ПРОТОКОЛ
№ 100
гр. Златоград, 16.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200039 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ З. Е. К. – редовно уведомен за днешно
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР С., РУ З. -
редовно призован, представлява се от гл. юрк. Н. Ш. с пълномощно по делото.
ПРОКУРАТУРА НА Р. Б., ЧРЕЗ РП – С.- редовно призована, не
изпраща представител и не се представлява.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Е. Х. - редовно призован, явява се лично.
Самоличността му се установява от представения документ за самоличност.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА делото.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие.
ДОКЛАДВА, че е постъпила Молба, вх. 2343/08.10.2024 г., с която
молба моли, да бъде отменена наложената му глоба, като отправя молба за
пренасрочване на делото за друга дата. С Определение № 32/08.10.2024 г.,
Съдът е отменил наложената глоба и е оставил искането на свидетеля за
пренасрочване на делото за друга дата без уважение.
ГЛ. ЮРК. Ш.- Да се пристъпи към изслушване на свидетеля.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на лицето, както следва:
Д. Е. Х. - роден в гр. М., на ***** г. с адрес: гр. М., ул. „ П. Х.“ № *,
ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, без родство с
жалбоподателя. Работя в РУ – З. като полицая.
1
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на лицето.
СВ. Д. Х. - Запознат съм за правата ми като свидетел. На 25.02.2024 г.
бях нощна смяна, в съвместен наряд с К. У.. Около 22,45 ч. получихме сигнал
за неправилно паркирани автомобили на ул. „А.“ в гр. З.. Посетихме сигнала.
Установихме няколко неправилно паркирали автомобили, след което
направихме справка с техническо средство. Направихме снимков материал по
делото. Бяха поставени уведомления на предните стъкла на автомобилите и
бяха съставени фишове в отсъствието на водачите. Това е за случая. За
конкретния автомобил, марка „Х., модел „С.“, който беше паркиран, като
половината от автомобила беше на тротоара, а половината от автомобила на
платното за движение. На място тротоарът е отделен от уличната мрежа, има
положени тротоарни плочки. Улицата е с павета. За пешеходци нямаше
достатъчно място да преминат върху тротоара, примерно майка с дете с
количка, няма как да преминат. Не съм обърнал внимание дали на уличното
платно е имало пречка, което да налага паркирането на автомобила върху
тротоара. Нямам впечатления относно съставянето на акта. Не съм присъствал
в този момент. Това е, което мога да кажа по делото.
Два насрещно движещи се автомобила на платното не могат да се
разминат. На ул. „А.“ не ми е известно да има обособени места за паркиране и
няма пътни знаци, разрешаващи паркирането.
СЪДЪТ докладва постъпила от адв. П. Молба, вх. № 2306/03.10.2024
г., с поставени въпроси към свидетеля.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Запознат съм с молбата и въпросите в нея. Възразявам
срещу Въпрос № 2, тъй като измерването с техническо средство няма
отношение към предмета на делото. По отношение на другите въпроси, нямам
възражение.
ВЪВ ВРЪЗКА с поставените в Молба, вх. № 2306/03.10.2024 г.
въпроси от адв. П. и след изслушване на становището на гл. юрк. Ш., съдът
намира, че няма пречка свидетелят Х., да отговори на така поставените
въпроси. Възраженията на гл. юрк. Ш. по Въпрос № 2 - Правили ли сте
измервания с технически средства на ширината на платното и на ширината на
тротоарите, ще следва да бъде оставено без уважение, тъй като въпросът касае
преки и непосредствени възприятия на свидетеля. Отговорите на въпроса ще
бъдат ценени, ведно с останалите доказателства по делото.
ВОДЕН от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпросите в молбата от адв. П., на които да отговори св.
Х..
ОСТАВЯ без уважение възражението на гл. юрк. Ш., свидетелят да
отговори на Въпрос № 2.
СЪДЪТ пристъпи към задаване на посочените в молбата въпроси.
2
Въпрос № 1 - Известно ли Вие, дали в процесния участък на ул. „А.“
има поставени пътни знаци и маркировка и дали има изчертана осова линия на
пътното платно?
СВ. Д. Х. - Няма. Не съм възприел такива.
Въпрос № 2 - Правили ли сте измервания с технически средства на
ширината на платното и на ширината на тротоарите?
СВ. Д. Х. - Не, не сме, не се и налагаше, тъй като беше видимо, че част
от автомобила е разположен върху тротоара.
Въпрос № 3 - На тротоара, до мястото на твърдяното нарушение,
имаше ли разположени други вещи?
СВ. Д. Х. - Не съм възприел други вещи. Бяхме там по повод сигнал на
паркирани множество автомобили и не съм обърнал внимание конкретно за
други вещи.
Въпрос № 4 - По време на констатиране на нарушението, имаше ли
минувачи и други движещи се автомобили?
СВ. Д. Х. - Не съм обърнал внимание за такива.
СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва страните, за становища
относно това дали свидетеля да остане на разположение на съда или да бъде
освободен.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Не възразявам свидетелят да бъде освободен от
съдебната зала.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че за
настоящото производство св. Д. Х. не е необходим, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля Д. Х. от съдебната зала.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Считам делото за изяснено от фактическа страна да се
даде ход на съдебните прения.
СЪДЪТ намира, делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Уважаеми господин Районен съдия, от името на
наказващия орган Ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който да
оставите депозираната пред Вас жалба, като неоснователна, респективно да
потвърдите издаденото НП, като законосъобразно и правилно.
Считам, че по делото се събраха доказателства, които потвърждават
извършеното нарушение, както от обективна страна, така и удостоверяват
неговата субективна съставомерност.
В този смисъл моля да ни присъдите и юрк. възнаграждение,
алтернативно правя възражение за прекомерност, в случай, че постановите
3
съдебен акт, в полза на жалбоподателя, като считам, че присъждане на адв.
възнаграждение в минимален размер ще съответства на критерия за
минимално адв. възнаграждение.
Моля да приемете предвид представените писмени бележки по НАХД
№ 39/2024 г. по описа на Районен съд – Зл. а именно: Причините да считам
изнесените в жалбата твърдения за неоснователни в цялост е това, че същите
са необективни и не посочващи действителни и законни основания, който да
доказват незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй
като наказващия орган, респективно този по съставяне на АУАН изчерпателно
и напълно в съответствие с волята на законодателя са реализирали
постъпления по издаване на НП, съответно по съставяне на АУАН,
установявайки/констатирайки извършено от жалбоподателя нарушение.
Попълнени са абсолютно коректно всички изискуеми от закона реквизити,
като е спазена материалната законосъобразност, израз на която е
волеизявлението на наказващия орган, което кореспондира в пълен обем с
разпоредбите на закона и целта на законодателя, като и в НП и в АУАН са
посочени точните материални норми, които жалбоподателят е нарушил.
Същите са издадени в предписаната от законодателя форма и е спазена
законово предписаната процедура от компетентните за това органи по
съставяне на АУАН, респективно издаване на НП.
Наред с това процесното НП и АУАН са изготвени, след като
съответните органи са преценили в съвкупност задължителните данни и
обстоятелства, относно извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Аргумент в подкрепа на казаното до тук са и
събраните по административно наказателното производство материали, видно
от който условията и явленията, относими към констатираното нарушение са
ясно изписани в описателната част и на АУАН и на жаленото НП и са в
съответствие със състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В частност твърденията, че при проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения в т.ч. и на материалния закон, обуславящо се от
недоказаност на вмененото нарушение, вкл. бланкетно описание на същото и
на обстоятелствата при които е извършено то, без да бъде изследвано дали
соченото място на нарушение е регулирано с пътни знаци, маркировка и пр.,
както и без да бъдат взети предвид възраженията на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство, като се излагат съображения и
че актосъставителя неправилно е посочил в АУАН, че нарушителят няма
възражения, а наред с това и че е неясно конкретно, коя от хипотезите на чл.
98, ал. 1, т. 1 ЗДвП е възприета от АНО за нарушена, както и че същият не е
съобразил приложението на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, релевиращо ограничения в
4
правото на защита, претендирайки алтернативно и за възприемане на
нарушението като маловажно, намирам за несъстоятелни и нелогични, тъй
като се опровергават от доказателствената съвкупност, която несъмнено от
една страна свидетелства за обективна и субективна съставомерност на
извършеното от жалбоподателя нарушение, а от друга страна изключва
каквито и да било ограничения в правната му сфера.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП „ Престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава
опасност ши е пречка за движението ши закрива от другите участници в
движението пътен знак ши сигнал.“
От друга страна с разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП
регламентира, че се Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправшно
престоява ши е паркирал неправилно.
Анализът на цитираните нормативни разрешения сочи, че
законодателят е вменил в задължение на водачите на моторни превозни
средства да не извършват престой или паркиране на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал, като неизпълнението на това
задължение, е скрепено с ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушителите.
В този ред за да е нарушена разпоредбата на чл. 98. ал. 1. т. 1 от ЗДвП е
достатъчно изпълнението и дори само на една от хипотезите, съдържащи се в
нея (престой ши паркиране), както и независимо от това дали с това си
поведение нарушителя създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, тъй като
законодателя е предвидил същите да бъдат разглеждани алтернативно една на
друга и без да ги поставя във взаимовръзка.
Касателно осъществяване фактическия състав на процесното
административно нарушение е необходимо да се установи: водач на МПС и
МПС - то да е паркирано на място и по начин, който пречи на движението.
В конкретния случай деянието на жалбоподателя покрива признаците
на извършено нарушение, съобразно сочените законови разпоредби, а като
елементи от състава на вмененото нарушение се откроява, както че
жалбоподателя е бил водач на описания в АУАН и НП лек автомобил и че
конкретно той е паркирал автомобила на описаното в тях място на
нарушението, така и че по начина и на мястото на което е било паркирано
същия е представлявало пречка за движението.
В подкрепа на изводите за реализиран състав на нарушение са и
материалите по административнонаказателната преписка, които
свидетелствата, че на 25.02.2024 г., около 22,40 ч. лицето Л. Б. е подала сигнал
на 112, в който е посочила, че на ул. „А.“ в гр. З. са били разположени
неправилно паркирани автомобили, при което дежурния наряд в състав: К. У.
и Д. Х. посетили мястото и установили няколко на брой нарушения, сред
които и процесното, като е взето отношение на момента спрямо
5
нарушителите, а касателно настоящият спор е съставен ЕФ Серия GT №
1740388 спрямо собственика на лек автомобил „Х.С.“ с peг. №**** - З. Е. К.,
който впоследствие попълнил Декларация по смисъла на чл. 188 ЗДвП, в която
посочил, че като ползвател на въпросното МПС към дата и часа на
нарушението е самия той, като предвид наличието на възражения във връзка с
установеното нарушение и обезпечаване правото му на защита, по смисъла на
чл. 186, ал. 2 от ЗДвП са предприети мерки по анулиране на ЕФ, съответно
такива по ангажиране отговорността на последния с АУАН. Тези
обстоятелства се потвърждават и от депозираните по случай издадения ЕФ
Възражения е peг. № 371000 - 876/01.03.2024 г. от З. К. в т.ч. и от Докладна
записка с peг. № 371р - 3575/12.04.2024 г. по описа на РУ - Златоград.
В тази логична последователност считам, че е налице съответствие
между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление
нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната
такава.
Наред с това съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 ЗАНН преди да се
произнесе по административнонаказателната преписка наказващият орган е
проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост,
разгледал е всички събрани по административнонаказателната преписка
писмени доказателства, изследвал е допълнително спорните обстоятелства и е
преценил депозираните по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателя писмени
възражения. Това че АНО не е намерил същите за основателни, не води до
извод, че не са взети предвид в т.ч. не са обсъдени и анализирани с оглед
постановения краен резултат. В този ред, безпочвени са и твърденията че в
АУАН видиш ли е отбелязано, че нарушителя няма възражения, като в
противоположен смисъл е обективираното от К. в самия акт, а такива са
налични и в материалите по преписката, от което недвусмислено следва да се
приеме, че не са налице предпоставки, които да бележат ограничения в
правото на защита на жалбоподателят, тъй като същия не е бил лишен от
участие в производството, като е имал, респективно се е възползвал от
възможността да изложи своите възражения, както спрямо издадения ЕФ, така
и спрямо АУАН, а впоследствие своевременно и по надлежен ред да оспори
издаденото НП.
Впрочем от прегледа на посочените възраженията и от събраните
доказателства се установява, че жалбоподателя съзнателно е извършил
паркиране по начина описан в АУАН и НП, като е осъществил обективният
състав на вмененото му нарушение по 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Обобщавайки, за решаването отговорността на К., е без правно
значение дали улицата е била регулирана с пътни знаци, тъй като с
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, законодателят въвежда общо правило,
респективно задължение за адресатите й - да не паркират по начин, който
предпоставя пречки за движението. При наличието на пътен знак, който
регулира правилата за движение в този смисъл и при съответното
несъобразяване с него, би била приложима разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, а
не тази вменена в отговорност на жалбоподателя. Тук е момента да се обърне
6
внимание и на § 6. т. 6 от ЗДвП, според който „Тротоар“ е изградена, оградена
или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“,
поради което и предвид приложения снимков материал по делото, не остава
съмнение, че паркираното от К. МПС обхваща, както част от тротоар, по който
се движат пешеходци в смисъла на ЗДвП, така и част от платното за движение,
по което се движат превозни средства, което от своя страна пък кореспондира
в пълен обем с описаните в АУАН и НП обстоятелства, обуславящи пречки за
движението. В този ред на мисли не е необходимо да бъдат изследвани и
обстоятелствата по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, макар че със Заповед №
454/01.12.2020 г. на Кмета на Община З., която е достъпна на интернет
страницата на Община З. в секция „Документи“, раздел „Заповеди на кмета“, е
одобрен проект на „Генерален план за организация на движението в гр. З.,
според който на ул. „А.“ в гр. З., съставляваща част от общинската пътна
мрежа, собственика в лицето на Община З. не е определил конкретни места за
паркиране на нея.
Наред с това следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, редовно съставените актове по този закон (какъвто е и процесният
АУАН) имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. актът за
установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ
документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в
него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното Д. на
съответното административно Д., обвързваща съда до оборването й по
надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в
проведеното производство пред Районен съд - З. по обжалване на наказателно
постановление.
В този ред категорично фактическата обстановка в т.ч. и авторството
на Д.ието се установява, както от преките доказателства, така и от косвени
такива, като обстоятелствата съставляващи нарушенията от страна на К. се
потвърждават и от проведените по делото разпити на свидетелите -
полицейските служители, които моля да бъдат кредитирани като обективни,
последователни, еднопосочни, произтичащи от незаинтересовани лица по
делото и кореспондиращи, както по между си, така и с приобщения
доказателствен материал и свидетелстващи за това. че действията на
жалбоподателя са били в разрез със регламентирания правен ред, доколкото
същите са формирали обективни впечатления над поведението на
жалбоподателя към момента на извършване на противоправните Д.ия.
Считам че наказващият орган правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1, от ЗДвП е наложил на наказаното лице
предвиденото наказание „глоба” в абсолютния/фиксиран размер от 20 лева за
извършеното нарушение.
Считам че с наложеното с постановлението административно
наказание ще се постигнат целите на чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
7
В този ред въпреки, че Д. не следва да се подлага на преценка дали
представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид
изричната и специална норма на чл. 189з от Закона за движение по пътищата,
изключваща от приложното поле на чл. 28 ЗАНН извършените нарушения по
Закона за движение по пътищата, при условие че би било относимо, в случая
може да се каже, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, тъй като нарушението разкрива една типична степен на обществена
опасност на нарушения от този вид, отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение, поради което и настъпването на вредни последици
не влияе на съставомерността.
Апропо извършеното деяние застрашило обществени отношения,
които са обект на регулиране със специалния Закон за движение по пътищата,
чийто правен режим е насочен да обезпечи, съответно да улесни
придвижването на всички участниците в движението, в т.ч. да предотврати
обстоятелствата, противоречащи на тази цел, като се спазват установените
правила за движение. Поради това, извършеното е с достатъчна степен на
обществена опасност и не може да се квалифицира като маловажен случай на
нарушение.
Считам че в случая не се констатират съществени процесуални
нарушения и такива на материалния закон в хода на проведеното
производство, влечащи до отмяната на наказателното постановление.
Противно на твърденията на жалбоподателя, реализираните действия в хода на
административнонаказателното производство по никакъв начин не са
попречили на същия да узнае за какво е наказан и да организира адекватна
защита срещу НП.
В заключение, предвид изложените доводи в жалбата, считам за
необходимо да посоча, че не са допуснати твърдените нарушения, тъй като в
административно-наказателното производство не съществува и преклузия за
събирането на доказателства, включително и на такива в хода на процеса пред
първоинстанционния съд, поради което несъмнено е осигурена
безпрепятствена възможност на това лице да упражни правата си в пълен
обем.
Предвид изложеното, моля да отхвърлите като неоснователна,
подадената жалба от З. Е. К. с ЕГН **********, чрез адв. Анелия Проданова
срещу Наказателно постановление № 24-0371-000073/03.06.2024 г. на Б.К.в -
Началник група в Р. у. - З. към ОДМВР - С. и потвърдите същото като
правилно и законосъобразно издадено.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претендирам разноски -
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
В случай че не споделяте изложеното и постановите съдебен акт в
полза на жалбоподателя, при положение че по делото са представени
доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение над минималния
размер, определен по реда на Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН правя възражение за прекомерност. Определяне на разноски за платено
8
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаряла критериите хонорарът да е
„обоснован и справедлив“.
В този смисъл моля за Вашето решение.
СЪДЪТ обяви делото за приключено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,00 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____________А.Ч.___________
Секретар: __________Р.Ю._____________
9