Решение по дело №593/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700593
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№627/21.10.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова.......……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №593 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от К.Д.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-176-1 от 17.06.2020г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00754180/14.05.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че правилно административният орган установил периодите, през които оспорващата била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице, но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правнозначими факти относно реалното съществуване на дейността, за която се дължали осигурителни вноски от самоосигуряващи лица. Счита се, че подаването на декларация от самоосигуряващите се лица по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63 от Кодекса на труда. Смята се, че кредитираните задължителни предписания за заличаване на данни били недопустими, понеже данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски производител на лицето, а не правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данните по декларация образец №1 „данни за осигурено лице“, относно самоосигуряващото се лице К.Х. за периода 08.07.2019г. – 31.03.2020г., но без да били заличени удостоверения приложение №9 към болничния лист и декларация ОКД 5, било недопустимо и незаконосъобразно, като по своята същност това означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителна вноска, без заличаване на юридическите факти, удостоверяващи настъпването на осигурителен риск. Твърди се, че „кредитираните“ предписания превишават пределите на компетентност на длъжностните лице и били противоконституционни. Счита се, че с решението са били потвърдени нищожно задължителни предписания, издадени от некомпетентен орган. С него било кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.

По изложените съображения се моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се допълва от процесуалния представител на жалбоподателката, който счита, че оспореният акт трябва да бъде отменен на първо място като нищожен и на второ, като незаконосъобразен. Счита, че решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково нямало как да санира нищожни по своята същност предписания, тъй като същите били издадени извън правомощията на контролните органи към ТП на НОИ - Хасково. Същите били формулирани неточно и неясно. Следвало предписанията да бъдат в диспозитив и да задължат оспорващата да подаде декларация образец № 1 за коригиране на данни, и именно в тази корекция да се касаело, че се заличава времето на осигуряване за периода от 08.07.2019г. до 31.03.2020г. Счита се, че в случая е налице престъпление, като в тази връзка се сочи наличие на принуда на физическо лице да подаде против волята си декларация за неизгодни за себе си факти и обстоятелства, като това било деяние по чл.143 от НК. Сочи се, че законодателят нямал регламентирана процедура каква щяла да бъде последицата при неизпълнение на тези задължителни предписания от физическото лице, т.е. не било предвидено служебно заличаване на данните от Персонален регистър, декларирани от самоосигуряващото се лице, каквато била жалбоподателката. На следващо място се навеждат доводи за недължимост на държавна такса за образуване на настоящото дело, като в тази връзка се изтъква, че оспорващата имала регистрация като земеделски производител, имала подадена Декларация ОКД 5, като никъде не се коментирало, че била започнала упражняването на дейност, за която да подлежи на осигуряване, а и за процесния период били внесени осигурителните вноски. Във връзка с последното се изтъква, че при подаване на жалбата не били представени документи за това, че жалбоподателката била осигурено лице, а последното било видно от доказателства, представени от административния орган, като се отбелязва, че на основание чл.120 от КСО, осигурените лица не дължали държавна такса в производства по обжалване на актовете, постановени по реда на чл. 117 от КСО. Твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт се обосновава с това, че нямало ограничение и изискване дейността, която извършвала жалбоподателката да била изцяло насочена към пазара. Реализирането на доходи от дома ѝ, от мястото където оглеждала животни, не игнорирало възможността тя да бъде осигурено лице и да дължи осигуровки за дейността. Смята се, че административният орган извършил проверка, която била извън рамките на неговата компетентност. Спазването на разпоредбите на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за животновъдството не били включени в обхвата на осигурителното законодателство. Без да имало данни, че по двата цитирани закона контролните органи били санкционирали и заличили регистрацията като земеделски стопанин на оспорващата, нямало как този извод да бъде извеждан от едно писмо и от едно твърдение, представени по делото.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, се представлява от пълномощник, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че в административното производство били събрани достатъчно доказателства, от които било видно, че жалбоподателката нямала регистриран животновъден обект, тип ферма, съгласно чл.137 от Закона за  ветеринарно-медицинската дейност, с оглед на което не отговаряла на разпоредбите на параграф 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като нямала право да предлага на пазара произведената от нея животинска продукция по аргумент на чл.15, ал.4 от Закона за животновъдството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 От представени по делото доказателства – Болнични листове за временна неработоспособност №Е20171022645 от 07.01.2020г., №Е20200575353 от 13.02.2020г. и №Е20200719463 от 25.03.2020г., става ясно, че жалбоподателката К.Д.Х. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, съответно както следва: от 06.01.2020г. до 19.02.2020г. – 45 дни, поради бременност; от 12.02.2020г. до 24.03.2020г. – 42 дни, поради майчинство и от 25.03.2020г. до 19.05.2020г. 56 дни, поради майчинство.

Във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО, на 13.04.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, в писмо изх.№Ц9101-26-373, адресирано до Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково посочил, че след извършена проверка се установило, че К.Д. Г. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици в с.Д. на ул.“Ю.“. Помолил да бъде предоставена информация от базата данни на системата на БАБХ за идентификация и регистрация на животни, от които да било видно дали животновъдният обект, в който се отглеждали животни бил с цел добив на суровини и храни за лична консумация - тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара - тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

В писмо изх.№  I  - 911/27.04.2020г., в отговор на запитването на Директора на ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ОДБХ – Хасково посочил, че лицето К.Д. Г. нямало вписан/регистриран животновъден обект.

На 29.04.2020г. в ТП на НПИ – Хасково е заведен Сигнал №Ц-1043-26-81 от Началник на сектор „КП“ до Началник отдел „КПК“, в който е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково били представени Приложения №9 за периода от 06.01.2020г. до 19.05.2020г. за лицето К.Д.Х., като от направена справка №22А – „Данни от регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица“ се установило, че същата обявила започване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от 08.07.2019г. От направена справка в програма „Лакорда“ се установило също, че Х. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. Отбелязано е, че според представената от ОДБХ – Хасково информация лицето нямало вписан животновъден обект. Предвид изложеното, в сигнала е обективирана молба за извършване на проверка на самоосигуряващото се лице К.Х. и установяване дали същата упражнявала трудова дейност в качеството си на земеделски производител и дали отговаряла на условията на чл.10, чл.48а от КСО, за да има право на парично обезщетение.

На 14.05.2020г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на К.Д.Х. е дадено Задължително предписание (ЗД) №ЗД-1-26-00754180/14.05.2020г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, което гласи „осигурителят/самоосигуряващия се К.Д.Х. с ЕИК ********** да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице К.Д.Х., съдържащи заличаващи данни за периода от 08.07.2019г. до 31.03.2020, като в т.12 – вид осигурен, да се посочи код 13“. В Мотивите на ЗД е посочено, че от направен справка в регистър „Апис 7 и Апис Register + било установено, че съгласно Закона за регистър Булстат К.Д. Г. била вписана с правна форма „самоосигуряващо се лице“ с постоянен адрес и адрес на извършване на дейността, с КИД 2008:0147 – отглеждане на домашни птици, с управляващ К.Д. Г., ЕГН **********. От Справка за регистрирани земеделски стопани – физически лица било видно, че лицето имало регистрация като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/21.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра за земеделски стопани, както следва: 08.07.2019г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година и на 06.01.2020г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. Отбелязано е, че в писмо изх.№Ц9101-26-373/13.04,2020г. Директорът на ОДБХ – Хасково посочил, че лицето нямало вписан/регистриран животновъден обект, установено след извършена на 27.04.2020г. проверка. От получения отговор на БАБХ било очевидно, че К.Д. Г. не произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. За да отговаряло на дефиницията, лицето трябвало да изпълни и двете условия – да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по съответния ред. Предвид изложеното К.Д.Х. с посочен ЕГН , нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 и направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лице (НООСЛБГРЧМЛ), както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурително вноски били неоснователни и не пораждали права по КСО за лицето. В ЗП е посочено още, че К.Д.Х. към датата на настъпване на риска „бременност“ – 06.01.2020г., и риска „майчинство“ – 12.02.2020г., и 25.03.2020г. не била осигурено лице по КСО, тъй като не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. На основание гореизложеното, подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето К.Д.Х., за периода 08.07.2019г. до 31.03.2020г. следвало да бъдат заличени.

Задължително предписание №ЗД-1-26-00754180/14.05.2020г. е връчено на адресата си на 19.05.2020г., видно от известие за доставяне ИД RS 6300 013BEU D.

На 20.05.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от К.Д.Х. е подадена жалба против ЗД, в която същата изложила доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.

С оспореното пред съда Решение №Ц1012-26-176-1/17.06.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата К.Д.Х. против ЗД №ЗД-1-26-00754180/14.05.2020г. на контролен орган на ТП на НПИ – Хасково. В решението, след анализ на приложимата според административния орган нормативна уредба, е направен извод, че К.Д.Х. имала регистрация като земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани, на дата 08.07.2019г., но същевременно за да била осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от  НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е  декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката доказателства било видно, че Х. не произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, нямала вписан животновъден обект, което пък от своя страна доказвало, че лицето не попадало в обхвата на §1, т.5 от ДР на КСО, тъй като нямало право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.3 от Закона за животновъдството, поради което не подлежало на осигуряване.

По делото е налична справка за направени вноски за фонд ДОО по период на осигурителните вноски от януари 2019 до декември 2020г. (л.26). Видно от същата К.Д.Х., ЕГН **********, е платила вноски по фонд ДОО за месеците от 07.2019 до 01.2020г. Освен цитираното доказателство, по делото е представена още: 22А – деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица; Справка за регистрирани земеделски стопани – физически лица към 14.05.2020г.; Справка за постъпили данни в Приложение 9 в ИСЕОДД за лицето; Справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за период януари 2020г. – декември 2020г.; Справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за период януари 2019г. – декември 2019г. и др.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и потвърдените с решението задължителни предписания.

Неоснователно е оплакването за нищожност на решението като потвърждаващо нищожни задължителни предписания. Доводът, че същите са нищожни, поради това, че с тях жалбоподателката против волята ѝ се принуждава да подаде декларация за неизгодни за себе си факти и обстоятелства, респ. че тази принуда осъществява състав на престъпно деяние, не може да бъде споделен. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните задължителни предписания, контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставени му правомощия, осъществява престъпление, нито може да се приеме, че като е потвърдил същите, решаващият орган е издал нищожен административен акт.

Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му и е подписано от издателя си. 

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е съответно и на материалния закон.

Спорният въпрос в случая се свежда до това дали жалбоподателката попада в кръга на лицата по §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО и в тази връзка подлежи ли на осигуряване.

По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Анализът на горецитираните разпоредби сочи, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред.

В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като дейността, за която е регистрирана е отглеждане на домашни птици.  Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декл. Обр.1 като самоосигуряващо се лице и за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. 

            За целите на осигуряването законодателят в §1, ал.,1 т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.

В случая жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че отглежда птици - 40 бр. кокошки, както и че извършва продажби на яйца, пилета и кокошки т.е. произвежданата продукция е предназначена за продажба. Във връзка с последното обстоятелство, приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл. 13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).  В ал.4 и ал.5 от разпоредбата животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба.  В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява  на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма.

Според предвиденото в чл.137 ал.1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин 08.07.2019г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се установява, че  животновъдният обект на жалбоподателката не е регистриран по реда на чл.137 ал.1 от ЗВМД, което сочи, че продава продукцията от отглежданите от нея птици без да е регистрирана по установения ред. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че е регистрирана по Наредба № 3/29.01.1999г., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО, което обосновава извод, че  последната не е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО     и законосъобразно са и дадени предписания за заличаване на данни за процесния период.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателно е искането на  ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Х. с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №Ц1012-26-176-1 от 17.06.2020г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Хасково.

            ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                 Съдия: