срещу „***“ЕООД ,ЕИК *** ,представлявано от
управителя Б.А. ,с посочено седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2, ап. 5. В изпълнение на задълженията си по
чл.411 ал.1 ГПК , председателят на ПРС в деня на постъпване на заявлението
е разпоредил да се извърши справка по Наредба№14/2009г.за постоянния
адрес.Доколкото длъжникът е ЮЛ е приложена справка от търговския
регистър за актуално състояние на дружеството към датата на подаване на
заявлението 21.10.2020г.,съгласно която седалището и адресът на управление
на „***“ЕООД са идентични с тези посочени в заявлението,а
именно:гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2,ап.5.Видно е,че ПРС е уважил така
подаденото заявление,като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК №260432/22.10. 2020г.по ч.гр.д.
№5501/2020г.,с която е разпоредено длъжникът „***“ЕООД,ЕИК *** да
заплати на кредитора „***“ ООД гр. Варна,ЕИК ********** , представлявано
от управителя Д.Д. сумата 19 013,65лв.и законна лихва върху главницата от
13.10.2020г.до изплащане на вземането,както и сумата 381лв.за внесена ДТ и
1 106лв.за адв. хонорар.
Препис от заповедта по чл.410 ГПК е изпратена на дружеството
длъжник „***“ЕООД на горепосочения адрес в гр. гр.Плевен,ул. “Ген.
Владимир Вазов“№43,ет.2,ап.5 по седалището и адреса на управление.
Призовката е върната в цялост с отбелязване на длъжностното лице,че
адресът е посетен на 25.10.2020г.в 10.00ч./неделя/;на 07.11.2020г.в
12.45ч./събота/;на 18.11.2020г.в 18.30ч.;на 30.11.2020г.в 13.45ч.,че на
посочения адрес няма офис, служител или представляващ фирмата и няма
индикации за фирма,а по сведение на съсед от ап.№4,на адреса има
наемател,като далата сведения съседка не е чувала за въпросната фирма.С
разпореждане на ПРС от 02.12.2020г.е разпоредено да се залепи
уведомление.На 11.12.2020г.връчителят е отбелязал,че е залепил уведомление
на входната врата на ап.5 на ул.“Ген.Вл.Вазов“№43 ,с което дружеството е
уведомено,че в двуседмичен срок следва да се яви в канцеларията на Районен
съд Плевен за получаване на книжа по ч.гр.д. №5501/2020г.по описа на ПРС.В
указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението представител на
4
дружеството не се е явил в канцеларията на РС Плевен за получаване на
съдебните книжа-издадената заповед за изпълнение, поради което ПРС с
разпореждане от 21.01.2021г.е постановил да се издаде изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,рег.№906,район на действие ОС
Плевен.
При преценка на събраните по делото доказателства,въззивната
инстанция счита,че не е доказана хипотезата на чл.423 ал.1т.1 ГПК-
ненадлежно връчване на заповедта по чл.410 ГПК.Призовката,ведно с препис
от издадената от ПРС заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5501/2020г.са
изпратени на длъжника в заповедното производство“***“ЕООД на
горепосочения адрес,по седалището и адреса на управление на дружеството,
като призовката е върната в цялост с отбелязване,че връчителят е извършил
четири посещения на адреса ,в различно време,две от които в почивни
дни,след което на адреса е залепено уведомление по реда на чл.47
ГПК.Съгласно чл.50 ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес,а според чл.50 ал.2 ГПК ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.Разпоредбата на чл.50 ал.3
ГПК предвижда връчването на търговци и на юридически лица да става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме,а съгласно ал.4 когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление
не се залепва.
В конкретната хипотеза е спазена процедурата на чл.50 ал.1 във вр.с ал.4
ГПК ,като съдът приема,че издадената по ч.гр.д.№5501/2020г.по описа на
ПРС заповед по чл.410 ГПК е надлежно връчена на длъжника „***“ЕООД на
адреса,вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на
дружеството.Не е оборена доказателствената сила на извършеното
удостоверяване от длъжностното лице връчител,както на описаните
посещения на адреса,така и на удостоверяването,че на входната врата на ап.5
5
на ул. “***“№43 е залепено уведомление,като искането за допускане до
разпит на свидетел в тази насока е неоснователно.Изложените доводи,че на
адреса,вписан като седалище и адрес на управление живеят наематели,че
наемателят Б.М. е поел задължение да получава призовките и съобщенията до
дружеството, не обуславят други изводи,а са в потвърждение на отразеното
от длъжностното лице по връчването ,че на процесния адрес няма никакви
индикации за наличие на офис на фирма,а в апартамента има наематели. При
липсата на офис на търговското дружество на адреса по седалището му
/независимо дали изобщо се е помещавало на същия или впоследствие го е
напуснало/,може да се приеме,че заповедта е редовно връчена и по реда на
чл.50 ал.2 ГПК,дори и без да е залепено уведомление по чл.47 ГПК.Има
данни,че впоследствие дружеството е променило своето седалище и адрес на
управление в гр.Плевен ,ул.“***“№6,но тези промени са вписани в
търговския регистър на 05.03.2021г.,а заявлението за вписване е подадено от
управителя на 26.02.2021г.Заповедта е редовно връчена по седалището и
адреса на управление на дружеството,вписани в търговския регистър.
С оглед изложеното ,Окръжният съд приема,че не е налице хипотезата
на чл.423 ал.1т.1 ГПК и депозираното възражение не следва да бъде прието.
Изложените доводи,че „***“ЕООД не дължи сумата,за която е издадена
заповедта по чл.410 ГПК,че договорът между страните е развален и
програмният продукт е бил със съществени недостатъци са неотносими и не
следва да са обсъждат в настоящото производство,доколкото касаят
съществото на спора в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземането,каквато хипотеза не е налице.При
подадено възражение пред Окръжния съд по реда на чл.423 ГПК съдът
извършва преценка дали е налице някоя от посочените в нормата
предпоставки за приемане на възражението,но не се произнася по
дължимостта или недължимостта на сумите, предмет на вече издадената
заповед за изпълнение. Съгласно чл.423 ал.3 изр. второ ГПК ако
възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл.410
ГПК се спира.Не са налице предпоставките за спиране на издадената заповед
по чл.410 ГПК,респ.на изпълнението по образуваното изп.дело и искането
следва да се остави без уважение.
Водим от горното , Окръжният съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА депозираното пред Плевенски Окръжен съд
ВЪЗРАЖЕНИЕ по реда на чл.423 ал.1т.1 ГПК от „***“ЕООД гр.
Плевен,ЕИК *** ,представлявано от управителя Б.М.А. чрез
АД“***“гр.София , представлявано от адвокат Ю. Г. *** –управляващ
съдружник срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №260432/22.10.2020г., издадена от ПРС по ч.гр.д.№5501/2020г. по описа
на същия съд .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението по
образуваното изп.д.№ 20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. , рег.
№906,район на действие ОС Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7