Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.03.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2648 по описа за 2018 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 2018 – 0042212/ 08.08.2018 г. на ***със седалище *** към ***н. *** *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113 ал.1 ЗЗП.

Санкционираното лице, недоволно от така издаденото наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН чрез наказващия орган. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си съобразно чл.52 ал.4 ЗАНН, тъй като не е преценил надлежно направените възражения и събрените доказателства; в НП отсъства надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – не е индивидуализиран договора за покупко-продажба на стоката, за която са изложени обстоятелства, както и не са посочени индивидуализиращи признаци на самата стока. На следващо място, оспорва доказаността на административното нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП като в тази връзка изтъква, че не са взети предвид дадените от страна на търговеца становища по случая, в т.ч. – че сами по себе си, тези становища отразяват позицията на оторизиран сервиз във връзка с техническата изправност и съответствие на процесното мобилно устройство с договора за продажба. На последно място, отправени са възражения и във връзка с размера на наложената имуществена санкция и по-конкретно – посочено е, че издаденото НП не съдържа никакви мотиви, обосноваващи приетия от страна на административнонаказващия орган размер от 1000 лева.  На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – *** представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К - 0042212/26.04.2018г. от страна на С.Н.Н. – главен инспектор при *** - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Г.П.К. и съответно упълномощен представител на ***. Съставен е за това, че на 27.03.2018 г. била извършена проверка в магазин ***“, стопанисван от „*** която проверка е следствие от постъпила жалба от потребител – *** - относно предявени 4 рекламации за мобилен телефон „**“ **. Оплакването в жалбата било, че апаратът се намира при търговеца от 23.01.2018г., но стоката не била приведена в съответствие с договора за продажба, а всеки път се връщала от сервиза с коментар, че описаните проблеми не са констатирани. При споменатата проверка в обекта, стоката се намирала на място и съгласно  сервизна поръчка №BG03001069819/02.03.2018г., издадена от „***, „Не е констатиран хардуерен проблем. Апаратът е технически изправен“. На същата дата /27.03.2018г./ потребителката посетила търговския обект за получаване на стоката, но при тестване заедно със служител на търговеца били установени несъответствия с договора за продажба, както и че апаратът не функционира по предназначение, поради което *** отказала да получи стоката. На 28.03.2018 г. *** внесла допълнение към жалбата си в ***. При документална проверка на 19.04.2018 г. /съставен ППД №К-0108829/19.04.2018г./ търговецът бил запознат с внесеното допълнение от жалбоподателката, като му е представено копие на сервизната карта, в която са отразени несъответствията и бил запознат с искането на *** за замяна на телефона с нов. На търговеца било дадено задължително предписание  - на 03.05.2018 г. да представи в *** – ПЛЕВЕН акт за удовлетворяване на рекламация. На 26.04.2018 г. търговецът представил становище, в което изложил, че устройството е върнато в търговския обект след сервизно обслужване и в случай, че потребителя претендира наличието на нов проблем - следва да предяви нова рекламация. В тази връзка актосъставителят приел, че със становището си търговецът отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба; отказва да замени апарата с нов; не представя доказателства съгласно които е предприел действия по установяване и отстраняване на несъответствията, за които е уведомен с ППД №К-0108829/19.04.2018г. Направен е извод, че търговецът не е привел стоката - *** в съответствие с договора за продажба – нарушение на чл.113 ал.1 ЗЗП. Отбелязано е, че нарушението е за първи път. При съставяне на АУАН не били направени възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е преобладаващо възприета от административнонаказващия орган. Същият счел за необходимо да допълни, че търговецът не е привел стоката - ***, в съответствие с договора за продажба до 26.04.2018г. На тази основа, издал обжалваното наказателно постановление, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113 ал.1 ЗЗП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.34 - 35 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, неясно в хода на административнонаказателното производство остава описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то се твърди, че е извършено. Съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат надлежно описание на действията/бездействията, за които се твърди, че са довели до нарушаването на разпоредбата на чл.113 ал.1 ЗЗП. След известно изложение на обстоятелства в АУАН и НП, във връзка с подадена жалба от *** и предприети действия от страна на КЗП и по-конкретно – съставяне на ППД №К-0108829/19.04.2018г., бива отбелязано, че от страна на търговеца е депозирано становище, прието с ППД №К-0108834/26.04.2018г.; посочено е, че в това становище, *** е изразило позицията си по случая на ***, а на свой ред – от тази позиция е направен извод, че търговецът не е представил доказателства за отстраняване на несъответствията, за които е уведомен с ППД №К-0108834/26.04.2018г. Налага се да бъде подчертано, че непредставянето на определени доказателства или неизпълнението на дадени задължителни предписания, би могло да бъде основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, но очевидно – не и във връзка с нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП. Същата разпоредба гласи: „Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.“. Очевидно е, че представянето на становище от страна на търговеца - независимо от съдържанието на това становище - няма как да представлява, само по себе си, нарушение на цитираната правна разпоредба. От друга страна, преди депозирането на споменатото становище, процесният мобилен апарат неколкократно е изпращан за отстраняване на несъответствия в оторизиран сервиз, откъдето пък се връщал с отбелязване, че такива несъответствия не са налице. В такъв случай – кои са действията/бездействията, посредством които е нарушен чл.113 ал.1 ЗЗП и дали в действителност това е нарушената правна разпоредба: това са въпроси, на които съставеният АУАН и издаденото НП не дават надлежен отговор, т.е. допуснати са нарушения по чл.42 т.4 и т.5 ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Тук е обаче мястото да бъде изтъкнат и друг важен момент. Съобразно  чл.113 ал.2 ЗЗП, „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.“. Следователно, разпоредбата на чл.113 ал.2 ЗЗП допълва съдържанието на тази по чл.113 ал.1 ЗЗП от гледна точка на допустимия срок, в който задължението по чл.113 ал.1 ЗЗП следва да бъде изпълнено. Според актосъставителя и административнонаказващия орган, касае се за нарушение по чл.113 ал.1, а не за такова по чл.113 ал.2 ЗЗП, но във всеки случай - съставеният АУАН не съдържа ясно, категорично посочване на времето на твърдяното административно нарушение. Всяко административно нарушение, от обективна страна, се характеризира задължително с времето на неговото извършване. В АУАН са изложени множество и различни обстоятелства, за които са отбелязани и съответни дати /в т.ч. - 27.03.2018 г., 23.01.2018г., 28.03.2018 г., 19.04.2018г., 26.04.2018 г./, но никоя от тези дати не може да бъде свързана по разбираем начин с твърдяното нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП. В този смисъл, в съставения АУАН липсва задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 ЗАНН. Несполучлив опит за отстраняване на така допуснатото нарушение на процесуалните правила е направен при издаването на Наказателното постановление – уточнено е, че търговецът не е привел стоката - ***, в съответствие с договора за продажба до 26.04.2018г. Вън от всяко съмнение, административнонаказващият орган има право да прецизира приетите от страна на актосъставителя факти и правна квалификация; в този смисъл е и разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН. Все пак, този род интервенции от страна на административнонаказващия орган не следва да водят до съществено изменение на обстоятелствената част на административното „обвинение“, а именно това е сторено в настоящия случай: въведена е дата – 26.04.2018г., която се свързва с времето на извършване на твърдяното административно нарушение. Подобни интервенции водят до несъответствия във фактите, въз основа на които е ангажирана и се реализира административнонаказателната отговорност. Нещо повече - както беше споменато, опитът за отстраняване на вече допуснатото нарушение по чл.42 т.3 ЗАНН е несполучлив, защото оставя впечатлението, че нарушението е извършено в известен период от време – до 26.04.2018г., без обаче да е ясен началния момент на този период от време, защото както беше отбелязано – в АУАН и НП се съдържа значителна по обем фактология, придружена със съответни дати, без обаче последните да внасят необходимата яснота в очертаната насока.

Следователно, в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.3, т.4, 5 и по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Тези нарушения са съществени и водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и по-конкретно – до ограничаване възможността му да научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана неговата отговорност. Поради това, обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правният спор по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът съобрази, че показанията на свидетелите Н. и К. са незаинтересовани, взаимнопотвърждаващи се, не будят съмнение в достоверността си и следва да бъдат кредитирани. Както от тях, така и от представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства /л.17 – 23, л.25 – 33, л.94 – 105 от делото/, в т.ч. - ППД №К-0108829/19.04.2018г. и ППД №К-0108834/26.04.2018г. се установява, че действително, потребителят *** неколкократно е предявявала рекламации във връзка с мобилен телефон ***. Също така неколкократно, по тези рекламации е взимано надлежно отношение от страна на търговеца: стоката е изпращана за гаранционно обслужване. На 27.03.2018г., отново след такова обслужване, мобилният телефон е бил представен на потребителя в търговския обект, за получаване. При извършена проба/тестване/ в търговския обект обаче, отново били констатирани проблеми във функционирането на мобилния апарат и в тази връзка - направено отбелязване върху издадената Сервизна карта /л.25 от делото, гръб/. След това обаче, *** отказала да получи апарата и на 28.03.2018г. подала допълнително изложение към вече заведената си жалба пред КЗП /л.25 от делото, лице/ - в което изложение отправила искане органите на Комисията да й съдействат, щото да бъде заменен проблемният апарат, с нов.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.112 ал.1 ЗЗП, „При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.“. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.112 и чл.113 ЗЗП води до извода, че именно предявяването на рекламация поражда за търговеца задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, като на потребителя е дадена възможност да избере – ремонт на стоката или замяната й с нова. Видно е, че в процесния случай, такава рекламация не е предявена на търговеца. Вместо да приеме върналата се от сервизно обслужване стока и да отправи рекламация в съответствие с чл.112 ал.1 ЗЗП /в т.ч. – да поиска от търговеца да замени проблемния апарат с нов такъв/ - потребителят е оставил мобилния телефон в търговския обект и е отправил искане за съдействие до КЗП. Следва да бъде подчертано, че евентуалната намеса на КЗП /както е в настоящия случай/  не може да промени относителния характер на правоотношението между търговеца и потребителя. При положение, че не е предявена надлежна рекламация по чл.112 ЗЗП, за търговеца не може да се породи и задължение по чл.113 ал.1 ЗЗП, още повече, че именно при предявяване на рекламацията потребителят следва да посочи своя избор: дали желае да бъде извършен ремонт на стоката или тя да бъде заменена с нова. И отново, както беше отбелязано и по-горе: поставя се въпроса в какъв срок е следвало търговецът да изпълни задължението си по чл.113 ал.1 ЗЗП и съответно – от бездействие в кой срок, се извежда нарушаване на това задължение. Този въпрос няма ясен, безпротиворечив отговор в събраните по делото доказателствени материали. Необходимо е да бъде подчертано и това, че с ППД №К-0108829/19.04.2018г. на търговеца е дадено задължително предписание - на 03.05.2018 г. да представи в *** – ПЛЕВЕН акт за удовлетворяване на рекламация. Актът за установяване на административно нарушение обаче е съставен още на 26.04.2018г., без да изтече дадения срок до 03.05.2018г., а отделно от това – отговорността на търговеца е ангажирана на основание чл.222а ЗЗП, а не – на основание чл.230 ЗЗП. Ето защо, няма как да се приеме – а още по-малко, за доказано по убедителен начин - че в настоящия случай е налице нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП от страна на ***. Следователно – на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение, което не е извършило.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 2018 – 0042212/ 08.08.2018 г. на *** *, *, *, * И * със седалище *** към **” към **, с което на “*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113 ал.1 ЗЗП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: