РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500994 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№263028/21.04.2021г. по описа на РС
Несебър, подадена от „АДВАНСД КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Авги Константинос Устабасиду, против Решение № 260087 от
6.04.2021г., постановено от РС Несебър по гр.д.№799/2020 по описа на същия съд.
С посоченото решение е отхвърлен иска на въззивното дружество против Етажната
собственост на Апартхотел „Мида“, находящ се в КК „Слънчев бряг“- запад, кв. „Чайка“,
управлявана от „ТиМ ЦЕНОВИ“ ООД, представлявано от Мартин Ценов, за отмяна на
всички решения, взети на проведено на 14.08.2020г. Общо събрание на етажната
собственост на Апартхотел „Мида“, а въззивното дружество е осъдено да заплати на
етажната собственост разноски в размер на 800 лв.
Изложени са оплаквания, че решението е противоречиво, неясно, очевидно
неправилно и несправедливо, постановено при допуснати нарушения на материалния закон
и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.
Развити са съображения, че първоинстанционният съд не е анализирал и не е
извършил обсъждане на писмените доказателства от въззивното дружество, поотделно и в
тяхната съвкупност, не е преценил правилно приложения доказателствен материал и не е
съобразил разпоредбите на закона.
Неправилен бил извода на съда във връзка с избирането на протоколчик на
1
събранието, че същият бил избран със 100% от гласовете на представените идеални части на
ЕС, т.е. с единодушие от присъстващите на събранието, при положение, че присъствалите на
събранието собственици притежавали 94,13 % от общите части на сградата. Този извод
противоречал на чл.17, ал.1 от ЗУЕС.
На второ място, съдът неправилно приел, че възраженията на въззивника по повод
представените пълномощни /че данните са попълнени от различни хора, с различен почерк/
са неоснователни, както и че страната не е ангажирала доказателства в хода на съдебното
производство относно неавтентичността, съответно- неверността на пълномощните. Сочи,
че пълномощните са представени по делото от въззивника, като с просто око може да се
констатира, че данните в 6-те броя пълномощни /л.23-28/ са попълнени от различни лица с
различен почерк. Сочи съдебна практика на ВКС, че ако съда няма специални знания, следва
да ползва експертно становище на специалист в съответната област.
Неправилно съдът приел, че протоколът от ОСЕС отговаря на изискванията на чл.16,
ал.5 от ЗУЕС. А. И. който не бил собственик в ЕС, нито съсобственик с А.А.И., управител и
едноличен собственик на „Елтър“ ЕООД, участвал в ОСЕС без да е упълномощен по реда на
чл.14, ал.1 ЗУЕС, което не било отразено в протокола и в списъка на присъстващите в ОС.
Пълномощните на С.М., С.П. и В.Ф. не били нотариално заверени съобразно изискването на
чл.14, ал.3 ЗУЕС, тъй като представляващия ги А.И. не бил член на домакинството на някое
от представляваните лица. Същото се отнасяло и до лицето С.П., присъствал на събранието
като собственик, без да е такъв. Заявява, че последният бил едноличен собственик на
„Империя ГДН“ ЕООД.
Според въззивника, в мотивите на решението си съдът не съобразил и не се
произнесъл по наведените в исковата молба твърдения относно опорочената процедура за
осъществяването на представителство в ОСЕС съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗУЕС,
понеже само двама собственици били упълномощени надлежно- „Дайнамик Дивелопмънт“
ЕООД и Христина Д.. Изтъква, че съобразно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС едно лице
може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели, поради което ако
едно лице представлява освен себе си и още три лица, изразената от пълномощника воля е
невалидна предвид нарушението на императивната норма. Сочи се, че нарушението на
разпоредбите относно участието на пълномощник води до незаконосъобразно формиране на
кворума при вземането на решения, а оттам и до незаконосъобразност на самите решения.
Неправилен и необоснован бил извода на съда за неоснователност на възраженията
на въззивника във връзка с пълномощното на О.Н., написано на руски език, което не
представлява валиден документ, понеже не било заверено от компетентен орган.
Становището на съда било в противоречие с разпоредбата на чл.185 ГПК.
Неправилно съдът приел, че дори да се изключат, поради липсата на доказателства за
собствеността, притежаваните от Г.Н. 9,24 % от общите части от представените на
събранието 94,13 % ид.ч. от общите части, това не се отразявало на законността на
проведеното събрание и взетите решения. Същият не държал сметка, че против решението
по т.1 от дневния ред били гласували 25,11 % от представените идеални части, поради което
след приспадането им от 94,13% , се оказвало, че за управител на ЕС са гласували
2
собственици, притежаващи 59,95% ид.ч. от общите части на сградата, т.е. по-малко от
необходимите според нормата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС 67 % от общите части на ЕС.
На следващо място се сочи, че не е възможно решението за договора и лицата, които
ще го подписват, прието по т.1 от дневния ред, да са били приети на ОС на ЕС на
3.08.2017г., тъй като „ТИМ Ценови“ ООД било образувано на 9.07.2020г.
В заключение , въззивникът счита, че предвид липсата на валидно упълномощаване
за голяма част от взелите участие като пълномощници лица, не бил налице кворум за
вземане на решения. Не били спазени изискванията за съдържание по чл.15, ал.1 и чл.19,
ал.8 от ЗУЕС.
Изтъква, че нарушението на императивни правни норми е самостоятелно основание
за отмяна на взетите решения, а разпоредбите на ЗУЕС били императивни и не позволявали
разширително тълкуване.
Посочено е още, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
непълна, неправилна и не кореспондира с доказателствения материал.
Според въззивника, съчетанието на гореизложените пороци, изразяващи се в
неспазване нормите на чл.14, ал.1, ал.3 и ал.4, чл.16, ал.3, чл.17, ал.1 и тези, касаещи
минимално изискуемия кворум по чл.15, ал.1, чл.17, ал.2, т.7, чл.19, ал.5 и ал.8 от ЗУЕС,
води до незаконосъобразност на всички решения на ОС на ЕС.
Макар по делото да не е отправено искане за отмяна на обжалваното решение,
същото следва от искането на въззивника да бъдат отменени всички решения на ОСЕС от
14.08.2020г.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество поддържа
жалбата и моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Въззиваемата етажна собственост не е подала отговор на въззивната жалба и не
участва чрез свой представител в съдебното заседание, проведено пред въззивната
инстанция.
По допустимостта на производството.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва
да се разгледа по същество.
„Адвансд Куолити Сървисиз” ЕООД е предявило с иск с правно основание чл.40,
ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от Общото събрание на етажната
собственост на апартхотел „Мида”, с административен адрес Община Несебър, КК „Слънчев
бряг- запад”, кв. „Чайка”, проведено на 14.08.2020г. Твърди се, че решенията са взети при
допуснати нарушения на императивните материално-правни разпоредби на ЗУЕС, свързани
с представителството на етажните собственици, както и кворума за вземане на решенията,
поради което същите били незаконосъобразни. Развити са подробни съображения.
Представени са доказателства.
Ответната Етажна собственост, представлявана от адв. Петър Атанасов, е
3
представила своевременно отговор, с който е оспорила иска като недопустим и
неоснователен. Сочи се, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, който е изтекъл на 18.09.2020г. По делото била представена извадка
от „Български пощи” на името на трето лице, нямащо никаква връзка с ищеца. По същество
намира исковата молба за неоснователна. Сочи, че съдържанието й е изцяло неясно, поради
което трудно се извежда какво точно се оспорва и на какво законово основание. Счита, че
исковата молба има по- скоро характер на частна графологична експертиза, изготвена от
неправоспособно лице, в която се прави анализ на почерка на пълномощните, а оттам и на
тяхната достоверност. Изтъква се, че не е известно някой от етажните собственици да е
упълномощавал ищеца от негово име да оспорва изразената в пълномощното воля на
етажния собственик, а основна максима в правото е, че никой не може да предявява права на
трето лице, освен ако не е изрично упълномощен за това. Намира за неоснователно
позоваването на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУЕС, като сочи, че не са ангажирани
никакви доказателства за нарушаването на нормата, но дори да се докаже обратното, следва
да се приеме, че е налице хипотезата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС. Моли искът да бъде отхвърлен.
Не ангажира доказателства.
С обжалваното решение Несебърският районен съд е приел, че искът по чл.40 ЗУЕС е
неоснователен, поради което го е отхвърлил. Приел е, че не са ангажирани доказателства,
установяващи неавтентичността на пълномощните от М.В., В.М., С.М., С.П., С.П. и В.Т.,
поради което е счел за неоснователно оплакването, че същите не били надлежно
представлявани на събранието, понеже данните в пълномощните са попълнени от различни
хора. Ето защо, съдът е приел, че тези пълномощни съдържат изявления на лицата, които са
ги издали и удостоверяват тяхната воля да бъдат представлявани на процесното общо
събрание.
По отношение на възражението, че лицето А.И. не е собственик на самостоятелен
обект в сградата, поради което представляваните от него собственици- С.М., С.П., В.Ф. и
Г.Н., следвало да представят нотариално заверено пълномощно, съдът е приел, че от копието
на книгата на собствениците на процесната сграда /л.98/ се установява, че А.И. е
съсобственик с А.А.И. на ап.1 от процесната сграда. Затова е счел възражението за
неоснователно.
Приел е също, че не са представени доказателства за собствеността на пълномощника
Генадий Новордасян, освен отразеното в списъка на представляващите /л.90/, че е
собственик на ап.45. Счел е обаче, че дори да се изключат притежаваните от него 9,24 %
ид.ч. от общите части на сградата, това не би се отразило на кворума, който би бил намален
до 85,06%, тъй като минимално изискуемия кворум за приемането на решенията бил 67%
съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС.
Съдът е посочил също, че в ЗУЕС няма изискване за форма и език на пълномощните,
представяни на ОСЕС, поради което е счел за неоснователни възраженията на ищеца в тази
насока /относно пълномощното на О.Н., а именно, че същото е на руски език и не е заверено
от компетентен орган- бел. На докладчика/. Посочил е още, че невписването на етажните
собственици Т.П. и Л.Б. в книгата на ЕС също не опорочава кворума за провеждане на общо
4
събрание и определящ законността на взетите решения, тъй като същите черпят правото си
на собственост от съответните документи за придобиване на собствеността им, а не от
посочената книга.
Районният съд е приел на следващо място, че липсват доказателства и за
собствеността на „Тим Ценови” ООД в процесната етажно собственост, поради което е счел
че оправомощаването им да представляват етажната собственост е на основание чл.19, ал.8
от ЗУЕС, което решение е взето с мнозинство от 69,02% ид.ч. от общите части на сградата.
Представеният от това дружество бюджет касае бъдещи приходи и разходи на етажните
собственици, като видно от протокола етажните собственици са се запознали с него и са
имали възможност да го обсъдят, поради което е намерил, че приемането на бюджета с
мнозинство от 73,32% от представените ид.ч. от общите части на сградата е
законосъобразно. Съдът е счел за неоснователно и възражението на ищеца, че на процесното
ОСЕС не е бил определен размера на паричните вноски за разходи за управление и
поддръжка на общите части, както и този на паричните вноски за фонд ремонт и
обновяване, като е посочил, че на отмяна подлежат само положителните решения на ОСЕС,
но не е такива, с които се отхвърля проект за решение или изобщо не се взема решение,
защото съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
По повод възражението, че двама от етажните собственици са напуснали събранието
преди вземането на решението по т.2, тъй като макар и същите да притежават общо 17,71 %
от общите части на сградата, отсъствието им не влияе на кворума за вземане на това
решение, тъй като съгласно чл.17, ал.3 ЗУЕС за приемането на това решение е необходим
кворум от 50% от представените общи части на сградата, а останалите присъстващи са
формирали кворум от общо 55,61%.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е постановено по допустима искова молба, в рамките на пределите на
търсената защита. Неоснователно е възражението за недопустимост на иска, направено от
въззиваемата страна в отговора на исковата молба. По делото не се спори, че ищецът е
уведомен за изготвянето на протокола от ОСЕС и за неговото съдържание на 18.08.2020г.
Видно от документа, приложен на л.30 от делото на НРС, съдебните книжа са били
изпратени чрез куриерска фирма, а като техен подател е посочено „Адвансд Куолити
Сървисиз“ ЕООД /чрез лицето Е.А.А./. Видно от електронното изявление на л.гърба на л.40
от делото на НРС, пратката е предадена в офиса на куриерската фирма на 17.09.2020г. от
Е.А.А.. Същото се установява и от представеното удостоверение от куриерската фирма- л.74
от делото на НРС. При тези данни, следва да се приеме, че страната е спазила предвидения в
чл.40, ал.1 ЗУЕС 30- дневен преклузивен срок за предявяването на иска, който е изтекъл на
същата дата.
Ето защо спорът следва да се разгледа по същество, в рамките на оплакванията,
изложени в жалбата- така чл.269, изр.2 от ГПК.
Безспорно е, че на 14.08.2020г. от 18.00 ч. е проведено Общо събрание на етажната
собственост на апартхотел „Мида“. В протокола от ОСЕС е посочено, че на събранието са
5
присъствали лично и чрез упълномощаване по реда на чл.14, ал.1 от ЗУЕС собственици,
представляващи 94,13% идеални части от общите части на етажната собственост, съгласно
приложен списък с подписи /такъв е наличен на л.2-21 от делото на НРС/. Посочено е, че е
налице нужния кворум за провеждане на събранието и приемане на решения. В протокола
не е отразено, че събранието е проведено при условията на чл.15, ал.2 от ЗУЕС поради липса
на кворум.
Събранието е приело следните решения:
1. За управител на ЕС „Мида“ е избрано „ТиМ Ценови“ ООД с ЕИК *********, с което
договор от името на ЕС следва да подпишат М. Д., Т. П. и А. И.. Договорът и лицата,
които ще го подписват са приети на ОСЕС на 3.08.2017г.
2. Приет е предложения от М. Ценов бюджет за приходи и разходи и фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Резервен“ до 30.04.2021г., към който са прибавени и разходите за
поддръжка и управление на общите части на ЕС от 1.05.2020г. до датата на избора му.
Горното се установява от представения от ищеца протокол №10 /л.14- 19 от делото на
НРС/. Не се спори, че на 25.08.2020г. ищецът е оспорил съдържанието на протокола на
25.08.2020г. и достоверността на взетите решения съобразно правомощието по чл.16, ал.9 от
ЗУЕС. Липсват данни в какво се състоят оспорванията и дали са идентични с оплакванията
в исковата молба. Няма данни оспорванията да са съобразени.
С исковата молба не се оспорва законосъобразното свикване на общото събрание,
както и разгласяването на протокола за взетите решения.
Спорните въпроси са относно надлежното представителство на част от етажните
собственици, съответно- дали е било налице необходимото мнозинство за провеждане на
ОСЕС и вземане на решения.
Първото оплакване в жалбата касае избора на председателстващия общото
събрание.
В протокола от ОСЕС е посочено, че председателят на събранието Мариела Д. е
предложила за протоколчик Христина Д., собственик на ап.60. Посочено е още, че не е
имало други предложения. След проведеното гласуване „за“ са гласували 100 % от
представените общи части на ЕС, а гласове „против“ и „въздържал се“ не е имало.
При тези данни, оплакването на въззивника е неоснователно, както правилно е приел
и районният съд. Отразеното в протокола съответства на действителното положение, тъй
като очевидно от данните за гласуването Д. е избрана с гласовете на всички присъстващи на
събранието лица- част от които са участвали в лично качество като етажни собственици,
други- лично и като пълномощници на други етажни собственици, а трети- само като
пълномощници, които общо са представлявали 94,13 % ид.ч. от общите части на сградата. С
други думи, отразеното в съдържанието на протокола „100 % от представените идеални
части“ означава, че за Христина Д. са гласували 94,13% идеални части от общите части на
етажната собственост, в каквато насока е и твърдението на въззивника.
Неоснователно е и второто оплакване в жалбата, че данните в 6 броя пълномощни,
съставляващи общо 7,15% ид.ч. от общите части на сградата са попълнени от различни лица,
с различен почерк, въз основа на което ищецът счита, че са нарушени императивните
6
разпоредби на ЗУЕС относно участието на пълномощник при формиране на волята на
етажен собственик, което е довело до незаконосъобразно формиране на кворума при
вземането на решения.
На първо място по това оплакване следва да се отбележи, че действително
различните части от тези шест пълномощни /л.23, 24, 25, 26, 27, 28/ са изписани от различни
лица, като за установяване на това не е необходимо да се ползва помощта на вещо лице-
графолог. По- конкретно, във всяко пълномощно с различен почерк са изписани имената на
упълномощителите /т.е. лицата, от чието име е извършено упълномощаването/ и имената на
пълномощниците /лицата, които са упълномощени да представляват съответния етажен
собственик/. Това обаче не означава, че пълномощното е нищожно и не е произвело
действие. Както правилно е посочил районния съд, за валидността на пълномощното е от
значение дали то е подписано от лицето, посочено като негов автор /т.е. дали е автентично/.
Ищецът не е оспорил автентичността на подписите, поради което и не е било необходимо
доказване на това обстоятелство от ответната етажна собственост. За част от тези
пълномощни автентичността се установява от саморъчно изписаното до подписа име на
упълномощителя- така пълномощните на л.23, на л.26, на л.28, във всяко от които лицето,
подписало съответното пълномощно е изписало саморъчно и името си, като почерците на
тези лица съвпадат с тези на лицата, посочени като упълномощители- съответно М.В., С.П.
и В. З. Ткаченко. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът няма
право да оспорва автентичността на подписите, тъй като само лицето, от чието име
пълномощникът е гласувал /т.е. упълномощителят/ може да оспори валидността на
упълномощителната сделка /т.е. че не е упълномощавал съответното лице да го
представлява пред ОСЕС/. В този смисъл е правилно становището на пълномощника на
ответната ЕС /изложено в отговора на исковата молба/, че няма данни ищецът да е бил
упълномощен от представляваните при провеждането на ОС лица да оспори от тяхно име
упълномощителните сделки.
Основателно е обаче третото оплакване в жалбата, а именно, че няма доказателства
А.И. да е етажен собственик, поради което не е имал правото на участва в ОСЕС и да
гласува в лично качество и в качеството на пълномощник на други собственици с
пълномощно, отговарящо на изискванията по чл.14, ал.1 ЗУЕС.
В тази връзка съдът взе предвид следното. При оспорването дали едно лице, което е
участвало при провеждането и вземането на решения от ОСЕС, е етажен собственик или
ползвател по смисъла на чл.5 от ЗУЕС и дали има право да участва в управлението на
етажната собственост лично или като пълномощник, доказателствената тежест да установи
тези обстоятелства лежи върху ответника по иска с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Надлежното упълномощаване /при наличие на оспорване на това обстоятелство/, в
съответствие с изискванията на чл.14 ЗУЕС също е в тежест на ответника по иска с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
В случая, ответната страна не е представила каквито и да било доказателства,
установяващи отразените в протокола от ОСЕС и списъка на етажните собственици
обстоятелства, касаещи лицето А.И.. Основателно е оплакването в жалбата, че от
7
представената извадка от книгата на собствениците /л.98/ не може да се направи обоснован
извод, че А.И. е собственик/ съсобственик на ап.№1. Според отразеното в книгата,
собственик на апартамент №1 е „Елтър“ ЕООД, чийто управител според данните в
търговския регистър е А.А.И.. В книгата е посочено още, че Анатолий Александров И. е
член на домакинството /вероятно син на А.А.И.- бел. на докладчика/. Не е представено
пълномощно, от което да е видно, че Альоша И. е упълномощил в качеството си на
управител на „Елтър“ ЕООД А.И. да представлява дружеството пред ОСЕС /няма и
твърдения в тази насока/. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че „Елтър“
ЕООД, който е собственик на три обекта- ап.1, ап.2 и ап.18, които общо имат 2,32% ид.ч. от
общите части на сградата, не е било надлежно представлявано в процесното ОСЕС.
По същата причина, а именно, че А.И. не е етажен собственик, следва да се приеме,
че представените пълномощни без нотариална заверка на подписа на упълномощителите, с
които същият е упълномощен да представлява: В.Ф., собственик на ап.5, притежаващ 1,01 %
ид.ч. от общите части /пълномощно на л.7/; С.П., собственик на ап.48, притежаващ 0,92 %
ид.ч. от общите части /пълномощно на л.26/ както и С.М., собственик на ап.25, притежаващ
0,94 % ид.ч. от общите части /пълномощно на л.25/ не отговарят на изискванията на чл.14,
ал.3 от ЗУЕС. Следователно, тези трима етажни собственици, които общо притежават 2,87%
ид.ч. от общите части на сградата, не са били надлежно представлявани.
В списъка на присъстващите на ОСЕС е посочено, че С.П. е собственик на ап.30,31,
общо 2,02 % ид.ч. и в това си качество е бил представляван от Г.Н.. Видно обаче от препис-
извлеченията от книгата на собствениците /л.8 и 9 от делото на НРС/, ап.30 и 31 са
собственост на „Империя ГНД“ ЕООД, чийто управител според данните в търговския
регистър е С.П.. При това положение, пълномощното на л.27 от делото на НРС, съгласно
което С.П., в лично качество, упълномощава Г.Н. да го представлява в процесното ОСЕС,
не удостоверява надлежно представителство на действителния собственик на тези обекти-
„Империя ГНД“ ЕООД.
Ето защо, при преценка оплакванията за липса на кворум за приемане на процесните
решения на ОСЕС следва да бъдат изключени от гласовете „за“, притежаваните от
посочените по- горе собственици /“Елтър“ ЕООД, В.Ф., С.П., С.М. и „Империя ГНД“
ЕООД/, които притежават общо 7,21% ид.ч. от общите части на сградата.
Неоснователни са следващите две оплаквания в жалбата.
Не съответства на закона становището на ищеца- сега въззивник, че когато гласува
лично, от свое име, етажният собственик има качеството на свой представител, поради
което, ако такъв етажен собственик представлява по пълномощие още три лица, се нарушава
разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, според която едно лице може да представлява най-
много трима собственици и/или ползватели.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.14 от ЗУЕС относно
формата за упълномощаването касаят единствено представителството по пълномощие
/упълномощаването/, но не и законното представителство /каквото е например това на
юридическите лица, които се представляват от управителя си или на малолетните лица,
които се представляват от родителите си/, поради което становището на ищеца следва да
8
бъде преценявано с оглед разпоредбата на чл.36, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Цитираната норма
сочи, че представителство по пълномощие е налице когато едно лице представлява друго по
волята на представлявания. Когато едно лице участва в ОСЕС от свое име, в качеството си
на етажен собственик, то не представлява себе си, а изразява личната си воля, ерго- в този
случай не може да се говори за упълномощаване и представителство по смисъла на 14, ал.1-
4 ЗУЕС.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно районният съд е счел за
неоснователни възраженията на ищеца във връзка с пълномощното на О.Н., притежаваща
1,31 % ид.ч. от общите части на сградата. Видно от исковата молба, възражението на ищеца
гласи следното: „Саморъчното й пълномощно, написано на руски език, не представлява
валиден документ, тъй като не е заверен от компетентния орган, съгласно установената
форма по смисъла на чл.12 от Договора между Република България и Русия, подписан в
Москва през м.февруари 1975г.“.
Вярно е, че пълномощното на л.13, е написано на руски език, както се сочи в
жалбата, но това не води до извод, че същото не представлява валиден документ. Доводите,
касаещи неправилно приложение на разпоредбата на чл.185 ГПК в случая са неотносими,
тъй като оплакването в исковата молба не се свежда до липсата на превод, в какъвто случай
съдът би следвало да задължи страната да представи такъв. В случая такъв превод не е и
необходим, тъй като волята на упълномощителя О.Н., собственик на ап.24, ет.2, паркомясто
10 в к.к. „Мида“, община Несебър да бъде представляван по въпросите от дневния ред на
общото събрание на собствениците в комплекса от Г.Д. Д., е ясна и разбираема.
Всъщност районният съд не се е произнесъл по заявеното от ищеца оспорване- за
неспазване на формата, установена с чл.12 от Договора между Република България /бивша
НРБ/ и Руската федерация /бивша СССР/ за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела от 1975г. Тази норма гласи следното:
„Валидност на документи
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били
съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на
територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до
документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действуващи в
съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за
официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на
територията на другата договаряща страна.“
Видно е, че нормата касае само официалните документи /например- акт за раждане и
смърт, удостоверение на наследници, съдебно решение и пр./, но не и частните
диспозитивни документи, каквото е пълномощното, което представлява едностранна сделка
по смисъла на чл.44 ЗЗД. За него намира приложение разпоредбата на чл.30, ал.1 от
Договора за правна помощ, а именно, че формата на сделките се определя от
законодателството, което се прилага за самата сделка. Предвидената в ЗУЕС форма не
изисква заверка от компетентен орган /например- нотариална заверка на подписа/,
9
доколкото по делото не е спорно, че Г. Д. е собственик на апартаменти в ЕС, притежаваща
общо 10,77 % ид.ч. от общите части и същата може да представлява друг етажен собственик
с пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.14, ал.1 ЗУЕС, каквото е приложеното на
л.13 от делото.
Неоснователно е оплакването в жалбата за неправилност на извода на съда, че при
преценката на кворума съдът е следвало да изключи представляваните от Г.Н. 9,24 % ид.ч.
На първо място в тази връзка следва да се посочи, че в списъка на присъстващите на
ОСЕС е посочено, че Г.Н. е собственик на ап.45 и паркомясто 1, общо 1,22 % ид.ч., което
обстоятелство не е оспорено от ищеца. Затова в нарушение на съдопроизводствените
правила, а именно, че в производството по чл.40 от ЗУЕС съдът се произнася само по
заявените от ищеца оспорвания, районният съд е извършил преценка, че правото му на
собственост на Н. не е доказано и е обсъждал хипотеза, в която от кворума се изключват
идеалните части от общите части на сградата, притежавани от посочените в списъка като
представлявани от него лица- С.П., собственик на ап.30 и 31, общо 2,02 %; А.Г.- собственик
на ап.63 и ап.69, паркомясто 2, общо 4,99 %, А.А., собственик на ап.59, паркомясто 3, общо
2,23 %, или всичко 9,24 % ид.ч.
Както и по- горе в изложението вече беше посочено, от кворума следва да бъдат
изключени само 2,02 % ид.ч., с които Г.Н. е гласувал от името на С.П., тъй като последният
няма качеството на етажен собственик и в лично качество няма право на глас в
управлението на етажната собственост.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема
следните правни изводи.
1. Процесното Общо събрание на етажната собственост на апартхотел „Мида“ е
проведено при спазване на изискванията на чл.15, ал.1 от ЗУЕС. Според тази
разпоредба, за законосъобразното провеждане на събранието в обявения в поканата
час, а не при спадащ кворум, е необходимо присъствие на 67 % ид.ч. от общите части
на сградата.
В протокола за ОСЕС е посочено, че на събранието са присъствали 94,13 %. След
приспадане на дела на ненадлежно представляваните етажни собственици /7,21 %/, следва да
се приеме, че събранието е започнало при кворум от 86,92 % от общите части на сградата,
който надвишава установения в закона- 67% ид.ч. от общите части на сградата /така чл.15,
ал.1 и чл.17,ал.2, т.7 ЗУЕС/. Ето защо, неоснователно е оплакването на въззивника, че
събранието е проведено въпреки липсата на изискуемия кворум по чл.15, ал.1 ЗУЕС.
2. Основателно е оплакването на въззивника, че решениепо т.1 от дневния ред на
процесното ОСЕС не е прието с необходимото мнозинство. Тъй като същото касае
избора на юридическо лице, което не е етажен собственик, за управител на етажната
собственост, то необходимият кворум за приемане на подобно решение е 67 % ид.ч. от
общите части на сградата /така чл.19, ал.8 ЗУЕС/.
Според отразеното в протокола, „за“ приемане на горепосоченото решение са
гласували 69,02 % от общите части. Това число следва да бъде намалено с числото 7,21%
ид.ч. от общите части на сградата, включващи идеалните части на ненадлежно
10
представляваните собственици- “Елтър“ ЕООД, В.Ф., С.П., С.М. и „Империя ГНД“ ЕООД.
От изложеното следва, че решението е прието с мнозинство от 61,81 % ид.ч. от общите
части. Нарушена е императивната норма на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, поради което решенията по
т.1 от протокол №10, а именно- за избор на „ТиМ Ценови“ ООД с ЕИК ********* за
управител на ЕС на апартхотел „Мида“, с което договор от името на ЕС следва да подпишат
М. Д., Т. П. и А. И., както и че договорът и лицата, които ще го подписват са приети на
ОСЕС на 3.08.2017г., следва да бъдат отменени.
3. По отношение на решенията по т.2 от Протокол №10, а именно, за приемане на
предложения от М. Ценов бюджет за приходи и разходи и фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Резервен“ до 30.04.2021г., към който са прибавени и разходите за
поддръжка и управление на общите части на ЕС от 1.05.2020г. до датата на избора му,
в жалбата не са изложени различни оплаквания, извън гореобсъдените.
За приемането на подобно решение, което е от компетентността на ОСЕС съгласно
чл.11, ал.1, т.4, предл.1 от ЗУЕС, на основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС е необходимо
мнозинство от повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на
етажната собственост. Както вече беше изяснено, общият процент на действително
представените в ОСЕС проценти идеални части след приспадане на ненадлежно
представляваните собственици /“Елтър“ ЕООД, В.Ф., С.П., С.М. и „Империя ГНД“ ЕООД,
притежаващи общо 7,21%/ е бил 86,92 %.
Преди гласуването на т.2 от дневния ред /за приемане на предложения от Т.Ц.
бъджет/, поради напускането на събранието от Г. Н. и В. Н. /които лично и като
пълномощници на А.Г., А.А., К.С., А.Б., Л.Б., са представлявали общо 15,69% ид.ч./, на
събранието са останали представени 71,23 % ид.ч. от общите части. За приемане на
решението по т.2 е било необходимо положително да са гласували повече от 35,61% ид.ч. от
представените общи части.
Според отразеното в протокола „за“ приемане на решението по т.2 са гласували
69,02%. От тях се приспадат гласовете на нередовно представляваните /7,21%/ и
напусналите събранието сем. Н. /15,69%/, поради което следва да се приеме, че решението
по т.2 е взето с 46,12% от представените идеални части. Следователно, оплакването на
въззивника, че решението по т.2 е прието при липса на нужния кворум е неоснователно.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат частично с тези на
първоинстанционния, решението на последния следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС относно решението по т.1 от протокола, като вместо
него следва да се постанови ново, с което искът бъде уважен в тази му част. В останалата
част решението на НРС е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260087 от 6.04.2021г., постановено по гр.д.№799/2020г. на
РС- Несебър В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Адвансд Куолити Сървисис“ ЕООД
11
против Етажната собственост на Апартхотел „Мида“, находящ се в КК „Слънчев бряг“-
запад, кв. „Чайка“, управлявана от „ТиМ ЦЕНОВИ“ ООД, представлявано от Мартин Ценов,
за отмяна на решенията по т.1, приети на проведено на 14.08.2020г. Общо събрание на
етажната собственост на Апартхотел „Мида“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решенията по т.1, приети на проведено на 14.08.2020г. Общо събрание на
етажната собственост на Апартхотел „Мида“, находящ се в КК „Слънчев бряг“- запад, кв.
„Чайка“, а именно: „За управител на ЕС „Мида“ е избрано „ТиМ Ценови“ ООД с ЕИК
*********, с което договор от името на ЕС следва да подпишат М. Д., Т. П. и А. И..
Договорът и лицата, които ще го подписват са приети на ОСЕС на 3.08.2017г.“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260087 от 6.04.2021г. по гр.д.№799/2020г. на РС
Несебър В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12