РЕШЕНИЕ
Номер 394 от 12.03.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 274 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Бург Ойл“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Батак“ № 15, представлявано от управителя Н.П.,
чрез адв. С., против Решение № 260519/30.11.2020 г., постановено по а.н.д. №
3991/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 536-F539984/15.05.2020
г., издадено от зам.директора на ТД на НАП - Бургас, с което на осн.чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 КСО и чл.2, ал.2 и чл.3,
ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на
финансите, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като не е съобразен
фактът, че декларация Обр.6 е подадена от касатора само с 10 дни закъснение,
като от това не са настъпили вредни последици, тъй като финансовото задължение
за внасяне на осигуровките към НОИ е изпълнено изцяло в срок. Позовавайки се на
нормата на чл.28 ЗАНН и обосновавайки наличието на маловажен случай, касаторът иска
неговата отмяна на решението на РС и отмяна на НП, както и присъждане на
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът – ТД на НАП Бургас, редовно
уведомен, изпраща в с.з. представител, който изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и претендира отхвърлянето й, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че като осигурител е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 КСО, като не е подал в срок данни с
декларация Обр.6 в ТД на НАП Бургас за м.декември 2019 г., като срокът за това
е бил до 27.01.2020 г.; декларацията е подадена в ТД на НАП Бургас на
07.02.2020 г., с което дружеството е нарушило разпоредбите на чл.5, ал.4, т.2 КСО вр.чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № 13/17.12.2019 г. на МФ. За
установеното нарушение е съставен АУАН № F539984/02.03.2020 г.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП. Прието е, че правилно е ангажирана отговорността на „Бург
Ойл“ АД,
предвид безспорно установения факт на извършеното от него нарушение, изразяващо
се в неподаване като осигурител на декларация Обр.6 в ТД на НАП Бургас за
м.декември 2019 г. в срока до 27.01.2020 г. съгласно нормата на чл.4, ал.3, т.1
вр.чл.4, ал.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Що се отнася до размера на
санкцията, районният съд е приел, че не съществува възможност за намаляването
й, тъй като същата е в минимален размер. Съдът е изложил също и мотиви относно
неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция напълно
споделя мотивите на РС и препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Безспорен е по делото фактът на
извършеното нарушение, изразяващо се в бездействието на касатора да изпълни
задължението си да подаде в срок до 27.01.2020 г. в ТД на НАП Бургас декларация
Обр.6 за м.декември 2019 г. Санкцията от 500 лв., наложена с процесното НП, е в
минимално предвидения от закона размер. Не могат да бъдат споделени доводите на
касатора за наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН, още повече че такива
доказателства дори не са ангажирани по делото, въпреки твърденията на касатора
за погасяване на финансовите му задължения за внасяне на осигурителните вноски
за м.декември 2019 г. още преди съставянето на АУАН. Фактът, дали дружеството е
внесло в срок осигурителните вноски на заетите от него по трудово
правоотношение лица за съответния месец, е ирелевантен за извършеното
нарушение, като правилно РС е мотивирал, че нарушението е такова на формално
извършване и вредите не са елемент от състава му, поради което и не е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН. При последната следва, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, нарушението да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, а настоящият
случай не е такъв.
Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
С оглед
крайния изход на делото и претенцията на страните за присъждане на разноски, на
осн.чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143 АПК вр.чл.27е от Наредбата за правната помощ,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП Бургас разноски за касационната
инстанция в размер на 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260519/30.11.2020 г., постановено по а.н.д.
№ 3991/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бург Ойл“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Батак“ № 15, представлявано от управителя Н.П., да заплати на ТД на НАП
Бургас разноски за касационното производство в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.