Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Горна Оряховица, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря С.Д., като разгледа гр.д. № 727 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице – заемодател /“Банка ДСК“
ЕАД/ и ответника С.Н.Д. е сключен договор за потребителски кредит №
32452813/21.10.2010г., по който е отпуснат заем в размер на 5 000 евро,
със срок за издължаване 84 месеца, считано от усвояването. Уговорен бил ГПР в
размер на 15,59 % с възможност за промяна. Страните уговорили в чл. 7. 5 от
общите условия на договора възнаградителна лихва, дължима върху непогасената
част от заема. В чл. 19.2 от общите условия била предвидена предсрочна
изискуемост на вземането при забава на плащания на главница и лихва над 90 дни.
Считано от 11. 06. 2013 г. ответницата изпаднала в забава поради неплащането на
три поредни месечни вноски, за която била уведомена с писма с обратни разписки. Ищецът намира, че
дори да не се зачете предсрочната изискуемост, то цялото задължение по договора
е дължимо поради изтичане срока на договора, настъпило на 21.10.2017 г.
Позовава се на ТР №8 / 2017 г. на ВКС. Твърди, че вземанията по договора му
били прехвърлени от „ОТП Факторинг“ ЕАД с договор от 30.10.2017 г., а то от
своя страна ги придобило от заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД. Иска от съда да
признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 387/2014 г., а именно:
3854,07 евро – главница по незаплатени погасителни месечни вноски; сумата от
748,80 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 10.03.2013 г. до
16.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2014
г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен
от ответника оспорва иска, намирайки го за недопустим и неоснователен. Счита,
че не са налице доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за
извършените между дружествата цесии. Твърди, че в качеството на особен
представител няма възможност да прави възражения за недължимост на сумата,
поради липса на информация и контакт с ответника. Счита, че е изтекъл срока за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК, поради което била налице преклузия. На
следващо място счита, че няма доказателства за уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Намира за неясни уговорките на чл. 19. 2 от
общите условия формиращи олихвяването на заетата сума. Счита, че в договора са
налице неравноправни клаузи. Въз основа на изложеното иска от съда да отхвърли
предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че представените по делото
доказателства, не дават основание да се счете, че ищецът е придобил процесните
вземания, чрез сочените от него цесии.
Видно от договор от 30.10.2017 г. сключен в гр. София
между „ОТП факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД първото дружество продало
на второто вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл. 2. 1 от
договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях от
датата на представяне на Приложение № 1 (чл. 3. 1. от договора). На 31.10.2017
г. „ОТП факторинг България“ ЕАД упълномощило "ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми
длъжниците за цесията, описани в Приемо-предавателния протокол от 31.10.2017 г.
към Договор за цесия от 30.10.2017 г.
Въз основа на ангажираните доказателства няма
основание да се счете, че вземането на "Банка ДСК" ЕАД към длъжника-ответник
е предмет на договора за цесия, както твърди ищеца. Няма представени
доказателства „Банка ДСК“ ЕАД да е прехвърляла вземането си към длъжника на
което и да е друго лице. Няма доказателства да е налице правоприемство между
кредитодателя и „ОТП Факторинг“ ЕАД, което от своя страна да цедира процесното
вземане на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД. Доказателства за посочения факт не бяха
ангажирани. Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на
договора за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД, е пречка да се
приеме, че "ОТП Факторинг" ЕАД го е прехвърлило на ищеца с договора
от 30.10.2017 г. Предметът на този първи договор за цесия не може да бъде
установен нито от препращането към договора с "ОТП Факторинг" ЕАД,
нито пряко от приложението към него.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа да е
придобил вземане срещу ответника от "ОТП Факторинг" ЕАД – частен
правоприемник на "Банка ДСК" ЕАД, поради което обсъждане на въпроса с
уведомяване на ответника за цесиите не се налага. Доколкото ищецът черпи
основание за материалноправната си легитимация от правоприемството от "ОТП
Факторинг" ЕАД, а не се установи това дружество да е било титуляр на
вземането на "Банка ДСК" ЕАД от ответника, не се установява и ищецът
да е кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на
предявените искове и предпоставя тяхното отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски. Същият е бил представляван от особен представител, не е сторил
разноски в производството, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София срещу С.Н.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** за приеме за установено по реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземане за сумата от 3 854, 07 евро /три хиляди
осемстотин петдесет и четири евро и 7 евроцента/ главница по договор за текущо
потребление №32452813, сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД на 21.10.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 17.02.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 748, 80
евро /седемстотин четиридесет и осем евро и 8 евроцента/– договорна лихва за периода
10.03.2013 г. до 16.02.2014 г., сумата от 181, 22 лв. /сто осемдесет и един
лева и 22 ст./ държавна такса в заповедното производство и сумата от 411,82 лв.
/четиристотин и единадесет лева и 82 ст./ разноски по делото за юрисконсулт, за
които вземания е издадена заповед № 556/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 387/2014
г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 387/2014 г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: