№ 1416
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20233100502025 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх.№60665/15.08.2023г. от Ц. Х. А., ЕГН:**********,
адрес: **** срещу решение №2665/17.07.2023г. по гр.д. №20223110116663 на РС – Варна, В
ЧАСТТА, с която е уважен предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище гр.София иск срещу жалбоподателя за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за следните
суми:
1. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., от които:
-89,97 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети)
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за период 18/02/2020-
17/05/2020 и
- 96,24 лв., неустойка за предсрочно прекратяване договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** г.,представляваща размера на три месечни абонаментни такси по
договора,
2.сумата от 59,90 лева, дължими вноски по Застрахователна полица от 4.2.2020 г.
№1087913 за Застраховка „Смартфон протект", активирана към договор за лизинг от
4.2.2020г. за SAMSUNG ****, дължима за период 18/02/2020 г.- 17/06/2020 г.;
3. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***г., изменен с
1
допълнително споразумение към него от 22.11.2018 г., от които:
-136,01 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети)
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., изменен с допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 г. за период 18/02/2020-17/05/2020 г. и
- 112,47 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., изменен с допълнително споразумение към
него от 22.11.2018 г. представляващи три месечни абонаментни такси
4.сумата от 1278,57 лева дължими вноски по договор за лизинг от 4.2.2020 г.
SAMSUNG ****, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.- 17/07/2020 г.,
представляваща дължими 23 вноски от 55,59 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора 13.07.2020г.;
5.сумата от 67,16 лева дължими вноски по договор за лизинг от 4.2.2020г. за
Базови аксесоари, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.- 17/07/2020 г.,
представляваща дължими 23 вноски по 2,92 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора на 13.7.2020г.
6.сумата от 566,91 лева дължими вноски по договор за лизинг от 22.11.2018г. за
APPLE ****, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.- 17/07/2020 г.,
представляващи дължими 9 вноски по 62,99 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора на 13.7.2020г.
7. сумата от 607,64 лева дължими вноски по договор за лизинг от 23.2.2020 г. за
ACCESSORIES SAMSUNG **** за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.-
17/07/2020 г., представляващи 23 вноски от 25,99 лв. всяка и една частично погасена вноска
останала незаплатена за 9,87 лв., станали изискуеми с прекратяване на договора на
13.7.2020г., ведно със законната лихва върху всички главници, начислена за периода от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по гр.д. 10350/2022 по описа на ВРС, 34 състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и
противоречие с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че в доклада по делото съдът е указал на ищеца,
че не сочи доказателства относно редица подлежащи на доказване факти и обстоятелства, но
въпреки липсата на допълнително ангажирани от ищеца доказателства предявените искове
са уважени. Твърди се, че съдът неправилно е формирал извод за валидно осъществено
разваляне на договора от страна на ищцовото дружество, както и че неправилно е оставил
без уважение възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно
задълженията с падеж преди 04.08.2019г. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.
2
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Йеттел България“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява
становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение по гр.д. №10350 по описа за 2022г. на РС – Варна.
Производството е образувано по искова молба от “Йеттел България“ ЕАД срещу
ответника Ц. Х. А. по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.д. 10350/2022 по описа на ВРС, 34 състав в общ размер от 3353,60 лева,
формирана както следва:
1.сумата от 473,81 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** г., от които:
-89,97 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети)
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., дължими за период 18/02/2020-
17/05/2020 и
-383,84 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., формирани както следва: сума в
размер на 96,24 лв., представляващи три месечни такси, и сума в размер на
- 287,6 лв. за SAMSUNG ****, представляващи разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг;
2.сумата от 59,90 лева, дължими вноски по Застрахователна полица от 4.2.2020г.
№1087913 за Застраховка „Смартфон протект", активирана към договор за лизинг от
4.2.2020г. за SAMSUNG ****, дължима за период 18/02/2020 г.- 17/06/2020 г.;
3.сумата от 299,61 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** г., изменен с допълнително споразумение към него от 22.11.2018 г., от които:
-136,01 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети)
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., изменен с допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 г. за период 18/02/2020-17/05/2020 г. и
-163,60 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., изменен с допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 г., формирани, както следва: сума в размер на 112,47
лв., представляващи три месечни такси, и сума в размер на 51,13 лв. за APPLE ****,
представляващи разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
3
4.сумата от 1278,57 лева дължими вноски по договор за лизинг от 4.2.2020 г.
SAMSUNG ****, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.-17/07/2020 г.,
представляваща дължими 23 вноски от 55,59 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора 13.07.2020г.;
5.сумата от 67,16 лева дължими вноски по договор за лизинг от 4.2.2020 г. за
базови аксесоари, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.- 17/07/2020 г.,
представляваща дължими 23 вноски по 2,92 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора на 13.7.2020г.
6.сумата от 566,91 лева дължими вноски по договор за лизинг от 22.11.2018 г. за
APPLE ****, за които са издадени фактури в периода 18/02/2020 г.-17/07/2020 г.,
представляващи дължими 9 вноски по 62,99 лв. всяка, станали изискуеми с прекратяване на
договора на 13.7.2020г.
7. сумата от 607,64 лева дължими вноски по договор за лизинг от 23.2.2020 г. за
ACCESSORIES SAMSUNG **** за които са издадени фактури в периода 18/02/2020г.-
17/07/2020г., представляващи 23 вноски от 25,99 лв. всяка и една частично погасена вноска
останала незаплатена за 9,87 лв., станали изискуеми с прекратяване на договора на
13.7.2020г. ведно със законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
8. сума в размер на 287,6 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., представляващи разликата между
цената на устройството SAMSUNG **** без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг и
9. сума в размер на 51,13 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** г., изменен с допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 г., представляващи разликата между цената на
устройството APPLE **** без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени следните договори:
1. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г.,
2.договор за лизинг от дата 04.02.2020 г. за SAMSUNG ****,
3.договор за лизинг от 4.2.2020 г. за базови аксесоари и
4.Застрахователна полица от 4.2.2020 г. № 1087913 за Застраховка „Смартфон
протект"
5. допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 22.11.2018 г., сключен за изменение на договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 24.09.2013 г., като със заявление за смяна на номер от
24.09.2013 г. последният е изменен с предпочетен номер +359*********
6. договор за лизинг със същата дата за APPLE **** и
4
7. договор за лизинг от 23.2.2020 г. за ACCESSORIES SAMSUNG ****
Излага се, че за ответника в системата на ищеца е наличен клиентски номер ****.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те
са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) на 13.7.2020 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на
договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).
Уточнява се, че неустойка се дължи само по договорите за мобилни услуги, но не
и в договорите за лизинг. Излага, че по-конкретно, процесиите клаузи за неустойка са
обективирани в т. 11 от договорите за мобилни услуги и раздел III или раздел IV от
допълнителните споразумения, сключени с длъжника. Те предвиждат, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Уточнява, че общият размер на неустойката е формиран като
сбор от два вида неустойки.
По отношение на лизинговите вноски се поддържа, че основанието за предсрочна
изискуемост е обективирано в чл.11 и чл.12 от ОУ към договора за лизинг.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Оспорва се истинността на процесните договори, като се поддържа, че
ответницата не е подписвала същите в полетата за полагане на подпис от абоната и
съответно не е налице облигационна връзка между страните. Поддържа се, че ищецът не е
предоставил на ответника услугите и вещите, предмет на договорите. Ако вещите предмет
на лизинга са предадени на ответницата, се поддържа, че те не са предадени в надлежно
състояние. Оспорва се ответникът да е бил запознат с ОУ на ищеца. Счита, че от ищеца не е
установено договорите да са прекратени вкл.автоматично или с волеизявление. Твърди, че
клаузите за неустойка са неравноправни и поради противоречие с добрите нрави. тъй като
излиза извън присъщите й функции. Евентуално твърди, че неустойката е прекомерна.
Навежда възражение за погасяване на задълженията с падеж преди 05.08.2019 г. по давност,
като префактурирането на задължения не се отразява на техния падеж. Иска се отхвърляне
на исковата претенция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
5
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на
формирания в решението извод за доказано реално изпълнение от страна на доставчика, за
приложимите общи условия, за размера на уговорената вноска по застрахователния договор,
за валидно осъществено разваляне на договора от страна на ищцовото дружество, както и че
неправилно е оставил без уважение възражението на ответника за изтекла погасителна
давност относно задълженията с падеж преди 04.08.2019г. Оплакванията за липса на
доказателства относно разликата между цената на закупените устройства без абонаментен
план и преференциалната цена са във връзка с исковете за неустойка в размер на тази
разлика, които са отхвърлени от първоинстанционния съд и съответно не са предмет на
въззивното производство, образувано по жалба на ответника относно уважената част от
предявените искове.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 10350/2022г.
на ВРС.
От представените в хода на заповедното производство писмени доказателства се
установява наличието на сключени между страните договори. С оглед изявлението на
процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство за оттегляне
на оспорването по отношение автентичността на договорите, следва да се приеме за
установено, че между страните са съществували облигационни правоотношения по договори
за мобилни услуги, лизинг и застраховка на устройство „смартфон протект“ / на л.12-49 от
заповедното производство/. Своевременно е оспорена приложимостта на представените към
договорите Общи условия, поради което с доклада по делото в тежест на ищеца е възложено
да докаже, че на ищеца са били представени Общите условия. С оглед на представените в
заповедното производство декларации от 04.08.2020г. и 22.11.2018г., подписани от
ответника, че е получил екземпляр от ОУ за взаимоотношенията на ищеца с потребители на
мобилни услуги, фиксирани услуги и е съгласен с тях, следва да се приеме, че действащите
ОУ на дружеството са му били представени, с което изискването на чл.147а, ал.1 от ЗЗП е
6
изпълнено и общите условия се считат за обвързващи потребителя.
Оспорва се качеството на ищеца като изправна страна по договорите, като се
сочи, че не е предоставена и респ. потребена от страна на ответното дружество каквато и да
е далекосъобщителна услуга, както и че не са предадени мобилните устройства, предмет на
лизинговите договори. При преценка за изпълнение на задълженията по договора следва да
се има предвид естеството на договорената услуга, която е за осигуряване на достъп на
потребителя до поддържаните от мобилния оператор телекомуникационни системи,
осъществено посредством предоставените при сключване на договорите СИМ карти. Не се
твърди предоставянето и съответно не се претендира заплащане на допълнителни услуги
извън включените в приложимия към договора абонаментен план. Доколкото
предоставянето на съответните СИМ карти е отразено в договорите и удостоверено чрез
подпис на потребителя, като същевременно не се твърди и не са налице данни да е
прекратен достъпа на потребителя до мрежата, следва да се приеме за установена
изправността на доставчика. Относно лизинговите договори изпълнението на задължението
на доставчика се установява от отразения в договорите факт на осъществено предаване на
лизинговите вещи, удостоверено с положен от потребителя подпис. Не се твърди и не се
установява да е извършено връщане на лизинговите вещи на лизингодателя.
С оглед на изложеното следва да се приеме за доказан факта на извършена
доставка на договорените услуги, поради което се налага извода за дължимост на
претендираните суми за абонаментни такси по процесните договори, както и на уговорените
лизингови вноски, чийто размер се установява от уговорките в самия договор, в който е
посочен броя и размера на всяка вноска.
По отношение на сумата от 59,90 лева дължими вноски по застрахователна
полица от 4.2.2020 г., оплакванията са свързани с недоказаност на уговорено
възнаграждение в полза на ищеца. Доколкото претенцията е за заплащане на
застрахователни вноски, дължими по силата на сключения договор за застраховка, а не за
възнаграждение по застрахователния договор, това възражение се счита за неоснователно.
От представените по делото доказателства – договор за застраховка и ОУ се налага извод, че
между застрахователя и агента съществува договор, като видно от ОУ ищецът в качеството
си на агент има право да събира дължимите суми от ползващия застрахователната услуга, с
което е изпълнено изискването на чл.313 КЗ, ал.2 във вр. с ал.1 от КЗ. В ОУ изрично е
предвидено, че плащането се дължи месечно, заедно със задълженията, съобразно
сключения абонамент. По размер претенцията се установява от застрахователната полица,
доколкото стойността от 59,90 лв. е формирана от 3 месечни застрахователни премии в
размер на 16,99 лв., тоест начислените суми изцяло отговарят на уговорения размер.
Предявената претенция се явява основателна и решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на възражението за погасителна давност. Спрямо вземанията по
договор за мобилни услуги, вкл. месечна абонаментна такса е приложима тригодишната
погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта, в
7
съответствие със задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, с което е определено понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД като характеризиращо се с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск, който в настоящия случай се счита предявен
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 04.08.2022г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 04.08.2019г. От представените по делото фактури се
установява, че падежът на най-ранните неизпълнени задължения е настъпил на 18.01.2020г.
Не са ангажирани доказателства, напр. съдебно-счетоводна експертиза, в подкрепа на
твърденията на ответника, че в тези фактури са начислени задължения за период преди
04.08.2019г., с оглед на което липсва основание за извод, че част от претендираните суми са
погасени по давност. Възражението се преценява като неоснователно.
На следващо място е спорна дължимостта на задължение за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, която се претендира
в трикратен размер на стандартните месечни абонаментни такси. Ищецът основава
претенцията си на договорна клауза, налична в договора за мобилни услуги от 4.2.2020г. и
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2018г.,
предвиждаща в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В конкретния случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за
предоставени услуги, договорите са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. От
текста на представените в заповедното производство договор и допълнително споразумение,
както и в съответните клаузи на чл.75 във връзка с чл.19в от ОУ, се установява, че е
уговорена клауза за неустойка в посочения размер, дължима при прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя, но не е конкретизиран изискуемия период на
забава и начина на прекратяване. С оглед липсата на ангажирани доказателства съобразно
носената от ответника доказателствена тежест за извършено плащане на дължимите такси
следва да се приеме, че е налице твърдяната забава като елемент от фактическия състав на
развалянето.
Въпреки употребения термин „прекратяване“, от текста на клаузата е видно, че се
касае за разваляне на договора по вина на абоната. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният,
следва да се направи писмено.
С оглед императивния характер на нормата договорните клаузи, с които
8
всъщност се предвижда автоматично прекратяване на договора поради липсата на уговорен
начин на уведомяване, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което
следва да бъде заместена от повелителната материалноправна разпоредба. Въпреки
изричното оспорване от ответната страна ищецът не е ангажирал доказателства да е
изпращано на абоната писмено волеизявление за разваляне на договора, нито да е
уведомяван по друг начин, поради което въпреки установената забава за изплащане
задълженията по издадените фактури, се налага извод, че потестативното право на
разваляне не е било надлежно упражнено, дори липсва твърдение относно датата, на която е
настъпило, както и относно периода, за който се претендира неустойка. В случая изявление
за разваляне не е формулирано и в исковата молба, която освен това е депозирана две
години след изтичане на периода, за който се твърди забава.
С оглед на извода за липса на предпоставките за дължимост на неустойка, а
именно упражняване на потестативното право на кредитора, претенциите за заплащане на
неустойка се явяват лишени от основание.
Предявените претенции за неустойка при предсрочно прекратяване на услуги
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради несъвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния решението в тази част следва да бъде
отменено.
Предвид изхода от спора следва да бъдат ревизирани разноските за първата
инстанция - съобразно отправеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК следва в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 1353,50 лв.
Съгласно т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението
си по установителния иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските и за
заповедното производство, с оглед на което и съобразно изхода от спора в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 404,93 лв. разноски за заповедното производство. В
полза на ответника, представляван от особен представител, не се претендират разноски. За
въззивното производство не се претендират разноски.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2665/17.07.2023г. по гр.д. №20223110116663 на РС – Варна,
В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище гр.София срещу жалбоподателя Ц. Х. А., ЕГН:**********, адрес: **** иск за
заплащане на сумата от 96,24 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ***г., представляваща размера на три месечни
абонаментни такси по договора, сумата от 112,47 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***г., изменен с
допълнително споразумение към него от 22.11.2018г. представляващи три месечни
9
абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всички главници, начислена за периода
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по гр.д. 10350/2022 по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, както и в ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище гр.София срещу Ц. Х. А., ЕГН:**********, адрес: **** за заплащане на сумата от
96,24 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ***г., представляваща размера на три месечни абонаментни такси по
договора, сумата от 112,47 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер ***г., изменен с допълнително споразумение към
него от 22.11.2018г., представляваща размера на три месечни абонаментни такси, ведно със
законната лихва върху всички главници, начислена за периода от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 10350/2022
по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Х. А., ЕГН:**********, адрес: **** да
заплати на Йеттел България“ ЕАД/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/
ЕИК:*********, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“56А, ет.3, оф.3 сумата от 1353,50
лв. - разноски в исковото производство и 404,93 лв.- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10