№ 18
гр. С. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря К. Л. В.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600288 по описа за 2021 година
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с въззивна жалба срещу на присъда № 1 от 26.01.2021г.,
постановена по НЧХД № 251/2019г. на РС Е. П., по силата на която съдът е
признал подсъдимата М. Б. Уз., родена на .г. в гр.С., българка, български
гражданин, с виеше образование, омъжена, пенсионер, живуща: гр. С. ж.к.“К.
с.“, бл. , вх. , ет. , ап., неосъждана, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА в
това, че в жалби до кмета на с. Н., Община Г. М. подадени в периода
07.06.2019 г. до 11.07.2019 г., в с. Н., Община Г. М., обл. С. е заявила
позорящи Т. П. В., с ЕГН ********** обстоятелства, а именно, че като
собственик и управител на къща за гости „Я. Б.", намираща се в с. Н., Община
Г. М., е допуснал къщата за гости да бъде „бардак", в който се провеждат
оргии и в нея се събират хора, които викат, квичат, кикотят се гръмогласно
извън помещението на открито и това продължава до късно през нощта и
системно при идването на гости, като това се е случило на 01.06.2019 г. и
07.06.2019 г. като я е оправдал изцяло по повдигнатото против нея обвинение
за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
1
Отхвърлил е предявения от Т. П. В., с ЕГН **********, против М. Б. Уз.,
с ЕГН **********, граждански иск за сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляващи неимуществени вреди - стрес, психически тормоз и уронване
името на Т. П. В. в обществото.
В тежест на тъжителя са възложени разноските, сторени в полза на
бюджета, както и тези – от страна на подсъдимата.
Присъдата е атакувана от тъжителя В. чрез повереника му – адв. В.А.,
първоначално с лишена от конкретика бланкетна жалба, в която са изложени
оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при
неправилно приложение на материалния закон и в съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . В допълнителни писмени съображения,
съставляващи неразделна част от жалбата се излагат съображения за
нарушаване на правилата за преценка на доказателствата в тяхната цялост и
за изграждане на вътрешно убеждение в съответствие с доказателствата и
формалната логика. Жалбоподателят застъпва становище, че оправдателната
присъда почива на предположения.Поддържа се, че за да постанови
оправдателна присъда, съдът е взел под внимание и дал вяра избирателно на
доказателствата, които подкрепят защитната теза. В същото време извън
вниманието на съда са останали пок.св.М. и М. свидетели, които според
повереника установяват факти от съществено значение за правилното
решаване на делото. Жалбоподателят осъществявайки анализ на събраните
доказателства, излага подробни съображения че е осъществено
престъплението по чл.147 НПК от обективна и субективна страна.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване във въззивната инстанция на нова такава, по силата на която
съдът да признае подсъдимата У. за виновна и да и наложи наказание
съобразно поисканото пред първия съд. Алтернативно- да бъде отменена
присъдата и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС Е.
П..
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител- адв. В.А.
поддържа жалбата, съдържащите се в нея оплаквания и доводите, които ги
обосновават, както и направените искания за отмяна на атакуваната присъда.
2
Към изразената от повереника позиция се присъединява частният
тъжител изцяло, като моли да бъде отменена оправдателната присъда по
отношение на подс. У..
Защитникът на подсъдимата –адв. Р. застъпва противоположното
становище, а именно, че постановената първоинстанционна присъда е
правилна и законосъобразна, а подадената против нея въззивна жалба е
необоснована, в зависимост от следното: Подсъдимата, като гражданин на Р
България е защитила едно свое конституционно право – да сезира
компетентните държавни институции, когато са нарушени нейни законни
права и интереси. Обратното да се приеме- означава, да се отрече правото и
да се отнеме възможността на всеки един български гражданин на жалба до
компетентната институция, когато са нарушени неговите права. Съдът е
постановил аргументирано и правилно решение, в съответствие със закона.
Следва да се постави въпросът дали частният тъжител персонално би могъл
да бъде засегнат като адресат на твърдените от него клевети, след като по
собствените му обяснения същият само е изпращал и посрещал гостите,
упражнявайки дейност по граждански договор, сключен със собственика.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания и след
като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата по
чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон прие
за установено следното:
Първостепенният съд е изградил верни фактически и правни изводи,
като законосъобразно е отказал да ангажира отговорността на подсъдимата
М.У. за извършване на престъпление по чл.147, ал.1 НК, по каквото
обвинение е привлечена с частната тъжба.
Така както е подадена тъжбата страда от процесуални пропуски, които
са рефлектирали върху способността и да повдигне валидно обвинение, което
да бъде узнато в пълнота и подробности от привлеченото към отговорност
лице- подсъдимата. Това е така, защото престъплението е конкретно човешко
деяние, изразяващо се в действие /в конкретния случай/, което има своите
времеви и пространствени параметри за индивидуализация. Видно от
действията на съда и проявената процесуална активност за събиране на
доказателства и за уточняване и установяване на правно-релевантните факти,
3
същите – броя на деянията, датите на които са били подадени жалбите,
компетентните институции, които са били сезирани на всяка една от датите,
са били установими от фактическа гледна точка и е следвало да бъдат
изложени като конкретни твърдения в съдържанието на частната тъжба, която
с оглед на процесуалната си роля да дефинира обвинението следва да
съответства на критериите за редовност на обвинителния акт / в
производството от общ характер_/ по чл.246 НПК. Обективно- пропуска да
бъдат конкретизирани изложените по- горе факти и да бъде прецизирано
обвинението от гледна точка на брой на изпълнителните деяния, конкретни
дати и адресати на жалбите на всяка една от датите, според настоящия състав
субсумира осъществено съществено процесуално нарушения, препятстващо
правото на защита на подсъдимата. Но тъй като с постановяване на
оправдателната присъда подсъдимата е постигнала максимума в своята
защита против обвинението, съдът не счита, че горната констатация обуславя
отмяна на атакувания първостепенен акт.
Съдът от своя страна е положил максимални усилия, за установяване
на релевантните факти и за уточняване и изясняване на обвинението, като за
тази цел е възобновил и съдебното производство след първоначалното му
приключване, като е попълнил делото с всички доказателства, относими към
предмета на доказване в съответствие с принципа на установяване на
обективната истина. В съответствие с доказателствата и правилата за
преценката им по чл.107,ал.5 НПК и за изграждане на вътрешно убеждение
РС Е. П. е приел фактическа обстановка, която се възприема изцяло от
настоящия въззивен състав, със съвсем незначителни различия, а именно:
Тъжителят Т. П. В. е закупил урегулиран поземлен имот – дворно
място в с. Н. и ползвайки финансиране по програма за развитие на селския
туризъм е построил и придобил собствеността на къща за гости „Я. Б.“ в
селото. / пок.св. М. и М., както и писмени доказателства – кореспонденция с
компетентните институции, адресирана до тъжителя в която е назоваван
„собственик“ на процесната къща за гости. По- късно – предвид
представените от тъжителя писмени доказателства, къщата се стопанисва от
ЕТ“В. П.“, която е възложила на тъжителя В. управлението на къщата,
посрещането и изпращането на гостите по силата на Граждански договор от
01.03.2013г.
4
На 18.09.2018 год. подсъдимата е депозирала жалба /вх. №
84/18.09.2018г./ до кмета на с. Н., обл. С., в която посочва и назовава
подсъдимия като собственик или управител на „къща за гости“ в с. Н. и
излага оплаквания за системен тормоз от непрекъснат шум от гостите и
посетителите на къщата, както и че при разговор с тъжителя, същият
категорично отказал да я изслуша и да регулира ползването на къщата по
правомерен начин в съответствие с Наредбата за обществения ред в с. Н.,
отговорът му бил -„Нищо не мога да направя“. Заявил, че не е в състояние да
контролира посетителите и не успява да ги накара да спазват Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред и общественото имущество на
територията на Община Г. М. /Наредбата/. В жалбата си подсъдимата пише
още: „Статута на тази „къща за гости“ - „къща за приятели“ не е „бардак“, в
който да се провеждат , “оргии“.Събират се хора, които викат, пеят, квичат,
ползват озвучителна уредба извън помещение на открито и това продължава
и през деня и през нощта. Като казвам през нощта до 6.30 часа сутрин“.
Жалбата съдържа още твърдения за отправени към подсъдимата заплахи от
страна на тъжителя, опити на гости на процесната къща да влизат в дома й, за
да си търсят паднал дрон, употреба от гости на къщата на пиротехнически
средства във времето между 14 и 16 часа и между 22.00ч. и 08.00ч. в
работните дни и между 21.00ч. и 09.00ч. в празничните и почивни дни, в
нарушение на чл.25, ал.1 от Наредбата.
През 2019г., респ. на 03.07.2019г. подсъдимата отново депозирала
жалба пред областен управител на С. област, като се позовала на бездействие
на институциите, сезирани от нея в предходната година поискала съдействие
от инспекцията като институция, която да разреши „казуса й , който огромен
проблем и за част от живущите в с. Н.. В жалбата до РИОСВ сочи, че „ в тази
къща за гости на 01.06.2019г. се бяха събрали някакви хора , които
нарушаваха тишината и спокойствието на мен и моето семейство“. В същата
жалба преповтаря и други обстоятелства отразени в предходната такава от
18.09.2018г., в т.ч. и относно статута на „къщата за гости“, който не бил
„бардак“, в който да се провеждат „оргии“.Събират се хора, викат , квичат ,
кикотят се гръмогласно, извън помещение на открито и това продължава до
късно през нощта “.
На 04.07.2019г. М.У. подала и жалба до РИОСВ-С. област /вх. №
5
026500/3973 от същата дата/, с която търси съдействие и от тази институция
излагайки съдържанието, с което е изпълнила жалбата си до ОА-С. област,
депозирана пред последната на 03.07.2019 година.
На 27.06.2019г. и на 10.07.2019г. подсъдимата депозирала жалби / под
вх. М» 62/19г. и 64/19г./ пред кмета на с. Н., с които иска от същия
съдействие, тъй като „въпросният „собственик“ нарушава законовите
разпоредби. Отразила е в жалбата от 27.06.19г. , че на 01.06.2019г. след 21.00
часа шумът бил ужасен. В тази къща за гости се били събрали някакви хора,
които нарушавали тишината и спокойствието на жалбоподателката и на
нейното семейство. И в двете жалби излага съждения от гледна точка на
закона, че „Статута на „къщата за гости“, не бил „бардак“, в който да се
провеждат „оргии“.Събират се хора, викат , квичат , кикотят се гръмогласно,
извън помещение на открито и това продължава до късно през нощта“. В
жалбата се съдържат оплаквания и за заплаха за общественото здраве под
формата на нарушаване на хигиенни и санитарни правила от страна на
тъжителя В., който У. назовава като „собственика“ на процесната къща за
гости а именно, че „ на 23.06.19г. вечерта към 21.45 ч. тя и членовете на
семейството и, бидейки съседи на къщата, констатирали, че пожарникарски
маркуч проточен през улицата и с помощта на помпа изливал фикалии от
септичната яма на къщата за гости по улицата “.
С писмо изх. № 95-М-00-36 2/15.07.2019г. ОА-С. област е уведомила
кмета на с. Г. М. и началник РУ Е. П., че следва да бъдат предприети
надлежни действия по проверка изложеното в жалбата на М.У..
С писмо от 01.08.2019г. ДФ“З.“ е препратила по компетентност на
ОДМВР-С. област жалба на М.У. от 04.07.2019г., както и жалбата й от
18.09.2018г. по компетентност за отношение към случая с „изпомпване на
фекалии от септична яма на „къща за гости“ с пожарникарски маркуч и
тяхното изливане по улиците на селото“. Във връзка с този случай спрямо
тъжителя вече е било започнало административнонаказателно производство
със съставянето на АУАН № 1/27.06.2019г. от гл.експерт „ЕУСПП“ при ОА-
с.Г. М., подписан от Т.В. без възражения и въз основа на който е издадено на
името на тъжителя наказателно постановление от 05.07.2019г. на кмет на
Община Г.М. , обл. С..
6
От предоставените по делото писмени доказателства от РУ Е. П. е
видно, че от извършената проверка в масивите на МВР се установява
„наличие на сигнали в РУ за нарушаване на обществения ред или други
противообществени прояви свързани с къща за гости „Я. Б.“ в с. Н. “/вж.
Докладна записка вх. № 262д-335/06.01.2020г. РУ Е. П. /. С писмо изх. №
2620009-2174/25.10.2019г. на началник РУ Е. П. М.У. е уведомена, че „ на
лицето Т. П. В. е изготвено разпореждане на полицейски орган по реда на
чл.64 от ЗМВР.
На тази фактическа основа изградените правни изводи се намират в
пълно съответствие със закона.
Правото на жалби и сигнали от страна на гражданите до
компетентните,институции е основно право, залегнало като основен принцип
в Конституцията на Р България, както и в европейското законодателство-
чл.13 на ЕКЗПЧ „Право на ефективни правни средства за защита“. Правото на
жалба е основна проявление на разделението на властите и гаранция за
демократичност в съвременното общество. Всяко лице, гражданин на
определена държава има права и интереси, които са дефинирани и
гарантирани в основния закон, по начин, че на правото на гражданина
съответства задължение на държавата за обезпечаването му. Държавата
осъществява защита на правата посредством институциите, а правото на
жалби и сигнали е фундаментално и основополагащо, т. к. посредством него
се информират компетентните органи и институции на централната и на
местната власт и от тях се изисква адекватна, бърза и ефикасна намеса в
защита на закона, личността и правата на гражданите. Ето защо в редица
европейски и международни документи е посочено, че тъй като това е и в
обществен интерес – за подобряване дейността на държавните органи и
условията в обществото, правото на сигнали и жалби е неприкосновено и не
може да се ограничава, отнема или подтиска с единствено изключение, когато
правата не се използват в съответствие с действителното им предназначение,
а във вреда на трети лица – злоупотреба с право съгл. чл.17 ЕКЗПЧОС и
когато под формата на мнима защита на правата се извършва престъпление.
Сред тези права са безспорно –правото на неприкосновеност на жилището, на
спокойно и сигурно обитаване- без вредна намеса на трети лица, правото на
нощен сън и следобедна почивка, правото на здравословни условия на живот
7
и инфраструктура в населеното място. Подсъдимата, на която членовете на
семейството и техните гости, както и съседите и останалите жители на селото,
подлагани дълги години на тормоз от страна на тъжителя, изразяващ се в
системно и безогледно нарушаване на тези права, се е обърнала за
съдействие и помощ към компетентните институции, апелирайки за намеса,
съобразно функциите им и за въдворяване на спазването и върховенството на
закона, позовавайки се на Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред и общественото имущество на територията на Община Г. М.
/цитирана в отговора на тъжбата/, която в чл.2, ал.2 забранява: „Викане,
пеене, свирене, ползване на озвучителни уредби, апарати и системи,
форсиране на автомобили или мотоциклети и други дейности от битов и
стопански характер в жилищните сгради и в непосредствена близост до тях,
както и употребата на пиротехнически изделия, за времето между 14 и 16 ч. и
между 22.00 и 8.00 часа в делничните дни и между 14.00 и 16.00 ч.“
Отстояването по законов ред на права, признати и гарантирани от
държавата, посредством упражняване на правото на сигнал и жалба до
компетентните институции е винаги правомерно поведение, обратната му
страна е самоуправството, което се преследва от закона, инкриминирано
като престъпно деяние по чл.323, ал.1 НК. В конкретния случай отправянето
на жалби /сред които е и инкриминираната/и жалба или жалби до кмета на с.
Н. през 2019г./ е единствения правомерен способ подсъдимата като
гражданин да защити правата си, още повече при регистрирано бездействие
на институциите, които са били сезирани със същите оплаквания против
подсъдимия още през предходната 2018г. и не са предприели дължимите
действия, съобразно техните компетенции. Престъплението по чл. 147, ал.1
НК е умишлено престъпление, което се обективира под две форми –
разгласяване на неистински и позорни обстоятелства или приписване на
престъпления. От обективна страна първата форма на изпълнително деяние
изисква обстоятелствата, които се твърдят да са неистински. От гледна точка
на доказателствата- показанията на разпитания свидетел, докладна записка,
протокол за предупреждение става ясно, че подсъдимата М.У. е изложила
действителни факти, потвърдени от институциите при тяхната проверка-за
системен тормоз от шум –от различни източници , идващи от къщата за
гости, силна музика, пиротехнически изделия, озвучителни уредби, викове и
8
крясъци, смях на висок глас…- както правилно е отбелязал в мотивите си РС
Е. П.. По –скоро обидните /а не – клеветнически/ квалификации „бардак“ и
„оргии“, не представляват твърдения за определени факти, изложени от
жалбоподателката –подсъдима, а по- скоро съждения, че къщата за гости, не
бива да уподобява подобен род заведения и прояви, както и емоционален
израз и резонанс на чувството и усещането на потърпевшите жители на с. Н.,
които системно са принудени да търпят в крайна степен непоносимите
последици от нарушаването на закона от собствениците, управителите и
посетителите на къщата за гости „ Я. Б.“, при бездействие на институциите .
Законосъобразно РС Е. П. е констатирал отсъствието на съставомерни
признаци от обективна страна. Липсва и субективната съставомерност на
престъпление по чл.147, ал.1 НК, което, предвид характеристиката му, следва
да бъде осъществено под формата на пряк умисъл- когато извършителят
съзнателно разгласява неверни факти, с цел да урони доброто име и
авторитета на пострадалия, или евентуален умисъл- когато преследва други
цели, но в същото време има съзнание, че неговите действия като вторичен
ефект произвеждат уронване на престижа и доброто име на лицето, към
когото са насочени и се съгласява с тези последици. В конкретния случай не е
налице нито една от двете хипотези от субективна страна, имайки предвид
изложеното по- горе, а именно- че действията на подсъдимата У., изобщо не
са насочени и не целят злепоставяне-пряко или косвено на тъжителя В.- като
управител /или собственик/ на къщата, а са израз на напълно правомерно
поведение, изразяващо се в упражняване на права, предприето в свой и в
обществен интерес –на общността на жителите на с. Н..
Според чл.17 ЕКЗПЧ правата на гражданите се упражняват в
съответствие с действителния им смисъл и предназначение, забранява се
упражняването им във вреда на правата на трети лица.Поведението на
тъжителя обективно се явява в нарушение на закона, недопустимо е същият
да развива стопанска дейност като управител или собственик на къщата за
гости, да реализира правото си на труд и на предприемаческа дейност и на
получаване на законни печалби от същите, за сметка и във вреда на по-
съществени права на отделни личности и на общността на жителите на
населеното място, като дерогира и отнема правата им на спокойствие, на
спокойно обитаване на жилището, почивка и нощен сън, на здравословни и
9
безопасни условия на живот и здравословна среда и инфраструктура в
селището, което населяват.
По този начин, същият не би могъл да търси защита и да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, свързано с нарушение на закона,
насочено против общественото спокойствие –под формата на отказ от
създаване на ред и правила за обитаване на къщата за гости в съответствие с
изискванията на Наредбата/посочена по-горе/, както и във вреда на
общественото здраве- при изпомпване и изливане на фекални води на
територията на населеното място в жилищната зона, като толерирането на
такова поведение е недопустимо не само от националното законодателство
но и от цитираната по-горе разпоредба на чл.17 ЕКЗПЧ.
В зависимост от всичко изложено по-горе атакуваният съдебен акт е
правилен изцяло законосъобразен, обоснован и мотивиран в пълно
съответствие със закона и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
2.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №1 / 26.01. 2021г., по НЧХД №
255/2019г. по описа на РС Е. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11