Решение по дело №16559/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../09.06.2017 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 16559 по описа за 2015 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С., срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно и субективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено, че ищците са собственици на реална част с площ 23 кв.м. от ПИ с ид.№10135.2516.216 по КК на район „***”, гр. Варна, целият с площ 912 кв.м., одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в С.О „***”, при граници на реалната част: ПИ ид.№10135.2516.217. останалата част от ПИ ид.№10135.2516.2016 и ПИ ид.№10135.2116.25, 600 кв.м. от който придобити по дарение от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж., обективирано в НА №159, том LXXVIII, дело №20817 от 03.12.1997 г., а останалата част - чрез доплащане по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху посочената реална част, и иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат западната част от незаконна масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с ид.№10135.2516.217.4 по КК на район „***”, гр. Варна, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-7545/28.09.2015 г. на началника на АГКК-гр. Варна, цялата със ЗП 87 кв.м. и РЗП 262 кв.м., състояща се от първи /приземен етаж/, включващ дневна, спалня, склад, сервизни помещения, лятна кухня, втори етаж, включващ дневна, спалня, склад /килер/, сервизно помещение, открита тераса и тавански етаж, включващ две спални, сервизно помещение и покрита тераса с площ на частта 6.60 кв.м., попадаща в ПИ ид.№10135.2516.216, представляваща част от лятна кухня и сервизни помещения, находящи се на втория етаж, с която ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях недвижим имот, представляващ ПИ с ид.№10135.2516.216.

Излага се в исковата и уточняващите молби, че ищците придобили по дарение, обективирано в НА №159, том LXXVIII, дело №20817 от 03.12.1997 г.,  притежавания от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж. в режим на СИО недвижим имот, представляващ 600 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в землището на кв. Виница, м. „***”, при граници: гора, път и имоти с пл.№ XII-215 и пл.№XIV-217, представляващ имот с пл.№ XIII-216 по плана на м. „***”, ведно с находящата се в него постройка от 20 кв.м., подобрения и насаждения. Със Заповед № 444/05.05.2010 г. на Кмета на р-н ***, община Варна, издадена на осн. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ищците придобили 310 кв.м., доплатени по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно влязлата в сила КК за района, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК собствения на ищците недвижим имот представлява ид.№10135..2516.216, целият с площ 912 кв.м. Твърди се, че ответниците са придобили по наследство от И.П.И. собствеността върху съседния недвижим имот, представляващ ПИ ид.№10135.2516.217, съгласно влязлата в сила КК на район „***”, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Излага се, че през 1978-1994 г. в имота на ответниците е изградена масивна триетажна вилна сграда с ид.№10135.2516.217.4, западната част на която, изградена 1993-1994 г., състояща се от първи и втори етаж, площ от 8кв.м. попада в имота на ищците. Излага се, че с попадане на сградата в имота на ищците и обуславя извода, че ответниците владеят същата, като същевременно по този начин  пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху ПИ с ид.№10135.2516.2016. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни, а по отношение на ответника С.И.Е. – и като недопустими. Твърди се, че със саморъчно завещание И. П. И. завещал процесните недвижими имоти на ответника Р.И.Д., поради което се моли за прекратяване на производството по отношение на ответника С.И.Е. и присъждане на сторените разноски. Излагат се съображения и за неоснователност на предявените искове като се твърди, че съгласно влезлият в сила ПНИ на С.О „Манастирски рид” процесните реални части не навлизат в имота на ищците. Твърди се още, че ответникът Р.И.Д. е собственик на ПИ с ид.№10135.2516.217 с площ 1080 кв.м. и построената в него сграда, включително и на процесните реални части, придобити от наследодателя й чрез доплащане на основание §4з, ал. 2 и чл. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и по давност, а по отношение на построената в имота сграда – по приращение и по давност, чрез непрекъснато владение от построяването й през 1993 г. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, обявен за окончателен, е отделено за безспорно, че ищците М.И.Ж. и Д.И.Ж. са собственици по дарение, обективирано в Нотариален акт № 159, том LXXVIII, дело 20817/97 г., от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж., на следния недвижим имот, а именно 600,00 кв.м. ид.ч. от място, находящ се в землището на кв. Виница, м. „***”, при граници: гора, път и имоти с пл.№ XII-215 и пл.№XIV-217, представляващ имот с пл.№ XIII-216 по плана на м. „***”, заедно с находящата се в него постройка с площ 20 кв.м., подобрения и насаждения, и на недвижим имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия м. „***”, землище Виница – селищно образуване по §4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, с ид.№ 10135.516.216, целият с площ 910 кв.м. за доплатените по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 310 кв.м., начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, при граници: имот № 217, имот № 9534, имот № 215, съгласно Заповед № 444/05.05.2010 г. на Кмета на р-н ***, община Варна, издадена на осн. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Не се спори, че с Нотариален акт № 85, том I, рег. № 1065, дело № 85 от 2010 г. И. П. И. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван имот по ПНИ на с.о. „Манастирски рид”, ***”, одобрен със Заповед №  ид.№ 10135.2516.217, целият с площ 1080 кв.м., при граници: ПИ № 10135.2516.216, ПИ № 10135.2116.85, ПИ № 10135.2116.86 и ПИ № 10135.2116.4534, ПИ № 10135.2116.26, ПИ № 10135.2116.25,  съгласно влязлата в сила КК на район „***”, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

От приложената по делото обяснителна записка от техн. А. Н. и архитектурен проект, се установява, че към датата на изготвянето й – м. 12.1998 г., в имота на ответниците е била изградена масивна триетажна вилна сграда, състояща се от приземен етаж, втори етаж и таван, както и гараж и стопанска постройка, които факти не са оспорени от ищците.

С Удостоверение за търпимост № 49/29.01.2014 г., издадено въз основа на Заявление вх. № АГУП13004117ПР/28.11.2013 г. и нотариално заверена декларация от 03.07.2013 г. от И.П. И., вилна сграда със застроена площ 85,00 кв.м. и стопанска постройка с площ 24,50 кв.м., намиращи се в ПИ № 10135.2516.217 по плана на СО „***”, в гр. Варна е допустим по смисъла закона и представлява търпим строеж.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 24299/29.01.2016 г., че И.П. И. е починал на 09.07.2015 г., като е оставил наследници по закон ответниците Р.Д.И. и С.И.Е..

Не се спори, а и от приетото по делото заверено копие на саморъчно завещание, вписано в Служба по вписванията  гр. Варна с вх.рег.№ 24095/2015 г., се установява, че И.П. И. е завещал на ответника Р.И.Д. земя, гараж и сграда, намиращи се в гр. Варна, землището на кв. „Виница”, Манастирски рид, Бялата чешма – Дъбравата”, съгласно НА№ 85, том I, рег.№ 1065, дело № 85/2010 г.

С Нотариален акт № 41, том I, рег.№ 846, дело № 36 от 2015 г. Р.И.Д. е призната за собственик по наследство и дарение на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.№10135.2516.217, съгласно влязлата в сила КК на район „***”, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: ***, с площ 1080 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, номер по предходен план 5160217 при граници имоти № 10135.2516.216, 10135.2516.85, 10135.2516.86, 10135.2516.4534, 10135.2516.26 и 10135.2516.25, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с ид.№ 10135.2516.217.4 със застроена площ 87кв.м. на два етажа и селскостопанска сграда с ид.№ 10135.2516.217.5 със застроена площ 23 кв.м.

Със Заповед № 436/05.05.2010 г. на Кмета на р-н ***, община Варна, издадена на осн. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено И.П. И. да придобие правото на собственост върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия м. „***”, землище Виница – селищно образуване по §4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, с ид.№ 10135.516.217, целият с площ 1081 кв.м. за доплатените по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 481 кв.м., начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, при граници: имот № 217, имот № 4534, имот № 9534, имот № 216.

С Решение № 324/05.03.2009 г. по адм.д.№ 2033 по описа за 2008 г. на Варненски административен съд е отхвърлено оспорването по жалба вх.№ РД-08-9400-902/10.07.2008 г. на А.М.П., С.И.Д., А.И. А.и Д.М. Д., против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областен управител – Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на с.о. „***”, землище кв. Виница, гр. Варна, в частта относно новообразуваните имоти с №№ 216, 217 и 222 от ПНИ.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.В.– по искане на ответната страна, и Д.Г. П. – по искане на ищцовата страна.

От показанията на свидетеля А. С. В., без дела и родство със страните, се установява, че от 1999 г. до 2015 г. е живяла в имота собственост на ответниците, на семейни начала с наследодателя им И.П. И.. Излага, че са живеели там по шест месеца през лятото, а през останалото време са го посещавали почти всяка седмица да нагледат имота, на разходка и др. Сочи, че имотът на ищците е отделен с телена ограда, в която през този период от 16 г. не е правена никаква корекция, не са имали претенции един към друг. Отбелязва, че двете сгради са долепени и Г. и И. са ходили заедно са ходили при нотариус да подпишат удостоверение за търпимост. Знае, че И. е започнал да строи сградата след като е платил земята през 1993 г. и я е завършил до 1995 г.

Разпитан пред съда свидетелят Д.Г.П. заявява, че Г. и И.Л.са родителите на ищците, а той е техен съсед. Не е присъствал на спор между страните, но знае, че е имало спор между техните наследодатели за границата между имотите още, когато са сторили къщите. Между тях оставили разстояние, през което да минава границата, но сега то е запълнено с по-ниско застрояване и от двете страни, като те имат обща стена.

Съдът намира, че дадените от свидетелите показания следва да бъдат кредитирани относно възприетите от всеки от тях и възпроизведени релевантни факти.

По делото са използвани специални знания чрез провеждане на единична и тричленна СТЕ. Според заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ първият действал на процесните имоти КП е от 1987 г., по който ПИ № 216 е с площ 865 кв.м., а ПИ № 217 е с площ 1086 кв.м., като площите са определени след оцифряване и изравнение на графична основа от плана. Следващите действали за местността са Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед № РД-08-7706/178/05.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна и КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Границите по ПНИ и КК са идентични, като има разлика в очертанието на сградите вътре в имотите. Спрямо КП от 1987 г. има известни разлики в границите с тези по ПНИ и КК, но те са по северната и южната граница, а не по общата такава. Вещото лице посочва, че в зависимост дали ще се приеме за меродавна границата по КП от 1987 г. или по КК от 216 г. навлизането на сградата, построена в ПИ 217 в Пи 216 е между 0,33 м и 0,52 м в северозападната част на сградата, като площта, която се получава е 3,42 кв.м. След влизане в сила на заповедта за изменение и съгласно скица изх.№ 15-16893/15.01.2016 г., която е извадка от действащата КК, няма никакво застъпване между имотите или сградите, дори сградата в скицата е оттеглена навътре в имота спрямо общата граница.

Според заключението на вещите лица по тричленната СТЕ според КП от 1987 г. ПИ № 216 е с площ 870 кв.м., а ПИ № 217 е с площ 1088 кв.м., като площите са графично изчислени поради липсата на цифров модел. По ПНИ и КК ПИ№ 216 е с площ 912 кв.м., а ПИ № 217 е с площ 1080 кв.м., като площите са изчислени по цифров модел. Посочва се, че между двата имота преминава полумасивна метална ограда, закрепена върху бетонови колове, която започва от улицата и стига до общата застроена част между двата имота, където спира, защото застрояването на междинната граница е плътно, а после продължава на север. След извършените геодезически измервания и изчисления вещите лица са установили, че сградата, построена в ПИ № 217, навлиза в ПИ № 216 между 0,45 и 0,75 м., като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м. Навлизането на ПИ № 217 в ПИ № 216 по общата им граница е 23 кв.м. След влизане в сила на заповедта и отразяване на приетия от СГКК за правилен проект за изменение няма застъпване между имот ПИ № 217 и ПИ№ 216 по скица и на място.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

По делото е безспорно, което се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че ищците са собственици на ПИ с ид.№10135.2516.216, целият с площ 912 кв.м, по КК на район „***”, гр. Варна, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, от който 600,00 кв.м. с договор за дарение, обективирано в НА №159, том LXXVIII, дело № 20817 от 03.12.1997г. от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж., ведно с находящата се в него постройка от 20 кв.м., подобрения и насаждения, и 310 кв.м. по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че праводателят на ответниците И.П. И., починал на 09.07.2015 г., е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ ПИ ид.№10135.2516.217, целият с площ 1080 кв.м., съгласно влязлата в сила КК на район „***”, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, от който 600 кв.м., на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и останалата част от 481 кв.м. - чрез доплащане на основание §4з, ал. 2 и чл. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с построената през 1978-1994 г. в имота масивна триетажна вилна сграда с ид.№10135.2516.217.4,

От приетото по делото саморъчно завещание, неоспорено от страните, се установява, че И.П. И. се разпоредил с ПИ ид.№ 10135.2516.217, заедно с няходящите се в него постройки за след смъртта си в полза на Р.Д.И., която не се спори, че упражнява фактическа власт върху имота.

По отношение на ответницата С.И.Е. не са ангажирани доказателства, че владее процесната реална част от ПИ № 216, че е собственик на сградата в ПИ № 217 или по друг начин пречи на упражняване правото на собственост на ищците.

По отношение на ответника Р.Д.И. основаният спор е навлиза ли притежаваният от нея недвижим имот в този на ищците, респ. дали построената в имота й сграда възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищците, по който съдът намира следното:

От приетите по делото СТЕ се установява, че при проследяване действалите за местността планове - КП от 1987 г., ПНИ от одобрен със Заповед № РД-08-7706/178/05.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна и КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, не е налице навлизане на ПИ № 217 в ПИ № 216. Вещите лица и по единичната, и по тричленната СТЕ констатират навлизане на ПИ № 217 в ПИ № 216 единствено при извършените геодезически измервания, при които в зависимост от възприетата отправна точка навлизането на сградата е между 0,33 м и 0,52 м., като площта, която се получава е 3,42 кв.м., според единичната експертиза, и между 0,45 и 0,75 м., като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м., според тричленната. И в двете експертизи се отбелязва, че площите по КП са определени след оцифряване на графична основа от плана, тъй като липсва цифров модел. Предвид изложеното, съдът намира, че от извършените от вещите лица геодезически измервания не може да се направи извод, че е налице навлизане на единия имот в другия, доколкото установеното е в рамките на допустимата грешка, предвид начина на оцифряване на КП от 1987 г. и в зависимост от възприетата при измерването отправна точка. Същевременно от заключенията и по двете СТЕ се установява, че след влизане в сила на заповедта за изменение на действащата КК, няма застъпване между имотите или сградите, като ищците изрично заявяват, че не правят искане за установяване наличието на грешка в действащата КК.

С оглед изложеното, предвид установяване право на собственост на ищците върху ПИ № 216, предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен в установителната си част. Предвид изовда, че ответниците не владеят процесната реална част от имота на ищците искането за осъждането им да предадат владението върху реална част с площ 23 кв.м. от ПИ с ид.№10135.2516.216, следва да се отхвърли, на осн. чл. 108 ЗС. Като неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат западната част от сграда с ид.№10135.2516.217.4 с площ на частта 6.60.

За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице навлизане на имота на ответниците в този на ищците, то от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че това е така още от построяването на сградите в имотите, от който момент праводателят на ответниците упражнява фактическа власт върху процесните реални части. Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. От писмените доказателства по делото се установяява, че към 1998 г., както основната, така и допълнителните постройки в имот № 217 са били построени, а от показанията на свидетелката А.С.В.се установява, че от този момент праводателят на ответниците е упражнявал несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно владение включително върху процесните реални части, с което фактическият състав на придобивната давност е осъществен.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда ответниците, котио са напавили искане за присъждането им съобразно представени по делото списъци л.108 и л.222. От представения на л. 109 от делото договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът С.И.Е. е направила разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000,00 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, по което са предявени два иска с предмет вещни права, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото не следва да бъде редуцирано. Ответниците са сторили разноски и за депозити за вещи лица в размер на 300,00 лв., които следва да им бъдат присъдени. По делото обаче липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение от ответника Р.И.Д. в размер на 2000,00 лв. Съгласно указанията, дадени с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски те подлежат на присъждане по реда на чл. 78 ГПК. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително плащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, когато е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е платено в брой този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В настоящия случай в представения на л. 223 от делото договор за правна защита и съдействие, е отразено, че страните са уговорили възнаграждение в размер на сумата 2000,00 лв., която е внесена, но липсва отразяване, че това е извършено в брой, поради което не може да се приеме, че договорът има характера на разписка, удостоверяваща извършеното плащане. Липсва и банков документ, установяващ, че плащането е извършено по банков път. С оглед изложеното, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2000,00 лв. не подлежи на присъждане. По тези мотиви ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 1300,00 лв. – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на реална част с площ 23 кв.м. от ПИ с ид.№ 10135.2516.216, целият с площ 912 кв.м., по КК на район „***”, гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в С.О „***”, при граници на реалната част: ПИ ид.№ 10135.2516.217, останалата част от ПИ ид.№ 10135.2516.216 и ПИ ид.№ 10135.2116.25, от който ПИ с ид.№10135.2516.216 600,00 кв.м.ид.ч. са придобити по дарение от И.Л.Ж. и Г.Й.Ж., обективирано в НА №159, том LXXVIII, дело № 20817 от 03.12.1997 г., и 310 кв.м. чрез доплащане по реда на чл. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,  да им предадат владението върху реална част с площ 23 кв.м. от ПИ с ид.№ 10135.2516.216, целият с площ 912 кв.м., по КК на район „***”, гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в С.О „***”, при граници на реалната част: ПИ ид.№ 10135.2516.217, останалата част от ПИ ид.№ 10135.2516.216 и ПИ ид.№ 10135.2116.25, на основание чл. 108 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответниците да премахнат западната част от масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с ид.№10135.2516.217.4 по КК на район „***”, гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7545/28.09.2015 г. на началника на АГКК-гр. Варна, цялата със ЗП 87 кв.м. и РЗП 262 кв.м., състояща се от първи /приземен етаж/, включващ дневна, спалня, склад, сервизни помещения, лятна кухня, втори етаж, включващ дневна, спалня, склад /килер/, сервизно помещение, открита тераса и тавански етаж, включващ две спални, сервизно помещение и покрита тераса, с площ на частта 6.60 кв.м., попадаща в ПИ ид.№10135.2516.216, представляваща част от лятна кухня и сервизни помещения, находящи се на втория етаж, на основание чл. 109 ЗС.

 

ОСЪЖДА М.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: