Р
Е Ш Е
Н И Е
№…… 21.10.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На
21.09 2021 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Антонина Николова,
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
търг.
дело № 239 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 КЗ за сумата
Ищцата Е. Г. Н. твърди в исковата си молба, че на 14.05.2018г., около
20:25ч., на път ПП I-5, км. 201 + 400 м., посока: гр.
Казанлък - гр. Стара Загора, водачът Н.И.Н., ЕГН **********, при управление на
лек автомобил „Мицубиши”, модел „Каризма”, ДК № СТ 80 83 КК, нарушил правилата
за движение по пътищата и при движение с несъобразена скорост изгубил контрол
над автомобила, напуснал платното за движение вдясно по посоката си на
движение, при което автомобилът се преобърнал в крайпътната канавка. При
произшествито били нанесени телесни увреждания на Е.Н. - пътник в лекия
автомобил.
Сочи се,
че за управлявания от виновния водач автомобил има задължителна застраховка по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена при в „ЗАД Д. Ж. и
З.” АД, по полица № BG/30/117003095096, валидна
от 23.11.2017г. до 23.11.2018г.
Посочва
се, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Счупване на пубиса (срамна кост);
Дълбоки охлузвания по лицето; Кръвонасядания по двата горни крайника; Оток и
кръвонасядания с охлузвания по кръсцовата област на тялото; Масивни охлузвания
по лявото бедро; Порезни и разкъсно-контузни рани по долните крайници; Оток и
кръвонасядане по дясната глезенна област.
В
исковата молба се сочи, че след произшествието Е.Н. загубила съзнание.
Увредената била приета за оказване на спешна помощ в Център за спешна
медицинска помощ - филиал Казанлък. При постъпването си нямала спомен за
случилото се и се оплаквала от болки по цялото тяло. След проведени изследвания
и консултативни прегледи, й била поставена диагноза: „Contusio capitis; Commotio Cerebri”. Е.Н. била изпратена
за лечение у дома, но освен болките в главата, продължавала да изпитва и силна
болка в седалището вдясно, в дясна глезенна става и дясна длан с пръсти.
Пострадалата отново потърсила лекарска помощ и след проведена рентгенография на
долното рамо на пубиса в дясно било установено „Счупване на пубиса (срамна
кост)”. На ищцата бил предписан облекчен двигателен режим и продължила
лечението си вкъщи. Движенията й били ограничени. Основно лежала и не трябвало
да се движи. Близките й помагали за елементарни битови дейности - тоалет,
хранене, преобличане. Продължавала да чувства главоболие, оплаквала се от
световъртеж и гадене. Били й забранени четенето, гледането на телевизия и
всякакви средства за получаване на информация, поради опасност от претоварване
на мозъка. Към настоящия момент все още не е възстановена, продължава да
изпитва главоболие, световъртеж, трудно ходи и изпитва болка при движение.
Сочи се,
че във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към настоящия ответник с
молба от 13.07.2018г. да определи и плати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, но застрахователят отказал плащане, за което я известил с
уведомление № 3930 от 17.10.2018г. Твърди се, че последното поражда за ищцата
правен интерес да подаде настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищцата
сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), като обезщетение за причинените
й неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие, заедно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на ПТП до окончателното
плащане, като й присъди и направените по делото разноски.
В
изпълнение на чл.127, ал. 4 ГПК сочи следната специална сметка (клиентска
сметка по Закона за адвокатурата), за превод на дължими на ищцата суми по настоящото дело, както следва:
титуляр „Адвокатско дружество
Й. и Евгениев”,
IBAN: ***,
BIC: ***,
„Райфайзенбанк
(България)” ЕАД.
Представя
и нотариално заверено пълномощно с изрично предоставено право на адвокатското
дружество да събира суми от името на ищцата.
Ответникът „ЗАД Д. Ж. и З.” АД счита, че в исковата молба не са
изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на
правото на обезщетение факти. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в
нея липсва пълно описание на процесното ПТП и по-конкретно описание на кое
място в колата е седяла ищцата Е.Н. и какво е било поведението й непосредствено
след ПТП. Не е посочено и какво лечение е провеждано след диагностицирането на
фрактура на рамото на пубиса, съответно - в кое лечебно заведение, поради което
ответното дружество не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като
въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства не може да се направи
извод относно поведението на участниците, с оглед съпричиняването на
вредоносния резултат, както и установяването на причинно-следствената връзка
между твърдяното ПТП и уврежданията, получени от ищцата. Заявява, че
бланкетното посочване в исковата молба, че водачът на автомобила е нарушил
правилата за движение по пътищата, също не представлява твърдение по отношение
конкретиката на осъществяване на деликта - не е посочено нито кои правила е
нарушил, нито с кои свои действия.
Поради изложените обстоятелства, моли съда да остави
без движение исковата молба до отстраняване на посочените недостатъци, като
задължи ищцата да заяви къде в процесния автомобил е пътувала и да изложи пълно
описание на провежданото лечение.
По основателността
на иска заявява, че оспорва изцяло претенциите на ищцата
както по основание, така и по размер, както и наведените в исковата молба
твърдения и моли съда да отхвърли същите изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това
число и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при
уважаване на исковете, моли съда да намали размера на евентуално присъденото
обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен, както и по
съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.
Сочи, че
на 14.05.2018 г., на път ПП I-5, км. 201+400м., в
посока гр.Казанлък, при управление на застрахованото в „ЗАД Д. Ж. и З.” АД МПС
марка „Мицубиши”, модел „ Каризма“, с per. № СТ 8083 КК, Н.И.Н. не е нарушил императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно
не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба.
Заявява, че единственото доказателство във връзка с установяването на механизма
на ПТП, което е представено, е констативен протокол за ПТП, като счита, че това
доказателство не би могло да се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, тъй като констативен протокол за ПТП, съставен в момент след настъпването
на произшествието от длъжностно лице, не може да удостовери факти, които ще са
относими към механизма на ПТП, тъй като тези факти не са възприети
непосредствено от съставителя на акта. Посочва съдебна практика. Други
доказателства, които да подкрепят твърдените от ищцата факти, относно механизма
на ПТП, не са представени, според ответника, поради което счита, че
отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение не е възникнала. За
да възникне отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да съществуват
кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на
отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В случая липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно - противоправно поведение.
Признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и водача на МПС марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ с per. № СТ 8083 КК, по
силата на застрахователна полица № BG/30/117003095096.
Намира
фактическите твърдения на ищцата за несъответстващи на действителното положение
при реализираното пътнотранспортно произшествие. Счита, че са налице
обстоятелства, които изключват вината на Н.И.Н., в качеството му на водач на
застрахованото при ответника МПС. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача Н.
за настъпването му. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата
молба механизъм и участници. Оспорва претендираните неимуществени вреди да са
настъпили в резултат на това ПТП. Доколкото отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, в конкретния
случай, счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
ответното дружество.
Счита, че
спрямо застрахования не е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия
състав на деликта по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение,
вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не са налице предпоставките
за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в ответното
дружество автомобил.
Сочи, че
в процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от
Наказателния кодекс, което е било непредвидимо и технически непредотвратимо.
Според съдебната практика деянието, в резултат на което е станало
пътно-транспортно произшествие, е случайно тогава, когато опасностите на пътя
са изненада за водача и той не е бил длъжен и не е можел да предвиди
настъпването на тези последици. Счита, че на пътя е имало препятствие, за чието
наличие водачът Н.Н. не е имало как да знае и не е бил длъжен да предвиди.
Ответникът
заявява, че за управлявания лек автомобил е възникнал аквапланинг (пълна или частична загуба на сцеплението между гумите на автомобила и
пътната настилка, предизвикано от воден слой, отделящ гумата на автомобила от
пътната повърхност), вследствие на събралата се вода на пътното платно от
продължителен дъжд и е бил изхвърлен от пътното платно. Вследствие на
хидродинамичния клин в основата на контакта на гумите на автомобила той е
станал неуправляем, което е предизвикало отклонението му от пътното платно.
Счита, че отговорността за това следва да понесе Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областно пътно
управление - Стара Загора, тъй като пряка и непосредствена причина за
настъпилото произшествие е неподдържаният участък от път ПП I-5, км. 201 + 400 м., посока: гр. Казанлък - гр. Стара
Загора. По силата на разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата
Агенцията била носител на задължението да поддържа републиканските пътища. Твърди,
че загубата на контрол върху МПС не е по вина на водача и не е могла да бъде
предвидена или предотвратена по никакъв начин. Н. се е движил с разрешената
скорост за съответния пътен участък, но въпреки това не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди така настъпилите обстоятелства. Предвид изложеното твърди
съпричиняване на ПТП и вредите на ищеца от Агенция „Пътна инфраструктура“ (А
„ПИ“), която поддържа този пътен участък. Агенция „Пътна инфраструктура“ също
не била обозначила по никакъв начин за водачите опасността от събиране на вода по
пътната лента с неравност в района на инцидента, с което също е създала
предпоставки за вредоносния резултат.
Твърди,
че когато управляваният от Н.Н. лек автомобил, въпреки че се движи със съобразена
скорост, попада в насъбрано количество вода - локва - той е изхвърлен от
пътното платно. Това се дължало изцяло на неравномерна настилка и неправилно
изпълнен наклон за отводняване. Твърди, че вината за възникване на ПТП и за
настъпилия вследствие на ПТП вредоносен резултат е изцяло на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
В условията на евентуалност, твърди наличие на
съпричиняване от страна на ищцата. Последната
е нарушила разпоредбите на ЗДвП, като е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Твърди, че описаните увреждания, които ищцата е
получила, не са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП.
Навежда изрично твърдение за съпричиняване, тъй
като ищцата не се е погрижила за собственото си здраве, като не е провела
необходимото лечение и не е предприела необходимите действия своевременно и в
съответствие с лекарските препоръки. Същата, въпреки изричните лекарски
препоръки, се е придвижвала самостоятелно - ходила е на преглед на 17.05.2018г.
при ортопед, а на следващия ден - 18.05.2018г. е посетила рентгенолог, а
впоследствие - съдебен лекар. Счита, че 4 дни след настъпване на процесното ПТП
ищцата е била в достатъчно добро състояние, за да се грижи за обезпечаване на
бъдещите си парични претенции с приоритет пред осъществяване на предписаното
лечение и спазване на домашен покой.
Твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не кореспондира с реално
претърпените болки и страдания от страна на ищцата, както и с принципа на
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Възразява срещу пълния размер на
неимуществената претенция на ищцата.
Заявява,
че счупването е леко, както и че не е ясно дори коя точно кост е счупена -
видно от представената по делото медицинска документация, рентгенологът е
приел, че е счупена седалищната кост, а ортопедът - че е счупена срамната кост.
При всички случаи счупването било неразместено, а лечението му - консервативно
и се изразявало в предписания домашен покой. Твърди, че ищцата не е ползвала
помощни средства за придвижването си, лечението й е завършило за месец и
половина - болничният й отпуск бил за 44 дни. По делото не била приложена и
контролна рентгенова снимка, откъдето може да се направи извод, че домашното
лечение на счупената седалищна кост е завършило без усложнения и в рамките на
обичайните срокове, тъй като същото е неразместено и след като не са проведени
нови изследвания, не е имало съмнения за навременната и пълна консолидация на
костта.
Сочи, че
всички останали наранявания на Е.Н. - охлузвания, натъртвания и малки ранички -
са отшумели до 2 седмици. За тях не се е наложило лечение - шевове, превръзки и
т.н. По отношение на мозъчното сътресение не били налице убедителни данни за
загуба на съзнание, а и ищцата не е търсила помощ от невролог, нито е
провеждала лечение за твърдяната травма на главата. По-вероятно било мозъчното
сътресение да е протекло със степенно разстройство на съзнанието зашеметяване -
разстройство на съзнанието, неопасно за живота.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за
основателен, то моли да не го уважава в пълния му претендиран размер, като
съобрази размера на обезщетението с направените от ответника възражения за прекомерност на същото.
Моли съда да отхвърли акцесорния иск за присъждане
на лихви по съображения за неоснователност на главния иск, както и да отхвърли
искането за присъждане на разноски.
Претендира разноски за настоящото производство, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ищцата е
депозирала допълнителна искова молба,
в която заявява, че поддържа всички твърдения и доказателствени искания от
исковата молба, с изключение на т.V, доколкото ответникът е признал наличието
на валидно застрахователно правоотношение с деликвента, което обстоятелство
моли да бъде отделено като безспорно.
По
твърденията в отговора на исковата молба, че същата е нередовна и не отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, 5 ГПК, посочва, че възражението е неоснователно,
тъй като исковата молба отговаря на изискванията на закона.
Заявява,
че фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава иска са ясно и
еднозначно посочени:
•
време на настъпване на деликта: 14.05.2018г., около
20:25ч.;
•
мястото: път ПП I-5, км. 201+400м.,
посока гр.Казанлък - гр. Стара Загора Мъглиж, ул. „6-ти септември” № 122;
•
име на деликвента: Н.И.Н.;
•
начинът на причиняване на вредите: при управление на л.а.
„Мицубиши Каризма” с per. № СТ 8083 КК с движение с несъобразена скорост изгубил контрол и
самокатастрофирал. Ищцата била пътник на предна дясна седалка в гореописания
л.а.;
•
пасивната легитимация на ответника: сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за увреждащия л.а. с полица № BG/30/117003095096;
•
качеството на ищцата като участник в движението: пътник в
л.а. „Мицубиши Каризма” с per. № СТ 8083 КК;
•
видът и характерът на нанесените на ищцата телесни
увреди: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на пубиса, дълбоки
охлузвания по лицето, кръвонасядания по двата горни крайника, оток и
кръвонасядания с охлузвания по кръсцовата област на тялото, масивни охлузвания
по лявото бедро, порезни и разкъсно-контузни рани по долните крайници, оток и
кръвонасядане по дясната глезенна област;
•
видът и характерът на неимуществените вреди, чиято
обезвреда се претендира: болки и страдания от получените травми и тяхното
лечение, както и битови, хигиенни и други неудобства и ограничения, психически
и емоционален стрес.
Ищцата
заявява, че исковата молба съдържа съвсем ясен петитум: да бъде осъден ответникът да плати обезщетение на ищцата за претърпените
от нея неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания по повод нанесените
й телесни увреди при процесното ПТП в размер на 90 000лв. ведно със законната
лихва от датата на деликта и всички разноски по делото.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, в
който заявява, че поддържа изцяло отговора на искова молба и всички наведени в
него твърдения и възражения, както и всички процесуални и доказателствени
искания, като оспорва изцяло претенциите на ищцата както по основание, така и
по размер, както и наведените в исковата молба твърдения и моли съда да
отхвърли същите изцяло, а в условията на евентуалност и в случай че намери
исковете за основателни, моли съда да намали размера на евентуално присъденото
обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен, както и по
съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, както поради непоставен предпазен колан, така и поради ненавременно,
непълно и неправилно проведени лечение и рехабилитация.
Счита, че
с допълнителната искова молба са изяснени фактите и обстоятелствата, при които
е настъпило процесното ПТП, като се излагат твърдения с кое свое поведение
водачът е извършил правонарушение (шофиране с несъобразена скорост при което е изгубил
контрол), както и на кое място в колата е пътувала ищцата Е.Н. (на предна дясна
седалка). Обръща внимание на съда, че ищцата отказва да заяви изрично дали е
била с поставен предпазен колан.
Счита, че
петитумът все още не е редовен в частта, с която е претендирана лихва. В
исковата молба се претендира „...заедно със законната лихва върху исковата
сума, считано от датата на ПТП - 23.11.2016 г., до окончателното плащане“. Твърди, че датата
23.11.2016г. няма нищо общо с настоящото производство, като ПТП, видно от
обстоятелствената част на исковата молба, КП за ПТП и медицинските документи, е
настъпило на 14.05.2018г.
Заявява,
че в допълнителната искова молба пък се сочи, че петитумът бил ясен, като обаче
използваният израз се изменя на „... ведно със законната лихва от датата на
деликта“.
В случай
че се окаже че ищцата в действителност претендира изплащане на лихва от
14.05.2018г., счита, че подобна претенция би била неоснователна, тъй като на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ - изтичането на 3-месечния срок по чл. 496
от КЗ, тъй като лицето не му е представило изисканите доказателства.
Поддържа
направеното в отговора на исковата молба в условия на евентуалност възражение
за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, която е нарушила разпоредбите
на ЗДвП (чл. 137а от Закона за движение по пътищата). Същата е пътувала без
поставен обезопасителен колан. Вредите, според ответника, били причинени
преимуществено поради липсата на поставен предпазен колан. Счита, че при
поставен обезопасителен колан от ищцата, така получените травми нямало да
настъпят изобщо, а евентуално – щели да настъпят в доста по-ниска степен.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От доказателствата по
делото-констативен протокол за ПТП от 14.05.2018г. на ОД на МВР Ст.Загора, лист
за преглед на пациент в КДБ и Присъда № 5/23.01.2020 г. по НОХД № 1197/2019г. по описа на ОС се установява, че на 14.05.2018 г. по
главен път ПП-I-5, km 201+400 m, водачът Н.И.Н., ЕГН ********** при управление
на МПС – „Мицубиши”, модел „Каризма”, с рег. № СТ 8083 КК, е нарушил правилата
за движение по пътищата и при движение с несъобразена скорост изгубил контрол
над автомобила, напуснал платното за движение вдясно по посоката си на
движение, при което автомобилът се преобърнал в крайпътната канавка. При
произшествито били нанесени телесни увреждания на ищцата Е.Н. - пътник в лекия
автомобил.
С влязла в сила
Присъда № 5/23.01.2020 г. по НОХД № 1197/2019г. по описа на ОС - гр. Стара Загора /л.41
–л.44 от делото/, водачът на л.а. „Мицубиши”, модел „Каризма”, ДК № СТ 80 83 КК
Н.И.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 14.05.2018 г. по
главен път ПП-I-5, km 201+400 m, при управление на МПС – „Мицубиши”, модел
„Каризма”, с рег. № СТ 8083 КК – е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, а именно – средна телесна повреда на К. Ц.А.,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник, и на Е.Г.Н.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и в трайно затруднение движението на снагата за
повече от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества – непроменен тетрахидроканабинол и на неговия метаболит (хидрокситетрахидроканабинол)
в ниска следова обща концентрация (под 50 hg/ml), поради което и на основание
чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“, пр. 2-ро, във вр. с чл.
342, ал. 1 и чл. 58а от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване
от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на
така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът
е лишил подс. Н.И.Н. от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
От данните по делото е видно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение и сключена с ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на процесното ПТП по отношение на л.а.„Мицубиши”, модел
„Каризма”, ДК № СТ 80 83 КК, по силата на
Застрахователна полица №BG/30/117003095096. Ответникът е признал това
обстоятелство за безспорно и същото е обявено за такова с доклада на съда по
чл.146 ГПК.
С оглед установяване на
фактическите обстоятелства по делото, свързани с претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, породени от получените вследствие на
ПТП увреждания, в хода на съдебното производство са назначени комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и са допуснати свидетели
по делото.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че л.а.„Мицубиши”, модел
„Каризма”, ДК № СТ 80 83 КК в резултат на
претърпяното ПТП се е установил в покой, обърнат по таван с колелата нагоре. Според експертизата, скоростта
на движение на процесния лек автомобил непосредствено преди настъпването на
произшествието е възлизала на 119 км/час, а към момента на обръщането по таван на 85 км/час. Според
експертизата, от техническа гледна точка причините за застъпилото ПТП са
движение с превишена и несъобразена с пътно-климитични условия в участъка на
настъпилото ПТП, довела до настъпване на явлението аквапланинг, при което
автомобилът става неуправляем /водачът губи контрол върху управлението му/ и е
напуснал платното за движение, като се е обърнал по таван и се е установил в
покой в положението в което е фиксиран в протокола за оглед на
местопроизшествието. Произшествието е настъпило на прав и равнинен пътен
участък, на здрачаване, при условията на нормална видимост. Платното за
движение е ориентирано в посока запад-изток. Покрито е гладък дребнозърнест
асфалт без неравности, към момента на произшествието мокро. Състои се от две по
две еднопосочни ленти за движение, разделени с тревен остров и двойна
непрекъсната предпазна мантинела. Двете южни ленти са за направление движение
от запад на изток. Лявата от тях е широка 3.8 м, а дясната 4 м. Разделени са с
единична прекъсната линия-тип „M3“. Липсват пътни знаци в района на ПТП. Южно
от южната лента има банкет с ширина 3 м, след което следва полегат тревен скат
и крайпътен отводнителен канал с денивелация около 2 м спрямо платното за движение. Според експертизата,
произшествието е настъпило извън населено място и на пътен участък, в който
липсва пътна маркировка, ограничаваща скоростта на движение. В случая
максимално разрешената скорост на движение, съобразена с категорията на
превозното средство, е възлизала на 90 км/ час. Определената скорост на
движение 119 км/час е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен
участък и е несъобразена с конкретните пътни условия. Според експертизата, липсват
данни за техническа неизправност на процесното МПС, т.е. същото е било
технически изправно. В случая процесният лек автомобил е катастрофирал
самостоятелно и водачът му е имал техническа възможност да следи конкретната
пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол
върху управлението, поради което и експертизата приема, че същият е имал и
техническа възможност да предотврати неговото настъпване при движение със
скорост не по-висока от критичната в конкретния случай 90 км/ч.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
добросъвестно изготвено и мотивирано и не е оспорено от страните в хода на
съдебното производство.
С оглед установяване на получените от ищцата физически
увреждания, причинени при настъпване на процесното ПТП, съдът е назначил и
комплексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението й се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Контузия на
главата /установена след преглед и регистрирана в лист за преглед на пациент в
КДБ/СО - във ФСМП - Казанлък на същата дата, веднага след произшествието /, Комоцио
церебри /установено в същия лист като предходната травма, придружено с кома и
амнезия/, Фрактура на дясна седалищната кост /констатирана при направа на
рентгенографии на 18.05.18г. и разчетено от рентгенолог/. Експертизата посочва,
че в Амб.лист №805/31.05.18г специалист ортопед тълкува рентгеновата находка
като фрактура на долното рамо на пубиса в дясно. В представените болнични листи
диагнозата е записана също като: Счупване на пубиса /срамна кост/.
Кръвонасядания и охлузвания по лицето, оток по кръсцовата област на тялото и
крайниците /двата горни крайника, лявото бедро, десния глезен/. Повърхностни
порезни и разкъсно-контузии рани по долните крайници.
Според експертизата, по отношение на лечебните
мероприятия, които са използвани за възстановяване след травмите на ищцата
документната информация е прекалено оскъдна. В лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 14.05.18г няма отразена препоръчана терапия. Първите 14 дни от
временната нетрудоспособност на ищцата са осигурени от ОПЛ. За издаването на
този болничен лист предварително е издаден амбулаторен лист от ОПЛ, който не е
представен към съдебната документация. В него би трябвало ОПЛ да препоръча
терапия или лечебни мерки. В Амб.лист №805/31.05.18г., издаден от ортопед
травматолог, в графата терапия е записано: Облекчен двигателен режим за 30 дни
и е дадено мнение за продължаване на временната нетрудоспособност с още 30 дни.
След това /на 14.06.18г./ е издаден от ЛКК болничен лист за периода от
30.05.18г до 28.06.18г. В Амб.лист № 1079/05.07.18г, издаден от ортопед
травматолог, в графата терапия е записано: продължава с облекчения двигателен
режим; НСПВС при нужда пер ос (през устата) и за мазане. Отново е насочена за
продължаване на временната
нетрудоспособност.
Видно от заключението, предните тазови кости са
чувствително по-тънки и не издържат на високо енергийни удари или на резки
мускулни контракции - претърпяват фрактуриране. Самото счупване на срамната
кост е силно болезнено през първите 15 дни дори и в покой. Близостта на костите
до тазобедрената става е причина за силни болки и през последващия период, тъй
като силни, стабилизиращи мускули между горната част на бедрото и предната част
на тазовия пръстен предизвикват болка и при най-малкото движение на бедрата.
Това налага използването на помощни средства - патерици. Тези болки продължават
до 45-60-ия ден от счупването. По тази причина е силно болезнено и стъпването и
ходенето през този период. След изтичане на периода от 2 месеца болката започва
да затихва.
Видно от
експертизата, периодът на възстановяване при фрактура на предната част на
тазовия пръстен зависи от възрастта на пострадалия, от неговото тегло, от
качеството на костта (костна плътност), от спазването на режима на покой,
особено през първите 4-5 седмици от травмата. В конкретния случай ищцата към
момента на счупването е била на 20 години, т.е. при нея има всички предпоставки
срастването на фрактурата и възстановяването на движенията на близката
тазобедрена да е в оптимален срок. Това значи, че срастването на фрактурата при
нея е за период до 3 месеца, а окончателното изглаждане на походката се постига
до 4,5 месеца. След осъществяване на личния клиничен преглед експертизата е установила,
че фрактурата е напълно сраснала, походката е изгладена и балансирана.
Вещите лица посочват, че обикновеният
триточков предпазен колан /с какъвто са снабдени масовите съвременни
автомобили/ предпазва тялото и таза на пасажера при челни удари или при челно-леко
коси удари. В конкретния случай е имало плъзгане на автомобила, в който се е
возила ищцата на ляво и на дясно, а след това излизане от пътното платно,
претърпяване на удар в крайпътна канавка и преобръщане на страни през таван. Счупването
на предните тазови кости на ищцата е получено най-вероятно при страничен удар и
то при изпадането й от купето на автомобила и падането в канала. Според
експертите, в случая травмите отговарят на много силен страничен удар, който
може да се получи при изпадане на тялото на пострадалата ищца извън автомобила.
Счупването на предната тазова дъга е получено в резултат на високо енергиен
удар, идващ от страни, т.е. не може да се получи ако ищцата е била с поставен
обезопасителен колан. Счупването на предната дъга на тазовия пръстен
задължително е налагало леглови режим за около 3-4 седмици. След 15 -ия ден от
травмата е позволено бавно изправяне и придвижване с две помощни средства, без
натоварване на десния долен крайник и дясната тазова половина.
Експертите са посочили степените
на разстройство на съзнанието - обнубилацията, сомнолентността, сопор и кома.
Уточнили са, че на базата на свидетелските показания на очевидците, веднага
след процесното ПТП и на обясненията на ищцата, последната е била в коматозно
състояние веднага след ПТП.
Според
заключението на експертизата, контузията на главата е с период на
възстановяване до 10 дни, комоцио церебри /мозъчното сътресение/ е с период на
възстановяване от 3 до 4 седмици. Изключително важни са постелният режим, неупотреба
на храни и течности, съдържащи кофеин, липса на дразнители на зрителният и
слухов анализатор, каквито са телевизорът, компютърът и телефонът. Експертите
са посочили, че младата възраст благоприятства бързото възстановяване.
При осъществяване на
прегледа от експертите, същите са разгледали внимателно и СД с рентгенографиите,
направени след процесното ПТП, като са установили, че се касае за две различни
фрактури: Фрактура на ос ишии и фрактура на ос пубис. Фрактурата на дясна
седалищната кост- периодът на възстановяване при фрактура на предната част на
тазовия пръстен, зависи от възрастта на пострадалия, от неговото тегло, от
качеството на костта (костна плътност), от спазването на режима на покой,
особено през първите 4-5 седмици от травмата. В конкретния случай ищцата към
момента на счупването/е била на 20 години, т.е. при нея има всички предпоставки
срастването на фрактурата и възстановяването на движенията на близката
тазобедрена става да е в оптимален срок. Това значи, че срастването на
фрактурата при нея е за период до 3 месеца, а окончателното изглаждане на
походката и възстановяване на движенията в близката до нея тазобедрена става се
постига до 4,5 месеца. След осъществяване на личния клиничен преглед
експертизата установи, че фрактурата е напълно сраснала, походката е изгладена
и балансирана.
Според експертизата, кръвонасяданията
и охлузванията по лицето, отокът по кръсцовата област на тялото и
крайниците/двата горни крайника, лявото бедро, десния глезен/ е с период на
възстановяване 2-3 седмици. Повърхностните порезни и разкъсно-контузии рани по
долните крайници се възстановяват за 2-3 седмици. Не са настъпили никакви
усложнения по време на лечението на телесните увреждания, получени от ищцата
В съдебно заседание от 11.05.2021г. експертите са
посочили, че в случая е налице „несъдействие от страна на пострадалата“, като са
уточнили, че „за такъв тип травми типичното мозъчно сътресение и счупването на
таза се лежи задължително в здравно заведение поради това, че тези травми след
себе си могат до доведат до сериозни усложнения, но поради възрастта тя е
отказала престоя си и заради това няма този тип разследване“, който се прави в
здравното заведение. Експертът ортопед е посочил в съдебното заседание, че
ищцата е спазила режима на легло около 30 дни, впоследствие е започнала
постепенно раздвижване на къси разстояния, впоследствие на дълги разстояния. За
възрастта на ищцата се приема срок от около три месеца възстановителен период и
ако не провежда рехабилитация - около четири месеца. „Целта е изглаждане на
походката, запазване функцията на мускулите, това при нея би следвало да се
постигне за три - четири месеца, но няма документ, който показва крайния срок
на идеално възстановяване“.
Съдът възприема заключението на комплексната
медицинска експертизата, същото е добросъвестно изготвено и мотивирано и не е
оспорено от страните в хода на съдебното производство. Изготвено е въз основа
на медицинската документация представена по делото, както и направен личен
преглед на ищцата.
С оглед установяване на претърпените от ищцата болки и
страдания, причинени от физическите увреждания, вследствие на процесното ПТП,
по делото са разпитани и свидетели.
От
показанията на св. Р.Х.Щ., майка на ищцата, се установява, че на 14.05.2018г. й
се обадили, че дъщеря й е претърпяла катастрофа и че е в болницата, както и че
след катастрофата е получила комоцио и счупване на таза. Наложило се майка
й да я гледа, като ищцата била на легло
месец и половина. Нуждаела се от чужда помощ, била скована в кръста, вземала
болкоуспокоителни, не можела да гледа
телевизор, било много трудно, не можела да ходи до тоалетна, майка й я къпела.
След този период трудно се движела с бастун, цялата се кривяла, навсякъде
трябвало да е с придружител около четири – пет месеца. Не можела да гледа телевизия
от главоболие, имала постоянно главоболие. Имала наранявания на лицето, белези,
било я срам да се показва, по краката си и абсолютно навсякъде имала белези.
Останали й белези по двете бузи на лицето и по краката. Свидетелката посочва,
че впоследствие, след катастрофата разбрала, че се познават с Н.И.Н.. След
първия месец завели на рехабилитатор, показали им какви упражнения да правят,
защото било невъзможно да я водят постоянно и в къщи правили упражненията.
Преди ПТП ищцата била сервитьорка, след ПТП се върнала на работа. Минали четири
- пет месеца след произшествието и тогава се върнала на работа, ищцата имала
болнични за времето на лечението в къщи. Впоследствие свидетелката разбрала, че
ищцата била с шофьора на колата Н. Желев и техен приятел. Посочва, че засега ищцата
е добре и е възстановена. Твърди, че при смяна на времето и при физическо
натоварване се оплаква от болки в кръста. Свидетелката посочва, че от дъщеря си
/ищцата по делото/ знае, че е загубила съзнание след катастрофата.
От показанията на св. Н.И.Н., водач на претърпелия ПТП
автомобил, се установява, че произшествието се случило по пътя Казанлък - Стара
Загора, близо до с. Черганово, на втория завой от „Лукойл“. Бил валял дъжд,
пътят бил мокър. По пътя се стичала ивица вода. Както карал колата със 120 –
130 км/ч по пътя, в момента, в който предницата минала през ивицата, по която
се стичала водата по пътя, колата му поднесла. Опитал се да я овладея, но не
успял. Затворил си очите и като ги отворил след произшествието, нямало никой в
колата. Предполага, че е загубил съзнание, твърди, че не си спомня какво се е случило,
когато колата започнала да поднася. Като си отворил очите за първи път в колата
видял, че няма никой около него. Двамата му спътници били излетели извън
колата. Свидетелят твърди, че има някакви бегли спомени, че е взел момичето и я
подал на някого през мантинелата. Опитал се да спре няколко коли, но никой не
спрял. Отишъл до колата, взел на момичето телефона, но имал парола. Звъннал един
неин приятел. Свидетелят му казал, че са катастрофирали, къде се намира колата
и да изпрати линейка. Казал му, че всички са в съзнание. Пристигнала линейката,
взели ги и ги закарали в болница. Свидетелят посочва, че когато е подал ищцата
на това момче, тя е била първоначално в безсъзнание, вече в болницата дошла в
съзнание. В деня на ПТП преди да се качи в колата свидетелят и ищцата били заедно
в една компания. През този ден били
заедно и преди катастрофата, и друг човек имало в колата – К. Посочва, че в
деня на процесното ПТП е употребил наркотични вещества. Уточнява, че се е
случило вечерта, през нощта към 1-2 ч. преди катастрофата. След това бил ял,
спал и към осем часа вечерта на другия ден станала катастрофата. Посочва, че е
бил с друг човек, когато е употребил вечерта преди ПТП наркотични вещества, не
със спътниците си от вечерта на катастрофата. Уточнява, че е употребявал марихуана
и преди това, след тренировка. Заедно с ищцата не бил употребявал марихуана, отскоро
се познавал с нея. С другия човек, който
бил в колата, и с него не били употребявали наркотици заедно.
От показанията на св. Ц.В.И. се установява, че, не си
спомня всичко в детайли, свързано с процесното ПТП. Мислел да отиде да тренира
и карал към Казанлък. Видял в насрещното платно кола, която поднасяла, може би
заради водата, в посока към неговата кола. Както била поднесла към мантинелата,
завъртяла се в другата посока и влезла в канавката. Зад нея имало други коли,
но никой не спрял. Почувствал се задължен да спре. Минал в насрещното и видял
момичето, което било седнало в тревата. Свидетелят се стреснал и решил да се
обади на 112. Тогава от храстите излязъл свидетелят Н.Н.. Той бил в шок, бил
много уплашен. Взели момичето, прехвърлили си я един на друг през канала. Не си
спомня кой е звъннал на 112, Н.Н. останал да чака линейката, а св.И. закарал
момичето в спешното в Казанлък. Посочва, че не е видял колата, а само момичето.
Колата била на разстояние от пътя, имало храсти, Н. излязъл от храстите. Не
знаел, че има друг човек, нито е питал Н. колко човека е имало в колата.
Свидетелят посочва, че в момента, когато е видял момичето, тя не била в
съзнание. Дошла в съзнание по пътя към болницата, изобщо не знаела какво се
случва, питала „Къде съм аз? Кой съм аз?“. Била неадекватна. Свидетелят сочи,
че пътната настилка е била мокра, било валяло. Според свидетеля, колата е
поднесла заради мократа настилка. Свидетелят сочи, че се е движел внимателно точно заради условията.
Според свидетеля, колата завила първо към мантинелата, после излязла от
канавката. Забелязал, че колата се движела в права линия, после поднесла към
мантинелата. Свидетелят спрял от другата
страна, после пресякъл. Ищцата започнала да се свестява към болницата, но била
в шок, неадекватна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са последователни, непротиворечиви, а и свидетелите са
очевидци на събитията и обстоятелствата, за които свидетелстват.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП –14.05.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са
налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по
предявения срещу него иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано, че увреденото лице спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от задължителната
сила на присъдата, постановена по НОХД № 1197/2019г. по описа на ОС- гр. Стара Загора. Видно от същата, водачът
на л.а. „Мицубиши”, модел „Каризма”, ДК № СТ 80 83 КК Н.И.Н., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 14.05.2018 г. по главен път ПП-I-5, km 201+400
m, при управление на МПС – „Мицубиши”, модел „Каризма”, с рег. № СТ 8083 КК – е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно – средна телесна повреда на К.Ц. А., изразяваща се в трайно затруднение
на движенията на горния ляв крайник, и на Е.Г.Н., изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, и
в трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – непроменен
тетрахидроканабинол и на неговия метаболит (хидрокситетрахидроканабинол) в
ниска следова обща концентрация (под 50 hg/ml), поради което и на основание чл.
343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342,
ал. 1 и чл. 58а от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът е
лишил подс. Н.И.Н. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Присъдата е влязла в законна сила.
От назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза се установява механизмът на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в настоящото изложение.
Причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на лекия
автомобил Н.И.Н., който е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като съобрази
скоростта си на движение с ограниченията, предвидени за съответната част от
пътя, както и с конкретната пътна обстановка.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявения иск – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадалата ищца вреди. Това се
установява от всички доказателства по делото - от влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд в
тази част, от съдебно-автотехническата
експертиза, както и от
комплексната медицинска експертиза.
Поради гореизложените съображения, съдът приема, че
деянието на водача на лекия автомобил Н.И.Н. осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е
предявила претенцията си пред застрахователното дружество –ответника по делото,
за изплащане на застрахователно обезщетение, съгл.изискванията на КЗ, но е
получила отказ да й се изплати такова обезщетение /л.26-31 от гр.д.№196/19 по
описа на СГС/.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на
претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“,
съгласно даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с преценка на
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото
разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий
за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта,
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика.
В конкретния случай, от показанията на св.Щ., майка на ищцата, се
установи, че ищцата е била на легло месец
и половина, като на майка й се е наложило да я обгрижва, тъй като се е нуждаела
от чужда помощ, била е скована в кръста, вземала болкоуспокоителни, не можела
да ходи до тоалетна, да се обслужва
сама, поради което и майка й я къпела. След този период започнала да се движи трудно
с бастун, като цялата се кривяла. Около четири – пет месеца навсякъде трябвало
да е с придружител. Имала постоянно главоболие, което безспорно причинява
постоянен дискомфорт. Получените при процесното ПТП наранявания на лицето, останалите
белези, водели до неудобство и притеснение у ищцата да се показва в обществото.
Според показанията на св.Щ., ищцата продължава да се оплаква от болки в кръста
при смяна на времето и физическо натоварване. В случая, макар походката да е
възстановена след 3-4 месеца /разясненията на медицинската експертиза в съдебно
заседание/, при промяна на времето се появяват болкови симптоми, резултат от
причинените телесни увреждания при процесното ПТП.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди
от следните травматични увреждания: Контузия на главата; Мозъчно сътресение,
придружено с кома. Фрактура на дясната седалищна кост; Фрактура на долното рамо
на пубиса вдясно; Кръвонасядания и охлузвания по лицето, оток по кръстцовата
област на тялото и крайниците; Повърхностни порезни и разкъсно-контузни рани по
долните крайници. В случая следва да бъде отчетен преживения от ищцата стрес,
който е довел до негативни изживявания за ищцата. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен
фактор. Като се има предвид младата
възраст на ищцата, степента и характера на получените увреждания, продължилия
възстановителен процес, както и икономическите условия в страната и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер
на 35000 лв., в който размер искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 90 000 лева,
следва да се отхвърли като недоказан. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че към настоящия момент ищцата се е възстановила от получените травми.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от ответника, че пострадалата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без
да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия
или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат
ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата са в две насоки: първо - твърденията, че
ищцата е знаела, че водачът на автомобила е употребил наркотични вещества и
второ – непоставяне на обезопасителен колан.
По отношение на първото твърдение, съдът приема, че
липсват доказателства в хода на съдебното производство на ищцата да е било
известно обстоятелството, че водачът на автомобила, в който е пътувала е
употребил наркотични вещества часове преди да шофира автомобила. Липсват данни
относно посочените обстоятелства, поради което съдът намира за неоснователни и
недоказани тези твърдения на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Относно твърденията на ответника за съпричиняване от
стана на ищцата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан по време
на пътуването и процесното ПТП, съдът приема, че безспорно се установи в хода
на производството, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. С
това свое поведение съдът счита, че ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат- получените травми в резултат на ПТП.
Според съдебната автотехническа експертиза, предпазният
триточков еластичен колан е максимално ефективен при настъпване на челен
сблъсък. Но, съобразно механизма на протичане на процесното ПТП и получените
деформации по автомобила и травми от постралата ищца, предпазният еластичен
триточков колан би имал от техническа гледна точка известна ефективност, като
би задържал пострадалата на седалката на автомобила. Основание за това са
липсата на деформации по тавана и купето в зоната на предна дясна седалка.
Според съдебната комплексна медицинска експертиза, хоризонталното
рамо на триточковия колан предпазва тазовата област от големи измествания на
страни. Дори и малкия луфт, който може да създаде хоризонталната част на
колана, пак би задържала таза, така че той да не се удари с голяма енергийна
компонента в страничната врата. В случая травмите отговарят на много силен
страничен удар, който може да се получи при изпадане на тялото на пострадалата
ищца извън автомобила. Счупването на предната тазова дъга е получено в резултат
на високо енергиен удар, идващ отстрани, т.е. не може да се получи, ако ищцата
е била с поставен обезопасителен колан.
Или в случая и двете експертизи са категорични, че
липсата на поставен обезопасителен колан е причина за по-тежките травми, получени
от ищцата, тъй като тялото й е изпаднало от автомобила. Ако същата беше с
поставен обезопасителен колан, то същият би задължал и фиксирал тялото към
седалката на автомобила. В този случай, предвид установените обстоятелства, а
именно липсата на деформации по тавана и купето в зоната на предна дясна
седалка, където е пътувала ищцата, същата не би получила тези травматични
увреждания, или не в установения от експертизата обем.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносните последици, причинени в
резултат на процесното ПТП, което съдът счита, че е на 30%. С оглед на
изложеното, като се вземе предвид приетия размер на
съпричиняване от страна на ищцата, съдът счита, че искът е основателен и
доказан за сумата 24 500лв. (35 000 –
30% от 35 000 = 35 000 - 10 500 = 24 500).
В този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума, до
предявения размер от 90 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от
17.10.2018г., /датата на отказа от страна на ответника да заплати обезщетение
по претенцията на ищцата/ до окончателното й заплащане
По разноските:
Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищцата не е направила разноски по делото и не претендира за такива.
Ответникът
е направил разноски за сумата 1368лв. общо, от които съдът приема, че
юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в размер на 200лв.,
съобразно фактическата и правна сложност на спора. При този изход на спора ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски,
съразмерно на отхвърлената част от искова, като на ответника в случая се дължат
разноски в размер на 998.64 лв.
Водим от горните мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. А.
Д. Д.: Ж. И З.“ АД, гр. С.
***, РАЙОН „И.“, ж.к.Д., „Г.М.Д.“ *, бл.*, вх* ет.*, ап.*ЕИК ** да заплати на Е. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, оф.4, адв. Б.Б. сумата от 24 500 лева (двадесет и четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на ПТП възникнало на 14.05.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2018г. до окончателното
й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 24 500 лева до пълния претендиран размер от 90 000 лв., като
неоснователен.
Присъдената сума следва да бъде изплатена по следната
банкова сметка: ***: RZBBBGSF при РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с титуляр:“Адвокатско дружество Й. и Евгениев“.
ОСЪЖДА
Е.
Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адрес:***, оф.4, адв. Б.Б. да заплати на „З. А. Д. Д.: Ж. И З.“ АД, гр. С. ***, РАЙОН „И.“, ж.к.Д., „Г.М.Д.“ *, бл.*, вх*
ет.*, ап.*ЕИК
** сумата от 998.64лв (деветстотин деветдесет и осем лв. и 64ст.), представляваща направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на предявения иск.
ОСЪЖДА „З.
А. Д. Д.: Ж. И З.“ АД, гр. С.
***, РАЙОН „И.“, ж.к.Д., „Г.М.Д.“ *, бл.*, вх* ет.*, ап.*ЕИК **,
да заплати дължимата държавна такса в размер на 980 лв. /деветстотин и
осемдесет лв./ по сметка на ОС Ст. Загора съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: